Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.София, 03.07.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На шестнадесети май година 2023
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2776
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на производството са обективно съединени искоове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1, пр.I
ЗЗД,
чл.86 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
По изложените
в исковата молба обстоятелства ищецът С.А.Т. с ЕГН **********, чрез адв.Н.Х. и
адв.Г.Г.– пълномощници е предявил срещу М.П.Г. обективно съединени искове с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата
да му заплати следните суми:
- сумата 32
147.18 лв., представляваща дадена, но невърната сума по неформален договор за
заем сключен между ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2021г. до окончателното й
изплащане;
- сумата 3
167.53 лв., представляваща обезщетение за забава върху невърнатата на падежа
част от заема в размер на 23 130 лв., считано от 19.10.2019г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба - 01.03.2021г.
В условията на евентуалност е предявен кондикционен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 32 147.18 лева, като
получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 01.03.2021г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира съдебно
деловодни разноски.
В исковата
молба са наведени твърдения, че през месец януари 2016 г. между ищеца и
ответницата се създали близки отношения, поддържани в следващите години. Твърди
се, че в светлината на тези отношения ищецът поел ангажимент да осигури на ответницата
парични средства, с които същата да придобие и изплати чрез финансов лизинг
автомобил „Toyota Auris“, като последната е поела задължение да върне на ищеца
предоставените й суми. Твърди се, че на 10.08.2016 г. М.Г. е направила поръчка
№ 809960 към „С.А.“ ООД, ЕИК ********, за доставка на лек автомобил „Toyota
Auris TS 1.8 Hybrid Chic“, като на 12.09.2016 г. е сключила със „С.-Б.“ ЕООД
Индивидуален договор за финансов лизинг № 162211619723, по силата на който
посоченият автомобил е лизингован за нейно лично ползване, като общата стойност
на лизинговия автомобил съгласно погасителния план към договора е 23 928.06
евро с левова равностойност около 46 800 лв. Твърди се, че в изпълнение на
постигнатата договореност за предоставяне на необходимите парични средства за
придобиване на горепосочения автомобил от ответната страна, през периода от
11.01.2016 г. до 10.05.2018г. ищецът е превеждал различни по размер суми по
посочени от Г. *** и СЖ Експресбанк, както следва:
- на 11.01.2016 - 350 лева;
- на 11.03.2016 г. - 500 лева;
- на 10.06.2016 г. - 300 лева;
- на 11.07.2016 г. - 500 лева;
- на 10.09.2016 г. - 7100 лева;
- на 10.10.2016 г. - 2300 лева;
- на 10.03.2017 г. - 400 лева;
- на 10.05.2017 г. - 400 лева;
- на 12.06.2017 г. - 400 лева;
- на 10.08.2017 г. - 800 лева;
- на 11.09.2017 г. - 500 лева;
- на 19.09.2017 г. - 150 лева;
- на 10.10.2017 г. – 2600 лева;
- на 10.11.2017 г. - 2000 лева;
- на 11.12.2017 г. - 1900 лева;
- на 20.12.2017 г. - 320 лева;
- на 02.01.2018 г. - 300 лева;
- на 10.01.2018 г. - 1000 лева;
- на 11.01.2018 г. - 180 лева;
- на 12.02.2018 г. - 200 лева;
- на 12.03.2018 г.- 290 лева;
- на 10.04.2018 г. - 320 лева;
- на 10.05.2018 г. - 320 лева.
Ищецът твърди, че заплатил пряко на
доставчика и застрахователя на автомобила на следните суми:
- на 10.08.2016 г. - 1000 лв. в полза
на „С.А.“ ООД по поръчка № 809960;
- на 13.03.2017 г. - 398.59 лв. в полза
на „Булстрад“ ЗПАД по застрахователна полица 5С007480611;
- на 10.07.2017 г. - 398.59 в полза на
„Булстрад“ ЗПАД по застрахователна полица 5С007480611.
Сочи се, че
на 09.06.2018г. ищецът и ответницата
сключили граждански брак, като ищецът е продължил предоставянето на заемни
средства, както следва:
- на 11.06.2018 г. - 320 лева;
- на 10.07.2018 г. - 3000 лева;
- на 10.08.2018 г. - 400 лева;
- на 10.09.2018 г. - 1400 лева;
- на 10.10.2018 г. - 1400 лева;
- на 12.11.2018 г. - 500 лева;
- на 14.12.2018 г. - 200 лева.
