Р Е Ш
Е Н И Е
№383
гр. Хасково, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 77 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. Д. Д., чрез пълномощник - адв. Д.Я., срещу Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх.№ 02-260- 2600/3458 от
12.01.2023 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“,
в частта на извършеното прихващане в размер на 14 478.29 лв.
В жалбата се твърди, че
оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно - издадено при допуснати съществени нарушения на
материалния закон и на административно- производствените правила. Оспорващото
дружество - „СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ” ООД било земеделски производител, регистрирано
с УРН 427941 и в законоустановения срок подало заявление за подпомагане с УИН
26/080621/18789 за кампания 2021 г. Видно от процесното уведомително писмо -
Таблица 1 - Оторизирани суми и Таблица 2 - Извършени плащания, на жалбоподателя
бил изплатен пълния размер на исканото подпомагане за Кампания 2021 и било
направено прихващане на сумата от 14 478.29 лв. В процесния административен акт
не било посочено конкретното основание за приспаднатата сума, но поради
стойността на направеното прихващане жалбоподателят смята, че същата се отнася
до наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания за предходната
кампания 2020.
В Кампания 2020 на жалбоподателя
била извършена проверка на терен, в резултат на която били установени
несъответствия. Извършено било намаление в размер на 14 478.29 лв. и му била
наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14 478.29
лв. Извършеното намаление било удържано от административния орган от СЗ-МЗДП от
Кампания 2020, а наложената санкция от СЕПП от Кампания 2021.
Към момента на извършените
намаления и прихващане на санкцията жалбоподателят не разполагал с валиден
правен акт, който обуславял възникване на задължението към административния
орган. Такъв не бил налице и при подаване на жалбата.
С Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх.№
02-260-2600/3618 от 10.03.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, било извършено намаление в размер на 14 478.29 лв. и била наложена
санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в същия размер. Това
уведомително писмо обаче било отменено с влязло в сила Решение № 472/04.07.2022
г. по административно дело № 240/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково
и върнато на административния орган за ново произнасяне.
В изпълнение на съдебното
решение било издадено ново уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2020 г. с изх.№ 02-260-2600/3618 от 07.12.2022 г., издадено
от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, което също било оспорено
от жалбоподателя, като образуваното административно дело № 1215/2022 г. по
описа на Административен съд - Хасково все още не било приключило с влязъл в
законна сила съдебен акт.
В обжалвания в настоящото
производство административен акт било посочено, че прихванатата сума отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки. В конкретния случай по отношение
на жалбоподателя нямало влязъл в сила административен или съдебен акт, в това
число и АУПДВ, нито към момента на направеното прихващане на санкцията -
16.12.2021 г., нито към настоящия момент, което да обоснове законосъобразността
на извършеното прихващане.
В тази насока липсвало и
допуснато предварително изпълнение на процесния акт по реда на чл. 60 от АПК от
страна на административния орган, който фактически извършил прихващането още на
16.12.2021 г. в момент, при който дори не се бил произнесъл с крайното
уведомително писмо за кампания 2020. В този смисъл липсвало правно и фактическо
основание за извършване на прихващането.
Цитиран е текстът на член 28 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията относно приложението на
националното законодателство във връзка с ликвидността и изискуемостта на
вземанията. За да били налице неуредени задължения на бенефициера, бил
необходим валиден правен акт, по силата на който това задължение да е
установено. В случая вземането на административния орган към дата 16.12.2021 г.
не било възникнало, а към момента на депозиране на жалбата било „евентуално“
основание за прихващане, а не безспорно установено по основание и размер и
съответно изискуемо.
В конкретния случай
административният орган изброил алтернативно и не изяснил точно в коя хипотеза
от посочените законови основания попада бенефициентът. Само по себе си
непосочването на конкретно правно основание представлявало съществено нарушение
на административно-производствените правила, тъй като водело до неяснота на
административния акт и препятствало осъществяването на адекватна защита от
страна на жалбоподателя.
В административния акт липсвало
изложение на фактическите съображения, поради които административният орган
приел, че е налице основание за прихващане на суми, с което била нарушена нормата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
С оглед на така изложеното, се
моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх.№
02-260-2600/3458 от 12.01.2023 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, в частта на извършеното прихващане в размер на 14 478.29
лв., като съдът се произнесе по съществото на спора със съдебно решение, по
силата на което да даде задължителни указания на административния орган за
възстановяването на неправомерно прихванатата сума в размер на 14 478.29 лв. на
земеделския производител. Жалбоподателят моли за присъждане на направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така
подадената жалба по изложените в нея доводи.
Ответната страна –
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли
жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден оспорения
административен акт. Моли за присъждане на разноските в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Заявява
възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващото дружество е регистрирано с Уникален регистрационен
номер (УРН) : 427941 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК).
На 29.04.2020 г., чрез пълномощник, от страна на дружеството е подадено
общо Заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01114. Във връзка с
така подаденото заявление с Уведомително писмо изх.№ 02-260-2600/3618 от
10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ дружеството е уведомено,
че ДФЗ оторизира суми по заявени схеми и мерки, като по схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци СЗ-МЗПД (моркови, зеле, дини, пъпеши) оторизираната
сума е 0 лева, съответно отчетеното намаление е в размер на 14 478.29 лева.
Исканите суми по схемите и мерките, както и намаленията и оторизациите по тях
са отразени в Таблица 1 на писмото. На следващо място е посочено, че по
схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19 от Делегиран
Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 14 478.29 лв. по
СЗ-МЗДП.
Така издаденото уведомително писмо е обжалвано по съдебен ред и отменено
в частта на извършеното намаление на субсидията в размер на 14 478.29 лв. по
схема СЗ-МЗДП, съответно оторизиране на сума по схемата в размер на 0 лв., и в
частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в
размер на 14 478.29 лв. с влязло в сила Решение № 472/04.07.2022 г.,
постановено по административно дело № 240/2022 г. по описа на Административен
съд – Хасково, като преписката е
върната на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
София за ново произнасяне по подаденото от „СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ“ ООД Заявление за
подпомагане с УИН 26/280520/01114 за кампания 2020 г., в частта му на заявеното
подпомагане за обвързано подпомагане за зеленчуци – СЗ-МЗДП.
След връщане на преписката от страна на административния орган е
издадено Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3618#11 от 07.12.2022 г. на Заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, което отново е обжалвано от дружеството, във връзка
с което е образувано административно дело № 1215 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 година. По делото е постановено решение, което към
момента на приключване на устните състезания по настоящото производство не е
влязло в законна сила, с което е отменено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. № 02-260-2600/3618#11 от
07.12.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
в частта на извършеното намаление на субсидията в размер на 14 478.29 лева по
мярка СЗ-МЗДП и в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от
бъдещи плащания в размер на 14 478.29 лева. Преписката е върната на административния
орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от „Семира Инвестмънт“ ООД
гр.Хасково заявление за подпомагане за кампания 2020 г. по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши).
С обжалваното в настоящото производство Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх.№ 02-260- 2600/3458 от
12.01.2023 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
жалбоподателят е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по
отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от
дружеството заявление за подпомагане с УИН: 26/080621/18789 за кампания 2021.
Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане. Заявено е, че тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Видно от Таблица 1 -
Оторизирани суми, по всички заявени от жалбоподателя схеми и мерки са били
оторизирани суми в пълния размер на исканото подпомагане за Кампания 2021.
Видно от Таблица 2 – Изплатени суми, от оторизираната сума по СЕПП в размер на 133
638.03 лева е прихваната сумата от 14 478.29 лева. В поясненията към Колона 4: „Прихваната сума” е посочено, че същата отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или
„Удържан данък общ доход" - отразява сумата на данъка, който на основание чл.
65, ал, 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ
„Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до
края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл.
38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите
от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи,
получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, ат Европейския фонд за развитие
на селските райони и от държавния бюджет.
Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 19.01.2023 г. Жалбата
срещу уведомителното писмо е депозирана в Административен съд - Хасково, като е
регистрирана с вх. № 609 от 24.01.2023 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Със Закона за подпомагане на земеделските производители се
определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките
и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата
на чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП в приложимата към датата на издаване на
писмото редакция, органът, който приема, проверява и взема решение по заявления
за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по
схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и
приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и
интервенции на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите,
мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика, е
Разплащателна агенция.
В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на
функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация
се възлага на Държавен фонд "Земеделие", чиято структура и
организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в
ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл. 20а,
ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата,
а разпоредбата на чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие" установява правомощие на Изпълнителния директор да взема
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно
ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена
Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, с т. 2 от
която са делегирани правомощия на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
– В. И. К. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Предвид
изложеното, оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на
издателя си.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му. В разглеждания случай в оспореното Уведомително писмо в табличен
вид са посочени схемите/мерките, по които жалбоподателят е кандидатствал,
оторизираните по тях суми, както и осъщественото прихващане на оторизирана сума.
Данните в Таблица 1 за оторизирани суми, поясненията към Таблица 1, Таблица 2 с
посоченото прихващане и съответните пояснения обаче са непълни,
неконкретизирани и от тяхното съдържание не може да се направи извод,
обосноваващ основанието за извършеното прихващане.
Фактическите основания за издаване на акта следва да са изложени
или в самия административен акт или в други подготвителни документи по
издаването му (допустим начин на мотивиране съгласно ТР № 16/75 г., а на ОСГК
на ВС), като същите следва да са конкретни и да са относими към приложимото
материално право, а когато актът е издаден по искане на адресата, тоест
издаването му не е предоставено на преценката на административния орган, както
е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради
което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган по
основателността на отправената претенция на съответното лице. Както основателно
се твърди от жалбоподателя, в поясненията към таблица 2 и конкретно към колона
4 "Прихваната сума" са изброени възможните основания, даващи
възможност на органа да приспадне оторизираните суми. Липсва обаче всякаква
конкретика, от която да се установи на база на коя от всички посочени
възможности органът е упражнил правата си да прихване процесната, посочена в
същата колона на Таблица 2, сума. Към преписката не са приложени издадени по
отношение на оспорващия уведомителни писма, респективно решения за финансова
корекция, респективно АУПДВ, актове, удостоверяващи приспадане на суми от ДФ "Земеделие"
по други схеми и мерки, или актове, с които се удържа данък общ доход. Липсват
и твърдения в акта или другите подготвителни документи от преписката, че такива
са издадени. Предвид това, дори такива да са налице, съдът е в невъзможност да
провери съображенията на органа.
Дори да се приеме, че оторизираната сума по СЕПП е частично
прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. с
наложена на ЗП санкция за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент №
540/2014 г. за кампания 2020 г. по схема СЗ-МЗДП, както се сочи в писменото
становище на органа, което е изпратено заедно с жалбата и административната
преписка на съда, следва да бъде отбелязано следното:
В разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) №
908/2014 г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените
задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство,
от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за
възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия,
предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от
същия регламент, където е посочено, че един от начините са събиране на вземания
е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в
съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към
длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в
националното законодателство.
Следователно разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение
(ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера да са
установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията
относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз
основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК
изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания
се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното
публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено
друго.
От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга
конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по реда на чл. 28 от
Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно, само ако сумите, с които
се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила
акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който
замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна
(активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за
компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с който е установено
публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното
законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се
упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е
необходимо да е безспорно установено по основание и размер, тоест да е
ликвидно.
В случая към момента на издаване на оспорения акт, уведомителното
писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ период, не е подлежало на
предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане
на административния орган. При липсата на предварителна изпълняемост на това уведомително
писмо и наличието на висящо съдебно производство по оспорването му
административният орган не е имал правната възможност да извърши прихващането.
В този смисъл са и Решение № 1294 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 10746/2021 г.
по описа на ВАС, V отделение; Решение № 6706 от 04.06.2020 г. по адм. дело №
1205/2020 г. по описа на ВАС, V отделение; Решение № 2895 от 29.03.2022 г. по
адм. дело № 436/2022 г. на ВАС, V отделение и др.
С оглед на това съдът намира, че процесното уведомително писмо в
оспорената му част е незаконосъобразно и по същество поради липса на
материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014
г. и следва да бъде отменено в съответствие с чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид така изложените съображения, процесното уведомително
писмо, в обжалваната му част, следва да бъде отменено поради наличието на
основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, а преписката следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по подаденото от „Семира
Инвестмънт“ ООД заявление за подпомагане за кампания 2021 г., съобразно
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски.
По делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски в
размер на 1 750 лева, от които 50 лева - дължимо внесена държавна такса и 1 700
лева - заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.01.2023 г. (л. 23) и същите следва да бъдат присъдени в
поискания размер. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, доколкото с оглед материалния
интерес по делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се приеме, че платеният адвокатски хонорар не
превишава нормативноустановения минимум, поради което не са налице основания за
намаляването му.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх.№
02-260- 2600/3458 от 12.01.2023 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, в частта на извършеното прихващане в размер на 14 478.29 лв.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по
заявлението на „СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ” ООД, УРН : 427941 с УИН: 26/080621/18789 за
кампания 2021 относно отменената част на оспореното уведомително писмо, в
съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на „СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ” ООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г. Д. Д., сумата в размер на 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: