Определение по дело №42544/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9641
Дата: 2 март 2024 г. (в сила от 2 март 2024 г.)
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20231110142544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9641
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142544 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2024 г., от
11:30 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене
на детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др. ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТАНОВИЩЕ ДАЛИ Е В
ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО АНТОН ДА БЪДЕ ИЗСЛУШАНО ОТ СЪДА, КАКТО И ДА
ИЗРАЗЯТ СТАНОВИЩЕ ПО ИСКАНЕТО ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ УВЕДОМЯВАНЕТО.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от М. Х.
1
П. срещу Т. П. П. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, обективно кумулативно
съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно родителски права, издръжка и
режима на лични отношения спрямо малолетните деца на страните и иск по чл.53 от СК
относно фамилното име.
Ищцата поддържа, че с ответника са сключили граждански брак на 25.06.2022г., но
фактическото им съжителство датирало още от 2008г.Твърди, че от връзката с ответника
имат родени две деца – А. Т. П. и Т. Т. П..Заявява, че след петнадесет години съвместно
съжителство, брачната им връзка с ответника е напълно изчерпана.Твърди, че проблемите
във взаимоотношенията им с ответника произтичали от неговото инфантилно поведение,
което винаги е провокирано от злоупотреба с алкохол.Твърди, че ответникът не се вълнува
от отглеждането и възпитанието на общите им деца.Заявява, че поведението на ответника е
довело до прекъсване на всякаква физическа и емоционална връзка между тях, както и до
пълното им отчуждение.Твърди, че вината за това състояние на брака им е на ответника, но
предпочита да се съгласи на развод по взаимно съгласие.Заявява, че отношенията с
ответника рязко се влошили в началото на месец юли на семейната им почивка в Република
Гърция.Ищцата твърди, че получава добри доходи, като до момента е помагала на ответника
в изплащането на кредит за неговата къща – семейният им дом.Твърди, че му е превеждала
всеки месец сумата от 1100 лева и наред с това е поемала и половината от ежемесечните
режийни разходи за този имот.Посочва, че раздялата им ще провокира ответника да
прекарва по-пълноценно отреденото му от съда време за личен контакт с децата.Претендира
заплащане на издръжка в размер на 600 лева за всяко дете.Твърди, че сумата отчита
реалните потребности на децата им, както и че размерът на издръжката е съобразен с
възможностите на бащата,който получава добро възнаграждение. Претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
оспорва иска за развод като неоснователен и недоказан, както в частта за прекратяване на
брака, така и в частта за вината. По отношение на небрачните искове при условията на
евентуалност оспорва претенцията относно упражняването на родителски права, размера на
претендираната издръжка и режима на лични отношения.Счита искът за промяна на
фамилното име за основателен.Твърди, че изложените факти и обстоятелства в исковата
молба не са годни да обусловят положение на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.Ответникът твърди, че продължава да прави опити да убеди ищцата, че брачните им
отношения могат да бъдат възстановени. Прави предложение за спиране на делото по реда
на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото е било инициирано няколко дни след настъпилата
криза в брачните отношения между страните.Твърди, че обстоятелствата, които ищцата
посочва в исковата молба, касаят отношенията им преди сключването на брака, възникнали
и развили се по време на 14 годишното им съвместно съжителство.Поддържа, че наведените
обстоятелства в исковата молба не са конкретизирани във времето.Твърди, че посочените
обстоятелства които са й били известни преди брака и не са били пречка за сключването му,
както и такива, възникнали преди брака, не могат да бъдат годно основание за
2
прекратяването му. В случай, че съдът допусне развод, моли за установяване, че
настъпването на непоправимо и дълбоко разстройство на брака се дължи изцяло на
съпругата.Предявява насрещен иск по чл. 59, ал. 2 СК относно предоставяне на
упражняването на родителските права на бащата и предоставяне на широк режим на лични
отношения на майката с децата.Оспорва размера на исканата издръжка , тъй като същата не
е съобразена с разпоредбата на чл. 142 от СК и практиката на ВКС.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната искова молба, в който оспорва предявения при условията на евентуалност иск за
допускане на развод по изключителна вина на съпругата.Оспорва фактическите твърдения
изложени в насрещната искова молба.Твърди, че съпругът й не е в състояние на упражнява
родителски контрол върху децата.Заявява, че предявения при условията на евентуалност
небрачен иск за разширен режим на лични отношения е частично основателен.Твърди, че не
оспорва обстоятелството, че съпругът й изплаща ипотечен кредит за закупената къща в
Б..Заявява, че съпругът й е пропуснал да спомене, че получава и ежемесечен наем от
отдаване на личен имот в ж.к. „С.“, както и че към основната си заплата получава и бонуси
за постигнат резултат. Твърди, че реалните й месечни разходи за децата са не по малки от
2500 лева на месец. Сочи и че не възразява да постигнат споразумение за развод по взаимно
съгласие. Оспорва претендираната от насрещния ищец минимална издръжка за всяко дете.
По разпределение на доказателствената тежест:
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Указва на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, както и интереса на
децата от конкретните претендирани мерки, свързани с родителската отговорност спрямо
детето; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия
родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за децата.
Указва на ищцата по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от Г. на П..
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
3
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите на
ищеца, от която да са видни осигурителните им доходи за последните 24 месеца, ведно със
справка за действащите трудови договори на последните, от която да е видно и основното
трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на отпуснати пенсии,
респ. в какъв размер и на какво основание.
ОСТАВЯ без уважение искането обективирано в исковата молба ответната страна да
представи 1.документи за доходите си за последните дванадесет месеца преди датата на
представянето им; 2.трудов договор,3.изходяща от работодателя му служебна бележка за
изплатените му трудови възнаграждения, както и 4.годишна данъчна декларация по чл. 50
ЗДДФЛ за 2023г., тъй като съдът служебно е изискал справка за трудовите доходи на
страните.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ СЪДЪТ ЩЕ СЕ
ПРОИЗНЕСЕ В ПЪРВО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ СЛЕД ИЗСЛУШВАНЕТО НА
СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
4
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ответника – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5