Номер 31423.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.Първи въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
Секретар:Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно гражданско дело
№ 20202200500510 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК във вр. с чл.
133 СК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10761/26.06.2020г., подадена от Ш. Ш. С. ,
ЕГН: **********, действаща чрез назначен по реда на Закона за правната помощ
процесуален представител срещу Решение № 362 от 13.04.2020г., постановено по
гражданско дело № 6647 по описа на Районен съд С. за 2019г., с което съдът е отхвърлил
като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателката иск с правно основание
чл. 132, т. 1 вр. с чл. 131 СК и чл. 132, т. 2 СК за лишаване на А. Н. Ф. , ЕГН: **********,
адрес: село П., община Т., област С., ул. ******* – баща на малолетното дете М. А. Н., ЕГН:
********* от родителски права. С решението съдът е определил режим на лични отношения
на бащата с детето в допълнение към определения по гражданско дело № 572/2019г. по
описа на Районен съд Т. режим на лични отношения, като е задължил майката Ш. Ш. С. да
предоставя възможност и за допълнителен контакт на бащата А. Н. Ф. с детето чрез
телефонен разговор на стационарен или мобилен телефон, включително и чрез
видеоразговор по мобилен телефон или чрез социалните мрежи и технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка като компютър, таблет и други, с продължителност
до петнадесет минути в делнични дни два пъти седмично в часовия интервал от 17:00 часа
до 20:30 часа.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от майката Ш. Ш. С. , с
която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Въззивницата оспорва
първоинстанционното решение изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Навежда
оплакване, че неправилно районният съд е ценил показанията на свидетелите на насрещната
страна, а не е взел предвид показанията на свидетеля Топалов, от които се установява какво
е било физическото и емоционално състояние на детето при първата му среща със
свидетеля, както и след едноседмичното посещение на детето при баща му. На следващо
място въззивницата счита, че първоинстанционният съд само формално е описал влошеното
здравословно състояние на бащата без да вземе предвид колко лошо е било то към момента,
в който детето е живяло заедно с него. Релевира довод, че неявяването на бащата в съдебна
1
зала е пречка съдът да формира лична преценка за състоянието му към настоящия момент,
респективно за капацитета му да упражнява родителски права. Излагат се съображения, че
дори и след узнаване местонахождението на детето, бащата не е положил усилие да
осъществи личен контакт с него. Оспорва се като неправилен извода на съда, че бащата
редовно заплаща издръжка на детето, като се излагат доводи в обратна посока. Навежда се
оплакване, че при определяне на допълнителните мерки във връзка с режима на лични
отношения между бащата и детето съдът не е взел предвид и здравословното състояние на
детето, за което по делото има приложени редица медицински документи. В тази връзка
въззивницата посочва, че следствие на водените съдебни дела и срещите на детето с
представители на Дирекция „Социално подпомагане“ здравословното му състояние се е
влошило, като в подкрепа на твърдението си представя медицински документи и моли
същите да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.В същия
срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания за допускане на
писмени доказателства, съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание с определението
по чл. 267 ГПК, като е допуснал представените към въззивната жалба писмени доказателства
като допустими, относими и необходими. Без уважение е оставено единствено
доказателственото искане за допускане и приемане като писмено доказателство по делото на
удостоверение за раждане на детето М. А. Н., доколкото същото вече е прието като
доказателство по делото в първоинстанционното производство. Съдът е уважил
доказателственото искане на въззивницата и е изискал от Дирекция „Социално
подпомагане“ С. преписката по подадена от въззивницата жалба с вх. № 2003-9414-00-
1889/29.05.2020г. относно отправена на 22.05.2020г. закана от семейството на А. Ф.,
осъществена в град С. на ул. ********** във връзка с осъществяване режима на лични
контакти на детето с бащата, определен по гр. д. № 572/2019г. по описа на Районен съд Т..
Доказателството е постъпило по делото и е допуснато и прието с протоколно определение в
откритото съдебно заседание.
С определението по чл. 267 ГПК съдът е постановил изслушване на родителя, чието
лишаване от родителски права се иска - бащата А. Н. Ф. по електронен път чрез онлайн
връзка по програма „Skype“, поради обективната невъзможност на същия да се яви лично в
открито съдебно заседание предвид данните за влошеното му здравословно състояние.
В откритото съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител, назначен по реда на Закона за правната помощ. Процесуалният
представител заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли съда да не кредитира социалния
доклад на Дирекция Социално подпомагане Т.. Представя справка от Съдебно изпълнителна
служба при Районен съд С., няма други доказателствени искания. Иска се от въззивния съд
да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, като се излагат
съображения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с
категоричност, че бащата на детето страда от физическа и душевна болест и не е в
състояние да упражнява родителските си права в цялост. Въззивница иска от въззивния съд
да постанови решение, с което да определи минимален режим на контакти.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява в откритото
съдебно заседание.
При изслушването по реда на чл. 133, ал. 2 от СК бащата А. Ф. – въззиваем в
настоящото производство, заявява, че обича сина, не може да живее без него и иска да го
вижда. Посочва още, че към настоящия момент провежда два или три пъти седмично
разговори по телефона и видео разговори по програма „месинджър“ с детето, в което бащата
2
разказва на детето за животните в двора, пита го как е учебния процес.
Представителят на Окръжна прокуратура С. няма искане за събиране на нови
доказателства, изразява становище да се приеме постъпилия от Дирекция „Социално
подпомагане“ Т. социален доклад. Изразява становище, че събраните по делото
доказателства писмени и гласни, включително приобщените от въззивния съд, сочат на
законосъобразно първоинстанционно решение, което следва да бъде потвърдено.
Представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ С. - социален работник С. К.,
посочва, че контакта с детето и с майката госпожа Ш. С. се осъществява трудно, че майката
не отговаря на посочения мобилен номер, не може да бъде открита на адреса в град С., на
който е регистрирана, не съдейства за включване на детето в предложени от социалните
работници социални услуги. Госпожа К. заявява още, че има задочни впечатления от бащата,
придобити чрез разкази на детето М. и наблюденията от срещите между детето и неговия
чичо - брат на бащата. Заявява, че при разговорите с бащата и срещите с чичото детето се
чувства спокойно и изразява становище, че то би се радвало да общува със семейството на
баща си.
Окръжен съд С., действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Следва да бъде
извършен въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, а предвид
предмета на делото и при приложение принципа на служебното начало по отношение на
интереса на ненавършилото пълнолетие дете.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с
установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:
От представения и приет като писмено доказателство по делото Социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ Т. се установява, че бащата господин А. Ф. страда от
обстоятелството, че от пет години няма възможност да вижда сина си, че дълго време не е
имал информация къде се намира детето, какво е неговото здравословно състояние, учебна
заетост, при какви условия живее детето, че не е имал възможност да изпраща средства на
детето и подаръци за празниците и рождените дни. Установява се, че към настоящия момент
бащата А. Ф. контактува със сина си чрез разговори по телефона и чрез видео разговори чрез
платформата „месинджър“. Бащата е създал добри битови условия за детето в дома си в село
П., община Т., за детето има обособена самостоятелна детска стая, обзаведена с всички
необходими мебели и техника. Родителят А. Ф. намира подкрепа – морална, битова и
финансова у своя баща и брат, с които живее в едно домакинство, семейната среда не крие
рискове за психическото и физическото развитие на детето.
От представените към въззивната жалба и в откритото съдебно заседание справки от
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд С., приети като писмени доказателства по
делото, се установява, че по изпълнително дело № 1602 по описа на СИС при Районен съд С.
за 2019г. за периода от месец октомври 2019г. до месец август 2020г. ежемесечно е
3
постъпвала сумата от 150,00 лева (стойността на определената с Решение № 958 от
23.08.2019г., постановено по гражданско дело № 3307 по описа на Районен съд С. за 2019г.
издръжка, която бащата А. Ф. следва да заплаща на малолетното дете), като сумата е била
заплащана от А. Ф..
Във връзка с доказателственото искане във въззивната жалба да се изиска от Дирекция
„Социално подпомагане“ С. преписката по жалба на въззивницата с вх. № 2003-9414-00-
1889/29.05.2020г., което е уважено, по делото е представена и приета като писмено
доказателство цялата преписка на Дирекция „Социално подпомагане“ С., касателно детето
М. А. Н.. Процесната жалба е част от преписката. В първата част на жалбата са
формулирани неясни и без логични връзка изречения с искане от майката да се прекрати
издевателството над детето. Във втората част на жалбата майката съобщава, че на
22.05.2020г. адвокатът на бащата и неговият брат са посетили дома им в град С. – ул.
********** и заплашили детето, че ако откаже да тръгне с тях, ще го вземат принудително с
полиция. Посочва се още, че следствие на тази ситуация детето получило уплах, който се
изразил в изпускане по малка нужда в съня му, нещо, което се е случвало и когато живели с
детето в дома на бащата. Към молбата са представени медицински документи за извършени
медицински изследвания на детето, като някои от документите например – медицинско
удостоверение от ДКЦ – С. и амбулаторен лист № 000141 от 19.05.2020г., и двата издадени
от д-р П. П., са с дата 19.05.2020г., тоест преди описаната в жалбата ситуация.
Този съдебен състав не цени като достоверни изложените в жалбата до Дирекция
„Социално подпомагане“ С. твърдения на майката за осъществено насилие от страна на
брата и на адвоката на бащата към детето. Същите не се подкрепят от нито едно от другите
събрани по делото доказателства, дори напротив опровергават се от констатацията на
социален работник при ДСП С., обективирана в Социален доклад за оценка на постъпил
сигнал от 04.06.2020г., приложен към преписката от ДСП С. под номер 22 в описа, от който
се установява, че при разговор на социалния работник с детето, последното споделя, че
срещата с чичо му на 22.05.2020г. е преминала спокойно, но то е отказало да тръгне с чичо
си, като не посочва причините, социалният работник заключава, че по време на разговора
детето е видимо спокойно.
Към въззивната жалба са представени и са приети като писмени доказателства
медицински документи за детето М. Н., идентични с тези, приложени към сигнала до ДСП
С., а именно: амбулаторен лист № 000141 от 19.05.2020г., издаден от д-р П. П., резултат от
извършена функционална диагностика на нервната система от 26.05.2020г., медицински
протокол на ЛКК № 70 от 20.05.2020г., издаден от лекарска консултативна комисия при
ДКЦ С. ООД, резултати от микробиологични изследвания на детето М. Н. от дата
25.05.2020г., медицинско удостоверение от 19.05.2020г., издадено от д-р П. П. ДКЦ – С.,
медицински протокол от ЛКК от 03.12.2019г. От медицинските документи се установява, че
още в края на 2019г. детето М. Н. е имало оплаквания за напрегнатост, безсъние, като е
констатирано, че при разговор детето е адекватно, но отговаря с напрежение и с
отрицателно настроение, препоръчано е да се полагат адекватни грижи за детето без
психическо пренапрежение, без стресови ситуации в ежедневието за период от шест месеца.
От медицинските документи за извършен преглед и изследвания през месец май 2020г. се
установява, че детето страда от невротично разтройство, неуточнено, други неприятни
жизнени събития в живота.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Въззивният съд изцяло възприема изводите на районния съд, изложени в мотивите на
обжалваното решение като правилни и законосъобразни. Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2
СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, а съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. с
4
чл. 131, ал. 2 СК лишаване от родителски права се предвижда и в особено тежки случаи на
физическа или душевна болест на родителя или наличието на други обективни причини,
поради които родителят не е в състояние да упражнява родителски права.
Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че бащата страда от епилепсия и вътрешномозъчен кръвоизлив, като през 2013г. е претърпял
операция на мозъчна аневризма, а заболяването е засегнало и опорно двигателния апарат на
въззиваемия и е нарушило говорните му функции. Установява се, обаче, че с времето
здравословното състояние на А. Ф. се подобрява, към настоящият момент той вече може да
извършва сам различни дейности в бита, да се грижи за себе си, за домакинството и да
полага труд в двора на дома си. От проведеното пред въззивния съд изслушване на бащата
се установи, че говорът на последния е в голяма степен възстановен. А. Ф. може да
произнася гладко и ясно цели думи, да формира изречения, изразява се ясно и точно, макар
и с кратки изречения и семпъл речник, като последното не се дължи на здравословното му
състояние, а на степен на образованост, среда и други социални фактори. От събраните по
делото, както в първоинстанционната, така и във въззивната инстанция, доказателства –
изготвени социални доклади на ДСП С. и ДСП Т., медицинска документация на детето М.
Н., включваща и експертни решение на ТЕЛК и показанията на свидетелите Е. и Ф. се
установи, че физическата болест не е представлявала пречка за въззиваемия да упражнява
родителските си права, не се доказа поведението му да е представлявало заплаха за здравето,
личността, възпитанието или имуществото на детето. Напротив от свидетелските показания
се доказва, че А. Ф. е с добър и спокоен характер, че е полагал усилия да бъде всеотдаен
родител. Показателно е обстоятелството, че кратко време след мозъчната операция, когато
майката е заминала да живее с детето в град С. и въпреки ограничението си да пътува
господин Ф. е посещавал детето в града, а неговият брат и баща са подпомагали майката с
продукция, произведена в стопанския двор. От изготвените и приети като доказателства по
делото социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ Т. се доказва, че бащата е
осигурил добра и спокойна семейна среда на детето, че липсват застрашаващи физическото
или психическо здраве на детето фактори. Дори напротив битовите условия за отглеждане
на детето са много добри, здравословното състояние на бащата се подобрява, той може сам
да се грижи за себе си и да полага грижи за домакинството и двора, като разчита на
подкрепа – морална, битова и финансова от брат си и баща си.
Не е налице и второто посочено от въззивницата законово основание за лишаване на
А. Ф. от родителски права, а именно родителят без основателна причина трайно да не полага
грижи за детето и да не плаща издръжка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че бащата е
прекъснал контактите с детето за дълъг период от време по обективни причини. След
напускането на семейното жилище от госпожа С. заедно с малолетното дете около четири
години бащата не е знаел местонахождението на детето и майката, в този период
здравословното му състояние е било сериозно влошено – ограничени двигателни и речеви
функции, което допълнително е усложнило процеса по търсене на контакт с малолетното
дете. Обективните критерии, посочени от законодателя в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – неполагане
на грижи и неплащане на издръжка не са формални, а следва да са проява на
дезинтересирането на родителя от детето и пълната му липса на отговорност. От
доказателствата по делото с категоричност не се установява такова поведение от страна на
бащата. След установяване местонахождението на детето М., бащата, въпреки
ограниченията в придвижването поради влошеното си здравословно състояние, е положил
усилия да осъществи контакт с детето, както чрез своя брат, така и чрез средствата за
електронна комуникация, завел е дело пред Районен съд Т. за определяне на режим на лични
отношения с детето. Видно е от изготвените от Дирекция „Социално подпомагане“ Т.
5
социални доклади, че бащата има желание да осъществява контакти с детето, да се грижи за
него, иска да прекарва време с детето в дома си в село П., където е осигурил много добри
битови условия за М.. Положителното отношение и грижата за детето от страна на бащата се
установява и от проведеното пред въззивния съд изслушване по реда на чл. 133, ал. 2 от СК,
в което бащата говори за детето и за комуникацията им с топли думи, заявява категорично
желание да вижда детето. От социалните доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ С.
се установява, че майката е тази, която препятства контактите на детето с бащата – не е
завела детето в ДСП на 22.05.2020г., когато съгласно определение на Районен съд Т. по гр.
дело № 572/2019г., с което да определени привременни мерки във връзка с производството
за определяне на режим на лични отношения, детето е следвало да прекара време в дома на
бащата, майката препятства и контакта на детето със социалните работници, въпреки
техните усилия, не съдейства за включване на детето в предложени социални програми. На
следващо място не се доказва по делото твърдението на въззивницата за наличие на
причинна връзка между влошеното здравословно състояние на детето и контактите и/или
опитите за контакт на бащата (или неговия брат) с детето. Действително от представената
към въззивната жалба медицинска документация на малолетното дете М., датираща от месец
май 2020 година и от месец декември 2019 година, се установява, че същото има невротично
разстройство следствие неблагоприятни житейски събития, но от нито едно доказателство
по делото не се установява влошеното психическо състояние на детето да е в причинна
връзка с водените съдебни дела и срещите със социалните работници, както твърди майката
във въззивната жалба. Следва да се отбележи, че изслушване на детето не е извършвано нито
пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция именно с мотива то да се
предпази от негативни, непознати емоционални и психически преживявания, които има риск
да предизвика едно такова изслушване при дете на неговата възраст. Не се установява и
причина за влошеното задравословно състояние на детето да са контактите, които то
осъществява чрез телефонни и видео разговори с бащата и чрез лични срещи с чичо си. Дори
обратното при изслушването в откритото съдебно заседание социалният работник от ДСП
С. съобщава, че по негови наблюдения детето се чувства спокойно и радостно, когато се
среща с чичо си (брата на бащата), при които срещи говорят и за бащата, като при разговори
с детето М. относно комуникацията с баща му чрез телефонни и видео разговори детето е
спокойно и радостно, заявява желание да общува с баща си.
Всички тези факти категорично сочат на извода, че не е налице хипотезата на
неполагане на грижи от родителя без основателна причина.
Не се доказва по делото и второто кумулативно основание по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК –
недаване на издръжка на детето. Видно от представените от самата въззивница справки от
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд С. по изпълнително дело № 1602/2019г. А.
Ф. заплаща регулярно всеки месец определения с Решение № 958 от 23.08.2019г.,
постановено по дело № 3307 по описа на Районен съд С. за 2019г. месечен размер на
издръжката на малолетното дете. Възражението на пълномощника на въззивницата, че
бащата плаща издръжката принудително, няма отношение към преценката на съда дали
6
последният изпълнява задължението си да заплаща издръжката. Видно от справките първата
внесена сума по изпълнителното дело е от дата 16.10.2019г., а съдебното решение е
постановено на 23.08.2019г., тоест майката като законен представител на детето е подала
молба за образуване на изпълнително дело непосредствено след постановяване на
решението, следователно бащата е нямал друг избор освен да изпълнява задължението си
чрез заплащане на сумата по изпълнителното дело. Следва да се отбележи, че от данните в
първоинстанционното производство към момента на постановяване на решението за
определяне размера на дължимата издръжка се установява, че месечният доход на господин
А. Ф. представлява пенсия и месечна добавка по чл. 70 от Закона за хората с уврежданията в
общ размер на 210,88 лева, като по делото няма данни към настоящия момент да е настъпила
съществена промяна в размера на месечния доход на господин Ф.. Следователно размерът
на издръжката, която бащата заплаща е почти равен на месечния му доход, въпреки това той
регулярно изпълнява задължението си.
От показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, от
социалните доклади от ДСП Т. и ДСП С., както и от изслушването на социалния работник
от ДСП С. се установява, че детето е в конфликт на лоялност със своя баща, насаждан от
майката, която едностранно е прекъснала контакта между малолетното дете и бащата за
няколко години, а към настоящия момент препятства пълноценното възстановяване на този
контакт, въпреки постоянните и добросъвестни усилия на бащата в тази посока. Независимо
от това настоящата въззивна инстанция приема, че въпреки създаваните трудности и
пречките от обективен характер, свързани със здравословното му състояние, бащата иска да
има връзка със своя син и да изпълнява определените от Районен съд Т. привременни мерки
по производството за определяне на режим на лични отношения, допълнени с
първоинстанционното решение на Районен съд С.. В конкретния случай е неприложима
исканата от майката крайна мярка, каквато е лишаването от родителски права.
Родителството е естествена функция на човешката същност и лишаването от това качество
води като последица до сериозно негативно отражение, както при родителя, така и при
детето. Лишаването от родителски права следва да бъде обосновано от такива сериозни
причини, които да поставят в риск живота и здравето на детето, ако то продължава да
поддържа контакти с родителя или детето да е в такова материално състояние, че
неплащането на издръжка да доведе до сериозни последици за живота, здравето и
психическото развитие на детето. За лишаването от родителски права е нужно да са налице
такива причини в поведението на родителя, че лишаването от родителски права да е
максимално положителна последица за живота и здравето на детето. В случая не са налице
такива обстоятелства. В най - добър интерес на детето М. е то да общува пълноценно и с
двамата си родители. Поради което този съдебен състав счита, че не са налице законови
причини за лишаване от родителски права на въззиваемия А. Ф.. В горния смисъл е и
трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в множество
решения – Решение № 209 от 06.04.2010г., по гр.д. № 4468/2008г., IV ГО, ВКС, Решение №
406/27.12.2011г. по гр.д. № 1125/2010, IV ГО, ВКС, съгласно които само трайното
7
неполагане на грижи и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането
на детето сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно
неизпълнение на родителските задължения.
Настоящата въззивна инстанция приема, че искането за лишаване на бащата от
родителски права не е добре мотивирано и е продиктувано от практически и егоистични
съображения на майката. Бащата осигурява издръжката на детето чрез съдебен изпълнител и
полага усилия за възстановяване на контактите с детето, като от няколко месеца двамата
разговарят няколко пъти седмично по телефона и чрез видео връзка чрез приложението
„месинджър“. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага
майката. Всяко дете има нужда от участие в живота му и на двамата родители с оглед
израстването и формирането му като пълноценна личност. Още повече, че детето М.
изразява желание да общува с баща си и говори спокойно и с радост за контактите си с него.
В производството за лишаване от родителски права съдът изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя в това число налице ли е основателна
причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Само родителят, който не упражнява
родителските си права, не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без
основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към
физическото и емоционалното му развитие и същевременно не предоставя средства за
издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг, поради което може да бъде лишен от
родителски права. Когато не е налице такава обективна основателна причина,
установяването, на която е в тежест на страната, която твърди наличието , съдът отхвърля
искането за лишаване от родителски права. В конкретния случай въззивницата не успя да
установи, че е налице недаване на издръжка за осигуряване живота на детето и трайно
неполагане на грижи за отглеждането му, което да сочи на пълно дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения от страна на бащата. Не е налице и физическа и
душевна болест при бащата, която да му пречи да упражнява родителските си права и да
създава риск за физическото или психическото здраве на детето при контактите му с бащата.
Правилно първоинстанционният съд е допълнил определените от Районен съд Т. по
гражданско дело № 572/2019 по описа на съда привременни мерки във връзка с режима на
лични контакти между детето и бащата, като е определил в допълнение провеждане на
телефонни разговори или видеоразговори чрез социалните мрежи и технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка като компютър, таблет с продължителност до 15
минути в делнични дни два пъти седмично, в часовия интервал от 17:00 до 20:30 час. Така
определените мерки ще допринесат за по - бързото и трайно възстановяване на
емоционалните връзки между детето и бащата, предвид обстоятелството, че двамата живеят
в различни населени места, отстоящи на 200 километра едно от друго и предвид
невъзможността на бащата да пътува поради здравословното му състояние. Определените от
районния съд мерки са подходящи за възрастта на детето, съобразени с учебната му дейност
и режима, който обикновено има дете на възрастта на М. (десетгодишен).
8
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция напълно съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора с право на разноски за въззивната инстанция
разполага въззиваемият. Той не е претендирал присъждането на разноски, поради което
съдът не присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 362 от 13.04.2020г., постановено по гражданско дело
№ 6647 по описа на Районен съд С. за 2019г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.
280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, и
за сведение на Окръжна прокуратура С., на Дирекция „Социално подпомагане“ С., на
Дирекция „Социално подпомагане“ Т..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9