№ 52
гр. Сливница, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100527 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация С.“
ЕАД , с която срещу Г. В. М. и ОРЛ. М. М. са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, както следва:
- 1162,03 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от м.07.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ***, ведно
със законната лихва, считано от 25.06.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
- 182,14 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г.
- 27,32 лв., представляваща стойност за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 03.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването;
- 5,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г.
Ищецът - “Топлофикация С.” ЕАД, твърди, че е в облигационно
отношение с ответниците, по силата на което им предоставя топлинни услуги
в процесния имот, като ответниците дължат заплащането на цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответниците не са заплатили в
определения в общите условия срок стойността на доставената им топлинна
услуга. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за процесните суми. След
1
постъпило възражение от ответниците, ищецът е предявил установителни
искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира
разноските по производството.
Ответниците Г.М. и О.М. оспорват исковете. Оспорват факта, че между
страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги с посоченото
в исковата молба съдържание, както и че ищецът е предоставил топлинни
услуги в процесния период с цена, възлизаща на претендираната в исковата
молба сума. При условията на евентуалност твърдят, че задълженията са
погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като
срещу издадената на 10.08.2020 г. в полза на ищеца заповед № 170 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 313/2020 г.
по описа на Районен съд – Сливница е постъпило възражение от длъжниците.
Ето защо предявените искове са допустими.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо,
че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължението на ответника да заплати сумата 1162,03 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.07.2016 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано
от 25.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата 182,14 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г.; 27,32 лв.,
представляваща стойност за извършена услуга за дялово разпределение за
периода 03.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
25.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата 5,62 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2017 г. до
11.06.2020 г.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни
услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност,
както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане,
определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже погасяването на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
2
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представен договор за покупко-продажба на
държавен имот от 28.03.1995 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-
213/95 г. от 28.02.1995 г., от който се установява, че ап. 3** бил продаден на
ответника ОРЛ. М. М., който към този момент е бил в граждански брак с
ответницата Г.В. М. и имотът е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Отделно от това по делото е представен и списък на
етажните собственици от етажната собственост, където за ап. 31 се е
подписал ответникът ОРЛ. М. М., което по своето естество представлява и
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Ето защо в качеството на
титуляри на правото на собственост ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото
лице е изследвало данните за доставена топлинна енергия за отопление, за
сградна инсталация и за топла вода. Като сума за мощност е начислена
топлинната енергия, получена от тръбите за втори кръг на отоплителната
инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Сума за топлинна енергия на общите части на сградата не е начислявана. По
отношение на процесния имот не са начислявани суми за отопление и за БГВ,
тъй като отоплителните тела и тръбата за топла вода са били затапени от 2006
г., което се твърди и от ответниците. Вещото лице е посочило, че топлинната
енергия е начислявана съобразно действащата нормативна уредба.
Монтираният на адреса топломер е минавал периодични проверки и
впоследствие е бил подменен с нов. Следва да се даде отговор на въпроса,
какво е количеството енергия за сградна инсталация, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от
1162,03 лв., която сума се дължи от ответниците.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 27,32 лв.,
които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на
3
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ищецът е
претендирал сума за дялово разпределение още със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и поради това в настоящото производство тази сума
следва да е предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата
молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на „Топлофикация С.” ЕАД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „Топлофикация С.” ЕАД се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението
за първия месец от исковия период – м.07.2016 г., е изискуемо, считано от
15.09.2016 г. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 25.06.2020 г., от която дата се счита предявен искът по чл. 422
ГПК, с който се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност
се явяват изискуемите задължения за главница за периода от м.07.2016 г. до
04.2017 г., размерът на които възлиза на сумата от 321,01 лв.
Ответниците дължат изискуемата главница за периода от м. 07.2017 г.
до 04.2019 г., като за посочения период се дължи главница в размер на 839,02
лв., поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. 149 от ЗЕ следва да се уважи за посочената
сума, представляваща дължима цена за топлинна услуга за периода от м.
07.2017 г. до 04.2019 г., като бъде отхвърлен до размера от 321,01 лв. и за
периода от м.07.2016 г. до 04.2017 г. като погасен по давност. Съответно като
погасен по давност следва да се отхвърли и искът за главница за дялово
разпределение за сумата от 3,22 лева и за периода от 03.2017 г. – 06.2017 г. и
бъде уважен за сумата от 24,10 лева за периода м. 07.2017 г. до 04.2019 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
4
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. За процесния период са приложими Общите
условия, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от
страна на кредитора.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за
периода от м. м. 07.2017 г. до 04.2019 г., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2017 г. до
11.06.2020 г., а нейният размер възлиза на 102,23 лв. - определен от
настоящия съдебен състав по реда на чл. 162 от ГПК, до която сума
предявеният спрямо отевтниците иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 182,14 лв. следва да бъде
отхвърлен, тъй като е погасена по давност главницата върху която е
начислена тази лихва /главницата в размер на 321,01 лв. за периода от
м.07.2016 г. до 04.2017 г./. При изчисляването на дължимата лихва съдът не
ползва изводите на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице е приело за
начален период различни дати и не е отчело от кой момент е настъпила
изискуемостта на задължението за главница.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата в общ размер от 5,62 лв. спрямо ответниците се явява
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е заплатил 550 лв. за
депозити за вещи лица, 27,76 лв. за държавна такса и е бил представляван от
юрисконсулт, на който съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв. Ето
защо на ищеца се дължат разноски в размер от 440,05 лв. по настоящото
производство, както и разноски по заповедното производство в размер от
общо 54.20 лв.
На ответниците следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но те не са представили доказателства за
сторени разноски.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че
Г.В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.”, *** и ОРЛ. М. М., ЕГН
********** адрес: гр. С., ж.к. „Л.”, ***, дължат на „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК **, адрес: гр. С., ул. „Ястребец” 23Б, сумите, за които е издадена заповед
№ 170 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.08.2020
г. по ч.гр.д. №313/2020 г. по описа на Районен съд - Сливница, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 839,02
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент № 31, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. 349, вх. 1, за
периода м. 07.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г.
до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 839,02
лв., до пълния предявен размер от 1162,03 лв. като погасен по давност;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 24,10
лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода м. 07.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г.
до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 24,10 лв.
до пълния предявен размер от 27,32 лв. като погасен по давност;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 102,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г.
до 11.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 102,23 лв.
до пълния предявен размер от 182,14 лв. и иска за сумата от 5,62 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. – 11.06.2020 г.
върху вземането за извършена услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г.В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.”, *** и ОРЛ.
М. М., ЕГН ********** адрес: гр. С., ж.к. „Л.”, ***, да заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК **, сумата от 440,05 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 54,20 лв. -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6