Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осми
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 111 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.181
от Закона за туризма (ЗТ).
Образувано е въз основа на жалба
от „М.т.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Г.с.д., депозирана чрез адв.И.З. от САК, против Заповед №
136/01.03.2022г. за налагане на ПАМ „временно затваряне на туристически обект“
по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ на Председателя на Комисия за защита на потребителите.
С обжалвания акт, издаден на основание чл.177, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за
туризма и във връзка с нарушение при предоставяне на туристически услуги,
установено при направена проверка, която е отразена в Констативен протокол №
К-2708258/10.12.2021г. и съставен Акт за установено административно нарушение №
К-0047048/20.12.2021г., а именно предоставяне на туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ – заведение за
хранене и развлечения, административният орган е наложил принудителна административна
мярка – „временно затваряне на туристически обект“ – заведение за хранене и
развлечения, кафе – клуб „Енерджи“, находящо се в гр.Търговище, бул.Сюрен,
стопанисвано от „М.т.Б.“ ЕООД ***. Мярката е наложена до отстраняване на нарушението,
като е посочено, че обектът следва да бъде категоризиран съобразно условията и
реда, предвидени в ЗТ и Наредбата за изискванията към категоризираните места за
настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на
категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости.
Оспорващото дружество релевира
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, предвид липсата на
административно нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление.
Твърди, че наложената ПАМ е несъразмерна по тежест с установените факти и
преследваната цел. Изразява несъгласие с констатациите, отразени в АУАН, като
сочи, че обектът е бил предходно категоризиран, видно от Удостоверение №
00416/06.06.2011г., издадено от кмета на община Търговище, което е безсрочно и
с него е утвърдена категория „Една звезда“ на кафе – клуб „Енерджи“. С оглед на
това обектът не се явявал некатегоризиран или нерегистриран туристически обект,
нито му е необходимо временно удостоверение за категоризация. По изложените
аргументи моли за отмяна на обжалваната заповед. Депозира писмена молба рег. №
ДА-01-1354/08.06.2022г., с която заявява, че поддържа жалбата и искането за
отмяна на акта. Представя решение №159/15.12.2021г. по АД № 281/2021г. на АС –
Търговище и решение № 5415/06.06.2022г. по АД № 1820/2022г. на ВАС, постановени
в съдебно производство, образувано по жалба на дружеството против Заповед №
РД-З-1040/16.09.2021г. на зам.кмета на община Търговище, с която е отказано определянето
на категория на туристически обект кафе – клуб „Енерджи“, с адрес гр.Търговище,
бул.Сюрен, стопанисван от жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски
съгласно приложен към молбата списък.
Ответникът по жалбата – Председател
на Комисия за защита на потребителите, чрез упълномощен процесуален
представител ст.юрисконсулт В.П., депозира писмено становище за неоснователност
на оспорването. Сочи, че заповедта е издадена от оправомощен за това орган и
съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. По изложени аргументи за
правилност и законосъобразност на издадената заповед отправя искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждание.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2021г. служители на Регионална
дирекция - Варна към Комисия за защита на потребителите (КЗП), извършили
проверка на заведение за хранене и развлечения, кафе – клуб „Енерджи“, находящо
се в гр.Търговище, бул.Сюрен, стопанисвано от „М.т.Б.“ ЕООД ***. В хода на
проверката е установено, че дружеството извършва търговска дейност в обекта,
като предлага за продажба топли напитки, алкохолни и безалкохолни напитки,
коктейли, ядки и др., както и че заведението разполага с 50 постоянни места и
50 места на открито. Към момента на проверката обектът работи и се обслужват
клиенти.
В съставения Констативен протокол
№ К-2708258/10.12.2021г., обективиращ резултатите от проверката, е отразено, че
проверката е извършена във връзка с издадена Заповед № РД-3-1040/16.09.2021г.
на зам.кмета на община Търговище, с която е отказано определяне на вид и
категория на туристически обект кафе – клуб „Енерджи“, находящо се в
гр.Търговище, бул.Сюрен, стопанисвано от „М.т.Б.“ ЕООД ***.
Въз основа на установеното,
контролните органи приели, че „М.т.Б.“ ЕООД осъществява туристическа дейност в
некатегоризиран туристически обект – заведение да хранене и развлечение, кафе –
клуб „Енерджи“.
На 20.12.2021г. против
дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
К-0047048, за това, че не е изпълнил административното си задължение да
предоставя туристическа услуга - ресторантьорство в категоризиран туристически
обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране, с което е нарушил разпоредбата на чл.114, т.1 от
ЗТ.
Въз основа на установеното с
Констативен протокол № К-2708258/10.12.2021г., съставен при проверка в обекта,
АУАН, както и решение на Комисията за защита на потребителите, прието с
Протокол № 2/09.02.2022г., Председателят на КЗП издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 136/01.03.2022г., с която на основание чл.177, ал.2,
т.1, б. „в“ от ЗТ наложил принудителна административна мярка – „временно
затваряне на туристически обект“ – заведение за хранене и развлечения, кафе –
клуб „Енерджи“, находящо се в гр.Търговище, бул.Сюрен, стопанисвано от „М.т.Б.“
ЕООД ***. Мярката е наложена до отстраняване на нарушението, като е посочено,
че обектът следва да бъде категоризиран съобразно условията и реда, предвидени
в ЗТ и Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и
за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.
Заповедта е връчена на
дружеството – адресат на 14.03.2022г. и оспорена пред Административен съд –
Варна, чрез жалба, подадена по пощата на 25.03.2022г. С определение
№1110/07.04.2022г. по АД № 851/2022г. Административен съд – Варна е прекратил
образуваното производство и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен
съд – Шумен.
Към доказателствата по делото са
приобщени представените от оспорващия такива, в това число: Удостоверение №
00416/06.06.2011г. за утвърдена категория „Една звезда“ на кафе – клуб
„Енерджи“, в което е посочено, че собственик на обекта е „Фактор компания“ ЕООД
с ЕИК ***, а лице, извършващо дейност „Фактор бет“ ЕООД с ЕИК ***; решение
№159/15.12.2021г. по АД № 281/2021г. на АС – Търговище, с което се отменя
Заповед № РД-З-1040/16.09.2021г. на зам.кмета на община Търговище, както и
решение № 5415/06.06.2022г. по АД № 1820/2022г. на ВАС, съгласно което
решението на АС – Търговище е оставено в сила.
Изложената фактическа обстановка
не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представени
от страните и приети от съда.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед за
налагане на ПАМ № 136/01.03.2022г., издадена от Председателя на КЗП -
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК,
съгласно чл.181 от ЗТ. Оспорването е направено от лице с правен интерес –
адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.
Заповедта е съобщена на 14.03.2022г., поради което жалбата, подадена на 25.03.2022г.,
се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на заповедта съдът констатира, че същата е издадена от председателя
на КЗП, в съответствие с разпоредбата на чл.177, ал.2, т.1, б. „в“ от ЗТ и не
страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата; срок за
изпълнение на ПАМ – до отстраняване на нарушението; срок и ред за обжалването ѝ.
Съобразно нормата на чл.181 от ЗТ актовете за прилагане на принудителните
административни мерки се издават по реда на АПК, т.е. издаденият
административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с
нормата на чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени,
като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, посочени
в чл.59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактическите и правните
основания за издаването ѝ. В същата се съдържа подробно описание на
нарушението, което е дало основание за налагане на принудителна административна
мярка по чл.177, ал.2, т.1, б. „в“ от ЗТ. Конкретно са посочени документите - Констативен
протокол № К-2708258/10.12.2021г., в който са отразени констатациите от
извършената проверка в туристическия обект; Акт за установено административно
нарушение № К-0047048/20.12.2021г., с който е установено нарушението, както и
решение на КЗП, прието по протокол №2/09.02.2022г.
В производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на
акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Съгласно чл.177, ал.2, т.1, б.
„в“ от ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите прилага
принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“
по чл.3, ал.2, т.1-3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите
по чл.136 от ЗТ. В конкретния случай проверяваният обект представлява
туристически такъв по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ – заведение за хранене и
развлечения, същият разполага с 50 постоянни места и 50 места на открито за
обслужване на клиенти и предлага асортимент от храни и напитки, характерни за
заведенията за хранене и развлечения.
Съгласно чл.111, ал.1 от ЗТ
хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се
извършва само в категоризирани по този закон
туристически обекти, като според чл.114, т.1 от ЗТ лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2
и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически
обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че както към датата на извършената
проверка, така и към датата на издаване на процесната заповед и датата на
връчването ѝ (видно от Констативен протокол №К-2708297/14.03.2022г. и
приложен към същия фискален касов бон), дружеството е предоставяло туристически
услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма издадено
удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по
категоризиране на обекта. С оглед на това съдът приема, че безспорно в случая
са налице визираните в хипотезата на чл.177, ал.2, т.1, б. „в“ от ЗТ материално
правни предпоставки за налагане на ПАМ.
Този извод не се разколебава от
приложеното към жалбата Удостоверение №
00416/06.06.2011г. за утвърдена категория „Една звезда“ на кафе – клуб
„Енерджи“. Действително същото касае проверявания търговски обект, но в него
изрично е отразено, че собственик на обекта е „Фактор компания“ ЕООД с ЕИК ***,
а лице, извършващо дейност „Фактор бет“ ЕООД с ЕИК ***, т.е. удостоверението е
издадено на друг търговски субект. Както се посочи и по-горе разпоредбата на
чл.111, ал.1 от ЗТ по императивен начин указва, че ресторантьорство на
територията на РБ се извършва само в категоризирани по този закон туристически
обекти, респективно според чл.114, т.1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство
и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са
длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект
или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. Задължението за категоризиране на обекта е за лицето, което
извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство – арг. от чл.129 от
ЗТ. Съгласно чл.129, ал.1 от ЗТ лицето, което ще извършва ресторантьорство в
заведения за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице, подава заявление-декларация
за категоризиране до съответния категоризиращ орган, като в същото посочва
наименование на лицето и прилага документи, удостоверяващи съответствието на
същото с въведените законови изисквания. Удостоверението за категоризация касае
конкретен обект, стопанисван от лицето, посочено в удостоверението. В случая
приложеното удостоверение е издадено на друго лице и от него не произтичат
каквито и да е права за оспорващото дружество. С оглед изложеното съдът намира
за неоснователно възражението за незаконосъобразност на обжалвания акт,
аргументирано с твърдението за наличие на документ за категоризаця на търговски
обект.
Според чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му. Към този момент обектът не е имал валидно удостоверение за
категоризация или временно свидетелство за открита процедура по категоризиране.
Обстоятелството, че с решение №159/15.12.2021г. по АД № 281/2021г. на АС –
Търговище, влязло в законна сила на 06.06.2022г., Заповед № РД-3-1040/16.09.2021г.
на зам.кмета на община Търговище, с която е постановен отказ за определяне на
вид и категория на туристическия обект, е отменена, също указва, че към датата
на проверката и датата на издаване на процесната ПАМ, обектът не е
категоризиран. Безспорно установено по делото е, че към момента на проверката в
обекта е извършвана туристическа дейност, като дружеството, стопанисващо
заведението не е притежавало удостоверение за категория на процесния обект.
Това обстоятелство е правопораждащият факт за налагане на принудителната
административна мярка в хипотезата на чл.177, ал.2, т.1, б. „в“ от ЗТ. В хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства, опровергаващи приетите от административния орган
факти и обстоятества, релевантни за издаване на процесната заповед. Снабдяването
с удостоверение за определена категория на туристическия обект впоследствие не
рефлектира върху законосъобразността на акта, а съставлява предпоставка за
прекратяване действието на наложената ПАМ, в каквато насока е изричното
указание в процесната заповед. Същото е в унисон и с разпоредбата на чл.177,
ал.3 от ЗТ, според която принудителната административна мярка от вида на
процесната се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Въз основа
на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и обоснована.
Съдът намира за неоснователни възраженията,
досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на
наказателно постановление, респективно - преди да
бъде ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя. В административното производство
по налагане на ПАМ е достатъчно нарушението да бъде констатирано, което става
посредством съставяне на АУАН. Този извод се налага от прочита на разпоредбата
на чл.177, ал.3 от ЗТ, според която принудителната административна мярка по
ал.2, т.1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение, т.е.
достатъчно е нарушението да бъде констатирано. Доколкото настоящата заповед е
издадена след съставяне на акт за установяване на административно нарушение, не
е налице нарушение в процедурата, нито порок във формата на акта или
несъответствие с материалния закон.
Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Една от предвидените в чл.2, т.4 от ЗТ цели е
да се осигури защита на потребителите на туристически услуги. Тя се постига
включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за
категоризация и категоризирани туристически обекти, а стопанисваният от
оспорващото дружество обект не е такъв. В хипотезата на чл.177, ал.2, т.1, б.
„в“ от ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен характер, която
с оглед спецификата си има за предназначение да осуети продължаването на вече
започнало конкретно правонарушение.
Съобразно изложеното настоящият
състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна - издадена от
компетентен орган, в установената от закона форма, при съблюдаване на
административно-производствените правила, разпоредбите на материалния закон и
целта му, поради което подадената против нея жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на КЗП (в чиято
структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на „М.т.Б.“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Г.с.д., против Заповед № 136/01.03.2022г. на Председателя на Комисия
за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „М.т.Б.“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Г.с.д., да заплати на Комисия за защита на потребителите
разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд - Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: