Присъда по дело №314/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 4
Дата: 12 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20242150200314
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Несебър, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
СъдебниМАРИЯ АН. КУФЕТОВА

заседатели:Румяна Люб. Стефанова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
и прокурора В. Н. Д.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20242150200314 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. К. М., роден на 26.08.1994 г. в гр. Поморие,
с постоянен адрес: с. Оризаре, общ.Несебър, обл. Бургас, ул. Рила № 6, и
настоящ адрес: гр.Несебър, кв.“Черно море“ №29, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.03.2021 г. около 20:00 часа в с.
Оризаре, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 6, от къща и от
помощна постройка към нея, при условията на опасен рецидив, в съучастие с
Александър Бориславов Керанков, ЕГН: **********, в качеството на
съизвършител, чрез специален начин- прескачане на оградата на двора на
къщата, отнел чужди движими вещи:
- 1 /един/ брой тонколона, марка „I-JMB“, същата отнета от помощната
постройка, на стойност 37,00 лв.;
- 1 /един/ брой водна помпа, марка „Еитах”, същата отнета от стая с
отделна входна врата, находяща се в задната част на къщата, на стойност 364
лв.;
И чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот -
счупване на стъклопакета на входната врата на къщата, отнел чужди движими
1
вещи:
- 1 /един/ чифт маратонки, марка „Adidas”, поставени на етажерка в
антрето на къщата, на стойност 91 лв.;
- 1 /един/ чифт маратонки, с надпис „Dragon”, поставени на етажерка в
антрето на къщата, на стойност 17 лв.;
всички вещи на обща стойност 509,00 /петстотин и девет/ лева, от
владението и собствеността на Хюйт Д. Ч., роден на 26.11.1968 г., гражданин
на Обединено Кралство Великобритания, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2,
вр. с чл. 195, ал.1, т.3, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.29,
ал.1, б "а“ и б.“б“, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца да бъде изтърпяно
при първоначален „ОБЩ“ режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С. К. М., ЕГН
**********, със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на
МВР Бургас сумата в размер на 2812.65 лева /две хиляди осемстотин и
дванадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените
разноски по досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 4/12.02.2025 г. по НОХД № 314/2024 г. на
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С.К.М., роден на *** г. в
гр. П., с постоянен адрес: с. ***, и настоящ адрес: гр.***, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение за това, че на 13.03.2021 г. около 20:00 часа в с. Оризаре, общ. Несебър, обл.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 6, от къща и от помощна постройка към нея, при условията на
опасен рецидив, в съучастие с А.Б.К., ЕГН: **********, в качеството на съизвършител, чрез
специален начин- прескачане на оградата на двора на къщата, отнел чужди движими вещи:
- 1 /един/ брой тонколона, марка „I-JMB“, същата отнета от помощната постройка, на
стойност 37,00 лв.;
- 1 /един/ брой водна помпа, марка „Еитах”, същата отнета от стая с отделна входна
врата, находяща се в задната част на къщата, на стойност 364 лв.;
И чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - счупване на
стъклопакета на входната врата на къщата, отнел чужди движими вещи:
- 1 /един/ чифт маратонки, марка „Adidas”, поставени на етажерка в антрето на
къщата, на стойност 91 лв.;
- 1 /един/ чифт маратонки, с надпис „Dragon”, поставени на етажерка в антрето на
къщата, на стойност 17 лв.;
всички вещи на обща стойност 509,00 /петстотин и девет/ лева, от владението и
собствеността на Хюйт Д.Ч., роден на 26.11.1968 г., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс /НК/.
Във връзка със събрани по делото данни за влошеното психично здраве на
подсъдимия съдът служебни допусна изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза от
в.л. д-р Радка Патричева – началник на Трето мъжко отделение при ДПБ „Д-р Георги
Кисьов“ гр. Раднево, заключението по която бе изслушано като предварителен въпрос и
преди даване ход на разпоредително заседание, и потвърди вменяемостта на подс. М..
Производството протече по реда на Част Пета, Глава 27 „Съкратено съдебно
следствие“ от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като при условията на чл. 371, т. 2
НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на
което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Несебър поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Намира, че по делото е доказано извършване на престъплението в условията
на рецидив по смисъла на с чл. 29, ал. 1, б „а“ от НК, но не и по б. „б“ на същата разпоредба.
Счита, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“,
определено по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в минимален размер от 4 месеца и при
определен общ режим на изтърпяване. Аргументира, че макар инкриминираното деяние да е
извършено в условията на опасен рецидив, стойността на отнетото имущество не надхвърля
една минимална работна заплатата към датата на деянието, производството се е проточило, а
подсъдимият е указал пълно съдействие на разследването и е признал вината си, което
следва да се отчете от съда при определяне на наказанието.