Твърди се, че предоставените
суми от ищеца на ответницата възлизат общо на 32 147.18 лв. Наведен е довод, че
въпреки сключения граждански брак, уговорката ответницата да върне на ищеца предоставените и парични
средства за придобиване на личния й автомобил не е променяна. През месец май
2019 г. настъпила фактическа раздяла между страните, а впоследствие, с Решение
№ 20230650 от 20.10.2020 г. на Софийския районен съд, 158-ми състав,
постановено по гр.д. №31844/2019 г., бракът им е прекратен. Ищецът отправил
писмена покана, която е връчена на ответницата Г. на 19.09.2019 г. чрез ЧСИ Р.М.,
№ 790 в регистъра на КЧСИ, но последната не е изпълнила задължението си за
връщане на парите и до настоящия момент. Съобразно изложеното ищецът моли исковите
претенции да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответникът М.П.Г., е подала отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца за
сключен заем между тях. Не се оспорва обстоятелството, че на 12.09.2016 г.
ответницата е сключила индивидуален договор за финансов лизинг № 162211619723
със „СЮЖЕЛИЗ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който лек автомобил Toyota Auris TS
1.8 Hybrid Chic е лизингован за нейно лично ползване, като поддържа, че средствата за изплащането на
финансовия лизинг са изцяло лично нейни. Поддържа още, че превежданите суми от С.Т.
по личната банкова сметка *** М.Г. от 11.01.2016 г. до сключването на брака им,
както и по време на брака не са получени без основание. Твърди се, че всички
суми, наредени от С.Т. към М.Г., са
използвани за различни нужди от ежедневието на двамата, като една част от
посочените суми, ответницата е превела на майката на ищеца, а друга на неговия
брат. Сочи се, че от началото на 2016 г. ищецът и ответницата живеят заедно в
апартамент, лична собственост на С.Т., споделят едно домакинство. Доходите,
които ищецът получава, са били значително по-високи от доходите на ответницата.
В желанието си М.Г. да се грижи за домакинството, да организира пътувания,
екскурзии и почивки за двамата, С.Т. е превеждал по банковата сметка на
ответницата различни суми. Сумите, преведени от ищеца на М.Г. за периода от
11.01.2016 г. до 10.03.2017г., са покривали общи нужди на двамата като
посещение на ресторанти, средства, разходвани за почивки и хотели, пазаруване
от различни магазини и бензиностанции, заплащане на битови сметки и др. Сумите,
преведени от С.Т. на ответницата за периода 10.03.2017 г. - 19.09.2017 г., в
общ размер от 2 650 лв., са разходвани от М.Г., за закупуване на самолетни
билети на „Катар Еър“ за пътуване на двамата до Доха в размер на 1781,26 лв. на
22.06.2017 г. и за покупка на ремарке - лична собственост на ищеца в размер на
1 290 лв. на 26.07.2017 г. Освен това в началото на месец септември 2017г. С.Т.
възложил на М.Г. да преведе на майка му К.И.Т. сума в размер на 2 800 лв. от
парите, с които по-рано е захранил личната сметка на ответницата. М.Г. извършва
превода на 05.09.2017 г. Твърди се, че сумата в размер на 2 600 лв., преведена
на 10.10.2017 г. от ищеца, е за плащане по проформа фактура № ********** на „Г.Д.Е.“
ООД за закупуване на санитарни аксесоари за дома в размер на 2505,56 лв., което
е извършено от М.Г. на 11.10.2017 г. Разликата от по-малко от 100 лв.
ответницата е върнала на ищеца на 13.10.2017 г., като е превела сума в размер
на 150 лв., която е с почти 50 лв. повече от полученото от нея. На 16.10.2017
г. М.Т. плаща от собствената си банкова сметка ***,29 лв. на „Карпетмакс София“
за закупуване на аксесоари за дома, собственост на С.Т., който към този момент
те обитават заедно. Сочи се, че на 25.10.2017 г. ответницата превела по банкова
сметка ***., на 03.11.2017 г. М.Т. превела по личната банкова сметка ***., а на
09.11.2017 г. плаща сума в размер на 349 лв. на „Технополис“ за закупуване на
кухненски робот. След като М.Г. извършва посочените разходи, С.Т. й превежда на
10.11.2017 г. в размер на 2000 лв. за покриване на извършените разходи.
Преводът, направен от С.Т., на 11.12.2017 г. в размер на 1 900 лв., е с цел М.Г.
да плати сума в размер на 500 лв. на брата на ищеца, да заплати сметката в
хотел във Виена, Австрия в размер на 626,88 лв. на 19.12.2017 г., в който са
отседнали двамата с ищеца; да преведе обратно на ищеца сума в размер на 382
лева (извършено на 21.12.2017 г.), както и да покрие текущи нужди на двамата.
Сумата в размер на 320 лв., преведена на 20.12.2017 г. от С.Т. по личната
банкова сметка ***, е разходвана за текущи нужди на двамата за периода от
29.12.2017 г. до 04.01.2018 г., които са на обща стойност 347, 50 лв. Сумата в
размер от 300 лв., преведена от ищеца на ответницата на 02.01.2018 г., е
разходвана за покупка от магазин „Комо“ на спален комплект на 08.01.2018 г. в
размер на 130,98 лв. и заплащане на хотел в Боровец на 09.01.2018 г. в размер
на 179 лв., в който двамата са отседнали. Сумата в размер 1 180 лв., преведени
от ищеца на ответницата на 10.01. и 11.01.2018 г., е разходвана за плащания,
извършени от М.Г. по време на екскурзия, на която са били заедно със С.Т. в
Тайланд. За периода на екскурзията от 29.01.2018 г. - 13.02.2018 г. ответницата
е заплатила сума в размер 1172,84 лв. Сумата в размер на 200 лв., преведена от
ищеца на 12.02.2018 г., е разходвана за плащане в магазин „Домко“ на 26.02.2018
г. на стойност 250 лв. за покупка на аксесоари за дома на двамата. Със сумите,
преведени от С.Т. на 12.03.2018 г. и на 10.04.2018 г. в размер на 610 лв., М.Т.
е закупила спален комплект Рая на стойност 640 лв. на 05.04.2018 г. Сумата в
размер на 320 лв., постъпила по сметката на М.Г. на 10.05.2018 г., е ползвана
от ответницата до 08.06.2018 г. за задоволяване на общи нужди на нея и ищеца,
като общият размер на разходваната сума е 326,94 лева. Сочи се, че след
сключването на брака С.Т. е превеждал на съпругата си различни суми за
задоволяване на семейните нужди, както и за отглеждането на дъщеря им. Работата
на ищеца била напрегната и отговорна, като той нямал възможност да пазарува за
ежедневните нужди на семейството и предпочитал да предоставя средства на
съпругата си, с които тя да се грижи за нуждите на семейството и на
новороденото им дете.
В
о.с. заседание ищецът, чрез пълномощниците си адв.Г.и адв.Х. поддържа
предявените искове. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно
заседание ответницата, чрез пълномощника си адв.З. оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, доводите и
възраженията на страните, съгласно чл.235 и чл.12 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа
страна:
По делото е безспорно
обстоятелството, че от началото на 2016г. ищецът С.А.Т. и ответницата М.П.Г. съжителствали
съвместно, споделяйки общо домакинство.
Не е спорно, като се установява от прието удостоверение за граждански
брак от 09.06.2018г. издадено от Столична община, район Оборище, че на 09.06.2018г. С.А.Т. и
ответницата М.П.Г. сключили граждански брак./л.41 от делото/
Безспорно е по
делото, че ищецът Т. и ответницата Г. от връзката си имат дете - А.С.Т., родено на ***г.
Видно от
приетото Решение №20230640/ 20.10.2020г. по гр.д.№31844/ 2019г. на СРС, ГО, 158
състав, гражданският брак между С.А.Т. и
М.П.Г. е прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права спрямо роденото
от брака дете А.С.Т. ЕГН ********** е предоставено на майката М.П.Г., а на бащата
С.А.Т. е определен режим на лични отношения с детето. /л.42-л.47 от делото/
Не се спори,
че в по време на предбрачното съжителство, както и в хода на брака им ищецът Т.
е превеждал парични суми на ответницата Г..
Спорен е въпросът
относно основанието за паричните преводи.
Приети са 33
/тридесет и три/ броя платежни нареждания на „СЖ Експресбанк“ за преводи на
различни по размер суми извършени в периода от 11.01.2016г. до 14.12.2018г., с
наредител С.А.Т. и получател М.П.Г., с посочено основание– захранване. /л.34
–л.40 от делото/
Приета е
неоспорена история на сметка с IBAN *** (понастоящем „Банка ДСК“ АД) с титуляр:
М.П.Г. - ЕГН **********, в периода 01.07.2016г.
– 31.05.2019г./л.70-л.108 от делото/
Приета е
покана отправена от С.А.Т. до ответника М.
Г., изпратена и връчена чрез ЧСИ Р. М. на 19.09.2019г., за връщане на парична сума в общ размер от 23
130лв., предоставен заем в периода
11.01.2016г. до 10.05.2018г. за
закупуване на лек автомобил „Toyota Auris TS 1.8 Hybrid Chic“ и погасявяне на вноски по договор за финансов лизинг №
162211619723/ 12.09.2016г. и застраховките по него, в едномесечен срок от
получаване на поканата./л.51-л.52 от делото/
По реда на
чл.190 ГПК по делото е приедставен договор за финансов лизинг № 162211619723,
сключен на 12.09.2016 г. между ответницата М.Г. и „С.-Б.“ ЕООД, с договорен
период на лизинга от 60 месеца и цена на придобиване на лизинговата вещ – 18
499.92 евро, както и поръчка №809980 /10.08.2016г. до „С.А.“ ООД за лек автомобил „Toyota Auris
TS 1.8 Hybrid Chic“ с двигател № 2ZRV375578./л.183 –л.187 от делото/
От прието от
съда и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза с
вещо лице Ю.Б.Х., се установява, че ищецът С.А.Т. е титуляр на сметка с **************в
„Банка ДСК“ АД, както и на сметка с IB **************в „Райфайзенбанк България“
ЕАД . Сочи се, че ответницата М.Г. е
титуляр на банкова сметка *** *** „СЖ Експресбанк“ АД (понастоящем „Банка ДСК“
АД). Установява се от ССчЕ, че ищецът С.Т.
извършил от негова банкова сметка ***, общо 33 парични превода в периода
11.01.2016г. до 14.12.2018г. с посочено основание „захранване“ на обща стойност
31 314лв.
При
извършената проверка и анализ на счетоводните записвания в банковото
разплащателна сметка с IBAN *** „С.А.“ ООД - ЕТ в „Райфайзенбанк България“ ЕАД
(понастоящем „Кей Би Си Банк България” ЕАД) вещото лице констатира, че не се
извършени плащания с наредител - ответницата М.П.Т. (сега Поръчка № 809960 от
10.08.2016 г. за доставка на лек автомобил „ Toyota Auris TS 1.8. Сочи се, че
плащане по сметката на дружеството е извършено на 11.08.2016 г. от ищеца С.А.,
като на 11.08.2016 г. по сметката е постъпила сума от получен превод в размер
на 1 000 лева с основание на превода: „По поръчка № 809960“. На 11.04.2017г.,
както и на 10.07.2017г. вещото лице е установило плащане на сумата 398, 59лв. в полза на „Булстрад Виена Иншурънс груп“ - ЕИК ******* в „СЖ Експресбанк“ АД с
основание на превода - Застрахователна полица 5С007480611 - М.П.Г..
При
изслушването в открито заседание на 31.01.2023г. вещото лице Ю.Х. пояснява, че
във всички проверени платежни нареждания, посоченото основание е захранване,
като друга допълнителна информация няма.
От приетото
неоспорено заключение на Допълнителната ССчЕ, при проверка по сметка с IBAN *** „СЖ Експресбанкс титуляр:
М.П.Г. - ЕГН *********, за периода 22.06.2017г. – 26.12.2018г. вещото лице
счетоводител е установило безналични
плащания и банкови преводи извършени от ответницата, както следва:
-сумата 1
781,26 лв. платена на 22.06.2017 г. - левовата
равностойност на 909,27 евро платени на терминал в полза на Доха - Катар Еър. В описанието на
транзакцията не основание, но предвид контрагента /получател на сумата/,
основанието е за закупуване на самолетени билети.
- сумата 1
290,00 лв. на 26.07.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка на
„Флекс елекроникс“ ЕООД в „Райфайзенбанк“ с основание за плащане: „покупка на ремарке, факт.№2064;
- сумата 2
800,00 лв. на 05.09.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка н
Илиева Т. в „Първа инвестиционна банка“ с основание за плащане: „захранване на
сметка“;
- сумата 2
505,56 лв. на 11.10.2017 г. - платена с
нареден банков превод по сметка на „Г.Д.Е.“ ООД в „УниКредит Булбанк“ с
основание за плащане: „проформа фактура № **********;
- сумата
150,00 лв. на 13.10.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка на С.А.Т.
в „Банка ДСК“ с основание за плащане: „захранване на сметка“;
- сумата 1
210,39 лв. на 16.10.2017 г. - платена на ПОС терминал в страната в ползана
София –Карпетмакс;
-сумата 300,00
лв. на 24.10.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка на С.А.Т. в
„Банка ДСК“ с основание за плащане: „захранване на сметка“;
-сумата 300,00
лв. на 25.10.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка на С.А.Т. в
„Банка ДСК“ с основание за плащане: „захранване на сметка“;
-сумата 340,00
лв. на 03.11.2017 г. - платена с нареден банков превод по сметка на С.А.Т. в
„Банка ДСК“ с основание за плащане: „захранване на сметка“;
-сумата 349,00
лв. на 09.11.2017 г. - платена на ПОС терминал в страната в полза на София -
Технополис – МОЛ;
-сумата 281,99
лв. на 11.11.2017 г. - платена на ПОС терминал в страната в полза на София -
Инглиш Хоум.
- сумата
495,00 лв. на 13.11.2017 г. е платена на ПОС терминал в страната в полза на
София – Баухаус;
- сумата
500,00 лв. на 13.12.2017 г. платена с
нареден банков превод по сметка наБ.А.Т. в „Първа инвестиционна банка“ с
основание за плащане: „захранване на сметка“;
- сумата
626,88 лв. на 19.12.2017 г. - платена с нареден валутен превод по сметка на М.Ф.в
австрийската „Ерсте Труп Банк“ с основание за плащане: „ +15703+ +14928+
SCT17026058“;
-сумата 382,00
лв. на 21.12.2017 г. е платена с нареден банков превод по сметка на С.А.Т. в
„Райфайзенбанк“ с основание за плащане: „захранване на сметка“;
-сумата 130,98
лв. на 08.01.2018 г. е платена на ПОС терминал в страната в полза на София -
магазин Комо ;
-сумата 179,00
лв. на 09.01.2018 г. е платена на ПОС терминал в страната в полза на Самоков -
„ВЕБ 2012“ ЕООД;
- сумата
243,54 лв. на 29.01.2018 г. с левовата равностойност на платени 4 752,00
тайландски бата на ПОС терминал в чужбина в полза на Б. .Хотел -
Бангкок,Тайланд ;
-сумата 132,08
лв. на 30.01.2018 г. - левовата равностойност на платени 2 575,00 тайландски
бата на ПОС терминал в чужбина в полза на С.Х.ООД - Бангкок,Тайланд;
-сумата 21,29
лв. на 30.01.2018 г. - левовата равностойност на платени 415,00 тайландски бата
на ПОС терминал в чужбина в полза на 328-Старбъкс - Бангкок,Тайланд;
-сумата 18,04
лв. на 28.01.2018 г. е левовата равностойност на платени 352,00 тайландски бата
на ПОС терминал в чужбина в полза на 7 - 11 Б. И.С.- Бангкок,Тайланд;
- сумата
255,32 лв. на 30.01.2018 г. - левовата равностойност на платени 5 000,00
тайландски бата на ПОС терминал в чужбина в полза на Таворн Бийч Вилидж - о-в
Пукет,Тайланд;
-сумата 99,79
лв. на 01.02.2018 г. - левовата равностойност на платени 1 953,82 тайландски
бата на ПОС терминал в чужбина в полза на Джоус Бар – о-в Пукет,Тайланд;
- сумата
265,90 лв. на 06.02.2018 г. е левовата равностойност на платени 5 220,00
тайландски бата на ПОС терминал в чужбина в полза на Сии Сън Санд Ризорт - о-в
Пукет,Тайланд;
- сумата 23,45
лв. на 05.02.2018 г. - левовата равностойност на платени 458,00 тайландски бата
на ПОС терминал в чужбина в полза на 4383 Х.К.- о-в Пукет,Тайланд;
-сумата 56,95
лв. на 10.02.2018 г. - левовата равностойност на платени 1 112,00 тайландски
бата на ПОС терминал в чужбина в полза на Рип Кърл-Банана Уолк - о-в
Пукет,Тайланд ;
-сумата 16,91
лв. на 11.02.2018 г. - левовата равностойност на платени 330,00 тайландски бата
на ПОС терминал в чужбина в полза на Кинг Пауър Дюти Фри - о-в Пукет,Тайланд.
-сумата 39,57
лв. на 11.02.2018 г. е левовата равностойност на платени 772,44 тайландски бата
на ПОС терминал в чужбина в полза на Таворн Бийч Вилидж - о-в Пукет,Тайланд;
-сумата 327,28
лв. платени на 24.02.2018г. в гр.София, м-н
Бриколаж;
-сумата 250,00
лв. платени на 24.02.2018г. в гр.София,
Домко;
-сумата 112,93 лв.платени на 03.03.2018г. в гр.София, Бриколаж;
-сумата 155,28
лв. платени на 02.03.2018г. в гр.София,
магазин Хит
-сумата 640,00
лв. платени на 05.04.2018 г. в гр.София,
Валдом;
-сумата 131,50
лв. платени на 23.04.2018 г. в гр.София,
магазин Икеа;
-сумата 63,08
лв. платени на 29.04.2018 г. в гр.Серес, Капилио Ту Кости;
-сумата 170,43
лв. платени на 30.04.2018 г. в гр.Серес, хотел Елпида;
-сумата 493,26
лв. платени на 15.09.2018 г. в Австрия;
-сумата 493,26
лв. платени на 15.09.2018 г.. в Австрия;
-сумата 56,07лв. платени на 15.09.2018 г. в Австрия;
-сумата 107,23
лв. платени на 20.09.2018 г. в гр.София, м-н Ейч и Ем
-сумата 477,18
лв. платени на 28.10.2018 г. в гр.София,м-н Панагюрище
-сумата 139,46
лв. платени на 04.11.2018 г. в гр.Серес,х-л Метрополис;
-сумата 201,33
лв. платени на 07.11.2018 г. в Букурещ;
-сумата 9
000,00 лв. платени на
21.11.2018г. превод в полза на С.А.Т. с основание „захранване“ ;
-сумата 9
000,00 лв. платени на
22.11.2018г. на С.А.Т. с основание „захранване“ ;
-сумата 493,69
лв. платени на 22.11.2018г. в хотел Зйелона гора, Полша;
-сумата 468,38
лв. платени на 22.11.2018г. в Полша;
-сумата 229,63
лв. платени на 13.12.2018г. в Букурещ;
-сумата 86,20
лв. платени на 13.12.2018г. във Виена, Австрия;
-сумата 70,52
лв. платени на 15.12.2018г. във Виена,
Австрия;
-сумата 185,90
лв. платени на 26.12.2018г. в гр.София, Технополис;
-сумата 126,43
лв. платени на 26.12.2018г. в гр. София, магазин Хит.
Заключението
на ССчЕ и заключението на Допълнителната ССчЕ, съдът възприема като обективно,
подробно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
За
установяване на фактически отношения между ответницата и ищеца, по делото са
разпитани двама свидетели, ангажирани отт ищцовата страна.
В показанията
на свидетелката К.И.Т./ 70г., майка на
ищеца/, се съдържат данни, че М. и С. се
запознали в края на 2015 г. Живеели в апартамента на С.. Те сключили брак на
09.06.2018 г. В началото на 2016г. С. и М.
обсъждали на семейните сбирки въпроса,
че М. иска да си купи кола, защото тя работела в офис на „Кока-Кола“, а той бил
далече от жилището им. Свид. Т. сочи, че М. се спряла на една скъпа кола –
„Toyota Auris”. Свидетелката Т. сочи още, че те държали да купят тази кола, защото
работейки в „Кока-Кола“, ответницата имала преференциални условия, т.е. добра
отстъпка от фирмата, която внася “Toyota”. С. работел в „РВД“. На тези разговори
освен свиидетелката и страните, присъствал и сина и Боян, който се върнал в
края на 2015 г., началото на 2016 г. от обучението си в Милано. Обсъждано било
как ще стане финансираното на колата. Трябвало да се помогне на М. за
първоначалната вноска, а тя на всеки три месеца да връща пари от премии и
заплата. Свидетелката Т. сочи, през периода 2016 г. – 2018 г.
М. и С. много пътували в чужбина -в Южна Африка, в Тайланд, в Малдивите. В
отговор на въпрос поставен от съда, свидетелката пояснява, че сина и С. и ответницата
М. имат общо дете – А., родена на *** г.
Сочи, че през 2018 г. след като се родило детето, С. и М. много бързо след това
се разделили, като главният спор бил за
невръщане на парите от страна на М.. Свидетелката
К. Т. сочи, че е била свидетел и в друго дело водено между С. и М..
СвидетелятБ.Т.
/34г., брат на ищеца/, посочи в показанията си, че има наблюдения върху съвместния живот на М. и
С.. През 2016 г. живеел в Италия, където следвал и те го посещавали няколко пъти на гости. М. и
брат му сключили брак през 2018 г. През 2016 г. М. нямала автомобил и искала да си закупи автомобил,
който да бъде за лично ползване и да ходи на работа с него. Тогава тя била
служител на „Кока-Кола“, а компанията имала преференциални условия с компания,
представител на “Toyota”. М. се спряла на модел „Toyota Auris”. Автомобилът бил
закупен на изплащане на лизингови вноски. М. поискала заем от С., с който да
може да покрие първоначалната вноска. Тогава М. заявила, че може да връща този
заем с бонуси и премии от заплата. Сумата за първоначалната вноска била около
10 000,00 лв. СвидетелятБ.Т., не счита, че сумите, които С. превеждал, били за семейни нужди, защото
брат му взимал по 500,00 лв. ваучери на месец от работата си.
Показанията на
свидетелите в частта относно съществуване на договор на стойност по - голяма от
5000лв. са процесуално недопустими по смисъла на чл.164, ал.1, т.3, предл.II от ГПК, поради което съдът не ги съобразява. В
останалата част относно отношенията между ищеца и ответницата и действителната
им воля по повод преводите по между им, съдът преценява показанията на
свидетелите – К. Т. иБ.Т. по реда на чл.172 ГПК, като съобразява възможната им
заинтересованост, доколкото и двамата са от близкия семеен кръг на ищеца, като първата
е майка на ищеца и бивша свекърва на ответницата, а вторият е брат на ищеца. Показанията на свидетелиите К. Т. иБ.Т. не
магат да бъдат ценени като достоверни, достоверни, тъй като не кореспондират
със събрани по делото писмени доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
По главните
искове:
Предпочитания
осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1, пр.I ЗЗД, предвид подържаните от ищеца твърдения, че има вземане по неформален
договор за заем, по който е налице неизпълнение на задължението за връщане на
заемната сума, се явява процесуално допустим.
Правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Договорът за
заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа
на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество
и качество. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, каквато е настоящата
хипотеза, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е.
при наличието на съгласие за връщане у ответника. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата, да е предал сумата като аванс по договор за изработка, вещ или услуга,
като вноска по договор за дружество и пр., или дори без основание и след това
страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в
пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне
съответната парична сума. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение №
174/23.07.2010 г., по гр.д. № 5002/2008 г., на ІV г.о.; Решение № 97/22.03.2011
г., по гр.д. № 417/2010 г., на ІV г.о.; Решение № 261/22.01.2014 г., по гр.д. №
2354/2013 г., на ІІІ г.о.; Решение № 192/07.11.2014 г., по гр.д. № 2519/2014
г., на ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В случая,
предвид установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че в процесния период 11.01.2016г. до 14.12.2018г., ищецът С.Т. е
направил преводи тридесет и три парични превода в полза на ответника М.Г. с
посочено основание „Захранване“ на
обща стойност 31 314лв. Решаващият състав намира, че отразеното в преводни
нареждания, като основание за превода: “захранване“ не сочи на извод за
възникнало заемно правоотношение.
В
хода на съдебното дирене пред не бе установено от ищеца, с оглед
доказателствената му тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, че процесната сума е
получена от ответницата по договор за заем, т.е. със съгласието на последната и
задължението тя да бъде върната. Нито от съдържанието на представените по
делото банкови извлечения, нито от останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че сумата 321 47.18 лв. е получена със съгласието,
респ. задължението да бъде връщана. Както бе посочено и по-горе, съгласно
трайната съдебна практика на ВКС, при липсата на други данни за основанието, на
което сумата е получена, не може да се презумира от факта на получаването, че
то е станало по силата договор за заем.
Съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството,
че процесната сума е предадена въз
основа на договор за заем.
При вменена с доклада по чл.146 ГПК
доказателствена тежест за ищеца, той следваше да се установи по несъмнен начин
всички елементи от фактическия състав на чл.240 от ЗЗД за пораждане на
задължение по договор за заем, включващи освен реалното предаване на сумата, но
също и волята на страните да встъпят в договорно правоотношение с посочения
предмет – съгласие на страните да сключат договор за заем и всички останали
съществени за облигационното правоотношение условия. Предви изложеното
предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.I ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и обусловената от
главния иск акцесорната претенция за лихва за забава от 3 167.53лв. за периода от 19.10.2019 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба - 01.03.2021г.
По евентуалния иск:
Доколкото
предпочитаните искове са неоснователни, то се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие, да бъде разгледан евентуалния кондикционен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 32 147.18 лв., която сума е
получена от ответницата Г. без основание.
Съгласно
константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, включва
три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса
на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Под „основание” в областта
на неоснователното обогатяване в доктрината
се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага, като това становище се споделя в
преобладаващата съдебна практика.
При съдебен
спор, основан на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта
да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от
основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на
благата, по силата на която има право да задържи полученото. Под основание се разбира наличие на съществуващо
между страните правоотношение, даващо възможност на една от тях да иска
предаването на дадена вещ или плащане на определена сума, както и да задържи
полученото./в този см. Определение №408 от 16.05.2022г. по гр.д.№5093 /2021г. на ВКС, трето ГО, решение
№10483/23.07.21 по гр.д.№.5312/19г. на АС София, ГО, 14 с-в/
В настоящия
случай от изложената по-горе фактическа обстановка се установи, че ищеца С.Т. и
ответницата М.Г. са съжителствали около
три години, като фактическо семейство, в общо домакинство и в едно жилище, както и че на 9.06.2018г.
сключили граждански брак. Установи се,
че от връзката си ищеца и ответницата
имат родено дете – А.С.Т. родена на ***г.
По делото
своевременно с отговора на исковата молба ответницата е навела възражение, че процесните суми не са получени без основание,
тъй като са използвани за различни нужди от ежедневието на двамата, а след
сключване на гражданския брак ответникът С.Т. е превждал различни суми за
семейните нужди и за отглеждане на детето им. Съвкупния анализ на приетите
писмени дказателства и приетите заключения на ССчЕ и ДССчЕ, сочи на извод,
че превода на процесните суми от ищеца към ответница не е бил без основание или при начална липса на основание, с оглед
съвместното им съжителство, прераснало в брак и отглеждане на роденото общо
дете, както и произтичащите от това обичайни разходи. Установи се, че ищецът е
превеждал регулярно на ответницата суми, като от своя страна тя е плащала
редица разходи сторени при съвместното им съжителство – консумативни разходи за
храна, гориво при пътуване, обзавеждане и аксесоари за дома, мноогобройни пътувания,
екскурзии, самолетни билети за дестинации като Австрия, Румъния, Тайланд,
остров Пукет и др. Данни за обсоятелството, че бившите съпрузи са пътували
често в чужбина се съдържат в показанията на свидетелите К. Т. иБ.Т..
Съгласно
разпоредбата на чл. 55 (2) от ЗЗД „Не може да иска връщане онзи, който
съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.“ Съгласно т.2. от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на ППВС - „Съзнателно изпълнение на
нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи на
връщане. Съдилищата изследват във всички случаи дали не е налице съзнателно
изпълнение на нравствен дълг и ако констатират това обстоятелство, следва да
освобождават получателя от отговорност.“ В случая, събраните доказателства в съвкупност
сочат на извод, че процесната сума е превеждана от ищеца по сметка на неговота
партньорка и съпруга с оглед да се покриват общите разноски на семейството
(общото домакинство), които безспорно са били високи, с оглед, че двойката е поддържала
висок жизнен стандарт.
С оглед на
изложеното се налага извода, че престацията е извършена съзнателно и в съгласие
с изискванията на морала, тя не е лишена от основание, доколкото самото
съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание. В
този смисъл и указанията дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС.
Ето защо
ответницата не дължи връщане на
претендираната от нея като получена при липса на основание съгласно чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 32 147.18 лева, предмет на
евентуалния кондикционен иск.
По разноските: С оглед изхода на делото съгласно чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъдат присъдени и направените разноски от ответницата. Същата е
доказала разноски в размер на 2400лв., от които 400лв. депозит за експертиза, 2000 лв. за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, които следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО , I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, във
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от С.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Н.Х. и адв.Г.Г.с р е щ у М.П.Г. ЕГН **********, с адрес ***,
за осъждане на ответницата да заплати сумата 32 147.18 лв.,
представляваща дадена, но невърната сума по неформален договор за заем, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 01.03.2021г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 ал.1, ЗЗД, предявен от С.А.Т. с ЕГН **********
с р е щ у М.П.Г. ЕГН **********, за осъждане на ответницата да
заплати сума в размер на 3 167.53 лв., представляваща обезщетение за
забава върху невърнатата на падежа част от заема в размер на 23 130 лв.,
считано от 19.10.2019г. до датата на предявяване на иска - 01.03.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД, предявен от
С.А.Т. с ЕГН **********, чрез адв.Н.Х. и адв.Г.Г.с р е щ у М.П.Г., за осъждане на ответницата да заплати сумата 32 147.18 лева, като
получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба 01.03.2021г. до изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.А.Т. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на М.П.Г., сумата 2400лв. разноски по делото пред СГС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: