№ 7529
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110152730 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от Л. Д. Т. (ищец) срещу Комисия за защита от
дискриминация (ответник, за краткост КЗД), искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 32/01.08.2022 г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заемА.та
преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на
собствеността, Дирекция „ФСДУС“ при ответника;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е остА.л без работа поради уволнението в
размер на 9000.00 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест
месеца, за периода 01.08.2022 г. – 01.02.2023 г..
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността, Дирекция
„ФСДУС“ въз основа на трудов договор от 12.12.2005 г. Договорът бил прекратен от
работодателя с процесната заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от
01.08.2022 г. Според ищеца заповедта е незаконосъобразна. Сочи, че с предходна
заповед – заповед № 31/01.08.2022 г. на председателя на КЗД е била ангажирА.
имуществена отговорност на ищеца в качеството на служител, заемащ посочената по-
горе длъжност, като било разпоредено да бъде удържА. от БТВ сума от 3885.00 лева.
Отговорността била ангажирА. за вреди, причинени на КЗД при неизпълнение на
1
трудовите задължения на ищеца, тъй като закупувала стоки, които заплащала в брой, а
представените фактури с приложени към тях фискални касови бонове, за които се
установило, след проверка през мобилно приложение на НАП, че част от тях са с
невалиден QR код или с различна информация от посочената в касовия бон /друга
фирма, друг ЕИК, друга стойност и друга дата/. Нанесените вреди били на обща
стойност от 32927.09 лева по 30 броя фактури за периода 09.11.2020 г. – 16.05.2022 г,
констатирани в периода 13.07.2022 г /дата на първо откриване на вредата/ до
01.08.2022 г. Твърди, че заповедта, с която била ангажирА. имуществената
отговорност, била оспорена по реда на чл. 210, ал. № КТ, но към датата на исковата
молба все още нямало произнасяне по жалбата на ищеца. Релевира, че установените в
хода на тази проверка обстоятелства не могат да бъдат вменени във вина, тъй като е
само ползвател на информацията, която се съдържа в тях и няма правомощието да
извършва проверки за тяхната достоверност, а с такова се ползва НАП по реда на
Наредба № Н18/13.12.2006 г. Доколкото обстоятелствата, установени в проверката, са
дали повод да бъде дисциплинарно уволнена, оспорва, че следствие на дейността не
са констатирани вреди за ответника. Сочи, че закупените със спорните документи
стоки и материали са били предоставени на КЗД и са били използвани от нейните
служители по предназначение, противно на констатираното в проверката. Твърди се,
че наличието на вреда от нейната дейност не е установена по преписката, поради което
счита, че не е следвало да бъде ангажирА. отговорността , а от там и да бъде
дисциплинарно уволнена. Оспорва да е установено също противоправно деяние и
причинна връзка между него и вредата. Освен това, навежда довод, че заповедта за
уволнение е издадена в нарушение на чл. 189 и чл. 195 КТ, тъй като от мотивите не
ставало ясно на кое от двете основания – това по чл. 187, т. 8 или това по чл. 187, т. 9
КТ, се е позовал работодателя, а в мотивите на заповедта липсвало конкретни данни за
нарушения /кога, от кого и как/ по отношение и на двете хипотези. Релевира, че
дисциплинарния съвет е бил съставен в нарушение на закона и принципите за
обективност, безпристрастност и законност. При тези съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Представя доказателства и прави искания за разпит на
свидетели и приобщаване на трудовото досие по делото.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира
такъв, с който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работил
по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от
12.12.2005 г. на длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността,
Дирекция „ФСДУС“, както и че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № 32/01.08.2022 г. Твърди, че след извършена проверка от одитен екип на
Сметната палата е съставен протокол от 13.07.2022 г., в рамките на която проверка
били установени множество фактури и касови бонове към тях за касови плащания,
издадени за закупуване на материали и консумативни, подписани от ищеца и заплатени
2
в брой от него, които съдържат нередовности, констатирани след справка в НАП –
невалиден QR код, неправилна номерация и хронология на фактурите, различен
търговец от този, посочен в тях, дата и стойност. Твърди, че нанесените вреди били на
обща стойност от 32927.09 лева по 30 броя фактури за периода 09.11.2020 г. –
16.05.2022 г. Сочи, че към самите фактури не били приложени приемо-предавателни
протоколи и в съдържанието им стоките не били описани по вид, количество и марка, а
от ищеца били искани два пъти обяснения – на 15.07.2022 г и на 29.07.2022, каквито
били депозирани в срок и били приети от работодателя. Ответникът релевира, че вреда
е налице, тъй като голяма част от фактурите били за суми, които надхвърлят
многократно регистрираните към НАП стойности, т.е. с фискалната операция е
заприходена сума, която е в пъти по-висока от заплатената от КЗД, с оглед на което
разликата между реалната стойност на фактурите, която е регистрирА. в НАП, и
действително заплатената стойност се явява вреда. Изложени са аргументи, че ищецът
носи вина с оглед заемА.та длъжност, тъй като е следвало да осъществява дейности по
доставка и осигуряване на стоково-материални ценности за нуждите на работодателя.
Сочи, че изборът на доставчик е изцяло в компетентността и отговорностите на ищеца,
който не е извършил проучване с необходимата грижа и е проявил груба небрежност в
резултат на което е причинил вреда за работодателя. Твърди, че с това си поведение
служителят сериозно е злоупотребил с разходването на финансови средства. Релевира,
че оспорената заповед е мотивирА. и от нея личи основанието за уволнение, което било
по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ злоупотреба с доверието на работодателя. Обосновава, че
поведението на ищеца, нейната длъжност и задължения, липсата на описание на
стоките и закупуването им на цена, по-висока от пазарната, установява и нарушение по
чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на работодателя. Счита, че
извършеното нарушение е тежко, поради което е наложено и най-тежкото
дисциплинарно наказание. Твърди, че процедурата по налагането му е спазена.
Досежно претендираното обезщетение твърди, че няма доказателства, че ищецът е
остА.л без работа. Релевира, че ищецът е придобил и упражнил право на пенсия. При
тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя доказателства и
прави искания. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, че е остА.л без работа за сочения период и не е получавал трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, на
посоченото в заповедта прекратително основание, в т. ч. реализирА. имуществена
3
отговорност на ищеца поради вреди на предприятието следствие на противоправно
поведение на ищеца, спазване на поставените от закона изисквания към процедурата
по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя,
мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове, както и да докаже
евентуално - заплащането на претендирА.та от ищеца сума.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което
следва да се приемат като доказателства по делото.
На ответника следва да се допусне на основание чл. 159, ал. 2 ГПК един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, сочени в
отговора.
На ищеца следва да се дадат указания да посочи обстоятелствата, за които иска
свидетели.
Съдът намира, че представената по делото част от трудовото досие е достатъчна,
а остА.лата част не се явява необходима по делото.
На ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на търсеното вземане – чл.127, ал.4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност „главен
специалист“ в отдел „Управление на собствеността, Дирекция „ФСДУС“ въз основа на
трудов договор от 12.12.2005 г., който бил прекратен от работодателя с процесната
заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 01.08.2022 г.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, за което в
съдебно заседание следва да представи оригинал на трудова книжка или друг
удостоверителен документ, че не е започнала работа по друго трудово правоотношение
или че е започнала, но при по-ниско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира с писмена молба с
препис за насрещната стрА. обстоятелствата, за чието доказване иска свидетели.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на предявеното по чл.225 КТ вземане –
4
чл.127, ал.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за представяне на трудовото досие в
цялост.
ДОПУСКА на ответника до разпит един свидетели при довеждане за
установяване на посочените в отговора на исковата молба факти, като му УКАЗВА, че
следва да осигури явяването на свидетеля в о.с.з., в противен случай той ще бъдат
заличени от списъка.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане по реда на бързото производство по Глава
двадесет и пета ГПК в открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. от 15:30ч., за когато
да се призоват страните.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за
доклад на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис
за насрещната стрА., да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5