№ 1358
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503348 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Банка ДСК
АД чрез юрк. Б. срещу решение 3301 от 02.06.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав
по гр.д. 7078/2017 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на банката срещу Ф. Д. Г. и Н.
С. Е..
С обжалваното решение Софийски градски съд:
осъжда ответниците да заплатят на банката на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ – сумата от 9 638,28 евро (девет хиляди шестстотин тридесет и осем евро и
двадесет и осем евроцента), представляваща консолидирана редовно изискуема
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г. и
включена в анюитетни вноски за период от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г., заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане на задължението и отхвърля
претенцията в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран
размер от 50 541,20 евро.
осъжда ответниците да заплатят на банката на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430,
ал. 2 от ТЗ – сумата от 7 232,04 евро (седем хиляди двеста итридесет и две евро и
четири евроцента), представляваща редовно изискуема възнаградителна лихва
включена в анюитетни вноски за периода от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г. и сумата от
352, 18 евро (триста петдесет и две евро и осемнадесет евроцента) санкционираща
лихва върху главницата, по т.18.1, б. „а“ от по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 27.11.2008 г., заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от предявяването на иска на 07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане
на задължението, като отхвърля претенцията в частта за разликата над присъдената
сума - до пълния претендиран размер от 24 586,51 евро за възнаградителната лихва и в
размер от 651, 74 евро за санкциониращата лихва.
осъжда ответниците да заплатят на банката на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата
1
от 201, 86 евро (двеста и едно евро и осемдесет и шест евроцента) представляваща
заплатена за сметка на кредитополучателите застрахователна премия за имуществена
застраховка съгласно чл. 24 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
27.11.2008 г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
предявяването на иска на 07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане на
задължението, като отхвърля претенцията в частта за разликата над присъдената сума -
до пълния претендиран размер от 398, 34 евро.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон. Неправилно е прието от съда, че е изтекла погасителната давност за част от
вземанията на банката и не са съобразени вноските с падеж, настъпил към датата на устните
състезания – 07.03.2019 г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответниците чрез АД „К. и
съдружници“ в срока, определен в чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивната жалба е
неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. При проверка по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4
от ГПК съдът е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие
между изложените обстоятелства и искането към съда, и на ищеца е указано да уточни дали
ответниците дължат солидарно или разделно и ако твърди, че отговорността им е солидарна,
да посочи от какво произтича солидарността. В изпълнение на указанията е постъпила
молба от Банка ДСК АД на 28.10.2020 г., с която е заявено, че претенцията е за солидарно
осъждане на двамата ответници и солидарността произтича от т. 26 и 27 в договора за
кредит на покупка на недвижим имот и от факта, че кредитополучателите са били
представлявани при сключването му от един пълномощник.
Няма отправени доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови доказателства.
Делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, а с определение от 17.09.2021 г.
е възобновено.
В съдебно заседание съдът е приел уточнението на иска, направено с молбата 28.10.2020 г.
Страните поддържат изложените до момента позиции. Процесуалният представител на
банката претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и представя писмена защита.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявени са осъдителни искове срещу Ф. Д. Г. и Н. С. Е. за заплащане на 50 541,20 евро,
представляващи дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
27.11.2008 г.; 24 586,51 евро, представляващи възнаградителна лихва, начислена за периода
16.09.2011 г.– 06.06.2017 г.; 651,74 евро, представляващи лихва за забава, начислена за
периода от датата на последното плащане по кредита до предявяването на иска на
07.06.2017 г.; 398,34 евро, представляващи такси и разноски за застраховка на
обезпечението, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков
кредит, усвояването на кредита от кредитополучателите, а ответниците следва да докажат
заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията. Пред
въззивната инстанция не е спорно, че кредитополучателите са били надлежно
представлявани от пълномощник при сключването и съответно страните по делото са
обвързани от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г., че кредитът е
отпуснат и усвоен, че ответниците са поели задължение да заплатят анюитетни вноски с
падеж и размер, уговорени в погасителния план, както и че са спрели да плащат вноските по
кредита през октомври 2011 г. Отпуснатият кредит е общо 54 000 евро и е с цел
придобиване на описан в договора недвижим имот. Предоставената главница и уговорената
възнаградителна лихва (чл. 8.1. от договора) следвало да бъдат върнати на кредитора за срок
2
от 240 месеца на равни месечни анюитетни вноски от 468, 62 евро, съобразно приложен към
договора погасителен план. Дължимостта на вноските се определя съобразно този
погасителен план – при възнаградителна лихва от 8,50 %, колкото е посочената в т. 7.1. от
договора. По делото няма твърдения или доказателства лихвеният процент да е променян
едностранно, поради което не се поставя въпросът за евентуалната неравноправност на
клаузата за възнаградителна лихва, за която съдът следи служебно. Поради необжалваната
осъдителна част на решението не е спорно, че кредитополучателите следва да платят на
банката анюитетните вноски за период от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г. Спорно е дължат ли
се останалите претендирани суми.
Съдът приема, че ответниците са солидарни длъжници, но не на посочените в уточнителната
молба на ищеца основания, а на основание т. 12 от договора, според който вземането на
кредитора по отношение кредитополучателите е неделимо във връзка с чл. 129, ал. втора
ЗЗД.
По делото е приета ССчЕ, изготвена от в.л. С. И. по въпроси относно усвояване на кредита,
плащания по него, главница, лихви и такси и застраховки по договора за кредит съобразно
отразеното в счетоводството на банката и съобразно погасителния план към договора.
По повод оплакването, че СГС неправилно е уважил възражението за изтекла тригодишна
погасителна давност на вземанията, въззивният съд излага следното.
По въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за кредит и по-конкретно
дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични плащания
има трайна практика на ВКС, обективирана в решение №28 от 05.04.2012 г. по гр.д.
№523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о.,
решение №38/26.03.2019 г. по т.д.№1157/2018 г. на ІІ т.о. и др. В постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните връщане на предоставена
в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В
решение №38/26.03.2019 г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране
съответства изцяло и на дадените с ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни
разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени от един и същи
факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се, както и
че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/,
съставът на ВКС отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски.
По повод довода, че давността е започнала да тече на 07.06.2017 г. – датата на подаване на
исковата молба и според ищеца е обявена предсрочна изискуемост съдът намира следното.
При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му. Това обаче не означава, че трябва да се чака падежът на
последната вноска – в случая 240 месеца след 27.11.2008 г. или обявяването на
предсрочната изискуемост, за да се сложи началото на давността. Институтът на
погасителната давност е предвиден, за да не толерира кредитора да бездейства, като нито
води иск за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна
изискуемост на вноските с ненастъпили падежи. Съгласно заключението на ССЕ последната
платена вноска е с падеж 01.09.2011 г., а за вноската с падеж 01.10.2011 г. са платени
частично 187,36 евро. Исковата молба е подадена на 07.06.2017 г. Ето защо, за всяка от
вноските с падеж от 01.10.2011 г. до 01.06.2012 г. главниците и лихвите, включени в
анюитетните вноски, са погасени с петгодишна давност. За всяка от вноските с падеж от
3
01.10.2011 г. до 01.06.2014 г. лихвите, включени в анюитетните вноски, са погасени с
тригодишна давност на основание изричната норма в ЗЗД относно давността за лихвите и
решението в тази част е правилно.
Във връзка с основателността на оплакването във въззивната жалба, че вноските по договора
за кредит не са периодични плащания, съдът приема, че за главниците в тях не се прилага
кратката тригодишна давност, а общата петгодишна давност. Следователно подлежи на
отмяна решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на редовно изискуема
главница, включена в анюитетни вноски за период от 01.07.2012 г. до 01.06.2014 г. в размер
на 3 018,95 (три хиляди осемнадесет, 0,95) евро, изчислена съобразно заключението на ССЕ,
погасителния план и чл. 162 ГПК и за тази сума ответниците следва да бъдат осъдени.
Основателни са оплакванията в жалбата, че следва да се присъдят вноски с падеж към деня
на устните състезания, които пред СГС са били на 13.06.2019 г., а не както се посочва в
жалбата – на 07.03.2019 г. Като съобрази ТР 8/2017 по т.д. 8/2017 на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да осъди ответниците да платят на ищеца вноските с настъпил падеж до
датата на устните състезания пред САС – 18.11.2021 г. Следователно дължими са вноските с
падеж от 01.07.2017 г. до 01.11.2021 г. от 103-а до 155-а вноска в общ размер на 24 368,24
евро (52х468,62), които следва да бъдат разделени на главници и лихви съобразно петитума.
Видно от заключението на ССЕ, главниците, включени в анюитетните вноските с падеж от
01.07.2017 г. до 01.11.2021 г., са в размер на 11 331,92 (единадесет хиляди триста тридесет
и едно, 0,92) евро. Възнаградителните лихви, включени в анюитетните вноски с падеж от
01.07.2017 г. до 01.11.2021 г., са в размер на 13 505,18 (тринадесет хиляди петстотин и пет
0,18) евро.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която претенцията за главница е отхвърлена
до размера от 11 331,92 евро, представляваща редовно изискуема главница, включена в
анюитетни вноски за периода от 01.07.2017 до 01.11.2021 г., а за възнаградителна лихва – до
размера от 13 505,18 евро, представляваща редовно изискуема възнаградителна лихва,
включена в анюитетни вноски за периода от 01.07.2017 до 01.11.2021 г.
Кратката тригодишна давност се прилага и относно санкциониращата лихва по т.18.1, б. „а“
от договора за кредит, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.
Поради периодичния характер на таксите и кратката тригодишна давност за тях решението в
частта относно таксите на банката за платените застрахователни премии по т. 24 от договора
следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба няма оплакване срещу приетото от СГС, че правото да бъде обявена
предсрочна изискуемост на задълженията на двамата длъжници не е упражнено надлежно
от кредитора, а само, че съдът неправилно не е присъдил вноски с настъпил падеж след
предявяване на иска към 07.03.2019 г. Ето защо, този извод на първата инстанция не
подлежи на проверка от въззивния съд, доколкото този извод има отношение към
правилността, а не към допустимостта на решението. Изявление в този смисъл се поддържа
едва в о.с.з. и в писмената защита. Ако се приеме, че същото представлява правен довод, а
не въззивно оплакване и съответно може да се излага и в хода по същество, настоящият
състав споделя извода, че въпреки наличието на обективни предпоставки съгласно
договора, банката не е направила валидно, изявлението си, че упражнява правото за
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като подписалият исковата молба юрист няма
представителна власт да упражнява това потестативно право на кредитора и да внася
изменения в договора. По делото е представено пълномощно за служител на банката,
упълномощен да прави такива изявления, но от него има изготвено единствено извлечение
от сметка, не е и подписано изявление за упражняване на правото. Въпреки възраженията
още с отговора на исковата молба от страна на представителите на ответниците, в хода на
цялото производство, включително и пред въззивната инстанция, банката не е потвърдила
действията на юриста, подписал исковата молба и не е представил пълномощно с включено
подобно правомощие. Изложените в писмената защита доводи се отнасят до практиката на
ВКС за връчване на исковата молба на особен представител на ответника, какъвто не е
4
настоящият случай. От значение за настоящия спор е кой е направил изявлението от името
на кредитора, а не кога и чрез кого е връчено на длъжника.
С оглед изложеното решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът
за заплащане на редовно изискуема главница, включена в анюитетни вноски за период от
01.07.2012 г. до 01.06.2014 г. в размер на 3 018,95 (три хиляди осемнадесет, 0,95) евро, с
падеж от 01.07.2017 г. до 01.11.2021 г., в размер на 11 331,92 (единадесет хиляди триста
тридесет и едно, 0,92) евро, както и за възнаградителните лихви, включени в анюитетните
вноски с падеж от 01.07.2017 г. до 01.11.2021 г. в размер на 13 505,18 (тринадесет хиляди
петстотин и пет 0,18) евро. Главниците и лихвите, присъдени с настоящото решение, се
дължат със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Решението следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани отхвърлителни части.
Предвид променения изход на спора, разноските за първата инстанция, дължими на ищеца,
са 5250 лева и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разликата от присъдените с
решението на СГС 3284 лв. до 5250 лева или 1966 лева (27856,06/17424,36х3284).
Разноските, дължими на ответниците, са 3932 лева (4782х48321,73/58753,42) и решението
следва да бъде отменено над тази сума до присъдената с решението 4782 лева.
Разноски за въззивната инстанция се дължат само на въззивния жалбоподател, тъй като
ответниците по жалбата не претендират такива. С оглед уважената част от жалбата
дължимите разноски са 1184 лева (2498,24х27856,05/58753,42).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3301 от 02.06.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав по гр.д.
7078/2017 г. в частта, в която са отхвърлени исковете на Банка ДСК АД срещу Ф. Д. Г. и Н.
С. Е. с правно основание чл. 432 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 27.11.2008 г. за следните суми:
за заплащане на редовно изискуема главница, включена в анюитетни вноски за период
с падеж от 01.07.2012 г. до 01.06.2014 г. в размер на 3 018,95 (три хиляди и
осемнадесет, 0,95) евро ведно със законната лихва върху сумата от 07.06.2017 г. до
плащане на сумата,
за заплащане на редовно изискуема главница, включена в анюитетни вноски за период
с падеж от 01.07.2017 г. до 01.11.2021 г. в размер на 11 331,92 (единадесет хиляди
триста тридесет и едно, 0,92) евро ведно със законната лихва върху сумата от
07.06.2017 г. до плащане на сумата,
за възнаградителни лихви, включени в анюитетните вноски с падеж от 01.07.2017 г. до
01.11.2021 г. в размер на 13 505,18 (тринадесет хиляди петстотин и пет 0,18) евро
ведно със законната лихва върху сумата от 07.06.2017 г. до плащане на сумата,
както и в частта, в която Банка ДСК АД е осъдена да заплати на Ф. Д. Г. и Н. С. Е. разноски
над сумата от 3932 лева
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Ф. Д. Г., роден на ********** г. с адрес ***, ***, ***, Великобритания и Н. С. Е.,
роден на ********** г. с адрес 111 ***, ***, ***, Великобритания да заплатят солидарно на
Банка ДСК АД ЕИК ********* на основание чл. 432 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ по договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г. редовно изискуема главница,
включена в анюитетни вноски за период с падеж от 01.07.2012 г. до 01.06.2014 г. в размер на
3 018,95 (три хиляди осемнадесет, 0,95) евро и редовно изискуема главница, включена в
анюитетни вноски за период с падеж от 01.07.2017 г. до 01.11.2021 г. в размер на 11 331,92
(единадесет хиляди триста тридесет и едно, 0,92) евро ведно със законната лихва върху
сумата от 07.06.2017 г. до плащане на цялата сума.
5
ОСЪЖДА Ф. Д. Г. и Н. С. Е. да заплатят солидарно на Банка ДСК АД на основание чл. 432
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г.
възнаградителни лихви, включени в анюитетните вноски с падеж от 01.07.2017 г. до
01.11.2021 г. в размер на 13 505,18 (тринадесет хиляди петстотин и пет 0,18) евро ведно със
законната лихва върху сумата от 07.06.2017 г. до плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Ф. Д. Г. и Н. С. Е. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Банка ДСК АД
разноски за първата инстанция в размер на 1966 лева и за въззивната инстанция в размер на
1184 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда и предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6