Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля
Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия адм. дело №1555 по описа за 2019г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.220 от Закона за митниците, вр. чл.145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Производството
представлява второ по ред разглеждане на жалбата на „М.
груп био“ ЕАД – София с
ЕИК *********, срещу Решение рег. № 32-126314/03.05.2018г. към MRN 18ВG002005Н0002805/20.02.2018г.
на Началника на Митница Варна. Образувано е след отмяната
на Решение № 1839/05.10.2018г. по адм.д. № 1488/2018г. по описа на
Административен съд – Варна, с Решение № 7954/28.05.2019г. на Върховен
административен съд, по адм.д. № 13945/2018г. и връщане на делото
за ново разглеждане с указания да бъдат обсъдени представените
в касационното производство писмени доказателства в съвкупност с останалите
доказателства по делото и доводите на страните и останалите
указания на касационната инстанция.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че не е имало основание за определяне
на митническата стойност по реда на чл.74, пар.2, буква „б“
от Митническия кодекс, тъй като дружеството е представило своевременно на
митническите органи всички необходими документи за определяне на цената на
декларираната стока, поради което не може да бъде прието, че тя е недоказана. Неправилно административният орган приел, че за
стоките има друг непредставен договор.
Счита, че Решението не съдържа всички данни, от които да може
да се направи обоснован извод за определената от митническите органи стойност
на стоките: дали стоките имат еднакви характеристики и еднакви
съставни материали; какво е тяхното качество, добро име и
търговска марка; дали стоките са продадени на същото
търговско равнище и в приблизително същото количество. Вместо това митническите
органи използвали селективно своята информационна система, като не отчели
по-ниски стойности на сходни стоки, внесени от трети лица. Оспорват използването
на данни от интернет като способ за определяне на митническата
стойност.Анализът за цените на палмовото масло бил вътрешно
противоречив, съдържал данни за
периоди по-стари от две години, както и за средни цени между държави членки, а
не от внос. Моли обжалваното решение да бъде отменено и в полза на дружеството
да бъдат присъдени направените по делото разноски. Преди откритото съдебно заседание в писмени бележки процесуалният
представител подробно изразява становището си по допълнително представените в
касационната инстанция писмо на ОЛАФ и износна декларация. Аргументира
становището за отмяна на административният акт като постановен в нарушение на
закона, поради неспазване на правилата за определяне на по-висока митническа
стойност по чл.74, §2, буква „б“ от Митническия кодекс. Претендира присъждане
на дружеството на сторените разноски.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция „Северна морска“/правоприемник
на началника на Митница Варна след структурните промени в Агенция
„Митници“ от 07.01.2019г. по Заповед №ЗМФ-1318/ 27.12.2018г.
на Министъра на финансите/, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита обжалваното решение за мотивирано, правилно и законосъобразно. Моли
да бъде потвърдено и в полза на Митница Варна да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, а обжалваното Решение - за правилно
и законосъобразно. При издаването му административният орган извършил анализ на
внесените на територията на РБългария и на територията на Европейския съюз
сходни стоки по отношение на обявената стойност при внос и установил, че за
дълъг период от време декларираните от дружеството стойности при вноса на стоката-палмова
мазнина са били значително по-ниски от декларираните стойности за такива стоки,
внасяни на територията на Р България и на Европейския съюз. Подробно били
обсъдени събраните доказателства и аргументирани определените за досъбиране
държавни вземания, за което било издадено оспореното решение. Изтъква се инициираната
проверка от ОЛАФ и постъпилото писмо, че за конкретната износна операция от Малайзия
е представена различна фактура от представената от „М. груп био“ ЕАД при осъществяване на вноса, а стойността
в износната декларация се различавала и била с 30% повече, отколкото била стойността на стоката,
декларирана от дружеството. Акцентира се, че в износната декларация е вписан № на
търговска фактура, който съвпада с посочения номер на договора във фактурата, представена
при вноса като номер на договор. Именно този договор административният орган
изискал от дружеството, но то не го представило, а представило друг - рамков
договор, който не може да бъде отнесен към конкретната операция поради липса на
конкретика. В рамковия договор било уговорено, че за всяка конкретна сделка ще има
допълнителни договорености, които ще бъдат приемани от страните във всеки
отделен случай. С оглед на това представителят на ответника поддържа, че производството
е проведено при спазване на процесуалните правила и бил направен правилния и
законосъобразен извод, че следва да бъдат досъбрани държавни вземания. Моля за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от активно легитимирано и с правен интерес лице, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
обжалване е Решение рег. №32-126314/03.05.2018г. към MRN 18ВG002005Н0002805/20.02.2018г.
на Началника на Митница Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона
за митниците, вр. чл.74, §2, б.б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 е
отказано приемането на митническата стойност на внасяната стока по митническа
декларация MRN 18BG002002H0002805/ 20.02.2018г.; е определена
митническа стойност на внасяната по тази декларация стока „палмов олеин IFFCO
TRISTAR – 1120 туби х 20кг нето тегло“ 22400кг нето тегло с произход
Малайзия, ТАРИК код **********-1,32
лева/кг, установено по MRN 18BG002002H0015786/ 29.01.2018г.; е коригирана
митническата декларация MRN 18BG002002H0002805/ 20.02.2018г.,
като стойността в клетка 46 „Статистическа стойност“ е променена от 21933,81
на 29568лв.; в клетка 47 е изменена основата за
начисляване на мито А00 на 29568лева, а основата за изчисляване на ДДС е
променена на 32522,51лева и в резултат
от променената стойност са установени суми за доплащане на мито в размер на 687,08
лева.
Решението
е издадено в производство за последващ контрол по чл.84, ал.1 от Закона за
митниците на митническа декларация MRN 18ВG002005Н0002805/20.02.2018г., с която
е декларирана за допускане за свободно обращение стока „палмов олеин
IFFCO TRISTAR – 1120 туби х 20кг нето тегло“ в кашони с нето тегло 22400кг, произход Малайзия.
Декларираната
фактурна стойност на стоката е 13 171,20
USD при курс за митнически цели 1,58341 лева/1 USD, а размерът на митническата
стойност е 0,98лева/1кг. С митническата
декларация са представени 14 броя документи, изброени на първа и втора страница
в Решението на ответника.
Проведен е
контрол по документи за приемливостта на декларираната митническа стойност,
като митническите органи са изискали на основание чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 деклараторът да представи допълнителна информация за
съответствие на тази стойност с действително платената или подлежаща на плащане
сума. В отговор дружеството –вносител представило допълнително: договор за продажба от 08.11.2017г. на английски и български
език проформа фактура от 08.11.2017г., превод на търговска фактура от
27.11.2018г., потвърждение за извършено плащане на апликация 1106 от месец
ноември от „Групама Застраховане и животозастраховане“ЕАД, банков суифт от
20.02.2018г., сертификат за произход, фитосанитарен сертификат, договор от
10.03.2014г. между „М. Груп Био“ЕАД и
румънско дружество.
Като взели предвид и допълнително представените документи от вносителя, митническите
органи счели, че остават съмненията относно декларираната митническа
стойност по съображения, които са изложили подробно: липсвали уведомления
от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента, както било
уговорено в самия договор; не била
представена застрахователната полица, за да се установи вида
на сключената застраховка; в търговската фактура към митническата
декларация бил посочен договор № 24118919,
който не бил представения на
митническите органи; не била представена
митническата декларация от страната на износа, нито оферти,
поръчки, ценови листи, кореспонденция, не била
представена информация как е формирана цената на
вътрешния пазар и за договарянето й. Поради това состанали ъмнението у
митническите органи, че съществуват други условия или съображения,
влияещи върху митническата стойност.
Освен от представените
от декларатора-вносител документи, началникът на
Митница Варна анализирал
митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК за периода октомври 2013г.
- септември 2017г. и установил, че посочената в митническата декларация стойност е
значително по-ниска от стойността на идентични /сходни/
стоки в останалите държави членки. Митническата
стойност на процесната внесена стока била 0,37 ЕUR/кг и за 2016г. била най-ниска спрямо митническата стойност на същите стоки за
България възлизаща на 0,50 EUR/кг, както и спрямо статистически данни за стоката със същия тарифен код за 2016г. внасяна в останалите
държави-членки възлизаща на 0,74 EUR/кг. Данните сочели същото и за 2017г. В Решението е извършен анализ на статистически данни за количествата и
цените при внос в Швеция, Дания, Холандия и Италия, в които страни е и посочена митническата стойност
на допуснатите до свободно обращение в периода януари-февруари 2018г. стоки със
същия тарифен код. Данните били взети от интернет сайт, който е специализиран
за новини на пазара на палмови мазнини, диапазон
на цените с оглед разходите до въвеждането на стоката на митническата теритария
на ЕС.
Предвид
разминаването на установените данни за цената на този вид
стока с декларираната
стойност от вносителя, административният орган направил извода, че е
налице основателно съмнение за реалността на декларираната митническа стойност и заключил, че стойността на стоката не може да
се определи по реда на чл.70, §1 от Митническия
кодекс, а следвало да се
определи като се приложат последователно §2, б.а)—г)
от МКС/Митнически кодекс на съюза/ ,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност, съгласно чл.140 §2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Отчетено било, че идентични стоки по
смисъла на чл.1, §2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
приблизително в разглеждания период не са внасяни, но са внасяни сходни стоки
по смисъла на чл.1, §2, т.14 от същия регламент. Органът извършил сравнение
между данните в анализния сертификат от 27.11.2017г. за процесната
стока „палмов олеин“ по показателите: свободни мастни киселини,
влага, пероксид, цвят, точка на топене на стока „палмова
мазнина“ декларирана с MRN 18BG002002H00015786/29.01.2018г., която била също с
произход Малайзия. Методите на изпитване на стоката по тази декларация и на
процесния внос били идентични и били установени близки стойности по посочените показатели. Тъй като тази практика на
митническите органи за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност на сходни стоки е приета за допустима с Решение на Съда на
ЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, в случаите, когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
началникът на Митница Варна заключил, че декларираната от
дружеството стока е сходна на тази, по цитираната митническа декларация.
С писмо от 08.03.2019г. получателят на стоките бил
уведомен да внесе обезпечение в размер на 879,30лева на
основание чл.89, вр. чл.90, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да му бъде разрешено
за вдигане на стоките по митническата декларация, което на
основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съставлява уведомление, че ще се
пристъпи към издаване на решеине.
От дружеството е представено обезпечение на 12.03.2018г. и му е разрешено
вдигане на стоките. То депозирало становище относно неприемането на
митническата декларация. Началникът на Митница Варна обсъдил становището и на няколко страници в акта си изложил подробно съображеинята, поради които не възприема
посочената в декларацията митническа стойност на стоката.
Направил анализ на представените документи и на непредставените от изисканите
документи във връзка с конкретната стока, на статистическите
данни за митническата стойност и данните
от независим издател на новини за специализирания пазар на палмова мазнина за митническата стойност на стоката за дълъг период от време и установил, че договорената на 08.11.2017г. от дружеството
вносител цена в размер на 588 USD за 1 тон при условие на доставка FOB Малайзия е по-ниска от цената на палмовия олеин при същото условие на
доставка посочена на интернет сайта на издателя на новини за пазара на палмови
мазнини, която за периода 30.10.2017г. -27.11.2017г. била от 675,50 до 616,50 USD
за 1 тон, а за периода 27.11.2017г. -01.01.2018г. била от 616,50 USD за 1 тон до
649,50 USD за 1 тон. Отчел, че стоката по коригираната декларация се явява част
от договорено количество в размер на 224 000кг по договор BUL/SV/171108/250/01, че на 27.11.2017г. са натоварени и изнесени с морски транспорт от пристанище в Малайзия 112 000кг палмов олеин, съгласно коносамент MAEU962913663 от които 22 400кг нето са допуснати до свободно обращение. Органът извършил сравнение между данните в анализния
сертификат от 27.11.2017г. за процесната по показателите: свободни мастни
киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене на стока „палмова мазнина“
декларирана с MRN 18BG002002H00015786/29.01.2018г., която била също с произход
Малайзия. Той съпоставил стоката по тази MRN 18BG002002H0015786/29.01.2018г. със стоката „палмова мазнина“ по митническа декларация MRN
18ВG002005Н0002805/20.02.2018г. и предвид сходните им характеристики,
същия вид транспорт и същите условия на доставка, и приблизително същия момент
на износ на стоките от Малайзия приел, че се касае за сходни стоки. Поради това за относими за
определяне на митническата стойност на внесената от жалбоподателя стока са взети данните
за митническата стойност на сходната стока и са приети
за относими, която е счетена за 1,32 лева/кг.
С административната
преписка са представени и по делото са приети доказателствата, съпътстващи
вносната митническа декларация– данъчна фактура № 37637244/27.11.2017г.,
издадена от Фелда Ифко, Малайзия;
опаковъчен лист от 27.11.2017г.; удостоверение за
застраховка, фактура за платен транспорт, анализен сертификат, санитарен
сертификат, коносамент, декларация за данните, свързани с митническата
стойност, платежни нареждания за платено мито и ДДС по митническата декларация,
както и документи за последващата доставка към Inerallis Chemicals Sa -
Румъния. Във връзка с уведомлението за неприемане на декларираната стойност е
предоставен депозит за обезпечаване на евентуалните допълнителни задължения с
цел вдигане на стоката. Представени са обяснения, договор за продажба, проформа
фактура, търговска фактура, декларация за съответствие, сертификат за произход, абонаментна
застрахователна полица, счетоводни регистри и др.
В
съдебната фаза при първото разглеждане на жалбата са представени декларацията за стоката, възприета като сходна от административният орган MRN 18BG002002H0015786/29.01.2018г. и
придружаващите я документи: фактура, анализни удостоверения, удостоверение за
произход, застрахователна полица, опаковъчен лист, фитосанитарен
сертификат и т.н.
Назначена
е съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи каква е
реално платената или подлежаща на плащане цена от дружеството за процесните
стоки, по какъв ред е извършено плащането и има ли съответствие между платената
цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД, като се съобрази и
със счетоводството на дружеството. Съгласно заключението на вещото лице, реално
платената цена за стоката по фактура №37637244/27.12.2017г. предмет на
митническа декларация 18ВG002005Н0002805/20.02.2018г. е 65 856 USD, която
е платена по банков път на 20.02.2018г. като валутен превод на сумата в общ размер
от 144 928,17EUR, представляващ плащане и на стоката и по други
две фактури с №37637227 и №37637331. Вещото лице констатира, че плащането на 65
856 USD е отразено в дебита на сметка 401/2 „доставчици валута“ и по кредита на
сметка 504/3“разплащателна сметка във валута. Експерта установява ,че
заплатената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 65 856 USD
общо за 112.000МТ, като декларираната стойност по процесната митническа
декларация е за частта от 22.400МТ от фактурираните 112.000МТ. Т.е. установено
е пълно
съответствие между декларираната цена на стоката в декларацията и и
платената цена с банков превод от дружеството-жалбоподател.
С
постановеното от Административен съд – Варна при първото разглеждане на жалбата
Решение №1839/05.10.2018г. по адм.дело № 1488/2018г.
оспореното решение е отменено. По повод подадена срещу това
решение касационна жалба от Началника
на Митница Варна е образувано КАХД №13945/2018г. по описа на Върховния
административен съд.
В производството пред касационната инстанция процесуалният представител на Началника на Митница Варна е представил
заверено за вярност копие на митническата декларация за износ
рег. №В10211014242 на изпращача Felda Iffco, представена пред Царските малайски митници за доставка
на 116480кг бруто тегло палмов олеин за получател „М. груп био“ ЕАД, ведно с писмо от 03.09.2018г. от Европейската служба за борба с измамите до Национална
агенция „Митници“ относно занижени цени на палмово масло в България, както и Заповед №ЗМФ-1318/27.12.2018г. на министъра на финансите за промени
в структурата на Агенция Митници считано от 07.01.2019г. С писмото от 03.09.2018г.
е от Директорът на отдел В1 – Митнически и търговски измами към Директорат в
ОЛАФ до Пачеджиева - гл. експерт „Митници“ в Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ на Агенция «Митници». В него е посочено, че малайзийските власти
са предоставили на Европейска служба за борба с измамите декларациите за износ
за 23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса,
който бил изпратен за проверка; че стойността, декларирана за износ показвала,
че вносителят системно занижава с 30% стойността на стоката при деклариране на
вноса в България; че фактурата посочена в декларацията за износ от Малайзия е
различна от фактурата, посочена в декларацията за внос в България и от това е направен
извода, че представената в България фактура е невярна. Към писмото са приложени
списък на съответните пратки и съответстващите им декларации за износ. В
представената с писмото износна митническа декларация на FELDA IFCO SDN BHD с
рег.№ B10211014242 от 22.11.2017г. за 5600 кашона палмов олеин опаковани в
кашони по 20кг с бруто тегло 116480кг с фигурираща сума за получаване е 94080USD.
От „М. груп био“ ЕАД – София е представено пред касационната инстанция получено от
Европейската служба за борба с измамите писмо
№ОС/2018/0052 LC/2018/0247/28.02.2019г. с което Генералния
директор на ОЛАФ ги уведомил, че
проверката не е приключила и не е издаден окончателен
доклад по смисъла на чл.11 от Регламент №883/2013г.
С Решение
№ 7954/28.05.2019г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, по адм.д.
№ 13945/2018г. е отменено Решението на Адм. Съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане на
жалбата предвид представените в касационната фаза писмени доказателства, които
са нови и са от значение за решаване на делото, с оглед на което
е указано обсъждането им в
съвкупност с останалите доказателства по делото и доводите на страните.
При новото разглеждане на жалбата в рамките на настоящото съдебно
производство след връщане на делото страните не са ангажирали нови
доказателства. Въз основа на всички събрани доказателства във връзка със
законосъобразността на оспореният акт се налагат следните изводи:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, в предвидената
от закона форма и реквизити, поради което не страда от пороци
водещи до неговата нищожност. Издадено е в производство за повторна
проверка на декларирането по реда на чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците с
цел установяване на истинността на данните от декларацията, като издателят на
решението, с което се определя размерът на дължимото мито е митническия орган,
отговорен за мястото, където възниква митническото задължение (съответно
мястото на подаване на митническата декларация)
в съответствие с чл.101, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Не се
установяват процесуални нарушения в хода на административното производство, които да са съществени и сами по себе си да
обосновават отмяна на Решението. Дружеството е надлежно уведомено и е представило допълнителна информация по чл.140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Уведомено е за започналото
производство за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност,
като на основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са му съобщени
мотивите на евентуалното решение и му е предоставена възможност да изрази
становище в определен срок.
Основният спор по делото е по въпросите дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия Регламент,
вр. чл.74, §2, буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ за определяне на
митническата стойност на декларираната стока въз основа на митническата
стойност на сходна стока.
Правната уредба
на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г.,
Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли
2010г.,GastonSchul, С-354/ 09, EU:C:2010:439.
Общото
правило на чл.70 §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е, че базата
за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В случай,
че митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, чл.74, §1 от Регламента
предвижда тя да се определя чрез последователно прилагане на букви от а) до г)
от §2, докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките. Следователно
критериите по чл.74, §1 и 2 се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило от по-горен ред, се прилага следващото правило. Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация съгласно чл.140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140, §2 от Регламента
за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може се определи по реда на чл.70, §1 от
Регламент (ЕС) №952/2013. В този случай следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от
регламента. Доколкото актът, издаден в такова производство, е неблагоприятен за
получателя и се основава на различни от декларираните от него данни,
митническите органи носят тежестта за доказване на приетото,
че са налице обстоятелства, които изключват прилагането на общия ред за
определяне на митническата стойност, както и на възприетото за
стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл.74 от Регламента.
Съгласно
мотивите на обжалваното решение, митническите органи са обосновали съмненията
си относно митническата стойност на декларираната стока с липсата на
уведомления от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента,
непредставяне на застрахователната полица, на митническа декларация от страната
на износа и пълното досие на сделката, включващо оферти, поръчки, ценови листи,
кореспонденция, липсата на информация за формиране на цената на вътрешния пазар
и за проведените телефонни разговори при договаряне на цената. Сами по себе си тези
обстоятелства не могат да породят съмнение в декларираната стойност на стоката,
тъй като релевантни за нея са действителните договорености за цената, не
неточното документиране и изпълнение на формалностите относно изпращането и
оформянето на сделката. Дори при наличието на документи, които митническите
органи считат за необходими – уведомление от изпращача, вписване на номера на
договора в коносамента, – те биха могли единствено да удостоверят безспорно, че
стоката по фактурата е идентична с декларираната стока, което обаче не е спорно
в производството. Цената на вътрешния пазар също не може да бъде определяща за
договорената и/или подлежащата на плащане цена. Освен това непредставянето
на износната декларация не може да има негативни последици
и да се тълкува във вреда на получателя, тъй като той няма
нормативно или обичайно задължение да изисква тази
декларация от контрагента си.
За да
обосноват неприложимостта на чл.70 от Регламента, митническите органи са
анализирали и митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК и произход
Малайзия за периода октомври 2017г. до януари 2018г.,
при което са установили, че стойността в декларацията е значително по-ниска от
стойността на сходни стоки в останалите държави членки. Посочили са, че
тенденцията се потвърждава и през 2018г. Няма спор по верността на установеното, че
относителният дял на дружеството в количеството на допуснатите до свободно
обращение стоки със същия код през 2017г. възлиза на 83,63 %. При справка
в сайта за новини на пазара на палмови мазнини за цената
на палмовия олеин за 1 тон е от 675,50 до
616,50 USD от 30.10.2017г. до 27.11.2017г.
и от 616,50 USD до 649,50 USD за периода
27.11.2017г. -01.01.2018г. Договорената цена от жалбоподателя е 588
USD за 1 тон при същите устловия на доставка FOB Малайзия е
по-ниска от цената на палмовия олеин при същото условие на доставка посочена на
интернет сайта на издателя на новини за пазара на палмови мазнини. Предвид
значителните граници, в които варират статистическите данни, и обстоятелството,
че разликата между цената по декларация и най-ниската цена е в рамките на
разликата между най-ниската и най-високата статистически цена, сама по себе си,
без проведен анализ на конкретни данни за договорена цена в положение,
аналогично или възможно най-близко с това на жалбоподателя, тази информация не
може безспорно да подкрепи твърденията на митническите органи за необичайно
ниска цена. Митническите органи е следвало да анализират конкретна информация
за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от същата марка или
от същото качество със същата репутация и въз основа на този анализ да обосноват
изводите си дали цената в декларацията е необичайно ниска и защо я определят
като такава.
Определената
с обжалваното Решение митническа стойност в
конкретния случай се основава на чл.74, §2,
буква б) от Регламента, като за митническа стойност на стоката по декларацията
е приета договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Стоките по MRN 18BG002002H0015786/29.01.2018г. са приети за сходни, тъй като
става въпрос за палмова мазнина със сходни
характеристики, натоварена в Малайзия в приблизително същия период и
превозена с морски транспорт. Съгласно
чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение, „сходни
стоки“ за целите на определяне на митническата стойност са стоки, произведени в
същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Чл.141, §1
и 2 от Регламента за изпълнение предвиждат корекция на договорната стойност на сходни
стоки, когато те се продават на различно търговско равнище или в различни
количества, за да се вземат предвид разликите в разходите и таксите между
внесените стоки и въпросните идентични
или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. Решението не съдържа информация дали стоките
са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества, и ако това не
е така, каква е необходимата корекция. Такива
корекции в обжалваното решение, свързани с търговското равнище и количествата,
не са обективирани, като липсват указания за начина на изчисляване на
възприетата митническа стойност.Фактът, че количеството по дадена доставка е
идентично с количеството по конкретната доставка за жалбоподателя не означава,
че двата вносителя търгуват на едно и също равнище и в подобни обеми, което да
определя сравнимост на постиганите цени. Не
е обсъдено дали е налице разлика в условията за доставка на стоките по
сравняваните митнически декларации и влиянието на тази разлика върху
договорената цена. Не са изследвани търговската марка, качеството и други
обстоятелства, свързани с произхода на стоките от различни производители.
Представените
в касационното производство митническа декларация за стоки за износ, писмо на
директор на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018г. не променят направените по-горе изводи. Не са налице доказателства, че проверката на ОЛАФ
е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Самото писмо е неотносимо при
определяне на митническата стойност по чл.74, §2, буква б) от Регламента, тъй
като не съдържа данни за договорни или митнически стойности на стоки, а
единствено описва констатации и предприети мерки от страна на ОЛАФ, както и
искане за предприемане на мерки от страна на българските митнически органи. Износната
декларация има качеството на частен писмен документ, едностранно съставен от
една от страните по доставката. Тя не е документ, който удостоверява
действителната договорена или реално платена цена съгласно Регламента, а е акт,
с който дадено лице (износителят) изразява в установена форма и по установения
начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като
посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
Освен това информацията, съобразявана в случая не отговаря на изискванията
на цитираните по-горе разпоредби, тъй като няма как от посочените статистически
данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската
марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От
тълкуването на дефиницията по чл.1, §2, т.14 от Регламента за прилагане следва,
че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните посочени
за предходни периоди са неотносими, тъй
като не е изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б) от МК сходните стоки
да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките,
подлежащи на остойностяване. Данните относно стойността на внесените количества
в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната
държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват
изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане и поради това не могат
да бъдат съобразявани. От страна на митническите органи не е обосновано
приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2,
буква б) от МК, поради което като не е приета декларираната договорна стойност
на процесните стоки и е определил нова такава по декларация на трето лице,
началникът на Митница–Варна е постановил незаконосъобразно Решение. Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,
Gaston Schul, С-354/09.
Митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на стоката съгласно чл.140 от Регламента за
изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за
определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни
стоки по смисъла на чл.141 §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл.74, §2, б.
б) във връзка с чл.1, § 2, т.14 от МКС. С оглед изложеното, като не е приел
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова по
декларация на трето лице, без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и
Регламента за прилагане, началникът на Митница – Варна е постановил Решение
рег. №32-126314/03.05.2018г. към MRN 18ВG002005Н0002805/ 20.02.2018г. на
Началника на Митница Варна което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този
изход на спора своевременно направеното от представителя на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.1
от АПК ответната страна ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ следва да
заплати на жалбоподателя „М. груп био“
ЕАД – гр. София сумата в общ размер 920лв. представляваща заплатените от
дружеството разноски за държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на дело
в Административен съд-Варна, за депозит за вещо лице в размер на 150лв., както адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 360лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. за касационната инстанция. Съгласно чл.36 от
Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като
размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, а размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет, като в съответствие с
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение, договорено и платено в
размер на по 360лв. за всяка от двете съдебни инстанции за процесуално
представителство пред Административен съд-Варна и пред ВАС съответства на
предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на делото и
е съобразено с минималния размер, установен в наредбата, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид изложеното,
двуинстанционния характер на производството и факта, че Административен
съд-Варна и при връщане на делото разглежда същата жалба срещу същия акт,
неоснователно е искането на жалбоподателя да бъдат присъдени две адвокатски
възнаграждения от по 360лв. за производството пред първоинстанционния съд.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.220 от ЗМ, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. №32-126314/03.05.2018г.
към MRN 18ВG002005Н0002805/20.02.2018г. на Началника на Митница Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна
морска“ при Агенция „Митници“ да заплати на „М. груп био“ ЕАД – гр. София с
ЕИК ********* сумата от 920лв.(деветстотин и двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд по реда на глава ХII от АПК.
СЪДИЯ: