Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 06.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
08.05.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.
д. № 4996 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“ ООД,
против П.С.Д. с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: главница 554,27 лева; договорна
лихва 82,13 лева за периода 18.02.2016 г. до 13.01.2017 г.; такса за гаранция
343,60 лева; мораторна лихва 15,69 лева за периода 14.01.2017 г. до 22.03.2018
г. и законна лихва върху главницата от 27.03.2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2120/2018г. на РС Плевен, по което
съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът не е открит и РС Плевен е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 19.01.2016г. между Фератум
България ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № 337676, при спазване на
разпоредбите на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ, при който на ответницата е
отпуснат кредит в размер на 600лв., който е следвало да бъде върнат заедно с
лихва от 138.00лв. Твърди, че гарант по договора е бил Фератум Банк ЕООД, за
което бил сключен договор за гаранция № 337676 от 19.01.2016г. Твърди неизпълнение на задълженията на
ответника и заплащане на дължимите суми от гаранта. Твърди встъпване на гаранта
в правата на кредитор за исковите суми и впоследствие посочва, че на
01.12.2017г. е сключил с Фератум Банк ЕООД, договор за цесия, по който
вземането на Фератум Банк ЕООД спрямо ответника П.С.Д., му е прехвърлено и го
претендира.
Ответника, чрез назначения си особен представител
заявява, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че ответникът не дължи
претендираните суми, оспорва сключването на договора и въобще наличието на
такъв, твърди, че не е ясно дали представената разписка за получена сума е във
връзка с процесния кредит. Твърди, че от представените доказателства не е ясно
как са прехвърлени задълженията на ответника, какъв е сключения договор, дали
сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя, дали договорът е обявен
за предсрочно изискуем на длъжника, дали е бил уведомен за цесията. Твърди, че
липсват доказателства гаранта да е заплатил сумата на кредитора по
първоначалния договор. Заявява, че ако се приеме, че ответникът е усвоил
кредита, то договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 и 23 от ЗПК.
Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2120/2018г. на ПлРС следва да се установи по исков ред.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от представения договор за потребителски
кредит № 337676/19.01.2016г., за предоставяне на сума в размер на 600лв., по
който заемодател е Фератум България ЕООД, а заемополучател е ответницата П.С.Д..
Представена по делото е заявката за сключването с личните данни на ответницата,
което сочи, че същата е изразила желание за сключването на такъв договор. В
договора е посочено, че неразделна част от него е погасителен план, но такъв
към него не е приложен. Въпреки, че ищецът е приложил още с исковата си молба
ОУ на Фератум банк Лимитид, приложими към Договор за гаранция/поръчителство/, той
не представя, въпреки оспорването от страна на ответника и указанията за доказателствената
му тежест, дадени от съда, индивидуален договор за гаранция или поръчителство,
сключен между него и Фератум банк Лимитид или
между Фератум банк Лимитид и ответницата. От изисканата от трето, неучастващо в
делото лице – И. АД, разписка от 19.01.2016г., се установява, че на същата дата
ответницата е получила сумата от 600.00лв. – наредена от Фератум България ЕООД
на нейно име, с посочени нейни лични данни, като в разписката е посочено
основание – номера на договора за кредит – 337676. Въпреки, че подписът на
клиент – получател на сумата, беше оспорен по делото, изготвеното заключение по
назначената съдебно-почеркова експертиза сочи, че текстът с имената П.Д. и
подписът в разписката от 19.01.2016г. са изписани от ответницата П.С.Д..
Представен по делото е договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г., съгласно който Фератум
Банк ЕООД е продал на ищеца А.З.К.Н.П.З. ООД, всички дългове в портфейла,
подробно изброен, вкл. и този на ответницата/под № 4682/ и го е упълномощил да
уведоми длъжниците от негово име. По делото е представено такова уведомление, с
липса на доказателства за датата на неговото издаване, с липса на доказателства
за връчването му, и със съдържание, което е неясно, доколкото в началото му се
твърди, че е цедирано вземане на Фератум банк ЕООД, а в целия последващ текст
се сочи пълномощно и цесионер друго лице – Банка ДСК ЕАД, и уведомяването
реално е на прегвърляне на нейно вземане. По делото е изготвена и СИЕ, чието
заключение е работило върху документацията на ищеца, и е посочило само
начислявания, направени въз основа на договорните клаузи, уговорени между Фератум
България ЕООД и ответницата. Посочено е наличие на три погасявания от нейна
страна – на 16.02.2016г., на 22.03.2016г. и на 17.05.2016г., в общ размер от
300лв., с които кредиторът е погасил изцяло първите две вноски, частично
третата и 80лв. – такси на дружеството. Заключението е изчислило дължимост на
вземанията, съгласно уговореното в договора, различна от тази в претенцията на
ищеца и включена в договора за цесия, а именно: главница в размер на 500лв.,
договорна лихва за периода 18.04.2016г. – 13.01.2017г. в размер на 115.00лв.,
такса гаранция – 365.00лв. и лихва за забава за периода 14.01.2017г. –
22.03.2018г. в размер на 60.14лв. Документи,
сочещи плащане на гарантираното вземане от Фератум Банк ЕООД на Фератум
България ЕООД не са предоставени на вещото лице, в експертизата е посочено, че
е представено потвърждение от Фератум България ЕООД, че такова плащане е
настъпило, без конкретни платежни нареждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи, че е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит между ответника, в качеството
на заемател, и Фератум България ЕООД, в качеството на заемодател, с № 337676 от
19.01.2016г. Установи се получаването на сумата от заемополучателя. В случая
обаче представения договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 и
12 от ЗПК – липсва погасителен план към него, информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, както и информация за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора. Препращането в договора към ОУ на ищеца,
приети на 01.11.2014г., не може да установи дали ответницата е запозната с
правата си, доколкото ищецът е представил по делото ОУ, които обаче влизат в
сила от 07.01.2016г. и не дават информация при какви ОУ е сключен договора
между страните. При това положение, съдът намира, че договорът за кредит от
19.01.2016г. се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, а съгл. чл. 23 от
същия закон, при недействителност потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същевременно
обаче по делото не се установи праводателят на ищеца - Фератум Банк ЕООД - да
се е намирал в облигационна връзка с някоя от страните по договора за
потребителски кредит. Въпреки, че пред в.л. по изготвената СИЕ е заявено, от
Фератум България че Фератум Банк ЕООД му е изплатил всички дължими суми, то по
делото не е налице нито документ, сочещ на какво основание са заплатени суми,
нито документ, сочещ действително такова плащане. Нещо повече, ищецът дори и не е изложил
твърдения кога е приел, че по договора има неизпълнение и на кои дати е поискал
и получил изпълнение от Фератум Банк ЕООД. Неизяснено остана по делото и в
какво качество Фератум Банк ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че той
е встъпил в правата на кредитора. В случая, представените ОУ предполагат
наличие на договор за гаранция/поръчителство между ответника и Фератум Банк
ЕООД, какъвто липсва, но и следва да се отбележи, че ако такъв договор
съществува, не е ясно дали това е договор за банкова гаранция или договор за
поръчителство. Ако се приеме, че намерението на Фератум
Банк ЕООД е било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова
обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между Фератум България ЕООД
и Фератум Банк ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между
кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя. Единствено при такъв
договор, а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен
иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл.
146 от ЗЗД. При липсата на представен договор за поръчителство/между кредитор и
поръчител/, не може да се приеме, че Фератум Банк ЕООД, който се сочи за
праводател на ищеца, е имал правото да претендира вземания от ответника. Дори и
да би могло да се приеме, че еветнуално съществуващия, но непредставен по
делото договор за
гаранция/поръчителство, съгласно ОУ представлява банкова гаранция, то за
гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие вземането, която да е
аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че Фератум
Банк ЕООД не е регистрирана банкова институция в Република България, поради
което не би могла да издава уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. Още
един важен елемент на едно евентуално придобиване спрямо ответницата на
вземането срещу нея, и то само в частта относно главницата, е уведомяването за
цесия на евентуално съществуващо за Фератум банк ЕООД
вземане – такова надлежно липсва, т.к. такова е представено само за цесия от
друго лице – Банка ДСК ЕАД.
При така
обсъдените доказателства – наличието на нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК договор, липсата
на събрани доказателства по делото, че Фератум Банк ЕООД е бил в облигационна връзка с ответницата, че е придобил
на правно основание вземане спрямо нея, че я е уведомил, че е цедирал свое
вземане на ищеца, съдът не може да направи извод, че ищецът е придобил
действително съществуващо вземане и е активно легитимиран да предяви исковете в
настоящето производство. Поради изложеното, исковете се явяват недоказани, и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото, съдът не следва да присъжда
разноски на ответницата, доколкото всички разноски по делото са направени от
ищеца и остават за негова сметка. Ищецът следва да бъде осъден на осн. чл. 78
ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на ПлРС заплатения от бюджета на съда на осн.
чл. 83 ал. 1 т.5 от ГПК депозит за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза в
размер на 160.00лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
като недоказани, ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.,
СРЕЩУ П.С.Д. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.415 от ГПК вр.
чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД, за
установяване на дължимост на следните суми: сумата от 554,27 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № №
337676 от 19.01.2016г., сключен между Фератум България ЕООД и П.С.Д.; договорна
лихва 82,13 лева за периода 18.02.2016 г. до 13.01.2017 г.; такса за гаранция
343,60 лева; мораторна лихва 15,69 лева за периода 14.01.2017 г. до 22.03.2018
г. и законна лихва върху главницата от 27.03.2018 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1373/29.3.2018г. по ч.гр.д.
2120/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК, “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., да заплати
на ПлРС, направени в производството разноски, заплатени от бюджета на съда, в
размер на 160.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: