Решение по дело №1229/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 310
Дата: 2 април 2019 г. (в сила от 2 април 2019 г.)
Съдия: Димитрина Ангелова
Дело: 20191100201229
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  гр.София ..…...... 2019г.

 

Софийски градски съд – Наказателно отделение, 2 състав, в открито заседание на  двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

                                                            КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Даниела Танева и прокурор Иван Кадев разгледа докладваното от съдия Ангелова НЧД 1229 по описа за 2019г. като прецени следното:

 

          Производството е по реда на чл.44 и сл. Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест.

          В Софийски градски съд е постъпило искане от Софийска градска прокуратура за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 05.03.2019г. от прокуратура – гр.Дрезден – Федерална Република Германия по производство № 424 Js 5514/2017г. за провеждане на наказателно преследване по отношение на българския гражданин Ж.Г.Д. – роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, със средно техническо образование, неженен, ЕГН: ********** по обвинения за извършване на престъпления по параграф 152, абз.1, 152б, абз. 1 и 2, 263а, абз.1 и 2, 263,  абз.2 и 5, 22, 23, 25 абз.2, 30 абз.2, 52 и 53 от Наказателния закон на Федерална Република Германия.

          В съдебно заседание исканото лице Ж.Д. изразява желание незабавно да бъде предаден във Федерална Република Германия по издадената европейска заповед за арест.

Прокурорът счита, че коментираната европейска заповед за арест отговаря на всички изисквания и моли да бъде уважено искането. Моли да бъде потвърдена мярката за неотклонение на Ж.Д. „задържане под стража“ до предаването му на немските власти.

          Защитникът на исканото лице поддържа направеното от нейния подзащитен изявление. Депозира искане за връщане на иззетите лични вещи на Д. при задържането му, тъй като в преносимия му компютър се съдържа информация, касаеща и дружеството, в което работи.

          В изпълнение на процедурата по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице възможността за изразяване на съгласие от Д. за предаване и за отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Българският гражданин Ж.Д. изрази съгласие за незабавно предаване на немските власти и заяви, че желае да се полза от принципа на особеността, за да не може да бъде наказателно преследван, съден или задържан за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта. Вземайки предвид хипотезата на чл.45, ал.1 ЗЕЕЗА, в заседанието, в което исканото лице декларира желанието си за предаване, му бе определен тридневен срок за даване възможност за оттегляне на депозираното съгласие, който изтече на 01.04.2019г. Фактът, че в определения срок Д. не декларира оттегляне на съгласието си с разяснените последици от това, мотивира съда в определения от закона 7-дневен срок да аргументира настоящото решение.

          Съобразявайки материалите по делото и наведените от страните доводи, съдът установи следното :

           Българският гражданин Ж.Г.Д. е роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, със средно техническо образование, неженен, ЕГН: **********.

          В Софийски градски съд е постъпила Европейска заповед за арест, издадена от прокурор в прокуратура гр. Дрезден – Федерална република Германия с искане за предаване на българския гражданин Ж.Д. за наказателно преследване по обвинения за осъществени престъпления за периода 02-03.07.2010г. в град Дрезден в рамките на международно действаща банда,занимаваща се с изготвяне и употреба на подправени платежни карти с цел набавяне на източник на немалки доходи. Дейността на българския гражданин Ж.Д. е описана като монтиране заедно с други неустановени до момента лица на манипулационна техника на банкомати на СБ-филиал Д.Б.АД, като това устройство е било в състояние да запише данните на магнитната лента на вкарваните платежни карти, както и ПИН на техните титуляри. Деянието е останало на фазата на опит, тъй като клиентка на банкоматите е открила описаната манипулация. Така описаните деяния са подведени под правните норми на параграф 152, абз.1, 152б, абз. 1 и 2, 263а, абз.1 и 2, 263,  абз.2 и 5, 22, 23, 25 абз.2, 30 абз.2, 52 и 53 от Наказателния закон на Федерална Република Германия, квалифицирани като „измама, включително такава, която засяга интересите на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26.07.1995г за защита на финансовите интереси на европейските общности“, „мошеничество“ и „подправка на платежни инструменти”. Според немския наказателен закон за описаните престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода” в максимален размер от 15 години. В този смисъл е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА за престъплението, за преследване на което се иска лицето, да се предвижда наказание „лишаване от свобода”. Наред с това настоящият състав счита, че деянията, за които е издадена заповедта, представляват престъпления и по българския наказателен закон, като описаните факти биха били подведени под правната норма на чл.249, ал.3 от българския НК. В конкретния случай, обаче, не е приложимо това изискване за изследване на двойна наказуемост, тъй като визираните от издаващия орган престъпления попадат под хипотезата на чл.36, ал.3, т.8, т.20 и т. 24 ЗЕЕЗА.

          Запознавайки се със съдържанието на коментираната Европейска заповед за арест, съдът прецени, че тя отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език. Наред с това не са налице основанията, при които съдът отказва или преценява отказ за изпълнението й, тъй като тези престъпления, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България, Д. е пълнолетен и според изисканата справка за съдимост същият е неосъждан на територията на Република България, за да може да бъде направен евентуален извод, че той следва да изтърпи наказание по постановена присъда или е осъден за същото престъпление, за което се осъществява наказателно преследване на територията на Федерална Република Германия, по повод на което е издадена Европейската заповед за арест. Съдът съобрази и факултативните изисквания на чл.40 ЗЕЕЕЗА и прецени, че не са налице предпоставки да откаже да изпълни коментираната заповед като наред с това издаващият орган в придружаващо ЕЗА писмо е депозирал гаранции, че българският гражданин ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на евентуално наложено наказание във ФРГ или за прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража”.

          По отношение претенцията на служебния защитник на исканото лице за връщане на иззетите при неговото задържане лични вещи, съдът преценява, че тя не може да бъде удовлетворена, тъй като в материалите по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, обективиращи факта на изземване на вещи от Ж.Д.. Липсва пречка искането на защитата в този смисъл да бъде отправено към органа, обвързан с изпълнение на настоящото решение, който е прокуратурата на Република България.

          По изложените съображения и преценявайки,че са налице предпоставките за предаване на българския гражданин Ж.Г.Д. в изпълнение на Европейска заповед за арест, като не са налице основанията по чл. 39 и чл.40 ЗЕЕЗА, настоящият съд счита,че следва да бъде уважено направеното искане за предаване на Ж.Г.Д. за осъществяване на наказателно преследване по обвинения за извършване на престъпления по параграф 152, абз.1, 152б, абз. 1 и 2, 263а, абз.1 и 2, 263,  абз.2 и 5, 22, 23, 25 абз.2, 30 абз.2, 52 и 53 от Наказателния закон на Федерална Република Германия в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 05.03.2019г. от прокуратура – гр.Дрезден – Федерална Република Германия по производство № 424 Js 5514/2017г., поради което

 

                                           Р Е Ш И :

 

          Предава на компетентните власти на Федерална Република Германия Ж.Г.Д. – роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, със средно техническо образование, неженен, ЕГН: ********** в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от прокуратура – гр.Дрезден – Федерална Република Германия по производство № 424 Js 5514/2017г. за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършване на престъпление по параграф 152, абз.1, 152б, абз. 1 и 2, 263а, абз.1 и 2, 263,  абз.2 и 5, 22, 23, 25 абз.2, 30 абз.2, 52 и 53 от Наказателния закон на Федерална Република Германия.

          Взема по отношение на Ж.Г.Д. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на Федерална Република Германия на основание чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА.

          Преписи от решението да бъдат изпратени на исканото лице и Софийска градска прокуратура.

          Да бъде уведомен издаващият орган – прокурор при прокуратура – гр.Дрезден – Федерална Република Германия по производство № 424 Js 5514/2017г.

          Заверен препис от решението незабавно да бъде изпратен на Върховна Касационна прокуратура за издаване на постановление за неговото изпълнение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ : 

 

                                                                             1.

 

 

                                                                             2.