МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА по ВНОХД № 1064
по описа на Варненския Окръжен съд за 2015 год.
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв.Г. Г., като защитник на подсъдимия М.П.Я. срещу Присъда
№ 17, постановена на 17.03.2015 по НОХД № 262/2014 г
по описа на РС гр.Провадия
С жаления
съдебен акт, подсъдимият М.П.Я.,е
бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2014 г. в с. Снежина, общ. Провадия, обл. Варна, чрез използване на техническо средство –
маркуч, отнел чужди движими вещи – десет литра дизелово гориво на стойност
25.80 лева (двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) и направил опит да отнеме
чужди движими вещи – двадесет литра дизелово гориво на стойност 51.60 лева
(петдесет и един лева и шестдесет стотинки), собственост на Община Провадия, от
владението на Росица Г. Илиева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице – шофьор на автобус
към Община Провадия, което се е възползвало от служебното си положение и в
частта си за опит деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини
На основание чл.
195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54, ал.
1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с определяне
на изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия
да заплати направените по делото разноски на фаза досъдебно производство, в
размер на 26.97 лева (двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна, както и сумата в размер на
20.00 лева (двадесет лева) представляваща направени по делото разноски на фаза
съдебно производство, в полза на Държавата, по сметка на РС Провадия.
В жалбата от името на подсъдимия се твърди че посочената присъда е неправилна, поради допуснати нарушения на
процесуалния закон и в противоречие с материално-правните норми, а наложеното
наказание е явно несправедливо, с оглед на което се моли да тя да бъде отменена
Позовавайки се на установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантиращ справедлив процес на
всеки, срещу когото е повдигнато наказателно обвинение, се твърди, че деянието не е доказано по безспорен начин.
Навеждат се доводи, че в нарушение на изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от НПК, са събирани приоритетно единствено т. нар. разобличаващи доказателства, а
събраните такива в крайна сметка не са подложени на внимателна проверка, като
същите са интерпретирани формално и повърхностно в защита на обвинителната теза
и без сметка за възложената от законодателя доказателствена тежест на
обвинението, а не на подсъдимия. Това според жалбата е довело до неизясняване
на фактическата обстановка, неправилна квалификация на извършеното и в крайна
сметка неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на това
твърдение, че с изключителен схематизъм и противоречие с формалната логика,
съда неправилно е ценил показанията на св. Михаил Михалев и св. Николай
Костадинов - служители на РПУ Провадия, тъй като те не съдържат определеност и
точност по отношение неправомерното поведение на подсъдимия свързано с
конкретно активно поведение - изпълнително деяние, времето и мястото на
извършване, размер, вид и стойност на инкриминираната вещ. Според защитата
изложеното от двамата свидетели: „крадеше нафта" съставлява на практика
техен извод за събитията, а не обективно възприетото. От техните показания, че
са видели една пълна туба, две празни и
зелен на цвят маркуч около автобуса, само по себе си не съставлява
престъпление, поради което не може да се счита, че са събрани доказателства
относно възприето изпълнително деяние, неговите характеристики и авторство.
Възпроизвеждайки обясненията на подсъдимия, че на 04.03.2014 г реализирайки
обичайните си служебни задължения е предприел действия, по източване на част от
горивото на автобуса поради повреда на гуменото уплътнение резервоар и
предотвратявайки по този начин изтичане на гориво, в жалбата се мотивира несъставомерно поведение, както с оглед механизма на
заплащане на горивото от страна на Община Провадия, така и с неговото
количество предварително разчитане съобразно маршрута и броя на работните дни
за всеки конкретен месец, тъй като всяко присвояване на гориво би довело или до
необходимостта да се зарежда автобуса със свои средства, или до невъзможност да
работи. В жалбата още се твърди, че ПРС излага извод за доказаност
на обвинението, без конкретни доказателства по отношение на: вида на отнетата
вещ, нейното количество и идентичност на горивото в тубата и с тази в
резервоара и на собствеността на
автобуса. Акцентира се вниманието, че
отсъствието на конкретика при коя от хипотезите на чл.
93, т. 1 букви „а" и „б" от НК в обвинителния акт е определен
подсъдимия като „длъжностно лице” е нарушение не само на Тълкувателно решение №
2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г.,
ОСНК, докладчик съдията Кети Маркова препращащо към Тълкувателно решение № 73
от 23.XII. 1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК „ че въпросът за длъжностното
качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки
отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и
закона” но и съществено процесуално такова, ограничило правото на защита на
подсъдимия. На следващо място се твърди, че съдът е подценил характеристиката
на деянието, като резултатно престъпление, чийто престъпен резултат е именно
промяната във фактическата власт върху предмета, до който момент е възможен
само опит, поради което и деянието ще е довършено в момента когато собственикът
бъде лишен от възможност за въздействие върху вещта, което при конкретната фактология може да се квалифицира само като опит, но е и
част от него като довършено престъпление. Позовавайки се на Решение № 229 от
26.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 953/2006 г., НК, II н. о., че за „умисъла не
може да се съди по последващото поведение” - т.е по смущението на подсъдимия
при пристигането на полицаите, по прибирането на тубата и пр,
които обстоятелства не само се недоказани, но и не могат да бъдат в основата на
извод, че намерението на водача е било да ги напълни с гориво. Алтернативно се
развиват доводи за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и за явна
несправедливост на наказанието с неприложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
при наличните законови предпоставки за това, като се моли изменение на
постановената присъда в последно посочения смисъл, в случай , че подсъдимия не
бъде оправдан на някое от по горе посочените основания.
В съдебно
заседание защитата на подсъдимия Я., в лицето на адв.Г.
Г. поддържа жалбата на наведените в нея основания, моли за оправдателна присъда
или определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Представителя на
ВОП, намира жалбата за неоснователна ,поради което предлага атакуваната присъда
да бъде потвърдена ,като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият в
последната си дума счита, че е неправилно обвинен.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на решението съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК,
намери за установено следното:
С обвинителен акт, подсъдимия
М.П.Я., е бил предаден на съд за
деяние квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба от името на подсъдимия за основателна само
относно приложимия материален закон, като счете, че в хода на наказателното производството
са събрани достатъчно безспорни доказателства, от които може да се направи
категоричен извод, че същия не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК на датата 04.03.2014 г, както и че
деянието му следва да бъде квалифицирано по чл.218б вр с чл.206,ал.5, вр с
чл.18 от НК. С оглед на обстоятелството, че за посоченото деяние се налага
административно наказание от компетентния административно наказващ орган, ВОС отмени
присъдата № 17, постановена на 17.03.2015 по НОХД № 262/2014 г
по описа на РС гр.Провадия и постанови нова, с която го призна за
невинен и го оправда по възведеното му обвинение, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е
провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими
доказателствени способи да установи обективната истина. За да постанови
присъдата си, контролираната инстанция е изяснила голяма част от всички правно
значими обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия. По предвидения в
НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства, които обаче в
по - голямата си част са не са обсъдени внимателно. Въззивният
съд прие, че пред него делото е изяснено в нужната пълнота. В резултат на
проведеното съдебно дирене в хода на първоинстанционното
производство, намира за установени следните релевантни факти:
Подсъдимият М.П.Я. живеел със семейството си в
гр.Провадия, обл.Варна и работел като шофьор от
1989г. През последните три години,предхождащи деянието работел в
Община-Провадия, като шофьор, управлявайки МПС-автобус марка „Отойл“ с рег.№В 2672 РК, съгласно трудов договор
№1/05.01.2011г. Съгласно заповед № 2108/11.09.2013г. на Кмета на Община
Провадия, подс.Я. управлявал МПС-то по посочени в нея
маршрути и часове, с работно време от 06,30 часа до 16,45 часа. Обедната почивка била определена за времето
от 12,00 часа до 13,00 часа, като автобуса следвало да е гариран пред СОУ
„Св.Св.Кирил и Меттодий” в с.Блъсково, общ.Провадия, обл.Варна.
Съгласно длъжностната характеристика на длъжността
„шофьор на автобус“, с която подс.М.Я. е бил запознат
срещу подпис, изпълнявайки посочената длъжност сред задълженията му били: своевремено да отчита издаваните пътни листи за
осчетоводяване; да зарежда с гориво, масло,
антифриз и вода автобуса; не трябвало да разхищава гориво и смазочни материали,
а за повреди по автобуса и за извършване на ремонтни работи по него следвало да
уведоми директора на дирекция СА и механика, както и да попълни предварителна
заявка в зависимост от стойността на необходимите средства. Наред с това носил
имуществена отговорност за виновно причинените вреди при изпълнение на
служебните си задължения и отговарял за поверения му автомобил и зачислените му
принадлежности и консумативи. За да зарежда автобуса с гориво на подсъдимия
била предоставена банкова карта – „Транскарт”, сметката
по която се заверявала с парични средства равняващи се на равностойността на месечния
лимит за тази марка автобус, определян според разходната му норма и пробега
километри по маршрута определен в заповедта № 2108/11.09.2013г. на Кмета на
Община Провадия. Подсъдимия имал практиката, да зарежда горивото в началото на
всеки месец, като обичайно запълвал цялата вместимост на резервоара на
автобуса,равняваща се на 100л. На 04.03.2014г. бил първия работен ден за месец
март и подс.Я. заредил, както обичайно автобуса с
гориво напълвайки резервоара в гр.Провадия на бензиностанция „Свима”, преди да започне изпълнението на маршрута си. След
това изпълнил първата част от него гр.Провадия - с.Венчан- гр.Провадия - с
Комарево – с. Блъсково. По време на престоя си в с.Блъсково почистил автобуса и
по обяд отпътувал за с.Снежина, общ.Провадия за да прибере учителите от
местното училище, като в селото пристигнал преди 11,30ч. Подсъдимия Я. ***
селото в близост до соларните панели. Там решил да източи от резервоара дизелово
гориво /нафта/ и за целта извадил намиращите се в автобуса 3 туби от минерална
вода с вместимост всяка по 10
литра и маркуч. До като пълнел първата туба с нафта към
мястото където се намирал се приближил полицейски автомобил със св. Михаил
Жеков Михалев и Николай Костадинов Костадинов, които
изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в село Снежина,
общ.Провадия. Те видели действията на подсъдимия - клекнал до автобуса пълнел туба
от минерална вода с жълтеникава течност с зелен маркуч, на който единият край
бил вкаран в резервоара на автобуса и се насочили към него. Към този момент Я.
привършил пълненето на тубата и видял приближаващия полицейския патрул. Той
взел пълната туба с нафта, една от празните и маркуча, и ги поставил в багажното
отделение на автобуса, като затворил и резервоара. Третата туба ритнал под
него, но тя успяла да излезе извън обхвата на подовото пространство и се
оказала пред полицейския автомобил. Св.Костадинов попитал Я. защо краде гориво
от автобуса, при което подсъдимия отговорил : “Всеки който кара автобуси и
камиони взима нафта” и затова и той взимал. Тогава свидетелите сигнализирали на
дежурния при РУП за извършеното престъпление и на место пристигнала следствено-оперативна група,
която предприела оглед на местопроизшествие, който започнал в 13ч. До колкото
подсъдимия бил задържан, графика на автобуса бил изпълнен от друг водач,
извикан специално за тази цел. По време на огледа на местопроизшествието, в
багажното отделение на училищния автобус управляван от подс.Я.
били фиксирани чрез описване и фотографиране две празни туби от минерална вода
с вместимост от по 10 литра
и една пълна туба от минерална вода с дизелово гориво със същата вместимост и
зелен маркуч, които били иззети с протокола за оглед на местопроизшествие. С
разписка от 05.03.2014г. иззетите веществени доказателства били върнати на
Община Провадия. С заповед от 13.03.2014г на Кмета на общ.Провадия трудово
правоотношение с М.Я. било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано
от 17.03.2014г.
Съгласно назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, стойността на предмета на деянието - 30 литра дизелово гориво към
датата на неговото извършване възлизала на 77, 40 лева, при цена за 1 литър
гориво от 2,58 лева.
Така приетата и горе изложена фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, проверени в хода на съдебното следствие
частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите
дадени в хода на съдебното производство и на онази част от тях дадени на досъдебното
производство приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК ,
заключението на съдебно-оценителната експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, трудов договор на името на подсъдимия, длъжностна
характеристика, Заповед № 2108/11.09.2013г. на Кмета на Община Провадия,
разписка за върнати вещи и справката за съдимост на подсъдимия, заповед на
Кмета на общ.Провадия за прекратяване на трудово правоотношение с М.Я. от
13.03.2014г и писмо от Община Провадия за налагани наказания и отсъствие на
констатирани липси за времето на
трудовата ангажираност на подс.М.Я..
Подобно на ПРС,
настоящия състав кредитира изцяло показанията на св. Николай Костадинов,
Михаил Михалев и Росица Илиева дадени в хода на
съдебното производство и на онази част от тях дадени на досъдебното
производство приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи
с писмените доказателства и взаимно
допълващи се.
Правилна е
преценката на ПРС както по отношение на СОЕ, така и по отношение обясненията
на подсъдимия, които следва да бъдат ценени като правдиви от гледна точка на фактологията касаеща действията му предхождащи деянието,
тъй като същите не се оборват с каквито и да било доказателства. Настоящия
състав на ВОС обаче не кредитира онази част от тях в която той твърди, че
източването на горивото е било свързано с констатирана същия ден повреда на
капачката на резервоара, позволяваща изтичане на горивото и целящо намаляването
на загубите му. В тази им част те следва да бъдат ценени като защитна теза, на
която той има неизменно право. Така депозираните обяснения обаче противоречат
както на формалната логика, така и на кредитираната част на обясненията на
подсъдимия и не на последно място на свидетелските показания на Костадинов и
Михалев. Пред посочените свидетели подсъдимия е заявил недвусмислено, че имал
намерението да присвои дизеловото гориво, тъй като “всеки който кара автобуси и камиони взима нафта” и
затова и той взел. Действията му преливането на горивото в една от носените
туби с помощта на маркуч били възприети пряко от двамата свидетели, наред с
опита да се „отърве” от трета туба, ритайки я под автобуса. В противоречие на
защитната теза е и обстоятелството, че подсъдимия е „констатирал дефект на уплътнението”
на капачката по време на почистване на автобуса, когато съгласно заповедта на
кмета МПС е трябвало да бъде в с.Блъсково гариран пред местното училище, а
деянието е извършено на територията на с.Снежина. Тук е мястото да се отбележи,
че подобна констатация за наличен дефект предизвикващ теч по време на
пътуването, нито е възможна по време на покой на автобуса, нито е била
докладвана от подсъдимия до напускането му на работа на 17.03.2014г, още по
малко да е била констатирана в хода на досъдебното производство или до
разглеждането на делото пред ПРС.
Първоинстанцонният съд, при сходна фактическа
обстановка, но лишена от някои детайли и конкретика
изложени по горе, позовавайки се на теорията се е опитал да мотивира осъдителна
присъда, но в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика,
като подбрания подход е вътрешно противоречив и неубедителен. Описаната фактическа обстановка / по-кратка, без важни нейни детайли/ съдържа факти, които сам по късно съдът е
отхвърлил като недостоверни коментирайки обясненията на подсъдимия. Същевременно
неправилно са оценени и съпоставени някои от гласните доказателства събрани в
хода на съдебното следствие, които имат отношения към правилната и цялостна
оценка на деянието, а те са следните:
-
горивото нито е било във, нито е отнемано от владението на св. Росица Илиева, явяваща се пълномощник
по делото на кмета на Община Провадия. Такова обстоятелство фактически не е
посочено в обвинителния акт, независимо, че присъства в диспозитива
му и механично е пренесен и в този на постановената присъда. В обясненията на подсъдимия, които са както средство
за защита, така и гласно доказателство, което се цени наред с останалите
доказателства и док.средства се съдържат данни, че същия е владеел горивото към
момента на деянието, след като го е получил от бензиностанция чрез използване
на дадената му от работодателя „транскарт” и същите
не се опровергани от други доказателства по делото.
-
по делото липсват доказателства за поверяване на горивото за пазене или
управление на подсъдимия и обстоятелства в посочения смисъл липсват във
фактическото обвинение на обвинителния акт., освен обясненията на подсъдимия,
че същото е било във негово владение Гласните
доказателства изхождащи от него са в смисъл, че на него са му поверени парични
средства чрез ежемесечно заверяване на сметката по издадената банкова карта - „транскарт”
-
в обвинителния акт на практика не се съдържа фактическо обвинение при коя
хипотеза на чл.93, т.1 от НК подсъдимия се явява „длъжностно лице”, от което се
налага извода, че същия е осъден по неясно обвинение и това обстоятелство е
самостоятелно основание за отмяна на присъдата, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. До колкото въззивния състав намери, че деянието на
подсъдимия не съставлява престъпление и го оправда, с което той получава пълна
защита на своите процесуални права, ВОС не намери основания делото да бъде
върнато за ново разглеждане, съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1, т.1 вр с
чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
-
деянието е останало недовършено преди подсъдимия да може да се разпореди с
него.
Анализирайки доказателствата по делото, въззивният съд стигна до различни
правни изводи по отношение предявеното обвинение на подсъдимия, а именно:
1. Безспорно е установено, че подсъдимия е бил назначен
на длъжност „шофьор на автобус” при Община Провадия и по такъв начин е бил включен
в структурата на държавно учреждение. Служителите в държавно учреждение
поначало са длъжностни лица. Съгласно Тълкувателно
решение № 73 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК обаче „не са длъжностни
лица тези, които изпълняват дейност само на материално изпълнение” По нататък е
разяснено, че „дейност само на материално изпълнение е тази, с която не се
осъществяват служебни функции в държавното учреждение, предвидени в
нормативните актове. По посочената причина в последователната си практика ВС и
ВКС е прието, че дали едно лице е длъжностно е фактически въпрос и се решава с
оглед преценката на всички обстоятелства по делото и закона. В настоящия случай
на подсъдимия са му били възложени функции само на материално изпълнение, от
характера възложени на местната администрация по съответния нормативен ред -
чл.26, ал.3 и чл.36, ал.1 и т.5 от закона за народната просвета, предвиждащи
осигуряването на безплатен транспорт до детска градина или училище в
най-близкото населено място на територията на общината. Тази дейност като
организация обаче е възложена на кмета на общината и се финансира съгласно Наредба
№ 2 от 31.03.2006 г. /издадена от министъра на финансите/, „ За условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници”. Посоченото до тук по скоро изключва
на самостоятелно основание длъжностното качество на подсъдимия по смисъла на
чл.93, т.1, б. ”а” от НК. В цитираното
по горе тълкувателно решение е посочено за ред професии, в това число и
шофьорите биха могли да са длъжностни лица, ако са включени в организационната
структура на предприятието и имат поверено за пазене или управление обществено
имущество. Направена е обаче уговорката, че необходимо е да се прави разлика
между работа, свързана с "пазене" по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК, и тази
да "пази", визирана в чл. 201 НК.
При последното длъжностното лице е оправомощено за
конкретни вещи, пари или ценности, които могат да бъдат както обществени, така
и частни, докато при работа, свързана с пазене, се отнася до обществено
имущество. Отнесено към настоящия случай, следва да се вземе предвид, че на
подсъдимия не му е връчено за управление гориво, като обществено имущество. На
него му се предоставят парични средства по банкова карта, за която е ноторно, че може да бъде използвана, както в която да е
бензиностанция, така и на който е да бил друг по вид търговски обект или
банкомат. По тази причина подсъдимия би могъл да бъде субект на престъпление по
чл.201-205 по отношение на парите връчени в това му качество, и за горивото,
което е трябвало и да пази недопускайки неговия преразход, за което той обаче
няма коректно фактическо обвинение. Тук е мястото да се уточни и още една
разлика касаеща приложимото материално право, а именно,
че разграничителният критерий между
кражбата на обществено имущество от длъжностно лице, което се е възползувало от
служебното си положение - чл. 195, ал. 1, т. 6 НК, и длъжностното присвояване по чл. 201 - 205 НК се състои в това, в чия
фактическа власт се намира общественото имущество, предмет на престъплението.
При кражбата деецът няма фактическа власт върху него, а чрез действията си
прекъсва владението на собственика и установява владение за себе си. Обратно -
при длъжностното присвояване деецът има фактическа власт върху парите, вещите и
другите ценности и те са му поверени или предадени по предвидения от закона ред
да ги пази или управлява или да се разпорежда с тях. Вече бе изложено, че и
парите и горивото са били във владението на подсъдимия, което изключва деянието
да е съставомерно и да бъде квалифицирано като
кражба. До колкото в обвинителния акт горните разграничения не са направени от
фактическа страна, в интерес на подсъдимия е деянието му да бъде квалифицирано
единствено като „обсебване” по смисъла на чл.206 от НК, тъй като безспорно е,
че инкриминираното гориво е било чуждо за него, той го е владеел на правно основание
и противозаконно го е присвоил . С оглед
наличните данни, че изпълнителното деяние по неговото противозаконно
присвояване е започнало с източването на
10 литра
и подготовката да бъдат източени още 20 литра, но не е било довършено поради
намесата на полицейските служители, то се налага единствено възможния извод, че
същото е останало във фазата на недовършения опит, по смисъла на чл.18, ал.1,
пр.1 от НК
2. На
задължителна преценка във всеки случай
е обстоятелството дали деянието не се
покрива от критериите заложени в чл.93, т.9 от НК.
Едно деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, когато степента на обществената
му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид,
поради липса или незначителност на вредните последици
или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката се прави
на база фактическите
данни на конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му,
на вредните му последици, данните
за личността на дееца и всички
други обстоятелства, релевантни за степента
на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.
В случая, предметът на престъплението е дизелово гориво, което не е от
кръга вещи с някаква стойност различна от търговската
си. На практика
отделеното количество, ведно с с това
включващо намеренията на подсъдимия е изключително малко, с ниска, незначителна стойност - 77, 40 лева.
От обясненията на подсъдимия може
да се съди,
че автобуса е давал икономии / по характерстики разхода е бил 15/100км, а той твърди че
реално са около 14/100км/, което очевидно го мотивирало
да го присвои
без това да засегне дейността
му, наред с обстоятелството, че при всички случаи
за прикриване на действията си
при нужда е следвало да възстанови
част от него. Данните за личността на
подсъдимия са положителни – семеен, образован и трудово ангажиран, неосъждан, при липса на
други противобоществени прояви, не е наказван
за каквито и да ебило провинения
в продължение дългия си трудов стаж
в община Провадия, очевидно ползващ се с авторитет и в трудовата си среда.
Ето защо налице са основания
за извод, че извършеното от него деяние
е с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайната, поради което престъплението
следва да се квалифицира като маловажен случай по 206, ал.5 от НК.
3. Съгласно разпоредбата на чл.218б, в случаите на
чл.206,ал.5 от НК, когато предмета на деянието е до размера на две минимални
заплати , то наказанието е глоба, която се налага по административен ред. В
случая предмета на престъплението е възстановен и не са налице някои от
отрицателните предпоставки предвидени в чл.218б,ал.2 от НК. Стойността на
предмета на деянието е 77, 40 лева, при
размер на МРЗ е 340 лева / ПМС № 249/31.10.2013 г/
От изложеното по
горе се налага единствено възможния и категоричен правен извод, че Я. не е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление, тъй като деянието му по чл.218б,ал.1 вр с чл. 206,ал.5, вр
с чл.18 от НК се наказва по административен ред и съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК го призна за невинен в това, че на
04.03.2014 г. в с. Снежина, общ. Провадия, обл.
Варна, чрез използване на техническо средство – маркуч, да е отнел чужди
движими вещи – десет литра дизелово гориво на стойност 25.80 лева (двадесет и
пет лева и осемдесет стотинки) и да е направил опит да отнеме чужди движими
вещи – двадесет литра дизелово гориво на стойност 51.60 лева (петдесет и един
лева и шестдесет стотинки), собственост на Община Провадия, от владението на
Росица Г. Илиева, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена от длъжностно лице – шофьор на автобус към Община
Провадия, което се е възползвало от служебното си положение и в частта си за
опит деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и го
оправда по предявеното му обвинение - по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК .
Горното
има за резултат съдът да постанови направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата, съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК.
Наред с това съдът постанови след влизане на присъдата в
сила делото да бъде изпратено на компетентния административно наказващ орган-
Началник на РПУ гр.Провадия за налагане на административно наказание, тъй като
подсъдимия на 04.03.2014 г. в с. Снежина,
общ. Провадия, обл. Варна, е направил опит противозаконно да присвои чужда движимо
имущество - 30 литра
дизелово гориво на стойност е 77, 40 лева , собственост на Община Провадия,
които владеел, като недовършил деянието поради независещи от него причини -
престъпление по чл.218б, ал.1, вр с чл. 206, ал.5, вр с чл.18, ал.1 от НК.
По жалбата на подсъдимия
В
жалбата на подсъдимия се развиват възражения в няколко паралелни плоскости:
-
липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление
Това
според жалбата е довело до неизясняване на фактическата обстановка, неправилна
квалификация на извършеното и в крайна сметка неправилно приложение на
материалния закон. Критиката към ПРС се свеждат до противоречие с формалната
логика и неправилна преценка на показанията на св. Михаил Михалев и св. Николай
Костадинов.
Заявената
претенция както бе посочено и по горе не може да бъде споделена,поради което и
се явява неоснователна. В свидетелските показания на служителите на РПУ
Провадия, съдържа както определеност и конкретика по
отношение неправомерното поведение на подсъдимия свързани именно с вида на изпълнително
деяние, така и по отношение на времето и мястото му извършване. Вида и стойност
на инкриминираната вещ се определят от съвкупния анализ както на посочените
свидетелски показания, така от обясненията на подсъдимия, какво количество
гориво и откъде го е източил, от протокола за оглед на местопроизшествие и
заключението на СОЕ. Според защитата изложеното от двамата свидетели съставлява
на техен извод за събитията, което обаче
и обективно възприетото от тях. Правната преценка на деянието дали това
е кражба, присвояване или обсебване е ангажимент на съда, поради което и
използваните от тях изразни средства не следва да се ценят по друг начин освен,
че същите са възприели непосредствено, както действията на подсъдимия, така и
неговите обяснения защо ги извършва. В тази връзка възпроизвеждайки защитната
теза на подсъдимия, в жалбата, защитата не ангажира нито нови доказателства,
нито обосновава неправилна оценка на събраните по делото доказателства
оборвайки ги с фактически и правни аргументи, още по малко достигайки претендирания в жалбата „ изискуем стандарт на доказване
"извън разумното съмнение", изхождащ чл. 6 на КЗПЧОС. В жалбата още
се твърди, че ПРС е изложил извод за доказанност на
обвинението, без конкретни доказателства по отношение на вида на отнетата вещ,
нейното количество и идентичност на горивото в тубата и с тази в резервоара и на собствеността на автобуса, което обаче не
отговаря на действителния смисъл на мотивите към атакуваната присъда. ПРС е дал
частично доверие на обясненията на подсъдимия, не по различно по обем от
настоящата инстанция и именно в кредитираната част, се съдържат отговорите на
въпросите които според защита липсват. За коректност следва още веднъж да се
повтори, че в тази им част обясненията на подсъдимия се подкрепят както от
свидетелските показания, така и от писмените доказателства- протокол за оглед и
заключение на СОЕ. Единствено претенцията за приложимия материален закон в
жалбата е основателен и настоящата инстанция по горе е изложила мотиви в това
отношение за своя акт.
- съществено
процесуално нарушение, поради липса в обвинителния акт на конкретика
при коя от хипотезите на чл. 93, т. 1 букви „а" и „б" от НК е
определен подсъдимия като „длъжностно лице”
Настоящия
състав на ВОС посочи основателността на заявената претенция, като сам даде с
оглед съществуващите доказателства правната оценка на приложението на чл.93,т.1
от НК. Именно поради техниката на изготвяне на обвинителния акт ВОС приложи
материален закон, съответстващ на неговото съдържание, макар и от правна страна
деянието да съответства на чл.218б,ал.1,вр. с чл.204, буква „а” вр. с чл.201,
вр с чл.18,ал.1 НК, което на практика би имало същия резултат, идентичен с
постановения от въззивната инстанция съдебен акт.
-
нарушение на материалния закон изразяващо се в квалифициране на част от
деянието като опит, а друга част като довършено, при идентичност на престъпния
резултат, а именно - липса на промяна на във фактическата власт върху предмета
на престъплението.
Претенцията
е основателна до колкото още в обвинителния акт това противоречие е
съществувало и не намерило своя адекватен отговор в атакувания съдебен акт. В
този смисъл ВОС коригира това нарушение чрез оправдаването подсъдимия и
даването на своя правна оценка на деянието.
-
прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
Принципно вярно е виждането на защитата, че
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК е приложима за всички престъпления
от особената част на НК. В посочения смисъл е и ТР № 113/ 16.12.1982г. по
н.д. №97/1982г. В настоящия случай обаче прецизната оценка на обекта на
посегателство и честотата на визираната инкриминирана дейност не предполагат да
се приеме, че се касае за престъпление, което поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е
явно незначителна. В
преценката на обществената опасност следва да се има предвид и обстоятелството,
че се касае за една дейност, която е добре обмислена и планирана. Не само
подготвянето на средства за извършване на престъплението, но и факта, че същото
е извършено в първия работен ден от месеца, очевидно следва да се възприема
като увереност, базирана на дългогодишния стаж за създаване
на излишъци, на база реализирани икономии, които в случая подсъдимия направил
опит да присвои противозаконно.
- явна
несправедливост на наказанието с неприложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
при наличните законови предпоставки за това.
До колкото
постановения съдебен акт е оправдателен за подсъдимия, тази претенция не следва
да бъде разглеждана по същество поради липса на предмет.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: