№
Гр. Провадия, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав на
двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
МИХАЙЛОВ
Секретар Нели Странджева
Като разгледа докладваното от съдията НАХД №57 по описа
за 2020 година, за което съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) №
23-0000137/20.02.2020г. на Началника на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ град Варна с което на С.С.С., ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.89, т.3 от наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.18,
т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като изтъква обширни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна Областен отдел Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ град Варна, редовно призована, изпраща представител
в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 270723 от 04.12.2019 г., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози –
ЗАвтПр („Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
За нарушение на чл. 18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на министъра на транспорта за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България – НОППТТРБ („Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници
трябва да отговаря на следните изисквания, а именно да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Видно от доказателствата на по делото и от разпита на актосъставителя става
ясно, че на 24.08.2019г. около 11:55ч. в гр.Провадия, водачът С.С.С., е
извършил обществен превоз на пътници - случаен превоз, по маршрут: гр.Провадия
- гр.Варна и обратно, видно от пътен лист серия
"А" № 002328/24.08.2019г., с автобус марка ***, собственост на
"Клеа" ЕООД, без водачът да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, и до момента не му е било издавано такова, видно от
справка в база данни на ИА.
За въпросното нарушение, на
04.12.2019г. му бил съставен АУАН и като нарушение било посочено такова по
смисъла на 18, т.3
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта.
В хода на делото, до разпит бе допуснат актосъставителя,
от показанията на който е видно, че при извършена комплексна проверка на
превозвача „Клеа“ ЕООД, който има лиценз за обществен превоз на пътници било
установено, че същият е допуснал при извършването на превоз със водач С.С.С.,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност и нямал удостоверение
за психологическа годност към момента на проверката. Изиквало се за водач,
който извършва обществен превоз с автобус да отговаря на изискванията за
психологическа годност.
Съдът изцяло кредитира показания на актосъставителя.
Наложеното на водача наказание е за
това. че при извършване на случаен обществен превоз на пътници с превозно
средство от категория M2 е бил без издадено валидно удостоверение за
психологическа годност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 18, т. 3 от
Наредба № 33/03.11.1999. на МТ. Настоящият състав намира нарушението за
извършено, доколкото от пътен лист, пътническа ведомост и тахографски лист е
видно, че е извършен обществен превоз на пътници на 24.08.2019г., а видно от
справката в регистъра на психологическите изследвания, водачът е придобил за
първи път удостоверение за психологическа годност № 549080 на 14.12.2019, след
съставянето на настоящия акт въпреки, че е назначен като водач в това
предприятие от 20.04.2015г.
Съдът не
споделя възражението за това, че неправилно са приложени, както нарушената,
така и санкционната правни норми, доколкото Наредба № 33/03.11.1999. на МТ е
подзаконов нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози,
следователно за съставен акт по тази наредба не може да се определи и наложи наказание
по Закона за движение по пътищата, съгласно § 2 от Преходни и Заключителни
разпоредби на Наредба № 33/03.11.1999. на МТ. От друга страна Наредба №
33/03.11.1999. на МТ, регламентираща изрично извършването на обществен превоз
на товари се явява специална разпоредба спрямо общата Наредба № 36/15.05.2006г.
на МТ, воден от което намира възражението в тази насока за неоснователно. Като
заключение следва да се посочи, че след като Наредба № 33/03.11.1999. на МТ е
специална спрямо общата наредба, както и първата е подзаконов нормативен акт по
прилагането на Закона за автомобилните превози, то не е налице твърдяното
съществено процесуално нарушение.
Възражението
за това, че в настоящия случай са смесени различни институти е неоснователно,
доколкото такова би било налице, ако на основание на подзаконов нормативен акт
по прилагането на Закона за автомобилните превози бе наложено наказание по
Закона за движение по пътищата, както се твърди в жалбата. Фактът, че
изискването за притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност е
изискуемо паралелно в два различни закона и две наредби, по никакъв начин не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение като е наложено
наказание по ЗАвПр, тъй като съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за административните
нарушения и наказания се регламентира възможността наказващия орган при
наличието на отегчаващи отговорносзта обстоятелства да налага по-тежкото
наказание, като в настоящия случай водачът продължително време е бил без
валидно удостоверение, както и от практиката се извежда изводът, че водачите
пристъпват към явяване на ново изследване едва след като им се състави акт за
това нарушение. В настоящия случай не е налице нито едно смекчаващо
отговорността на водача обстоятелство, а е налице само отегчаващо такова,
доколкото, видно от справката в регистъра до 14.12.2019г., водачът е бил с
неустановена по надлежния ред психологическа годност.
Настоящият
съдебен състав не счита, че са налице предпоставките за квалифициране на
деянието като маловажно нарушение с оглед преследваните цели от провеждането на
психологическите изследвания, а именно гарантиране сигурността на превозваните
пътници, както и живота и здравето на останалите участници в движението,
съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. Като отегчаващо
отговорността на водача следва да се отбележи, че превозът е извършен без да
притежава двата основани документа, необходими за законосъобразното му
осъществяване - карта за квалификация и удостоверение за психологическа
годност.
С оглед изпълнение
на целите на административно - наказателното производство, за да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани счита, че
така определеното и наложено наказание следва да бъде изтърпяно.
При така
представената фактическа обстановка, при която нарушението е напълно изяснено
от обективна и субективна страна, съдът счита, че следва да отхвърли подадената
жалба като неоснователна, както и да потвърди наказателно постановление № 23-0000137
от 20.02.2020г.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на
Регионална дирекция "АА"-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение процесуално
представителство по ЗАНН за една инстанция в размер от 80 до 120 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва
фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия
на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО в
с. з.. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000137/20.02.2020г.
на Началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ град Варна с
което на С.С.С., ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.89, т.3 от
наредба №33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.18, т.3 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Регионална дирекция „АА“-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: