Р Е Ш Е Н И Е
№…………………2012г., гр. Велинград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, І СЪСТАВ, на двадесет и
осми юни през две хиляди и дванадесета година в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАС А.
при участието на секретар М.Д. разгледа
докладваното от съдия А. гражданско дело №
15 по описа за 2012г.
Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.1 от СК.
С исковата си молба
и допълнителна такава ищцата К.И.П.,***,
чрез адв. М.М. твърди против ответника В.А.А. ЕГН: ********** ***, че са били в граждански брак от 24.06.2000 година,
който е прекратен на 28.05.2011 г. с влязло в сила решение № 173/2011 година по
гр.дело № 349/2011 година по описа на Районен съд гр.Велинград. Твърди, че от
2004 година и до настоящия момент ответникът е съдружник и притежава 50 % от
дружествените дялове в търговско дружество „Сконто” ООД с ЕИК ********* и първоначален
капитал от 5 000 лева, а другия съдружник във фирмата е неговата сестра.
Всички права и задължения на ответника в качеството му на съдружник в дружеството,
се определяли пропорционално на дружественото му участие в капитала на „Сконто”
ООД. Чрез тази фирма с ответника и
неговата сестра заедно искали да развиват семеен бизнес с предмет на дейност
търговия на едро с хранителни стоки, плодове, зеленчуци и др. До 2007 година
същата търговска дейност развивали с фирмата на ответника като ЕТ, след което
дейността започна да се извършва изключително чрез дружеството. Твърди, че
ответникът в качеството си на съдружник има вземания на значителна стойност
спрямо „Сконто” ООД, а за тези вземания е допринесла с труда си във фирмата, с
грижите за роденото от брака дете и работа в домакинството им до момента на
фактическата им раздяла в края на лятото на 2010 година. През месец Август 2010
година установила, че ответникът има извънбрачна връзка, след което напуснала
работа.
Твърди, че през 2006
година е работела като медицинска сестра и след приключване на работния ден или
се е включвала да помага на ответника в
търговските складове, или се е прибирала в къщи, за да се грижи за
детето и домакинството си. Твърди, че с
ответника са работели по цял ден във фирмата и след като се прибирала в къщи,
се грижела за детето и домакинството, ответникът се прибирал около 21-22.00
часа след приключване на работа. Лично и със съдействието на майка си се е
грижила за семейното домакинство и за детето си, като оспорва твърдението, че неговата майка се е грижела за него, тъй
като същата е била на работа през процесния период, както и че не е вярно, че
майка му е издържала цялото им семейство
и че тя е предоставяла заеми на децата си на обща стойност 200 000 лв. Твърди,
че тези пари, които са оформяни счетоводно като допълнителни парични вноски
и/или заеми от трети лица към фирмата и
към съдружниците, са идвали единствено и само от търговската дейност на
фирмата, в която труд наравно с ответника е полагала и тя. По този начин се стигало до счетоводно намаляване
стойността на дружествените дялове и печалбата на дружеството, което пък
евентуално увреждало, както нея във връзка с правата й по чл.30 от СК, така и
данъчната система на държавата, тъй като се стигало до евентуално укриване на
данъци. През процесния период в дружеството е заемала длъжността „търговски
работник”, но за тази работа не й е било плащано никакво трудово възнаграждение,
като трудовото й правоотношение е било
прекратено на 26.11.2010 година, не й е било плащано и от ЕТ”Сконто” за
длъжността „снабдител”. Твърди, че
двамата с ответника до момента на
фактическата им раздяла са работили единствено в дружеството, като никой от тях
не е получавал никакви други доходи от други източници. Всички пари, които се
получавали в резултат на семейния им бизнес отново се влагали от ответника за
дейността на дружеството под формата на допълнителни парични вноски или заеми,
предоставени от ответника на дружеството. Сочи, че нетния приход на дружеството
им за
ИСКАНЕТО е съда да
постанови решение с което да се осъди ответника да й заплати сумите,
представляващи част от половината от неговите вземания на значителна стойност
спрямо Сконто” ООД Велинград с ЕИК *********,
а именно:
1. Сума на стойност
16 750 лева, представляваща половината от вземанията на ответника, касаещи
дружествените му дялове в „Сконто” ООД
Велинград с ЕИК ********* на обща стойност 33 500 лева към края на месец август 2011 година,
при стойност на всеки един от неговите 50 дружествени дяла в търговското
дружество в размер на по 670 лева, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
2. Сума на стойност 16
750 лева, представляваща част от половината от вземанията на ответника, касаещи
направените от него допълнителни парични вноски в „Сконто” ООД Велинград с ЕИК
********* на обща стойност от 175 000 лева, съществуващи към края на месец август 2010 година,
ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. Н.П. от АК гр.Пазарджик,
счита иска за допустим, но неоснователен, като оспорва твърденията на ищцата,
че не е получавала трудово възнаграждение в ЕТ „Сконто” и „Сконто” ООД,
напротив сочи, че то регулярно се е увеличавало и е стигнало до 500 лева през
2010 година, ответникът като съдружник в дружеството не е получавал
възнаграждение и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. През целия
период на съществуването си „Сконто” ООД не е разпределяло дивиденти от
годишните си печалби, а средствата са влагани в дружеството. Оспорва
твърденията на ищцата, че са искали да развиват семеен бизнес, което не
отговаряло на истината, защото в дружеството съдружници били единствено В. и С.А.
и тяхно било правото и отговорността като негови управители да развиват
предприятието и бизнеса, а ищцата е била работник на трудов договор. Оспорва,
че до раздялата им тя е допринесла за вземанията на ответника от
дружеството. Сочи, че е невярно твърдението в исковата
молба, за стойността на дружествения дял на ответника в дружеството, както
и твърденията че има право на вземания, подробно посочени в исковата
молба. Твърди, че всички допълнителни парични вноски в „Сконто” ООД , направени
от ответника В.А. имат за източник средства получени като парични заеми от майка му Я.А., които и до настоящия момент се дължат от него на заемодателката. Сочи доказателства.
Съдът, като съобрази
всички събрани по делото доказателства и доводи на страните поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 24.06.2000 година и е
прекратен с влязло в сила решение на РС-Велинград по гр.д. 349/2011 година на
28.05.2011 година. От брака си имат едно дете – Я. А., роден на *** година. От
17.03.2004г. до настоящия момент ответникът В.А. е съдружник и притежава 50% от
дружествените дялове в търговско дружество „Сконто” ООД гр.Велинград с ЕИК
********* с регистриран първоначален капитал от 5 000 лева, разпределени в
100 дяла по 50 лева всеки дял. Другият съдружник във фирмата е неговата сестра.
Установи се, че първоначално ищцата К.П. е започнала работа в ЕТ”Сконто” на
длъжността снабдител /за периода: месец Септември 2004 година – месец Август
2006 година/, след което от месец Септември 2006 година до месец Септември 2007
година е работила по трудов договор като медицинска сестра при доктор Н.Д.-У..
От 01.09.2007 година ищцта била назначена с трудов догово в „Сконто” ООД на
длъжността „търговски работник”. На тази длъжност работила до 26.11.2010
година, за което и получавала съответното трудово възнаграждение /видно от
приложеното копие на трудовата й книжка/. От приложеното копие на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение пък става ясно, че правното основание
за напускането е „намаляване обема на работа”, както и че на работника не се
полагали никакви обезщетения, включително и за неизплатено трудово
възнаграждение.
С протокол № 1 от 15.03.2006г. съдружниците в дружеството /В. и С.А./ взели
решение да направят допълнителни парични вноски в размер на по 38 000
лева, които парични средства са внесени и осчетоводени в „Сконто” ООД. Парите
са получени като заем от тяхната майка, за което има приложени съответните
писмени договори. С писмен договор от същата дата дружеството е получило и
паричен заем от Я.А. в размер на 39 000 лева. Парите са били получени от
дружеството на 20.03.2006 година от управителя С.А., след което са били
отразени счетоводно с мемориален ордер.
С протокол № 1 от 31.03.2007г. съдружниците в дружеството са взели решение
да направят допълнителни парични вноски в размер на по 25 000 лева, които
парични средства са внесени и осчетоводени в „Сконто” ООД с мемориален ордер.
Парите са получени като заем от тяхната майка, за което има подписани
съответните договори.
С протокол № 1 от 22.05.2008г. съдружниците в дружеството са взели решение
да направят допълнителни парични вноски в размер на по 37 000 лева, които
парични средства са внесени и осчетоводени в „Сконто” ООД с мемориален ордер.
Парите са получени като заем от тяхната майка, за което има подписани
съответните договори.
През 2008г.
дружеството е получило и парични заеми от шест частни лица на обща стойност
90 000 лева /Г.Л.Ю. – 10 000 лева, И.П.Р. – 30 000 лева, Й.Д.Р.
– 10 000 лева, Щ.К.Н. – 15 000 лева, И.З.Т. - 15 000 лева и Д.Г.С.. – 10 000
лева/. С лицата са сключени писмени договори за заем, а парите са получени с
разписки, което е и осчетоводено по надлежния ред.
През 2009г.
дружеството е получило парични заеми от единадесет частни лица на обща стойност
100 000 лева / Б.А.Ц. – 10 000 лева, Г.Л.Ю. – 10 000 лева, В.М.К.
– 10 000 лева, М.М.К. – 10 000 лева, А.М.Б. – 10 000 лева, В.П.Н.
– 10 000 лева, З.А.В. – 10 000 лева, К.А.К. – 10 000 лева, Н.Г.Х.
– 10 000 лева, Н.А.К. – 5 000 лева и Н.А.К. – 5 000 лева/. С
лицата са сключени писмени договори за заем, а парите са получени с разписки,
което е и осчетоводено по надлежния ред.
През 2010г.
дружеството е получило парични заеми от три частни лица на обща стойност
79 000 лева, от които са получени и осчетоводени 78 000 лева /Я.В.А.
– 30 000 лева, И.П.К. – 10 000 лева и Н.И.К. – 39 000 лева/. С
лицата са сключени писмени договори за заем, а парите са получени с разписки,
което е и осчетоводено по надлежния ред.
Видно от приложената
по делото служебна бележка с дата 22.12.2010 година на изпълнителния директор
на „Камена” ЕАД, за периода от 1999 година до 2009 година, Я.А. е получила
трудови възнагражденияя в размер на 125 219.51 лева.
Видно от договор за
кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, подписан на 26.11.2008 година, Я.А.
е получила потребителски кредит в размер на 30 000 лева.
Видно от договор за
кредит с „Банка ДСК” АД, подписан на 31.08.2007 година, Я.А. е получила
потребителски кредит в размер на 20 000 лева.
Видно от договор за
кредит с „ОББ” АД, чиято дата на подписване не се чете, Я.А. е получила
потребителски кредит в размер на 10 000 лева.
В съдебно заседание
ищцата посредством своя процесуален представител е оспорила достоверността на
датите и верността на съдържанието на всички приложени по делото договори за
заем със заемодател Я.А. с аргумента, че същата не е била в състояние да
предостави тези парични заеми, както и договорите за заем предоставени на
„Сконто” ООД през 2009 и 2010 година от трети лица, тъй като същите не са
разполагали с такива парични средства.
В хода на процеса
достоверността на въпросните договори за заем не бе опровергана, а напротив бе
потвърдена, както по отношение на датата на съставяне, така и досежно
съдържанието на същите. Видно от разпоредбата на чл.181 ал.1 ГПК, частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който съдържанието му е
възпроизведено в официален документ или е настъпил друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне. В конкретния случай категорично се
установи, че въпросните договори за парични заеми са били съпроводени от съставянето
на протоколи на общото събрание на дружеството, където са били взети
съответните решения за увеличаване на капитала и мемориални ордери за получени
суми от дружеството, подписани от главния счетоводител, а освен всичко друго
същите са били надлежно осчетоводени и отразени в пасива на баланса за
съответния период, с което настоящия съдебен състав приема, че е изпълнена
гаранцията на закона досежно достоверността на дата в съответните договори.
Колкото до съдържанието им, то от приложените писмени доказателства – договори,
разписки, мемориални ордери, счетоводни баланси на дружеството и свидетелски
показания категорично се установи, че такива суми действително са били
предавани и получавани. В тази връзка са и приложените обяснения и декларации
на лицата-заемодатели, дадени по силата на чл.37 ал.5 ДОПК пред НАП във връзка с
извършена ревизия на „Сконто” ООД, от които става ясно какъв е действителния
произход на средствата, кога и от кого са били предадени на фирмата.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че К.П. реално е работила
като снабдител в „Сконто” ООД, като почти всеки ден е пътувала от гр.Велинград
до гр.Пловдив или с.Първенец за стока. Пътувала е заедно с шофьора на фирмата –
св.Г.Ю.. Двамата тръгвали около 05.00-06.00ч. сутринта и се прибирали вечерта
около 17.00-18.00ч., а понякога и по-рано. В дните, в които не пътувала, същата
се занимавала с домакинството – чистене, готвене и грижи за детето. Семейството
живеело в наследствен етаж от къща на ответника и неговата майка, като
основните консумативи за ток, телефон, вода и други се заплащали от св.Я.А.. За
детето, поради служебната ангажираност на родителите, основни грижи полагали
майката на ищцата – Й. П. и майката на ответника – Я.А.. В свободното си време
грижи полагали и неговите родители. Видно от приложената служебна бележка, за
времето от 11.09.2006 година до 31.05.2007 година детето Я. А. е посещавало обединено детско заведение
„Слънчице” гр.Велинград. След тръгване на училище, баба му Я.А. поела изцяло разходите
за частни уроци, както и ежедневните занимания с детето, свързани с учебния
процес. Детето било карано на училище от неговия баща и взимано от майката на
ищцата. Установено било, че поради изпадане на дружеството във финансово
затруднение, същото било принудено да вземе заеми от частни лица, включително от
работници на фирмата, както и от св.Я.А., майка на съдружниците, която помагала
със свои лични средства и кредити от банки. Подкрепа била искана и от ищцата,
която имала възможност да ипотекира свое собствено наследствено жилище и да
получи кредит, но същата отказала, като не пожелала да вземе лично участие с
парични средства във фирмата.
По делото е назначена съдебно-икономическа еткспертиза, от чието заключение
е видно следното:
· Счетоводството на „Сконто” ООД е водено редовно, като са изготвяни годишни
финансови отчети, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и
националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Дружеството е
било регистрирано по ЗДДС, като в тази връзка са съставяни ежемесечно
справки-декларации. Не са установени задължения към държавата или доставчици, а
единствено към търговски банки и частни лица.
· През 2009 година дружеството е реализирало нетни приходи от продажба на
стоки в размер на 2 092 х. лева, а за 2010 година – 1 575 х. лева,
средният дневен оборот пък за 2009 година е бил 5 732 лева, а за 2010
година – 4 315 лева.
· Съгласно изискванията на Закона за счетоводството „Сконто” ООД е съставило
годишни финансови отчети, включващи отчет за приходите и разходите и счетоводен
баланс. Нетната стойност на активите на „Сконто” ООД към 31.12.2010г. е била,
както следва: активи – 583 х. лева, задължения – 516 х. лева, нетна стойност – 67 х. лева. Нетната стойност на
активите на „Сконто” ООД към 31.05.2011г. е била, както следва: активи – 574 х.
лева, задължения – 515 х. лева, нетна стойност – 59 х. лева. Нетната стойност на активите на „Сконто” ООД към
31.12.2011г. е била, както следва: активи – 898 х. лева, задължения – 818 х.
лева, нетна стойност – 80 х. лева.
· Дружествения дял на В.А. към 31.12.2010 година, 31.05.2011 година и 31.12.2011
година е бил 50% от капитала на дружеството, който е изчислен по дати, както
следва: 31.12.2010 година – 33 500
лева, 31.05.2011 година – 29 500 лева и 31.12.2011 година – 40 000
лева.
· Установено е, че дружеството е получило допълнителни парични вноски от
собствениците и заеми от частни лица, както следва: през 2006 година – общо 115
х. лева /С.А. – 38 х. лева, В.А. – 38 х. лева и Я.А. – 39 х. лева/; през 2007
година – общо 50 х. лева / С.А. – 25 х. лева и В.А. – 25 х. лева/; през 2008
година – общо 164 х. лева / С.А. – 37 х. лева, В.А. – 37 х. лева, Г.Ю. – 10 х. лева, И.Х.
– 30 х. лева, Й.Р. – 10 х. лева, Щ.Н. – 15 х. лева, И.Т. - 15 х. лева и Д.С. – 10 х. лева/;
през 2009 година – общо 100 х. лева /Б.Ц. – 10 х. лева, Г.Ю. – 10 х. лева,
В.К. – 10 х. лева, М.К. – 10 х. лева, А.Б. – 10 х. лева, В. Н. –
10 х. лева, З.В. – 10 х. лева, К.К. – 10 х. лева, Н.Х. – 10 х. лева, Н.К.
– 5 х. лева и Ц.К. – 5 х. лева/; през 2010 година – общо 78 х. лева /
Я.А. – 30 х. лева, И.К. – 9 х. лева и Н.К. – 39 х. лева/. Освен
получените заеми от физически лица, „Сконто” ООД е получило заеми от кредитни
институции и дружества в общ размер на 93 350 лева. Получените от В.А.
суми в дружеството са в общ размер на 100 000 лева.
· За процесния период
от време заемодателката Я.А. е разполагала с общо 222 х. лева, като внесени в
дружеството и изплатени на С. и в. А. са 269 х. лева, тоест налице е недостиг
на средства в размер ан 47 х. лева /в своя разпит вещото лице поясни, че не е
включило сумата от 50 000 лева наследство от починалия й съпруг, за което
има депозирани свидетелски показания/
· Вещото лице не е
установило представени годишни данъчни декларации за предоставени и получени
заеми.
· Всички получени от
дружеството парични суми от собствениците и заеми от частни лица са
осчетоводени като е дебатирана сметка 501 „каса” и кредитирана сметка 493 „други
кредитори”.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че Г.Л.Ю.
е положил подписа си за заемодател в договор за паричен заем от 10 000
лева с дата 05.10.2008 година, сключен между Г.Л.Ю. и фирма „Сконто” ООД.
При
така приетото за установено от фактическа страна, за съда в настоящия му състав
се налагат следните правни изводи:
От влязло в сила на 28.05.2011 г. решение № 173 от 27.05.2011 г. по гр.д. №
349 от
По своята правна същност
споразумението по чл.51 ал.1 от СК представлява договор по смисъла на чл.8 ал.1
от ЗЗД. В теорията и в съдебната практика
се приема, че споразумението няма за единствена цел да уреди отношенията между
съпрузите във връзка с прекратяването на съпружеската имуществена общност,
напротив - неговата цел е да бъдат окончателно уредени всички лични и
имуществени отношения по повод съществуването и прекратяването на брака. В
случая, от изявлението на страните в споразумението, че "нямат взаимни
претенции", е видно, че при сключването на споразумението в хода на
производството по брачното дело страните са имали същото намерение - в
споразумението са уредени както имуществените отношения свързани с
прекратяването на съпружеската имуществена общност, така и отношения във връзка
с личното им имущество, придобито в качеството им на търговци и недължимост на
издръжка, и лични отношения между тях (напр. относно фамилното име на
съпругата), в този смисъл ТР № 60/12.08.1987 г. по гр.д. №№ 31/1987
г., ОСГК. Действително, в частта, отнасяща се до личните вземания, страните не
са посочили нарочно, че същите, след развода остават в тяхна индивидуална собственост.
Тълкувайки тяхната воля по този въпрос, съобразно критериите по чл. 20 от ЗЗД,
във връзка с уредбата на собствеността върху личното имущество и целта на
споразумението, съдът не може да достигне до извод, различен от уговорката за
запазване на личните вземания и вещи. Изразът “нямат взаимни претенции”
предполага именно правото на собственост върху личните вземания и вещи да
принадлежи на бившите съпрузи еднолично. Законът не забранява бившите съпрузи да уредят със споразумението
имуществените си отношения по начин, че на единия от тях да бъде признат личен
дял. Въпреки това в споразумението, сключено между страните в настоящото
производство, не се съдържа такава клауза.
В този смисъл одобреното от
съда споразумение има силата на спогодба, която преурежда отношенията между
страните и докато тя ги обвързва (т.е. докато не бъде призната нейната
нищожност или същата не бъде унищожена по съдебен ред), никоя от тях не може да
претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата.
Законът изрично предвижда, че при промяна на обстоятелствата могат да се
изменят единствено уговорките от споразумението, отнасящи се до издръжката на децата
и съпруга, упражняването на родителските права, мерките относно упражняването
на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и фамилното
име след развода. Недопустимо е съдът да променя съглашение между страните,
след като не е овластен за това.
С оглед изложеното се налага изводът, че правото да се искат част от
вземанията на другия съпруг, произтичащо от прекратяването на брака и
представляващо проявление на основния правен принцип в българското частно право
за забрана на неоснователното обогатяване на един правен субект за сметка на
обедняването на друг, като уредено между страните, е погасено от споразумението
по чл.51 ал.1, поради което предявеният
конститутивен иск по чл.30 ал.1 от СК следва да се отхвърли изцяло като неоснователен,
без да се обсъждат останалите събрани доказателства.
За
пълнота на аргументите, водещи до неоснователност на исковата претенция,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи и допълнителни такива:
С
разпоредбата на чл. 30 от СК законодателят
е установил правната възможност за получаването на част от стойността на вещите
за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, когато тези вещи и
вземания са придобити през време на брака в случай, че този брак е прекратен
чрез развод, че вещите и вземанията са на значителна стойност и че
съпругът-нетитуляр е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата
си или с работата си в домакинството. Съобразно константата съдебна практика,
претендираният от съпруга-нетърговец принос не се предполага, а следва да бъде
доказан по делото по несъмнен начин. Не се спори между страните, но е видно и
от събраните по делото доказателства, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен на основание чл. 51 ал. 1 СК -
поради развод по взаимно съгласие, с влязло в сила - на 28.05.2011 г. съдебно
решение № 173/27.05.2011 г., постановено по гр. д.№ 349/2011 г. по описа на
Велинградски PC, че по време на брака им ответникът - в качеството му на
съдружник в „Сконто” ООД е придобил вземания на значителна стойност,
произтичащи от дружествените му дялове, както и вземания, касаещи направени от
него допълнителни парични вноски в дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от СК, презумпцията за съвместен
принос се изключва за придобитото по време на брака от съпруга-търговец, когато
то е в резултат на упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи
и вземанията, придобити през време на брака в резултат на осъществяваната
търговска дейност не са СИО, когато са включени в търговското предприятие. В
този смисъл са задължителните постановки на ТР
№ 2 от 27.12.2001 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 2/01 г., съгласно което
придобитото в резултат на търговска дейност, изключва по своето естество
приноса на другия съпруг - нетърговец. Това е така, дори когато последният
работи за търговеца по трудов или граждански договор, доколкото не носи
стопанския риск, който носи съпругът - търговец. По силата на трудово или
гражданско правоотношение, съпругът-нетърговец, дори и да извършва определена
работа за търговеца, но бива възмезден със заплащането на възнаграждение за
това и няма дял в положителния резултат от дейността на търговеца и
разпределението му, нито пък, както се изложи, носи стопанския риск от
дейността. С ангажираните от страна на ищцата до приключването на устните
състезания по делото доказателства, които съдът е кредитирал, същата не
установява при условията на пълно доказване и в съответствие с изискванията на чл. 154 ал.1 ГПК, че с работа, средства или
труд е допринесла за придобиването на вземанията, предмет на спора. От
представените в процеса доказателства освен това е видно, че паричните вноски,
които са правени в дружеството от В.А. са му били предоставени като заем изцяло
от неговата майка, за което ищцата няма никакъв принос. В тази насока са, както
приложените по делото писмени доказателства, така и изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза. По отношение на твърдения принос чрез работа
за дружеството, работа в домакинството и отглеждането на детето, съдът счита за
безспорно установено по делото, че за полагания от ищцата труд при ЕТ „Сконто”
и „Сконто” ООД е получавала трудово възнаграждение и то значително над
минималното работно възнаграждение. Недоказани остават твърденията, че приносът
й чрез труд в дружеството бил несъизмеримо по-голям от получаваното трудово
възнаграждение, поради което и съдът счита, че този й труд е възмезден и не
дава основание за претендиране на принос от стойността на дружествените дялове
на ответника. По изложените по-горе в настоящите мотиви съображения, не се
установява ищцата пряко или косвено да е съдействала за придобиването на процесното
лично имущество, предмет на иска, както и чрез полагането на какъвто и да е
труд в помощ на търговската дейност на ответника, извън служебните й
задължения, произтичащи от трудовото й правоотношение с дружеството. Не се
установява твърдения голям принос на ищцата при грижите за домакинството и
отглеждането на детето. Налага се по-натам изводът, че работата на ищцата в
домакинството е била споделяна със съпруга й, поради което тази й дейност не е
осигурила пълното му освобождаване от ангажиментите му по поддържане и
функциониране на домакинството, респ. - освобождаването на средства и усилия за
него, които той да е вложил в реализирането на своите вземания. По отношение
изложените твърдения относно принос, основан на грижата за детето, установено е
по делото, че към процесния период детето е ходило на училище и е било записано
за сметка на майката на ответника на частни уроци. Грижи за него са полагали
основно неговите баби, а в свободното време и неговия баща, който дори има
по-голям принос в отглеждането му, за което свидетелства и решението на съда по
бракоразводното дело, съобразно което родителските право по отглеждането му са
дадени именно на него.
С оглед изложеното -
поради липсата на кумулативната даденост на всички елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 30 от СК, настоящата инстанция счита, че предявеният от К.П. иск
на това основание за сумата от 16 750 лева, представляваща половината от
вземанията на ответника, касаещи дружествените му дялове в „Сконто” ООД гр.Велинград и сумата от 16 750
лева, представляваща част от половината от вземанията на ответника, касаещи
направените от него допълнителни парични вноски в „Сконто” ООД гр.Велинград се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици.
Предвид изхода на делото, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски по делото в размер на 2 200 лева – заплатено от
него адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, видно от
представения по делото списък на разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.П.,***, чрез
адв. М.М., срещу В.А.А. ЕГН: ********** ***, иск с правна
квалификация чл.30 ал.1 от СК – за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 16 750 лева, представляваща половината от
вземанията на ответника, касаещи дружествените му дялове в „Сконто” ООД гр.Велинград
с ЕИК ********* на обща стойност 33 500 лева, както и сумата от 16 750 лева, представляваща
част от половината от вземанията на ответника, касаещи направените от него
допълнителни парични вноски в „Сконто” ООД Велинград с ЕИК ********* на
обща стойност от 175 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.П.,***, чрез
адв. М.М., да заплати на В.А.А. ЕГН: ********** ***, сумата от 2 200
/две хиляди и двеста/ лева – сторени от него разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: