Р Е Ш
Е Н И Е № 1291
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – десети
граждански състав в открито съдебно заседание на
29.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 2202/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на Б.А.К. с ЕГН: **********,*** против решение № 381/14.08.2019 г. постановено по гр.д. № 60/2019
г. на Районен съд - Асеновград, което се обжалва в частта му, с която на осн. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК е осъден да
заплаща на А.Б.К. с ЕГН: **********,*** месечна издръжка в размер на 100 лв.,
считано от 14.01.2019 г. до настъпване на причина за прекратяването или
изменението й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от
падежа до окончателното изплащане на задължението. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се
иска да се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което в тази
част предявеният иск да се отхвърли.
Въззиваемият А.Б.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Ищецът е основал иска си на твърдението, че е в тежко
материално състояние, придружено от тежко здравословно положение, нуждае се от
ежемесечни средства от издръжка в размер на 500,78 лв., от които той може да си
осигури 217,98 лв., а ответникът – негов син има материална възможност да му
осигурява издръжка без особени затруднения, но отказва да му дава такава. Въз
основа на тези твърдения е искал от съда да осъди ответника да му заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска
с възражението, че ищецът може да се издържа от доходите си и имуществото си,
тъй като получава пенсия в размер на 400 лв. и притежава недвижими имоти –
дворно място и жилищна сграда в *** и дворно място и жилищна сграда в ***,
притежава лек автомобил и има спестени парични средства в „Банка ДСК“ ЕАД. От
друга страна оспорва собствените си възможности за осигуряване на издръжка,
като твърди, че реализира месечен трудов доход пот 560 лв., има задължение за
заплащане на издръжка към две деца, има морално задължение за осигуряване на
издръжка към жената, с която живее на семейни начала и нейното дете, има
задължения към нефинансови институции и физически лица.
С решението си районният съд е уважил иска като
основателен до размера от 100 лв. месечно, а за разликата над този до пълния
предявен размер от 250 лв. е отхвърлил иска. В отхвърлителната му част
решението като необжалвано е влязло в сила.
За да постанови съдебното решение в обжалваната му
част, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е от
кръга лица, които имат право на издръжка, а ответникът е задължен да издържа
същия на основание чл.
140, ал.1, т.1 от СК. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав,
тъй като между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото /у-ние за раждане на ответника/ , че ищецът е баща на ответника. Установено
е още, че ответникът няма съпруга – видно от решение №170/19.04.2019 г. по
гр.д.№ 2167/2018 г. на АРС, влязло в сила на 19.04.2019 г., със същото е
прекратен гражданският брак между Ф.Е.К. и А.Б.К.. Не се спори, че ищецът има и
дъщеря, като по делото липсват данни за нейните материални възможности. Безспорно
е установено по делото, че ищецът е нетрудоспособен - пенсионери с влошено
здравословно състояние, като страда от ХООБ, арт.хипертония и злокачествено
новообразование на пикочен мехур, което е довело до инвалидизацията му с 84 % трайно
намалена работоспособност, пожизнено.
Според нормата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
Според
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, право на издръжка има
само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си.
Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от
доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен да отчуждава
необходимото му жилище и покъщнина. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Видно от заключението на вещото лице М. А. по
назначената от РС ССЕ, предвид възрастта и здравословното състояние на ищеца,
средномесечната сума за издръжката му възлиза на 467,56 лв.
Установено е по делото, че месечните доходи на ищеца
са в общ размер от 271,56 лв., от които
217,98 лв. от пенсия за инвалидност поради общо заболяване и 53,58 лв. – месечна
финансова подкрепа от Агенция социално подпомагане, считано от 01.01.2019 г. до
30.04.2023 г. /у-ние на л.118 от делото на РС/.
Същият е закупил 1/2 ид.част от дворно място, ведно с паянтова жилищна
сграда в гр.Асеновград /НА № 70/2001 г. Декларирал е пред Община Асеновград, че
е съсобственик на 1/2 ид.част от жилище в
***, и на 1/18 ид.част от жилище в ***. Ищецът е декларирал, че е собственик и
на ½ идеална част от лек автомобил „Опел Корса“.
Към 12.10.2001 г. ищецът и съпругата му Ф.К. са
продали недвижим имот за сумата от
2714,60 лв. /НА №155/2001 г./. Видно от извлечение от сметка на Банка ДСК за
периода 01.01.2018 г. - 10.07.2019 г., към началния период наличността в
сметката е възлизала на 2 464,63 лв., а към края на периода - на 5,98 лв.
От датата на предявяване на иска в сметката липсват постъпления на други суми,
освен тези за пенсии.
Установява се от показанията на свидетелката Б.С.,
племенница на ищеца, че вуйчо и А.К. живее в една стая в жилище в ***,
собственост на майка и Ж.К.. Свидетелката сочи, че „ всичко е изнесено“ от
жилището на ул.***.
Относно възможностите на ответника да осигурява
издръжка по делото са събрани писмени доказателства. Видно от представените справки
от НАП и удостоверение № 25 от 17.07.2019 г. на „Футура Карго България”
ООД, работодател на ответника, за
последната година последният е получавал средно брутно трудово възнаграждение в
размер от 463,14 лв., а от командировки през годината е получил общо сумата от
29091,02 лв.
Ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент в *** /НА 582/1999
г./. Същият има задължение за заплащане
месечна издръжка на сина си В. / род. на *** г., понастоящем на 17 г./ в размер на 130 лв., присъдена с решение №
68/04.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1881/2014 г. на АРС.
От разпитания по делото свидетел Н.К., пълнолетен син
на ответника, се установява, че баща му работи в чужбина като шофьор, като
няколко месеца работи и 22 дни е в България.
Като свидетел е разпитана и С.Д., която живее на
семейни начала с ответника. Тя сочи, че когато ответникът е в чужбина, се
осигурява на минимална работна заплата, превеждат му се 312 лв. месечно и
когато е в чужбина – около 2000 лв.
месечно, които той и превежда за погасяване на задължения и поемане на разноски
за семейството. Когато е в България, ответникът не получава никакви пари, включително
и минимална работна заплата. Три месеца ответникът е в чужбина, а един е в
България. Апартаментът на ответника не се обитава, защото се нуждае от ремонт,
но поради липса на средства не е ремонтиран.
При тези доказателства
съдът приема, че ищецът е неработоспособен и не би могъл да получава средства от притежаваното от него
имущество, без да е принуден да се разпорежда с жилището си.
Реалните месечни доходи на ответника възлизат на около
1500 лв., като същият има задължения за издръжка към един низходящ в размер на 130
лв. Ищецът
има собствени доходи в размер на 271,56
лв. месечно, както средномесечната
сума за издръжката му възлиза на 467,56 лв., или месечно се нуждае от още 196
лв., за да покрива нуждите си. Не се установи нито ищецът, нито ответникът да
могат да реализират допълнителни доходи от имуществото си.
При тези данни съдът приема, че част от необходимите му средства за издръжка следва
да бъде поета от ответника, който има възможност да я заплаща без затруднения,
като тази част възлиза на присъдената от РС сума от 100 лв. месечно. В тази му
част искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Решението на
районния съд е правилно в обжалваната част, поради което в тази му част същото
ще се потвърди.
Предвид
неоснователността на жалбата, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер
на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 381/14.08.2019 г. постановено по гр.д. № 60/2019 г. на Районен съд -
Асеновград, в частта му, с която Б.А.К. с ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на А.Б.К. с ЕГН: **********,***
месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 14.01.2019 г. до настъпване на
причина за прекратяването или изменението й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК.
ОСЪЖДА Б.А.К. с ЕГН: ********** *** да заплати на А.Б.К. с ЕГН: **********,***
сумата от 250 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: