Решение по дело №1367/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалбата Директора на ОД на МВР Варна срещу Решение № 749/16.05.2023г., постановено по АНД № 1085/2023 година на Районен съд – Варна, с което е отменена наложената на А.Н.Н. глоба с фиш серия GT № 1319978 от 19.09.2022г. за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е осъдена АОД на МВР Варна да заплати на А.Н. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на районният съд е недопустимо, тъй като не е срад актовете, подлежащи на обжалване по чл. 58д от ЗАНН. Жалбата срещу него е недопустима и не подлежи на разглеждане, поради което и решението, постановено по жалбата е недопустимо. Иска се наговата отмяна и прекратяване на производството.

Ответникът - А.Н.Н., чрез адв. М.Т. от ***, изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението на ВРС като правилно, допустимо и законосъобразно.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от А.Н.Н. срещу глоба с фиш серия GT № 1319978 от 19.09.2022г., издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 186 във вр. с чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП – спира за престой и паркиране на по-малко от 5 м от кръстовище.

За да отмени глобата с фиш, районният съд е приел, че на 19.09.2022г. около 12.45ч. жалбоподателката А.Н.Н. паркирала собственото си МПС – лек автомобил марка „М.“ с рег. ***в гр. Варна, на кръстовището на --и -------За това, че автомобилът бил спрян на по-малко от 5 метра от кръстовище е вдигнат с „паяк“ е репатриран до наказателния паркинг под Аспаруховия мост. Там на жалбоподателаката е съставен и връчен глоба с фиш селия ОВ № ********** от 19.09.2022г., издаден от С.П.К. - полицай в Общинска полиция Варна за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП. Още на следващия ден, Н. заплатила наложената глоба в размер на 50 лева. На 23.02.2023г. в пощенската си кутия жалбоподателката намерила писмо с приложен глоба-фиш серия GT № 1319978 от 19.09.2022г., издаден от И.П.Д. – старши полицай при ОД на МВР Варна, РУ 01 Варна, с което на А.Н.Н. е наложена административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, затова че на 19.09.2022г. в 12.53ч. е паркирала собственото си МПС – лек автомобил марка „М.“ с рег. ***в гр. Варна, на кръстовището на --и ---, на по-малко от 5 метра.

Съдът е установил, че жалбоподателката е санкционирана два пъти за едно и също нарушение, което противоречи на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН и е отменил глоба-фиш серия GT № 1319978 от 19.09.2022г., издаден от И.П.Д. – старши полицай при ОД на МВР Варна, РУ 01 Варна.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалвания акт, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

По наведените в касационната жалба твърдения за недопустимост на съдебното решение, съдът, намира същите за неоснователни. Предмет на обжалване е именно фиша, който е получен по пощата, а не е намерен, закрепен за колата, за да се приеме, че е връчен. Колата е била репатрирана и по делото не е установено, че жалбоподателката е получила уведомлението за фиша в деня на съставянето му, т.е. не е текъл срок за възражение. В момента на получаване на фиша, който е втори за същото нарушение, жалбоподателката е упражнила правото си да иска неговата отмяна именно като повторно издаден за нарушение, за което вече е санкционирана и дори платила наложената глоба.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 749/16.05.2023г., постановено по АНД № 1085/2023 година на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: