Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.07.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На първи юли Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02324 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по
делото е
образувано въз
основа на
искова молба
от А.Р.С., с ЕГН:********** и адрес:г***1,
срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3107,22лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се
на адрес: гр.Перник, кв.“Проучване“, бл.13, вх.А, ап.11, за периода
01.10.2003г.- 31.08.2006г., сумата от
830,24лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.-
14.03.2007г., както и сумата от 81,75лв. за направени по делото разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 04.09.2007г. по ч.г.д.№1273/2007г. на
ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№913/2017г. по описа на ЧСИ Ст.
Бадев. Ищецът твърди, че процесните суми
са погасени по давност.
В законоустановения
срок ответникът “Топлофикация-
Перник”АД е подал отговор, с който е
оспорил исковете по основание и размер,
поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че
изпълнителното дело е образувано по време действието на Постановление №3/1980г.
на ВС, поради което и давността е спряла да тече. Ответникът твърди, че са
предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана
многократно.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че
така предявените
обективно съединени
искове са
допустими, поради
което и
следва да
се произнесе
по същество.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по по ч.г.д.№1273/2007г. на
ПРС е издаден изпълнителен лист от 04.09.2007г., с който ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 3107,22лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.Перник,
кв.“Проучване“, бл.13, вх.А, ап.11, за периода 01.10.2003г.- 31.08.2006г., сумата от 830,24лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.03.2007г., както и сумата от
81,75лв. за направени по делото разноски.
От приложеното по делото копие на
изп. дело № 913/2007г.
по описа на ЧСИ Ст. Бадев се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 19.11.2007г.
от взискателя „Топлофикация Перник“ АД, на основание така издадения
изпълнителен лист, като в молбата са
посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
След
получаване на призовката за доброволно изпълнение ищецът е депозирал молба от
01.02.2008г., с която е поскал изплащане на процесните задължения на разсрочено
плащане. Молбата е уважена, като ищецът е извършил плащане на сумата от
200,00лв. на 20.02.2008г. и второ плащане на сума от 200,00лв. на 21.03.2008г.
След
тези две плащания не са извършвани изпълнителни действия повече от две години,
като на 21.04.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Впоследствие
са извършвани и други плащания по изпълнителното дело.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в
случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ.
чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането
и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в
случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не
намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на
влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2
/ 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2
/1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще
се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на
чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в
исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено
съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело №
2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело №
10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г.
по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
С молба
от ответното дружество от молба от 19.11.2007г. е образувано изп. д. №913/2007г.
на ЧСИ Ст. Бадев, като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнител-ни
действия. По аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. ОСГТК редовната молба
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при
молба с нали-чие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането
на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълни-тел е длъжен да го приложи.
Съгласно
действащото към този момент Постановление
№ 3/18.11.1980год. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство на 21.06.2010год. давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116,
б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство. Действието на това спиране
е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство. От гореизложените
факти е видно, че по изп. д. №913/2007г. на ЧСИ Ст. Бадев са извършвани
изпълнителни действия, като последното е извършено на 21.03.2008г. Съдът намира, че действието на това спиране
на изпълнителното производство е
преустановено с прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване
на изпълнителни действие, което е станало по силата на закона на 21.03.2010г. Отмяната
на тълкуването на Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по
време на висящо изпълнително производство, е
извършено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а
новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т.е от 26.06.2015 г. /в този смисъл
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тъл-кувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
пър-воначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г. /което поначало води
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било
прекратено по силата на за-кона на 21.03.2010г. Поради това и съдът намира, че
изпълнителните действия извършени след тази дата са правно ирелевантни и не
следва да бъдат взети предвид, тъй като са извършени по прекратено изпълнително
производство.
Доколкото по процесното изпълнително дело са платени общо 400,00лв.,
то и при съобразяване превилото на чл.76, ал.2 ГПК, то съдът намира, че с тях
са платени 45,00лв. разноски в полза на ЧСИ, сумата от 81,75лв. за разноските
присъдени с изпълнителния лист и част от лихвата за забава в размер на
273,25лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че непогасени по
процесния изпълнителен лист са сумата от 3107,22лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.Перник,
кв.“Проучване“, бл.13, вх.А, ап.11, за периода 01.10.2003г.- 31.08.2006г., и сумата от 556,99лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.03.2007г. За тези суми установителните искове са
основателни доколкото същите са погасени по давност.
Съдът
намира, че следва да отхвърли като неоснователни установителните искове относно
сумата от 81,75лв. за разноските присъдени с изпълнителния лист и част от
лихвата за забава в размер на 273,25лв. до пълния предявен размер на иска за лихва за забава от 830,24лв.
Същите суми са погасени в хода на принудителното изпълнение, поради което и не
са погасени по давност.
По
разноските:
И двете страни претендират присъждане
на направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 684,50лв., от които сумата от 157,50лв. за държавна
такса, сумата от 3,00лв. заплатена такса
за извършване на банков превод на държавната такса по сметка на ПРС, сумата от
24,00лв. такса за прилагане на препис от
изпълнителното дело и сумата от 500,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар. Съдът намира, че същата възражение е неоснователно доколкото платеното
от ищеца възнаграждение е под минималния размер на адвокатското възнаграждение
по Наредба №1, който е в размер на 505,00лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 614,96лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената
част от исковете.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 30,48лв.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А.Р.С., с ЕГН:********** и адрес:г***1, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3107,22лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия на апартамент, находящ се на адрес: гр.Перник, кв.“Проучване“, бл.13, вх.А, ап.11, за периода 01.10.2003г.- 31.08.2006г., и сумата от 556,99лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.03.2007г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.09.2007г. по ч.г.д.№1273/2007г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№913/2017г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, поради изтекла погасителна давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника и разликата в размер на 273,25лв. до пълния предявен размер на иска за лихва за забава от 830,24лв., както и сумата от 81,75лв. за разноските присъдени с изпълнителния лист
ОСЪЖДА "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни, да заплати на А.Р.С., със снети данни, сумата от 614,96лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за прилагане на препис от изпълнителното дело в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Р.С., със снети данни, да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, със снети данни, сумата от 30,48лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: