Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: вИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 7430 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 26.02.2019г., постановено по гр.д. № 12141/2018г.
на СРС, ГО, 120 състав, са уважени предявените
от „С.“ ЕООД срещу Агенция по заетостта по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на
24 900 лева, представляващо възнаграждение по договори за обучение и с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане
в размер на 8 152, 84 лева, представляващо обезщетение за забава за
периода от 22.11.2013г. до 10.01.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1477/2017г. по
описа на СРС, ГО, 120 състав. Със същото решение е отхвърлен иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 8 152, 84 лева до пълния
предявен размер от 8 157, 22 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Агенция по заетостта, в която са изложени
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на същия. Счита за необоснован изводът на СРС, че ищцовото
дружество е изправна страна по договора, като в тази връзка поддържа възражение,
че доставчикът на обучение няма право да получи паричната стойност на номинала
на ваучерите, когато не е предоставил посоченото в него обучение в обем и
качество съобразно действащото законодателство и процедурите и указанията за
работа, дадени от възложителя. На следващо място, поддържа, че волеизявлението
за прекратяване на сключеното между страните споразумение е достигнало до ищеца
на 29.05.2013г. Навежда доводи, че възложителят е установил нарушения на
споразумението от страна на ищеца, изразяващо се в неточно, некачествено и
несвоевременно изпълнение на уговорените задължения. След като действието на
правоотношението било прекратено, счита, че изпълнителят няма право да
претендира заплащане на възнаграждение по същия договор. В допълнителна
молба-становище от 25.07.2019г. е релевирано
възражение за погасяване по давност на акцесорното
вземане за лихва за забава. По тези съображения се прави искане за отмяна на постановеното
решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна - „СЪКСЕС – 04“ ЕООД, с който същата се оспорва
по подробно изложени съображения. Въззиваемото
дружество поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, като постановено в съответствие с ангажираните по делото
доказателства, от които се установява, че изпълнителят е изправна страна по
договора, а наведените от ответника оспорвания в тази връзка са недоказани. Ето
защо прави искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение с предмет – извършване на
обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по
приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. В
мотивите са обсъдени представените по делото писмени доказателства, въз основа
на които съдът е достигнал до извод, че ищецът е изправна страна по договора, а
ответникът не е установил релевираното възражение за
неточно изпълнение. Приел е, че няма данни волеизявлението за прекратяване на процесното правоотношение да е достигнало до ищеца преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дори и да се
приеме, че същият е бил уведомен за това обстоятелство, първоинстанционният
съд е счел, че прекратяването не засяга започналите и неприключили към датата
на прекратяване на договора обучения, като се е позовал на нормата на чл. 5,
т.5.1. от Общите условия към
доставчиците на обучения. По тези съображения е уважил предявения иск за
главница в пълен размер, а акцесорното вземане за
лихва за забава е прието за дължимо в размер на 8 152, 84 лева.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество следва да докаже твърденията си относно сключването на споразумение и
изменението му с анекси със съдържанието, което твърди; изпълнение на
задълженията си за извършване на обучение по посочените специалности, за които
обучения претендира плащане по съответната професия, с твърдяната
продължителност, в обем и със съдържанието, установени в споразумението и
нормативните изисквания за придобиване на квалификация по съответната професия
и по отношение на конкретни правоимащи лица, както и
изпълнение на общите уговорени задължения по споразумението, обуславящи право
да получи плащания за всяко обучение; твърденията си да е съставил и предал на
ответника изискуемите отчетни документи относно извършените обучения, както и
твърденията си за уговорки в споразумението, установяващи негово задължение да
довърши започналите при прекратяване на споразумението обучения, респективно
установяващи право да получи възнаграждение за тях.
Ответникът следва да ангажира доказателства за
правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането, които в конкретния случай се
изразяват в твърдение, че е упражнил валидно право на прекратяване на
споразумението, както и твърдение за наличие на уговорки, установяващи правото
му да преустанови плащания за проведени и отчетени обучения.
Между страните по делото не е спорно, а и се
установява от приетите писмени доказателства - споразумение от 05.01.2010г.,
изменено с анекс от 29.07.2011г. и анекс 02.04.2013г., че ищецът- „С.“ ЕООД е
включен в списък с доставчици на услуги, утвърден от изпълнителния директор на
Агенция по заетостта съгласно чл. 7, ал. II от Постановление на Министерския
съвет 251/21.10.2019г. Въз основа на процесното
споразумение ответникът по делото - Агенцията по заетостта е възложила на ищеца
- „С.“ ЕООД да извърши обучение срещу ваучери на представители на целеви групи
по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ,
реализирани по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси”. Цената на предоставената услуга е определена в клаузата на
чл. 2 от споразумението чрез определяне на номиналната стойност на ваучерите за
отделните видове обучения, които ищецът предоставя като съгласно чл. 2. (1) б.
в) раздел II от споразумението за придобиване на професионална квалификация за
трета степен, с продължителност не по-малка от 960 учебни часа, номиналната
стойност на ваучера се определя на 1800 лв. Задължението на възложителя за
паричната престация е уговорено като срочно, а именно
- 30 дневен срок, считано от подаване на искането за плащане от страна на
доставчика на обучението и документите към него в териториалното поделение на
Агенцията по заетостта за успешно завършени обучения срещу ваучери, като с
анекс от 29.07.2011г . този срок е изменен на 60 дни, а същият 60 дневен срок е
посочен и в общите условия към доставчиците на обучение (чл. 4, ал. 1 от
споразумението и чл. 5.5 от общите условия към доставчиците на обучение,
съгласно реда на ПМС 251/21.10.2009г.).
Съгласно чл. 5.1 от общите условия - неразделна част от споразумението,
доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя
само след окончателно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите,
включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие
от някоя от страните (с изключение в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 3, Раздел V
от Споразумението, който предвижда прекратяване на споразумението едностранно
от възложителя с писмено уведомление при обективна невъзможност за изпълнение
на задълженията по споразумението).
В чл. 6 – Санкции, т. 6.1. от общите условия страните
са договорили хипотезите, в които доставчикът на обучение няма право да получи
паричната стойност на номинала на ваучера, а именно, когато: доставчикът не е
предоставил посоченото от него обучение в обем и качество съобразно действащото
законодателство и процедурите и указанията за работа, дадени от възложителя, по
реда и условията на общите условия и предвиденото в Постановление
251/21.10.2009г.; когато обучението не е извършено с оригинални учебници и
учебни помагала; ваучерът е с нарушена цялост и не може да се докаже неговата
автентичност; обучението е предоставено на лице, различно от посоченото в него;
не са представени всички отчетни документи; при предоставяне на неверни по
съдържание документи; лицето, приносител на ваучера е отсъствало без уважителни
причини повече от 20 % от часовете, предвидени като минимално изискване за
съответния вид обучение и това е видно от месечните присъствени форми,
изготвяни от доставчика на обучение.
В конкретния случай въз основа на приетите и
неоспорени от ответника писмени доказателства – искане за плащане от
23.07.2013г., разписка за получаването му, справка за предоставените услуги,
списък на лицата завършили обучение и свидетелствата за професионална
квалификация за същите лица и учебен график, се установява, че в периода 21.12.2012г.
– 29.06.2013г. ищецът е провел в гр. Асеновград обучение по професия „Офис мениджър“,
специалност „Бизнес администрация“, код по СППОО 3460101 на осем лица срещу 8
бр. ваучери за придобиване на професионална квалификация за трета степен, с
продължителност 358 броя учебни часове теория и 603 броя учебни часове
практика, с номинална стойност на ваучер от 1 800 лв. Обученията по теория и по
практика са се провеждали в гр. Асеновград, пл. „*******. На 23.07.2013г.
ищецът е информирал Агенцията по заетостта за приключване на горните обучения,
с приложена справка и документи, доказващи проведени и завършени обучения, и е
поискал плащане на сумата от 14 400 лв. От представените от ищеца и приети като
доказателства констативни протоколи по делото се установява, че за провеждането
на това обучение са извършвани проверки от ДБТ – гр. Асеновград през целия
период на обучението в местата, предвидени за обучение по тази специалност,
като са се извършвали по няколко проверки ежемесечно и всички са констатирали
спазване на изискванията за обучение. След твърдяната от ответника дата за прекратяване
на споразумението (29.05.2013г.) са извършени проверки на 04.06.2013г., на
14.06.2013г. и на 29.06.2013г., като всички констатират изпълнение на
изискванията за обучение. За извършеното обучение на осем лица са издадени и
съответни свидетелства за професионална квалификация, удостоверяващи успешното
завършване на обучението, които са представени по делото.
Въз основа на приетите и неоспорени от ответника
писмени доказателства – искане за плащане от 10.09.2013г., разписка за
получаването му, справка за предоставените услуги, списък на лицата завършили
обучение и сертификати за участие в обучение за същите лица и учебен график, се
установява, че в периода 04.02.2013г. – 07.08.2013г. ищецът е провел в гр.
Асеновград обучение по английски език по ключова компетентност 2 на осем лица
срещу 8 бр. ваучери за обучение по ключова компетентност 2 с продължителност не
по-малка от 300 учебни часа и три нива на обучение, с номинална стойност на
ваучер от 700 лв. Обученията са се провеждали в гр. Асеновград, пл. „*******.
На 10.09.2013г. ищецът е информирал Агенцията по заетостта за приключване на
горните обучения, с приложена справка и документи, доказващи проведени и
завършени обучения, и е поискал плащане на сумата от 5 600 лв. От представените
от ищеца и приети като доказателства констативни протоколи по делото се
установява, че за провеждането на това обучение са извършвани проверки от ДБТ –
гр. Асеновград през целия период на обучението в местата, предвидени за
обучение по тази специалност, като са се извършвали по няколко проверки
ежемесечно и всички са констатирали спазване на изискванията за обучение. След
твърдяната от ответника дата за прекратяване на споразумението (29.05.2013г.)
са извършени проверки на 07.06.2013г., на 14.06.2013г., на 24.06.2013г. на
01.07.2013г., на 17.07.2013г., на 26.07.2013г., на 02.08.2013г., като всички
констатират изпълнение на изискванията за обучение. За извършеното обучение на
осем лица са издадени и съответни сертификати, удостоверяващи че лицата са
участвали успешно в обучението, които са представени по делото.
Въз основа на приетите и неоспорени от ответника
писмени доказателства – искане за плащане от 10.09.2013г., разписка за
получаването му, справка за предоставените услуги, списък на лицата завършили
обучение и сертификати за участие в обучение за същите лица и учебен график, се
установява, че в периода 25.02.2013г. – 05.08.2013г. ищецът е провел в гр.
Асеновград обучение по английски език по ключова компетентност 2 на седем лица
срещу 7 бр. ваучери за обучение по ключова компетентност 2 с продължителност не
по-малка от 300 учебни часа и три нива на обучение, с номинална стойност на
ваучер от 700 лв. Обученията са се провеждали в гр. Асеновград, пл. „*******.
На 10.09.2013г. ищецът е информирал Агенцията по заетостта за приключване на
горните обучения, с приложена справка и документи, доказващи проведени и
завършени обучения, и е поискал плащане на сумата от 4 900 лв. От представените
от ищеца и приети като доказателства констативни протоколи по делото се
установява, че за провеждането на това обучение са извършвани проверки от ДБТ –
гр. Асеновград през целия период на обучението в местата, предвидени за
обучение по тази специалност, като са се извършвали по няколко проверки
ежемесечно и всички са констатирали спазване на изискванията за обучение. След
твърдяната от ответника дата за прекратяване на споразумението (29.05.2013г.)
са извършени проверки на 07.06.2013г., на 14.06.2013г., на 24.06.2013г. на
01.07.2013г., на 17.07.2013г., на 26.07.2013г., на 02.08.2013г., като всички
констатират изпълнение на изискванията за обучение. За извършеното обучение на
осем лица са издадени и съответни сертификати, удостоверяващи че лицата са
участвали успешно в обучението, които са представени по делото.
Предвид предмета на спорното материално право, в
тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било до докаже три главни
обстоятелства: 1). наличието на сключен между страните договор, с който му е възложено извършването на обучението
по конкретните позиции за определена уговорена цена - възнаграждение, 2).
фактическото изпълнение на възложената работа, и 3). приемане на изработеното
от ответника.
Договорът за обучение е разновидност на договора за
изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. Договорът за изработка съгласно
чл. 258 от ЗЗД и чл. 266 от ЗЗД е неформален, консенсуален, възмезден и двустранен договор. Договорът е консенсуален,
защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие по предмета.
Двустранен е, защото създава задължения и за двете страни: за едната – да
изработи нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати. Възмезден е,
защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи
възнаграждението.
Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя – чл. 258 от ЗЗД, чл. 264, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 265 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е
извършено по начин, че готовият резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл. 261, ал. 1 от ЗЗД.
Основното задължение на възложителя е да приеме
работата и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал.1 от ЗЗД,
съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа/. Приемането на работата, т. е. на резултатът от изпълнението на
договора за изработка, е право и задължение на възложителя. Възложителят е
длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му – като вид,
количество, качество, технически и др. параметри. Възложителят има право да
откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му.
Ответното дружество е релевирало
възражения, че изпълнението на възложената работа е неточно в количествено и
качествено отношение, но представените от него доказателства са неотносими към предмета на делото, доколкото касаят констатации
за допуснати нарушения при провеждането на други обучения, възложени чрез ДБТ –
Своге и ДБТ – гр. Девин. По тези съображения описаните писмени доказателствени средства не следва да се обсъждат от
настоящия съдебен състав.
Приетите по делото констативни протоколи за извършени
проверки на процесните обучения са частни
удостоверителни документи, но същите са подписани от служители на ответника и
доколкото в тях се съдържат неизгодни за издателя факти, следва да се приеме,
че се ползват с материална доказателствена сила срещу
техния издател и в този смисъл са противопоставими на
ответника. Следователно, при релевирано оспорване на
отразените в протокола обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже това
оспорване. Такова възражение е направено, но не са предприети съответни
процесуални действия за доказването му. По тези съображения следва да се
приеме, че удостоверените в тези документи обстоятелства относно изпълнението
на сключения договор за услуга са установени. Следователно съдът приема за
доказано, че процесните обучения са проведени от
ищеца точно и съобразно уговореното между страните.
Между страните по делото не се спори, че с писмо с
изх. № 4705/2054 от 20.05.2013г. на изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта и на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от
споразумението, сключено между страните и анексите към него, било отправено
предизвестие за прекратяване на споразумението, поради неизпълнение от страна
на изпълнителя на поетите по споразумението задължения при провеждане на
обучения на заети лица, установено следствие на извършен контрол по изпълнение
на споразумението на 17.04.2013г. на територията на ДБТ – гр. Девин и на
03.04.2013г. на територията на ДБТ – Своге. Във връзка с тези проверки по
делото са представени констативни протоколи и доклади, установяващи част от
твърдените от ответника нарушения. Съдът обаче намира, че прекратяването на
споразумението поради неизпълнение от
страна на ищеца на задължения по други обучения, извън тези, за които се търси
заплащане по делото, е без правно значение за настоящия спор, поради което и не
обсъжда представените доказателства относно неизпълнение, дали същото е от
естество да породи право на разваляне, надлежно ли е упражнено това право и
какви са последиците му.
На следващо място, съгласно чл.5.1 и чл.6 от общите
условия, при които е сключено споразумението между страните, неговото
прекратяване не преустановява действието му по отношение на обучения, които са
възложени и започнали преди прекратяването му, каквито са и процесните,
с изключение на случаите на прекратяване на споразумението поради обективна
невъзможност за изпълнение, като право на възложителя да откаже изплащане на
възнаграждение за вече извършени обучения възниква в уговорените в чл. 6 случаи
и то по отношение на конкретните обучения, за които са нарушени изискванията за
начин на изпълнение и участие на обучаемите. В случая ответникът не твърди прекратяване
на правоотношението между страните поради обективна невъзможност за изпълнение,
нито нарушения при изпълнение на задълженията на ищеца във връзка с конкретните
обучения, възложени от ДБТ – Асеновград,
поради което и при установеното по делото съответствие на изпълнението
на ищеца с уговорените и нормативни изисквания, за него е възникнало право да
получи съответната стойност на ваучерите за правоимащите
лица, които е обучил. Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил
задължението си за заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение,
поради което следва да бъде ангажирана договорната му отговорност за реално
изпълнение в претендирания в исковата молба размер.
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното
парично задължение, основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за забавено изпълнение
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Задължението за заплащане на възнаграждението по
договора е възникнало като срочно, а именно - 60 календарни дни от завеждане на
искането. Следователно, падежът за плащане във връзка с извършеното обучение по
обучение по професия „Офис мениджър“, специалност „Бизнес администрация“, код
по СППОО 3460101 за сумата от 14 400 лева е настъпил с изтичане на 60 дни,
считано от подаване на искането на 23.07.2013 г., а именно на 20.09.2013г., като от 21.09.2013г. Агенцията по заетостта е в
забава за изпълнението на задължението за плащане на сумата от 14 400 лв. По
отношение на другите две процесни обучения,
60-дневният срок се брои от подаване на исканията за плащане, което е станало и
за двете обучения на 10.09.2013г. Следователно, ответникът е в забава по
отношение на задължението за плащане на сумата от 5 600 лева и на сумата
от 4 900 лева, считано от 11.11.2013г. По
отношение размера на мораторната лихва следва да се
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което за
исковия период от 22.11.2013г. до 10.02.2017г. обезщетението за забава възлиза
на сумата от 8 152, 84 лева.
По отношение на релевираното
възражение за погасяване по давност на акцесорното
вземане за обезщетение за забава:
Настоящият съдебен състав счита, че релевираното за първи път във въззивното
производство правопогасяващо възражение за давност не
следва да се разглежда, тъй като същото е преклудирано.
С т. 4
от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133,
вр. чл.
131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти,
което се отнася и за възраженията за придобивна и
погасителна давност - същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска
давността се прекъсва /чл.
116, б. "в" от ЗЗД и чл. 84 от
ЗС/. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната
инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В случая въззивникът не твърди, нито ангажира доказателства за
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до
невъзможност да упражни правото си като се позове на нормата на чл. 111 от ЗЗД.
Отделен е въпросът, че по силата на чл. 120 ЗЗД изтичането на давностните срокове не подлежи на съобразяване служебно от
съда, а позоваване на такава отсъства в отговора на исковата молба, с
изтичането на срока за депозиране на който се преклудира
възможността ответникът да релевира възражение в тази
насока. В този смисъл като неоснователни следва да се преценят доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното
решение поради неприлагане на института на погасителната давност относно процесното вземане.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но предвид липсата на доказателства за
сторени разноски, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51769 от 26.02.2019г., поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 17.04.2019г., постановено по гр.д. №
12141/2018г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.