№ 1
гр. Средец, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА И.А
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА И.А
Административно наказателно дело № 20212170200128 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на АТ. ИВ. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. К.К., със съдебен адрес гр.
Бургас, ул.“Вардар“ бл., вх.3, срещу наказателно постановление № 21-0269-000213 от
06.10.2021г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Средец,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по
чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление с искане за отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
пълномощника адв.К..Поддържа се жалбата и се претендират разноски.
За административнонаказващия орган, редовно уведомени, не се явява представител.
В придружителното писмо до съда е изразено становище за законосъобразност на НП. Във
връзка със запитване на съда се заявява, че няма данни собственикът на процесното МПС
A.A. Ц.а да е уведомена от полицейски служители или други институции за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, като се твърди, че узнаването от собственика
не е елемент от фактически състав на прекратяването на регистрацията.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
1
Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2021 г. около 22.55 часа в гр.Средец, на кръстовището на ул.“Никола
Попов и ул.“Христо Ботев“ с посока към ул.“Христо Ботев“ водачът А.Ц. управлявал лек
автомобил Опел Фронтера с рег.№ А 95 20 НК, собственост на майка му - A. Ц.а от
гр.Средец, който автомобил не бил регистриран по надлежния ред. Сочи се, че на
24.03.2021г. регистрацията на превозното средство била прекратена, съгласно чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Нарушението било установено от служителя на МВР И.И., разпитан като свидетел
по делото.
Нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и бил съставен АУАН
сер.АА- бл.№ 948683 / 15.04.2021г. , който водачът разписал като посочил , че няма
възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
/ЗДвП/ , наложил на жалбоподателя административно наказание –"Глоба" в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –видно от
приложената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към
РУ -Средец.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от
формална страна съдържа реквизитите чл.42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за
доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.
По делото е безспорно установено, че водачът А.Ц. управлявал описаното моторно
превозно средство на посочената дата и място, както и че регистрацията на този лек
автомобил била прекратена служебно, считано от 24.03.2021 г. видно и от посоченото
основание за това- чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП "Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
2
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По
делото не са представени никакви доказателства за уведомяване на собственика на
процесния автомобил преди датата на проверката - 15.04.2021 г., въпреки че са изискани
изрично от съда.
В случая задълженото лице да сключи задължителна застраховка на автомобила
"ГО на автомобилистите" е собственикът на автомобила , който не е подновил полицата по
отношение на процесния лек автомобил и към 24.03.2021 г., когато е прекратена служебно
неговата регистрация такава валидна застраховка не е била налице. Безспорно е и, че по
време на проверката на 15.04.2021 г автомобилът е управляван от жалбоподателя, който не е
собственик, без да се сключи такава застраховка, а след установеното нарушение-
управление на автомобил с прекратена регистрация, собственикът предприел необходимите
действия и още на 16.04.2021 г., регистрацията на автомобила била възстановена служебно.
В случаят, отговорността на водача не е ангажирана за липсата на валидна
задължителна застраховка, поради което наличието на административно нарушение,
съгласно Кодекса за застраховането е извън предмета на настоящото
административнонаказателно производство.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган следва да издаде наказателно
постановление, само ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая по делото не са представени
доказателства за уведомяване на собственика в по-ранен момент за прекратената
регистрация и за знанието на водача, че автомобилът, управляван от него, е с прекратена
регистрация, поради което не може да се направи извод за виновно поведение от страна на
последния, доколкото в случая нарушението не е по КЗ, а по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Предвид
факта, че се извършва т. нар. "служебно прекратяване на регистрацията" и тези данни не са
налични в нито един общодостъпен източник на информация, като например официална
интернет страница с достъп до подобна информация или друго средство /поставяне на
обявление на конкретно обособено място/, законодателят е указал на съответните органи да
уведомят собствениците за така осъщественото от тях действие. В противен случай, при
наличие на поставени регистрационни табели на предвидените за това места, както и при
представяне на документ за извършена регистрация на автомобила не може да се направи
безпротиворечив извод, че нарушителят е осъществил виновно нарушение, изразяващо се в
управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. В случая, налице са
били всички външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени 2 бр.
рег. табели и свидетелство за регистрация/, което ясно се установява и от свидетелските
показания на актосъставителя, че при проверката от страна на водача е представено и
наличното свидетелство за регистрация. В този смисъл, липсват каквито и да било признаци
за прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да
предприеме управление на превозното средство. Водачът трябва да е наясно, че
автомобилът е с прекратена регистрация и ако предприеме управление на превозното
средство след узнаване на този факт би могъл да осъществи състав на нарушение по чл.140,
3
ал.10 от ЗДвП. Не на последно място следва да се отчете, че в случая водачът даже не е и
собственикът на процесното МПС и задължение на административно наказващия орган е да
установи неговата вина, каквото в случая не е сторено.
Предвид всичко гореизложено наказателното постановление следва да се отмени
като незаконосъобразно, като на жалбоподателя се присъдят и направените по делото
разноски в размер на 300 лева за адвокат/представен договор за правна защита и съдействие
от 18.10.2021г. на л.6 по делото/
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0269-000213 от 06.10.2021г., издадено от
началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление -Средец, с което на АТ. ИВ. Ц.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста /
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас с БУЛСТАТ *********, да заплати на АТ. ИВ. Ц., ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 300/триста/ лева- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4