Служебният защитник на подсъдимия М., поддържа съображенията на прокурора за
определяне наказанието на подзащитния му при условията на чл. 55 от НК – многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Посочва, че подсъдимият е признал вината си и е проявил
дълбоко разкаяние, като се позовава отново на ниската стойност на отнетите вещи и
неразумния срок на производството. Счита, че следва да се отчете и влошеното психично
1
здраве на подзащитния му.
Подсъдимият С.М. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие.
Признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние и в хода на пренията
се придържа към казаното от защитника си. В последната си дума моли съда за минимално
наказание.
Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и седма,
чл. 371 и сл. от НПК, доколкото след проведено разпоредително заседание и вземане
становищата на страните, съдът, допусна разглеждането на делото да протече при
условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимият С.К.М. е роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес: с. ***, и настоящ
адрес: гр.***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН **********.
Същият е с констатирана зависимост към психоактивни вещества, водеща до
краткотрайни разстройства на съзнанието, неизключващи вменяемостта му, съгласно
изслушано по делото на 13.02.2025 г. заключение на експертиза, изготвена от в.л. д-р Радка
Птрикова.
Подсъдимият е многократно осъждан, предимно за престъпления против
собствеността. Така, със Споразумение № 39/03.04.2015 г. по НОХД № 199/2015 г. по описа
на НРС, в сила от 03.04.2015 г., подс. М. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 2 и 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
отложено за изпитателен срок от 3 години. С Присъда № 56/14.12.2016 г. по НОХД №
1103/2016 г. по описа на НРС – в сила от 02.05.2017 г., изменена с решение № 104/02.05.2014
г. по ВНОХД № 1103/2016 г. по описа на БОС, подс. М. е бил признат за виновен в
извършване отново на престъпление против собствеността - по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и
т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. По посочените две
осъждания, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, с Определение № 164/30.06.2017 г. по ЧНД №
554/2017 г. по описа на НРС, е извършена кумулация, като е определено едно общо най-
тежко наказание на подс. М. – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година – изтърпяно на
20.05.2018 г. в цялост от М..
Подс. С.М. и свидетелят А.К. били безработни и се препитавали чрез извършване на
кражби на територията на област Бургас.
На 13.03.2021 г., подс. М. и свидетелят К. се срещнали в с. Оризаре. Тъй като нямали
никакви пари решили да опитат да влязат в някоя от къщите в селото и да откраднат пари
или вещи, които след това да продадат. Коментирали, че на главния път в с. Оризаре има
хубава къща, за която знаели, че е собственост на английски гражданин-постр. Д.Ч.Х..
На 13.03.2021 г., когато се стъмнило, подс. М. и свидетелят К. отишли до къщата на
постр. Х., за да я огледат и да проверят дали пострадалият си е у дома. На подс. М. и
свидетелят К. им било известно, че Х. живее сам в дома си, находящ се в с. ***. Къщата била
двуетажна, с двор, ограден с каменна ограда, висока около 160 см., с поставени декоративни
керемиди. Оградата била плътна, само на естакадата за вкарване на автомобили имало
метална порта. Портата на двора, също била метална. Около 20,00 ч., подс. М. и свидетелят
К., след като се уверили, че в къщата няма никой, прескочили оградата и навлезли в
дворното пространство на дома на постр. Х.. Забелязали, че входната врата на къщата е
изградена от ПВЦ дограма, с прозорец в горната част. Пред вратата имало монтирана
метална решетка с ключалка, която не била заключена. Подс. М. и свидетелят К. решили
първо да огледат двора и пространството зад къщата. Установили, че в задния двор има
басейн, както и заден вход към къщата. Натиснали дръжката на вратата и установили че е
отключена. През вратата, двамата навлезли в помещение, предназначено за складиране на
вещи. Това помещение не осигурявало връзка с останалата част от къщата. Подс. М. и
свидетелят К. установили, че в найлонова торбичка с надпис „Джъмбо“ има поставена
пречиствателна помпа марка „Eumax“, която преценили, че могат да продадат, от което да
2
спечелят пари. На барплот в стаята забелязали и тонколона, марка „I-JMB“, която също
решили да вземат. Тъй като тази стая нямала преход към къщата, подс. М. и свидетелят К. се
върнали към входната врата на къщата, за да опитат да влязат вътре в къщата. Отворили
металната врата, която била отключена, като натиснали и алуминиевата врата, за да видят
каква е здравината на заключващия механизъм. Тъй като не успели да отворят врата чрез
натиск, подс. М. взел метална плоскост, с която упражнил натиск над врата, в частта на
бравата. Опитал няколко пъти да отвори по този начин вратата, но след като не успял, се
отдръпнал на разстояние от няколко крачки от врата, а след това се засилил и със силата на
тялото си блъснал вратата. Стъклото, монтирано в горната част на вратата се счупило, а
вратата се отворила. Подс. М. и свидетелят К. преминали през входната врата на къщата, но
в този момент се включила звуково-сигнална аларма, монтирана в дома на постр. Х.. Подс.
М. и свидетелят К. се изплашили, грабнали двата чифта мъжки маратонки „Adidas“ и
„Dragon“, поставени на етажерка в антрето на къщата, след което незабавно напуснали
къщата на постр. Х., като прескочили оградата. Подс. М. и свидетелят К. избягали в посока
към центъра на селото.
Относно виновността на А.К. PC Несебър се е произнесъл с Определение по НОХД
№ 155/2022 г., влязло в сила на 22.03.2022 г., с което същият е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание една година лишаване от свобода,
като всички нанесени с престъплението щети са възстановени в хода на досъдебното
производство.
От изготвена дактилоскопна експертиза, обективирана в протокол № 73/23.04.2021 г.
/л. 56-61 от Том 3 на ДП/ на в.л. Пламен Митев, се установява, че иззети от водна помпа
марка „Eumax“ и тонколона марка „I-JMB“ годни за изследване дактилоскопни следи № 1 и
№ 2 съвпадат по общи и частни признаци с отпечатъците на подс. М..
По делото е изготвена експертиза за оценка на отнетите вещи и причинените щети –
заключение от 25.04.2021 г. на в.л. Мариана Ангелова /л. 51-53, Том 3 от ДП/, като вещото
лице е определило общата им стойност в размер на 529 лева, от които 509 лева – стойност на
отнети вещи и 20 лева – причинени щети.
От заключенията на изготвените в хода на разследването съдебно-психиатрична и
комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертизи /л. 78-85, том 3; л. 27-38, том 5
от ДП/ е установена вменяемостта на подс. М., както към инкриминираната дата 13.03.2021
г., така и в хода на досъдебното производство.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е
признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово
признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и
обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр.
чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно показанията
на свидетелите – Д.Ч. Х. /л. 25-27, л. 34-36, л. 49-50 от том 3 на ДП/, Т.Ф. /л. 30 от том 3 на
ДП/, В.Ф. /л. 31 от том 3 на ДП/, С.П. /л. 32от том 3 на ДП/, Е.Д. /л. 37 от том 3 на ДП/, М.С.
/л. 38 от то 3 на ДП/, Н.К. /л. 40 от том 3 на ДП/, Н.Е. /л. 41 от том 3 на ДП/; протокол от
оглед на веществени доказателства и албум /л. 42, л. 44-45 от том 3 на ДП/, експертното
заключение на дактилоскопна експертиза /л. 56-61 от том 3 на ДП/, експертното заключение
на съдебно-икономическа и оценителна експертиза /л. 51-53, том 3 от ДП/, експертното
заключение на комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза /л. 78-85, том 3
от ДП/, експертното заключение на съдебно-психиатрична експертиза /л. 27-38, том 5 от
ДП/. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени
доказателства - актуална справка за съдимост на подсъдимия /л. 101-102 от делото/, както и
от другите множество приложени по делото писмени доказателства по ДП – разписки и
протоколи за доброволно предаване /л. 10 от том 3; л. 27-28, л. 29-30, л. 32 от том 4; л. 67-69
от том 6 на ДП/, документи във връзка с психичното здраве на под М. /л. 69-77 от том 3; л.
3
10-12, л. 14-15, л. 23-24, л. 103 от том 4 на ДП/, материалите по приложените за послужване
НОХД № 155/2022 г., НОХД № 834/2023 г. и НОХД № 168/2022 г., трите по описа на НРС и
други. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен
съвпадат и с признанията на подсъдимия.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
2, чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“
и б. „б“ от НК. Съгласно цитираните правни норми, на наказание подлежи всеки, който в
съучастие като извършител отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово
съгласие и с намерението противозаконно да я присвои, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на лица или имот, и с използване на специален начин, в условията на
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66
от НК или след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
От обективна страна подсъдимият М. е осъществил признаците на престъплението
кражба. Същият е отнел чужди движими вещи от владението свидетеля Х., без негово
съгласие, като извършител и в съучастие с А.К.. Подсъдимият и съучастника му са
прекъснали владението на свидетеля и са установили трайна фактическа власт върху
отнетите вещи, респ. са осъществили престъпно поведение, което е допринесло за
осъществяване на умишленото престъпление и отрицателното засягане на обекта –
собствеността на постр. Х..
Престъплението е извършено при наличие на сочените в чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
НК квалифициращи обстоятелства, доколкото за осъществяване на кражбата подс. М. е
използвал особени ловкост и умение, като е прескочил каменна ограда с височина над 160
см., за да навлезе в дворното пространство на дома на св. Х., като от друга страна е
повредил заключена алуминиева врата с прозорец – счупил е монтирано на нея стъкло –
указвайки натиск с тяло при насилственото отваряне. /така и ТР 54-89-ОСНК; Р 320-80-
ВК; 129-85- II; 434-86-ВК; 83-85- II; 29-89- II; 113-92- III и др./
Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, доколкото М. е осъждан
за квалифицирана кражба - тежко умишлено престъпление - на лишаване от свобода от една
година – по НОХД № 1103/2016 г. по описа на НРС – в сила от 02.05.2017 г., като
наказанието е търпяно ефективно. Подсъдимият е осъждан преди това за умишлено
престъпление от общ характер /квалифицирана кражба/ и на 8 месеца лишаване от свобода с
отложено изтърпяване по НОХД № 199/2015 г. по описа на НРС, в сила от 03.04.2015 г. По
този начин подсъдимият е осъществил квалифициращите обстоятелства на чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК.
Горното налага извода за съда, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК, като
резултатното престъпление е било довършено с прекъсване фактическата власт на владелеца
на вещите и същевременно установяване на своя трайна фактическа власт върху отнетите
движими вещи.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият М. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че отнема чужди
движими вещи, собственост на постр. Х., като е съзнавал, че не му се следват по закон и
4
въпреки това противозаконно ги е присвоил с намерението да си служи с тях като техен
собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес.
Същевременно, подс. М. е и общественоопасните последици, които следват от деянията на
съучастника К., съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал
извършването на престъплението и настъпването на престъпните му последици.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия С.К.М. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото
производство.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „а“ от НК законът предвижда наказание от три до петдесет
години „Лишаване от свобода“.
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая съдът намери, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид
което определи вида и размера на наложеното наказание по реда на чл. 55 от НК.
При индивидуализация на наказанието на първо място следва да се има предвид, че
макар деянието да съставлява тежко престъпление и да е извършено в условията на рецидив,
по същество разкрива сравнително не висока степен на опасност, предвид ниската стойност
на отнетите вещи и причинените щети – в размер под размера на една минимална работна
заплата за страната към 2021 г., които са и възстановени изцяло на ДП. От друга страна,
действително деецът притежава обременено съдебно минало и изградени трайни престъпни
навици, особено по отношение на посегателства срещу собствеността, но следва да се отчете
пълното му съдействие в хода на разследването, признатата в цялост вина по случая,
връщането на част от отнетите вещи, както и психическите му проблеми, причинени от
наркотична зависимост, предопределящи до голяма степен и криминалните му нагласи.
Съдебният състав, при извършената преценка за наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства взе предвид като смекчаващи вината на подсъдимия доброто
му процесуално поведение, както и изминалия период между извършване на престъплението
и осъждането му – над 4 години. Същевременно, въпреки, че част от забавата се дължи на
изготвянето на психологични и психиатрични експертизи и установяване
местонахождението и здравния статус на подсъдимия, друга голяма част се дължи на
връщането на внесени обвинителни актове срещу подсъдимия за отстраняване на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на ДП. Така, съдът намира за
състоятелна тезата на защитата, че в случая воденото срещу подс. М. наказателно
производство е протекло в неразумен срок, което следва да бъде компенсирано при
определяне на наказанието. Самият период на указвана държавна репресия спрямо М., чрез
държането му на разположение за целите на разследването, призоваването му за явяване
/вкл. пред съд/, поддържането спрямо него на мярка за неотклонение, следва да се приеме, че
е указал въздействие и е ограничил и понижил обществената опастност на дееца.
По изложените съображения, съдът определи наказанието по реда на чл. 55 от НК,
като всички смекчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и
съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите
по чл. 36 от НК трябва да се определи под най-ниския предвиден от закона размер.
За извършеното деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до
петнадесет години. В тези рамки, съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на седем месеца
5
„Лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи наложеното на С.К.М.
наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като счете,
че не е налице основание за приложение института на условното осъждане по чл. 66 от НК в
случая.
По разноските:
Съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски, като осъди подсъдимия М., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
да заплати в полза на ОДМВР – Бургас сумата от 2812,65 лева – направени в хода на
досъдебното производство разноски за дактилоскопна експертиза /99,45 лева/, фотоалбум
/14,70 лева/, съдебно-икономическа и оценителна експертиза /58,50 лева/, преводаческо
възнаграждение /7,50 лева/, за психологически и психиатрични експертизи /2632,50 лева/.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни