№ 472
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100900978 по описа за 2023 година
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.01.2020 г. около 01.20 ч. в гр.
Хасково на кръстовището на ул. Дунав и бул. Г. С. Раковски било реализирано ПТП
при следния механизъм: Водачът на МПС марка „БМВ“, модел 318, с рег. № *******
управлявано от П.И. П., навлязло в кръстовище при червен сигнал на светофарната
уредба, като същевременно на жълт сигнал навлязъл и движещият се в другото пътно
платно лек автомобил марка Опел, модел Зафира, с рег. № ******* КА, управлявано от
М.В.М., при което между двата автомобила настъпил удар. След това настъпил
сблъсък между автомобила с марка „БМВ“ и навлязлото също в кръстовището МПС с
марка „Деу“, модел „Калос“, с рег. № *******, управлявано от Х.С.Ч.. По сключено
споразумение по НОХД № 23/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, V нак. с-в,
водачът на МПС с марка „БМВ“ – П. П. се признал за виновен за това, че на
посочените дата, час и място е допуснал ПТП, като нарушил правилата за движение и
по непредпазливост и в условията на независимо причиняване с водача на МПС марка
„Опел“, причинил средна телесна повреда на Н.П.А., Н.П.Я. и на П.И..И. В същото
споразумение се признал за виновен и подсъдимият водач на МПС с марка „Опел“ –
М.М. за причиняване на ПТП при допуснато нарушение на правилата за движение и за
причиняване на средна телесна повреда на посочените лица.
В исковата молба се твърди, че към датата на инцидента отговорността на
водача на МПС марка „Опел“ е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ищеца „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД с полица
№ BG/23/119003270904, със срок на валидност от 03.12.2019 г. до 02.12.2020 г., а
отговорността на водача на МПС марка „БМВ“ била застрахована при ответното
„Д.Б.Ж.И З.“АД, със срок на валидност на полицата от 17.11.2019г. до 17.11.2020 г.
По повод причинените на П.И. неимуществени вреди при ищеца застраховател
била образувана щета № 0411-630-0003-2020, по която не последвало плащане, поради
което бил предявен иск и образувано т.д.№ 140/2020 г. по описа на ОС – Хасково, като
с влязло в сила решение от 30.06.2021 г. застрахователят бил осъден да заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв.,
ведно с дължимата законна лихва. Ищецът сочи, че извършил плащане на сумата с
1
платежно нареждане с бордеро № 900319/11.07.2022 г. в хода на образувано за
принудителното й събиране изпълнително дело. С плащането била погасена и
начислената върху главницата законна лихва в размер на сумата от 6 725.60 лв.
Ищецът излага твърдения за настъпване на произшествието при съпричиняване,
като застрахования при ищеца водач има принос при съпричиняването не повече от 30
%, а застрахованият при ответника – 70 %.
Претендира ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 25 661.21 лв., равняваща се на 70% от платеното от ищцовото
„ЗАД ОЗК – Застраховане“АД на П.И..И обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 01.01.2020 г. ПТП, както и
начислената законна лихва върху главницата в размер на 6658.87 лв. за периода на
забавата от 05.05.2020 г. /от когато е присъдена в полза на пострадалото лице/ до
12.07.2022 г. /датата на осчетоводяване на плащането/, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по допустимост и
основателност. В тази връзка излага, че не е налице една от положителните
процесуални предпоставки, а именно заявяване на претенцията първо пред
застрахователя в съответствие с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 498, ал. 3 КЗ, т.е. за
доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечния
срок за това от датата на сезирането му. По основателността на иска излага доводи, че
претендираният размер на обезщетението е прекомерен и не е съответен на размера на
съпричиняване на застрахования при ищеца водач. Оспорва произшествието да е
настъпило в резултат на противоправното поведение на водача П. П.. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между последния и ответното
дружество според твърденията на ищеца, с действие към момента на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на
произшествието, като твърди, че изключителна вина за настъпването му носи водачът
на застрахования при ищеца автомобил – М.М.. При условията на евентуалност, в
случай че бъде прието съпричиняване, оспорва посочения процент от 70 %, тъй като
водачът на л.а. Опел е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата в
не по-малка степен, преминавайки на жълта светлина на светофарната уредба. Оспорва
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като несъответен на
определянето му по справедливост.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в указания за това срок, в
която ищецът поддържа първоначално изложеното него, като оспорва възраженията и
доводите на ответника. В тази връзка от своя страна излага, че посочените нормативни
разпоредби, които ответникът свързва с допустимостта на иска касаят случаите на
претендирано обезщетение пряко от застрахователя, като не се отнасят до регресна
отговорност. Излага доводи, че елементите на деликта се установяват от присъдата в
наказателното производство, която е задължителна за гражданския съд и съобразно
която е прието, че инцидентът е настъпил при условията на независимо
съизвършителство.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба, в
който ответникът поддържа вече изложеното от него по всички направени оспорвания
и възражения.
Предявени са от „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД
осъдителни искове с правна квалификация чл. 410 КЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Протокол от о.с.з. от 14.01.2021 г. по НОХД №
2
23/2021 г. по описа на РС – Хасково, на основание чл. 382, ал. 6 НПК е вписано
постигнато споразумение между представителя на Районна прокуратура – Хасково и
П.И. П., чрез процесуалния му представител, с което се признава за виновен за това, че
на 01.01.2020 г. в гр. Хасково, на кръстовището на ул. Дунав и бул. Г. С. Раковски,
регулирано от работеща светофарна уредба, при управление на МПС марка „БМВ“,
модел 318, с рег. № Х ******* нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 6 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 31, ал. 1 от Правилника за приложението на ЗДвП, при
което причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които и П.И..И от
гр. Хасково, изразяваща се в разстройство временно опасно за живота, което се дължи
на хематом над твърдата мозъчна обвивка – престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр.
ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. За така извършеното престъпление от П. П. на същия
е определено наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок от 3 години. Постигнато е
споразумение с обвиняемия М.В.М. от гр. Първомай, с което се признава за виновен за
това, че на 01.01.2020 г. в гр. Хасково, на кръстовището на ул. Дунав и бул. Г. С.
Раковски, регулирано от работеща светофарна уредба, при управление на МПС марка
Опел, модел Зафира, с рег. № ******* КА, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 6, чл. 21, ал. 1 и чл. 47 ЗДвП и чл. 31, ал. 1 от Правилника за
приложението на ЗДвП, при което причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице, сред които и П.И..И от гр. Хасково, изразяваща се в разстройство временно
опасно за живота, което се дължи на хематом над твърдата мозъчна обвивка –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. За така
извършеното престъпление на М.М. е определено наказание „Лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК се
отлага за срок от четири години, както и „Лишаване от правоуправление на МПС“ за
срок от три години. Така постигнатото споразумение е одобрено от съда на основание
чл. 382, ал. 7 НПК.
Видно от представената по делото Застрахователна полица №
BG/23/119003270904 от 25.11.2019 г., същата е с предмет – застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за водача на л.а. марка Опел, модел Зафира, с рег. №
******* КА и с период на действие от 03.12.2019 г. до 02.12.2020 г., като е сключена
със ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД.
С влязло в сила решение от 30.06.2021 г. по т.д.№ 140/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково е постановено осъждане на „ЗАД“ОЗК-Застраховане““АД да
заплати на П.И..И по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 30
000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от причинените му травматични увреждания при реализираното в гр. Хасково ПТП от
01.01.2020 г. по вина на М.В.М. – като водач на МПС марка Опел, модел Зафира, с рег.
№ ******* КА, застраховано по договор „Гражданска отговорност“ при „ЗАД“ОЗК-
Застраховане““АД.
По делото е безспорен факта относно валидно възникнало застрахователно
правоотношение между „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД и П.И. П. – собственик на МПС марка
„БМВ“, модел 318, с рег. № Х ******* по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119003202706, със застрахователно покритие за периода от 17.11.2019 г. до
17.11.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, изр. 1 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата. Ищецът обосновава
активната си материално правна легитимация с качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който с плащане на
застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на поведението
3
на застрахования при него, е встъпил в правата му да иска възстановяване на част от
обезщетението от застрахователя по застраховка със същия предмет на другия
участник в същото ПТП и в резултат на чието поведение са били причинени вредите на
пострадалия.
По делото са безспорни фактите относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
възникнало между ищцовото ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД и водачът на МПС марка
Опел, модел Зафира, с рег. № ******* КА – М.В.М., с действие към момента на
реализиране на процесното ПТП – 01.01.2020 г. Безспорно е и наличието на
застрахователен договор с такъв предмет и с действие към датата на произшествието,
сключен между ответното „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД и водачът на МПС марка „БМВ“,
модел 318, с рег. № ******* – П. П.. Безспорните между страните факти съдът приема
за установени и ненуждаещи се от доказване в приложение разпоредбата на чл. 153
ГПК.
Безспорен е и фактът относно извършеното плащане, макар и в хода на
образувано производство за принудително изпълнение, от застрахователя ищец -
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД в изпълнение задължението му по застрахователния
договор, на обезщетение в размер на дължимото такова за причинените
неимуществени вреди на пострадалия от ПТП - П.И..И. Размерът на дължимото
обезщетение от 30 000 лв. е установен с влязло в сила решение от 30.06.2021 г. по т.д.
№ 140/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, ползващо се със сила на пресъдено
нещо в отношенията между застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и пострадалия П.И.. Именно в хода на това производство е
разгледан въпросът относно възникване на предпоставките за реализиране на
застрахователната отговорност, като в мотивите на решението е прието, че е установен
съставът на противоправно увреждане от страна на застрахования, както и характера на
вредите и стойността на дължимото обезщетение за причиняването им, дължимо в
полза на увреденото лице. Разгледани по този начин елементите от фактическия състав
за възникване отговорността на застрахователя да плати и възприетият от съда размер
на дължимото от него застрахователно обезщетение, са обвързващи страните в така
провелото се производство и в изпълнение на което е било осъществено плащането от
ищеца. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че спор
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. При тези мотиви,
неоснователни настоящият съдебен състав намира доводите на ищеца за
преразглеждане отговорността му като застраховател да плати част от обезщетението,
за което е осъден. Това възражение, а именно касателно съпричиняването на вредите,
за които е допринесъл и застрахования при ответника водач, застрахователят е могъл
да заяви и да наведе като правопогасяващо възражение в хода на развилото се вече
съдебно производство относно дължимото от него обезщетение. Преразглеждането на
този въпрос в последващо съдебно производство се явява процесуално недопустимо
като преклудирано.
За да обоснове правният си интерес от предявяване на иска предмет на
настоящото производство, ищецът се е позовал на правото си като платил
застрахователно обезщетение застраховател да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата. В този смисъл, е заявил възражение за съпричиняване,
като е изложил твърдения за причиняването на настъпилото застрахователно събитие
вследствие на поведението на застрахованите при ищеца и при ответника, като с
поведението си всеки от тях е допринесъл за това. Такава хипотеза е предвидена в
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Доколкото, обаче, въпросът за причиняването на
вредата в резултат на поведението на застрахования при ищеца вече е разгледан в
провело се съдебно производство по предявения пряк иск по чл. 432 КЗ, според
настоящият съдебен състав, застрахователното обезщетение в размер на 30 000 лв.,
платено в полза на увреденото лице ангажира 100 % отговорността на застрахователя
4
ищец и отговорността му в този смисъл е установена със сила на пресъдено нещо.
Предявеният иск срещу ответното „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД за възстановяване на част от
платеното от обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ поради
съпричиняване в резултат на поведението на застрахования при ответника се явява
неоснователен поради така изложеното в мотивите.
Относно допустимостта на иска и въведеното от ответника възражение в този
смисъл, съдът намира същото за неоснователно. Действително, в хода на
производството не се твърди, а и не се и установява застрахователят – ищец, встъпил в
правата на застрахования, да е заявил претенцията си първо пред ответника – в
качеството му на застраховател, от който се претендира обезщетение предмет на
разглеждане в настоящото производство. Рекламацията, предвидена в разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ е предвидена за улесняване процедурата по претендиране и изплащане
на застрахователно обезщетение, като нейна самоцел не е да лиши заявилото
претенцията лице от правото на това. При това положение, допустимо е заявяване на
претенцията пред застрахователя, както преди, така и след депозиране на исковата
молба, като необходимо е към приключване на съдебното дирене да е изтекъл
тримесечният срок, предвиден за отговор на застрахователят, при отказа или
бездействието на който ще възникне правото на иск на претендиращия обезщетение.
Доколкото не се установи уведомяването на застрахователя да плати преди завеждане
на иска, такова ще се счита връчването му на препис от исковата молба, в която е
формулирана претенцията в този смисъл, като в случай, че я намери за основателна,
застрахователят ще може да предприеме последващи действия по изразяване на
готовност да плати или като плати претендираното от него. Видно от материалите по
делото, съобщението с препис от исковата молба и възможност да депозира отговор по
нея е връчено на ответника на 26.07.2023 г., като срокът за отговор съобразно
разпоредбата на чл. 489, ал. 3 КЗ е изтекъл на 26.10.2023 г., поради което е налице
правото на иск и същият се явява процесуално допустим. В този смисъл Определение
№ 60368 от 21.10.2021 г. по ч.т.д. № 1947/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира предявения
главен осъдителен иск за сумата в размер на 25 661.21 лв. за неоснователен, като такъв
се явява и обусловения от него иск акцесорен иск за мораторна лихав, поради което
следва да бъде постановено тяхното отхвърляне.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника съдебни разноски в
размер на 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. *******, против „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“АД, ЕИК *******, гр. София, бул. *******, осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410 КЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 25 661.21 лв.,
равняваща се на 70% от платеното от ищцовото „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД на
П.И..И обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на
настъпилото на 01.01.2020 г. ПТП по Застрахователна полица № BG/23/119003270904
от 25.11.2019 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и
начислената мораторна лихва върху главницата в размер на 6658.87 лв. за периода на
забавата от 05.05.2020 г. до 12.07.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АД, ЕИК *******, гр. София, бул. *******, да
заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
5
сумата от 360 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6