№ 1285
гр. София, 04.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение № 260677/21.10.2020г., постановено по гр.д.№ 8 275/19г. по
описа на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
основание чл. 2б, ал.1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ на Н.Р. сумата от 30 000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на нарушаване
на правото на разглеждане и решаване на сл.дело № 780-II/1998г. по описа на
ВОП София, а сега ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП София в разумен
срок , ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението , като искът до пълния предявен размер от
100 000лв. е отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни в
производството.
Ищецът Н. Р. обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск за разликата от 30 000лв. до 100 000лв.В жалбата се излага
становище, че е следвало първоинстанционният съд да изложи подобни и
обосновани мотиви защо присъденият размер от 30 000лв. е справедлив.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а искът - уважен в
пълния му предявен размер. Претендира разноски.
С отговор на жалбата ответникът оспорва същата и моли съдът да не я
уважава.
Ответникът - Прокуратура на Република България, обжалва
решението с доводи за неправилност, необоснованост противоречие с
1
материалния закон и съдопроизводствените правила.
В жалбата се твърди, че предявеният иск е недопустим, предявен от
лице без активна процесуална легитимация. Иска се решението да бъде
обезсилено.
Излагат се още твърдения, че ищецът, в качеството си на пострадал в
наказателното производство, е следвало да реализира правата си на базата на
специален закон. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд в
мотивите си не е посочил кое конкретно процесуално действие не е изръшено
в разумен срок поради бездействие на Прокуратура на Република България
след 15.12.2012г. или какво конкретно нарушение в рамките на съответното
производство е извършено.
Алтернативно е направено възражение срещу размера на обезщетението
от 30 000 лв. като изключително завишен и несъответстващ нито на принципа
на справедливост, регламентиран от чл. 52 ЗЗД, нито на социално-
икономическата ситуация в страната. Иска се решението в частта, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати обезщетение в
размер на 30 000лв.- да бъде отменено, я предявеният иск - отхвърлен изцяло
или размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Отговор на жалбата не е постъпил.
При служебна проверка САС установи, че жалбите, с които е сезиран са
допустими, а постановеното съдебно решение, което се обжалва, е валиден и
допустим съдебен акт. Поради това се дължи произнасяне относно
правилността на решението според доводите за неправилност, разгърнати от
първоинстанционния съд.
Тъй като във въззивния процес не е правено искане и не за събиране на
нови доказателства и не са допускани такива, проверката следва да се
осъществи според доказателствата, приобщени от първостепенния съд.
Въз основа твърденията на страните и очертания предмет на проверка
Софийският Апелативен съд прави следните изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Н. М. Р. срещу
Прокуратурата на Република България , с която на основание чл. 2б ЗОДОВ
се отправя претенция за обезвреда на неимуществени вреди, оценени за
100 000лв., поради нарушаване правото на ищеца на разглеждане и
приключване в разумен срок на сл.д. №1/1991 г., впоследствие
преобразувано в сл.д.№780-II/1998г. по описа на ВОП –София, а сега ДП №II-
048/1999г. по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през
януари 1991 г. до момента на предявяване на исковата молба.
Ищецът твърди, че е потърпевш от насилствената асимилация на
етническите турци от страна на тоталитарния режим на БКП, която с
Декларация на 41-то НС от 11.01.2012 г. е обявена за престъпна. Изложен е
2
подробен разказ за страданията на ищеца и обитаващите територията на
България лица с турско етническо самосъзнание, които според настоящия
състав не следва да се разискват поради липса на причинна връзка между тези
страдания и предмета на водения процес.
След 10.11.1989 г. ищецът узнал чрез медиите, че започва процес за
разследване и предаване на съд на виновниците за т.нар. „възродителен
процес“. Това му дало надежда, че справедливостта може частично да бъде
възстановена, като пострадалите бъдат компенсирани за разбития им живот.
Станал съучредител на Сдружение „За справедливост, права, култура и
солидарност на Балканите“.
От многобройните запитвания на Сдружението ищецът разбрал, че
следствено дело 1/1991 г. по описа на Ппокуратурата на Република България
било образувано срещу Т. Ж..и о.з.ген.полк. Д. И. С.., затова че в периода
1984 -1989 г. в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда
и омраза. Впоследствие били привлечени като съизвършители и други лица –
Г. А., П. М., П. К.. На Д. С. било повдигнато самостоятелно обвинение за
престъпление по служба /чл. 387 ал.2 от НК/, а като обвиняеми по този текст
били привлечени и Т. Ж. и Г. А..
На 20.07.1993 г. във Военната колегия на Върховния съд бил внесен
обвинителен акт и образувано нохд 1/1994 г., но Върховният съд върнал
делото за допълнително разследване.
На 19.12.1997 г. бил внесен отново обвинителен акт и
образувано нохд 1/1998 г., по което с разпореждане от 28.04.1998 г. делото
било върнато повторно поради неизпълнение на указанията, дадени при
предишното връщане на делото.
След промяна в подсъдността, на 13.05.1998 г., делото било изпратено
на Софийската военно-окръжна прокуратура, където с постановление от
29.09.1998 г. било преобразувано в сл.д. 780-ІІ/1998 г. и частично прекратено
по отношение на Т. Ж. и Д. С. поради настъпилата им смърт.
С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било
спряно поради наличие на свидетели в чужбина, а впоследствие, на 04.12.1999
г., било възобновено и разследването продължило под нов номер ІІ-048/1999
г. по описа на ВОП – София. При извършените следствени действия били
установени имената и адресите на 446 лица, които са били настанени в ТВО
3
„Белене“. С оглед на обстоятелството, че част от тях се били изселили в
Република Турция била изпратена молба за правна помощ до турските власти
за разпит по делегация на пострадалите лица.
В исковата молба се твърди, че за период от повече от едно
десетилетие, видно от наличната кореспонденция, Прокуратурата не е могла
да осигури и извърши разпит на още около 130 души, пострадали, които били
с установени имена и адреси.
Ищецът излага твърдения, че през годините и чрез сформираното
Сдружение е писал писма до различни институции с искане за информация
относно хода на делото, в които се изразявало недоволство от прекаленото му
забавяне. Вследствие на писма, адресирани до ответника ищецът бил
разпитан като свидетел, разяснени му били правата като пострадал и въпреки
това никога не бил получавал актовете по делото.
Ищецът подавал молби до ВОП за сдобиване с информация, за
снабдяване с копия от материали, но не получавал изричен отговор на тези
молби.
Твърди, че след измененията на НПК от 2017 г. подал заявление за
ускоряване на ДП по реда на чл. 368 и чл. 369 от НПК.
Заявлението било разгледано в рамките на нчхд 4753/2018 г. на СГС, НО, 13
състав, по което било постановено определение от 06.11.2018 г., с което съдът
дава едномесечен срок на Прокуратурата за приключване на делото с
произнасяне по същество. Такова произнасяне не било осъществено.
С постановление от 04.10.2018 г. досъдебното производство било
спряно с оглед изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна
помощ по делото.
Твърди се в исковата молба, че продължителността на досъдебното
производство от над 27 години нарушавало правото на ищеца на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. През този период давността за
наказателно преследване била изтекла и единственият обвиняем по делото се
бил позовал на нея.
Така ищецът бил лишен от възможността да потърси справедливо
репариране на причинените му вреди. Твърди, че търпените от него
неимуществени вреди се изразяват в негативни емоции, които в продължение
4
на вече 27 години тормозят и стресират душевния му мир, задълбочили до
крайна степен чувството и усещането му за липса на справедливост.
Изпитвал разочарование от това, че за толкова дълъг период от време няма
изгледи за напредък по делото. Изпитвал страх и опасения, че това забавяне
ще позволи на обвиняемите да се останат ненаказани. Накърнен бил
личният и семейният живот на ищеца, отнето му било правото на избор
къде и как да живее. Ищецът загубил доверие в институциите, а всички
негативни емоции през годините го направили раздразнителен, затворен в
себе си, перманентно напрегнат, стресиран и депресиран. Неизвестността
и чакането довели до емоционална фрустрация.
Настоящият състав приема, че дадената от първостепенния съд
квалификация на търсената защита е правилна. СГС не се е произнесъл по
основателността на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. чл. 45 ЗЗД.
Задължение на съда е да даде правна квалификация на претенцията на ищеца,
без да е зависим от визираните в исковата молба законови текстове. Поради
това въззивният съд, обвързан от императивната разпоредба на чл. 236, ал. 1,
т. 5 ГПК, следва да анализира претенция за обезвреда на първата група вреди,
произтичащи непосредствено от възродителния процес
Настоящият състав приема, че макар тази група вреди да е доказана по
основание и естество, липсва надлежно предявен иск, адресиран срещу
материалноправно легитимиран субект. Ответник по делото е Прокуратурата
на Република България. Същата няма участие във възродителния процес.
Поради това искът за обезвреда на неимуществените вреди на ищцата,
обусловени от проведения срещу българските граждани с турско етническо
самосъзнание процес по денационализация, с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност на
акцесорния иск – за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главничното вземане.
Чл. 2б ЗОДОВ изрично прави връзка с чл. 6 КЗПЧОС. Последният текст
има следното съдържание:“Всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява
публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време
на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността,
обществената и националната сигурност в едно демократично общество,
когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за
защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това
за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални
обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на
5
правосъдието. 2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита
за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона. 3. Всяко
лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права:
а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има
достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; с) да се
защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със
средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно
служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието; d) да
участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и
да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се
извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението; е) да
ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика,
използван в съда.“
Следователно правоимащ да претендира обезщетение за вреди поради
забавено правораздаване е обвинено лице, което е под угрозата на наказание,
срещу което се провежда процес и той е извън рамките на разумните за
произнасяне срокове, както и всяко лице, търсещо определяне на негови
граждански права и задължения.
Ищецът може да се отнесе към втората категория лица – търсещи
определяне на граждански права.
Според НПК пострадал е всяко лице, търпящо неимуществени или
имуществени вреди от престъпление. Пострадалият може да се конституира в
наказателния процес като граждански ищец и/или частен обвинител.
Упражняването от ищеца на тези правомощия и вредите от
невъзможността да бъдат упражнени следва да се докажат, за да са налице
предпоставките на чл. 2б ЗОДОВ за възмездяване на щети поради забавени
процесуални действия.
Защита като граждански ищец Н. М. Р. - е могъл да получи по реда на
специалния Закон за политическата и гражданска реабилитация на
репресирани лица, а след изтичане на законовия срок, нормиран от закона –
по реда на ЗЗД при иск, упражнен срещу деликвент. Към момента е настъпила
смърт на две от първоначално обвинените лица Т. Х. Ж. и Д. И. С.. Третият
обвиняем Г. И. А. е на преклонната възраст. Спрямо деянието е изтекла
абсолютна давност за осъществяване на наказателна репресия.
Не са ангажирани доказателства дали ищецът се е конституирал като
частен обвинител по делото, каквито права е имал от момента на образуване
на производството. Ищецът като пострадал от престъплението е имал
възможността да упражни предоставените му от закона права – да се
конституира като частен обвинител в процеса и да изисква ускоряване на
процесуалната дейност. На л. 5 от исковата молба е отразено твърдението на
ищцеца, че е бил разпитан като свидетел. Към този момент той е могъл да се
конституира като частен обвинител. Липсата на доказателства за проявена
от страна на ищеца активност да реализира предоставените му от НПК права
като пострадало лице, участващо в процеса като частен обвинител, изключва
6
пряката причинна връзка между заявените вреди от неимуществено естество
и вредоносното деяние - несъразмерно спрямо сложността на фактическата и
правна обстановка продължаване на наказателен процес.
Доказателствена тежест за установяване на несъразмерното забавяне на
процеса носи ищецът по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. В исковата
молба той твърди, че ответникът не е разпитал около 130 души, пострадали,
които били с установени имена и адреси. Няма доказателства, че
своевременният разпит на тези лица би довел до приключване на досъдебното
производство с възможност за внасянето му в съда.
Поради това постановеното решение следва да се отмени, а искът,
предявен срещу Прокуратурата на РБългария на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр.
чл. 6 КЗПСОП – да се отхвърли.
В отхвърлителната му част решението следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260677/21.10.2020г., постановено по гр.д. 8275/19 г.
по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. М. Р. иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД , предявен срещу Прокуратура на
Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
– страдания поради насилствената асимилационна политика, осъществена
през 1984 г. спрямо населяващите българска територия лица с турско
етническо самосъзнание, в размер на 100 000 лв, ведно със законните лихви
от 21.06.2019г., и иска с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение в размер на 30 000лв., ведно със законните лихви от 21.06.2019г.
за възмездяване на неимуществени вреди-тревоги, накърнено чувство за
справедливост и стрес поради продължилиля над 27 години наказателен
процес по производство с последен деловоден номер ДП II-048/1999г. по
описа на Военно-окръжна прокуратура София за престъпление по чл. 387 НК.
Потвърждава решението в отхвърлителната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8