№ 455
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110110181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени в
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146
във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът Т. А. В. твърди, че на 04.02.2022 г. е сключил договор за
потребителски кредит с „Н.***“ ООД, въз основа на който му е отпусната
сума в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 40.06 % и годишен
процент на разходите от 48.29 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора ищецът се
задължил до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит,
да предостави гаранция, отговаряща на изисквания, описани в общите
условия на договора. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора в случай че не
бъде предоставена предвидената в чл. 4, ал. 3 гаранция, кредитополучателят
дължи заплащането на неустойка в размер на 1 104 лева. Неустойката се
дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен, като се заплаща
заедно с всяка погасителна вноска.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора за потребителски
кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се
явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на
евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на
закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът
на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.
Наред с това счита, че предвиждайки необосновано висока неустойка, тя
1
попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Излага, че ЗПК предвижда задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
Счита, че чл. 6 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданата
клауза се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, като в полза на кредитора се уговаря
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение по
договора. Заявява, че чрез нея се заобикаля и чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС № 426/2014 г.
Счита, че чрез посочената клауза от договора накърнява добрите нрави,
тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации на страните и злепоставяне интересите на кредитополучателя с цел
извличане на собствена изгода от кредитора. Позовава се на ТР №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, съгласно което нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като целта й е да
доведе до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя
чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на чл. 6 от
Договор за потребителски кредит № ***********0005/04.02.2022 г. поради
противоречие със закона /на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП/, в
условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона /на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК/ и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД/.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Н.***“ ООД е
депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Потвърждава наличието на облигационно
отношение между страните по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да
предостави обезпечение чрез банкова гаранция, гаранция от небанкова
финансова институция или двама поръчители.
Оспорва клаузата на чл. 6 от договора да нарушава добрите нрави, като
поддържа, че се касае за неустойка за неизпълнение на съществено договорно
задължение. Излага, че ищецът е получил информация за условията на
договора и размера на евентуално дължимата неустойка още преди
сключването му, като се е съгласил с тях. Навежда доводи, че
2
потребителските кредити на ниска стойност са трудно събираеми, поради
което в предлаганите условия по тях е включено задължение за обезпечаване
на отпуснатата сума. Неустойката, предвидена при неизпълнение на това
задължение, има превантивна, обезщетителна и обезпечителна функция и не
води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Излага, че на кредитополучателя е предоставена необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит във формата на Стандартен европейски формуляр
съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Изрично в него е посочено задължението
за осигуряване на обезпечение по договора за кредит, като са описани три
вида възможни обезпечения, между които кредитополучателят може да
избира. Счита, че сключвайки договора за кредит, ищецът е поел и
задължението за осигуряване на обезпечение, а предвидената неустойка за
изпълнение на това задължение е в негов интерес, защото определя горна
граница на неговата отговорност за неизпълнение на поето договорно
задължение.
Изтъква, че ищецът не се е възползвал от правото да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит. Поддържа, че същият е могъл да
предложи обезпечение за предварително одобрение, за да провери дали е в
състояние да предостави надлежно обезпечение.
Твърди, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск от възможното
неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Оспорва доводите на ищеца, че предвидената в чл. 6 от договора за
кредит неустойка е добавък към възнаградителната лихва. Поддържа, че ГПР
по договора отговаря на изискванията на ЗПК. Заявява, че лихвеният процент
и ГПР са описани в предоставения на ищеца Стандартен европейски
формуляр и възпроизведени в договора за кредит, като процесната неустойка
не се включва в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск. За страната по договора
винаги е налице правен интерес от предявяването на иск за нищожност на
същия или на отделни клаузи от него. В случая между страните е безспорно
наличието на облигационно отношение помежду им, възникнало въз основа
на посочения в исковата молба договор за кредит, като е безспорно и че
същият съдържа неустоечната клауза, действителността на която се оспорва
от ищеца. Обстоятелството дали до момента ответникът е претендирал суми,
начислени въз основа на тази клауза, е ирелевантно.
3
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между тях по Договор за потребителски кредит №
***********0005/04.02.2022 г.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП,
неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В
посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от процесния договор за кредит в случай че
кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4,
ал. 3 от този договор /банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция/ в установения срок и съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на
1104 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на
срока за представяне на гаранцията /ал. 2/.
Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора
за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от
неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на
заетата сума. Същевременно, размерът на неустойката надвишава сбора от
дължимите главница и възнаградителна лихва по кредита, поради което
следва да се приеме, че е необосновано висока и в този смисъл клаузата,
която я предвижда, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП. Отделно от това, по съществото си тази договорна клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16
ЗПК, върху длъжника. Не на последно място, съдът намира, че краткият срок
за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото
следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита.
Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на
обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с
потребителя, съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на
потребителя. Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща
характер на бланка, на която кредитополучателят не може да влияе.
Посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
икономически по-слабата страна по правоотношението, поради което същата
е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
4
намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 6
от процесния договор за кредит поради противоречието му със закона, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвид извода за
основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в
условията на евентуалност искове.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
410.40 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като неравноправна клаузата на чл.
6 от Договор за потребителски кредит № ***********0005/04.02.2022 г., на
основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по иска на Т. А. В., ЕГН
**********, от гр. ***********, срещу „Н.***“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********.
ОСЪЖДА „Н.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. В., ЕГН **********, от
гр. ***********, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева , представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Н.***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК-*******,
със служебен адрес: гр. *******, бул. *******, СУМАТА ОТ 410.40
/четиристотин и десет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5