Р Е
Ш Е Н
И Е №
260110
гр.Пловдив, 23. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Мария
Шишкова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 790/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр.
с чл.422 от ГПК във вр. с чл.327 от ТЗ във вр. с чл.24 ал.2 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от „БИО ТЕРРА НИЛ“
ЕООД, ЕИК – *********, чрез адв. С.И., против Решение № 398/05.02.2020г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№
3872/2019г., с което са отхвърлени предявените от дружеството против Земеделски производител
Н. В. Б. искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5 074,50 лв. – обща
главница, представляваща сбор от дължимите суми по четири договора за доставка
на селско – стопанска продукция, както следва: Договор от 01.09.2017 г. на
стойност 1177,50 лв., Договор от 04.09.2017 г. на стойност 1477,50 лв., Договор
от 10.09.2017 г. на стойност 1224 лв. и договор от 18.09.2017 г. на стойност
1195,50 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.12.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 19966/2018 г. по описа на ПдРС; както и е осъдено дружеството да му заплати сумата в размер на 800
лв.- разноски по делото в размер на заплатено адвокатско възнаграждение. Моли
да бъде отменено решението изцяло и вместо това да се постанови друго, с което
да се уважат заведените искове.
Въззиваемата страна Земеделски
производител Н. В. Б., ЕГН **********,***, чрез адв. М. П., депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД против Земеделски производител
Н. В. Б., е заведена искова молба, ведно с уточнителна молба към нея неразделна
част /на л.30/, с която посочва, че вземанията
произтичат по сключени между страните устни договори за доставка на
селско-стопанска продукция – чушки капия, както следва: Договор от
01.09.2017г., по силата на който са доставени чушки капия с тегло 7 850 кг. и
единична цена 12,5 ст./кг. и срок на плащане 01.09.2017 г.; Договор от
04.09.2017 г., по силата на който са доставени 9 850 кг чушки капия с единична
стойност 12,5 ст./кг и срок на плащане 04.09.2017 г.; Договор от 10.09.2017г., по силата на който
са доставени 8 160 кг. чушки капия с единична цена 12,5 ст. със срок на плащане
10.09.2017 г. и Договор от 18.09.2017 г., по силата на който са доставени 7 970
кг чушки капия с единична цена 12,5 ст./кг. и срок на плащане 18.09.2017 г. Изтъква,
че доставките са извършени от него, издадени са фактури с вкл. ДДС, но не е
последвало плащане от страна на ответника. Посочено е мястото на доставка на
чушките – капия в гр. П., район
Северен, ***, зад магазин „Техномаркет“ в близост до ПУ „Паисий Хилендарски“ –
нов, където чушките се отглеждат. Конкретизира, че ползва под наем 250 дка
земя. Застъпва, че чушките са предадени на датите, посочени в исковата молба,
като лично управителят на ищцовото дружество е предавал фактически на ответника
стоките – предмет на делото. Чушките са били поставяни в чували в края на
нивата, като тема се намира кантар, който тегли до 500 кг. Преди управителят на
ищцовото дружество да предаде чушките, те са били теглени на кантара в
присъствие на предаващ и приемащ, както и в присъствието на работни, които са
се грижили за отглеждането на селскостопанската продукция. След това чувалите с
чушки – капия са товарени на бус, ползван от ответника. Претендира да бъдат
уважение исковете за гореописаните суми.
Към исковата молба
прилага цитираните 4 бр. данъчни фактури.
Ответникът Земеделски производител
Н. В. Б. депозира
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло
исковете. Поддържа, че не отговарят на
истината изложените от ищеца обстоятелства за наличие на сключени между
страните устни договори за доставка на чушки капия. Оспорва да е сключвал
договорите и да е получавал посочените количества чушки със съответната
стойност. Поддържа, че не е имал облигационни взаимоотношения с дружеството.
Оспорва фактурите като безстокови, т.е. издадени едностранно от мнимия продавач
без реално между посоченото за получател лице и посоченото за издател дружество
да е било налице предаване на стоки. Оспорват се подписите под фактурите, като
се сочи, че положения при реквизит „подпис“ на получателя текст – изписване на
име и подпис не са положени от Н. В. Б.. Освен това се твърди, че е практически невъзможно само в рамките на
един ден да се натоварят и извозят по посочения от ищеца начин само от ответника огромни количества чушки капия.
Застъпва, че ищцовото дружество няма наети на трудово правоотношение лица към
посочените дати за предаване или наети към онзи момент лица не са достатъчно на
брой, за да се извърши посоченото от ищеца теглене и натоварване.
В първото съдебно заседание на 27.09.2020г.
/протокол на л.45/ управителят на ищцовото дружество е заявил, че е имало
работници по трудов договор, и такива, които не са били. Относно фактурите е
посочил, че не са били подписани, тъй като от счетоводството му казали, че няма
нужда да се подписват.
В хода на производството е допусната ССЕ по формулирани въпроси от ищеца. В съдебно заседание на 05.11.2020г. /протокол на л.61/ е прието заключението, изготвено от вещото лице С. К..
В съдебно заседание на 21.01.2020г. /протокол на л.69/ е прието по искане на ответника изпратено от ТД на НАП Писмо с изх.№ 11-01-1111/31.10.2019г. /на л.66/, затова, че няма данни за подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД за регистрирани действащи трудови договори към дати 01.09.2017г., 04.09.2017г., 10.09.2017г. и 18.09.2017г. В същото съдебно заседание са разпитани по един свидетел за всяка страна.
Районен съд - Пловдив, за да постанови решението, излага основни
съображения, че във фактура № 31/01.09.2017 г. са отразени, като
изпълнител дружеството, като получател ответникът, наименование на стока –
чушки 7850 кг. с ед. цена 0,125 и обща стойност с ДДС 1 177,50 лв, отразено е
плащане по банков път, като фактурата не е подписана от представители на
получател и изпълнител; във фактура № 32/04.09.2017 г.
са отразени, като изпълнител дружеството, като получател ответникът,
наименование на стока – чушки 9850 кг. с ед. цена 0,125 и обща стойност с ДДС
1477,50 лв., отразено е плащане по банков път, като фактурата не е подписана от
представители на получател и изпълнител; във фактура № 33/10.09.2017 г. са отразени, като изпълнител дружеството,
като получател ответникът, наименование на стока – чушки 8160 кг. с ед. цена
0,125 и обща стойност с ДДС 1 224 лв., отразено е плащане по банков път, като
фактурата не е подписана от представители на получател и изпълнител; във фактура № 34/18.09.2017 г. са отразени, като изпълнител дружеството,
като получател ответникът, наименование на стока – чушки 7970 кг. с ед. цена
0,125 и обща стойност с ДДС 1 195,50 лв., отразено е плащане по банков път,
като фактурата не е подписана от представители на получател и изпълнител.
Аргументира, че Договорът за продажба е каузална сделка, при която купувачът получава собствеността на
продадената вещ, а продавачът - паричния й еквивалент. Отчитайки
спецификите на конкретния договор и доколкото същият има предмет продажба на родово определени вещи, то
собствеността върху тях се прехвърля на купувача с предаването им - арг. чл. 24, ал.2 ЗЗД, тоест, предаването на тези вещи е
необходима предпоставка за прехвърляне на собствеността върху тях за купувача. Районният съд налага
правен извод, че не се е установило между страните да е налице договорна връзка
по повод на конкретните родово определени вещи – чушки капия.
От показанията на св. Б. може да се направи извод, че Н. Б. е посещавал
полетата, на които са отглеждани чушки, като е използвал буса на управителя на
ищцовото дружество, но не може с категоричност да се направи извод, че е
товарил именно родово определените чушки капия, договорени между страните по
сключените устни договори, както и че тези чушки са натоварени от обработваната
от ищеца площ. Св. Б. е посочил, че Н. Б. и управителят на ищцовото дружество
са съседи по земя, като не знае дали освен чушките отглеждани от ищцовото
дружество има и други чушки на тези полета. Не става ясно и какво е отглеждал Н.
Б. на съседната на ищцовото дружество земя и не се установява с категоричност,
че е натоварил именно договореното количество и качество родово определени вещи
– чушки капия на договорената стойност от обработваната от ищеца земя, а още
повече не се установява и това да се е осъществило в присъствието на управителя
на ищцовото дружество, както се твърди в исковата молба с направените
уточнения.
Позовава се на съдебна
практика - Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о.,
ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на
ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е
прието, че макар да
не е подписана от купувача по договора за търговска продажба, издадената от
продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и
за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити
за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването
на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.
Районният съд мотивира, че
приетите по делото като доказателства фактури не са подписани от страните по
делото, нито са осчетоводени по
счетоводни сметки, дневници и регистри и за тях не е ползвано правото за
приспадане на данъчен кредит от ответното дружество, поради и което не може да
се приеме, че същите съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата. Доколкото липсват приемо –
предавателни протоколи и категорични гласни доказателства в тази насока, то по
отношение на същите следва да се приеме, че липсват каквито и да било
доказателства по делото, че доставките, оформени в тях са осъществени от
ищцовото дружество.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че е било успяло в хода на делото да докаже
дължимостта на претендираните суми и реалното предаване на стоката на ответника,
за което са имали устна договорка. Доказването е извършено чрез показанията на
доведения св. Б.. На следващо място, поддържа оплакването, че чрез приетата ССЕ
са били доказани основните елементи, които характеризират сделката продажба
между търговци - предмет и цена на стоката и който договор по естеството си е
неформален, двустранен и възмезден. Установено е, че фактурите са осчетоводени при
дружеството, а неизправната страна е Б., на когото е предадена стоката, но не е
заплатил дължимата цена.
Въззивната инстанция намира, че
възраженията са неоснователни. Това е
така, защото по делото не е извършено пълно доказване на факта на предаване на
стоката от продавача на купувача, което е предпоставка за уважаване на иска. От
показанията на св.П. Б., който работи като портиер на обекта и имащ задача да
следи влизащи и излизащи автомобили и лица, се налага извод, че е виждал Н. Б. през
2017г. да идва по време на чушките, общо 7 - 8 пъти, заедно с негови работници
и бус. Липсват доказателства обаче, че е
видял точно на определените дати 01.09.2017г.,
04.09.2017г., 10.09.2017г. и 18.09.2017г. предаването на процесните количества чушки
капия. Съгл. чл.24 ал.2 от ЗЗД – При договори за прехвърляне на
собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато
бъдат предадени. От съдържанието на
разпоредбата се налага извод, че предаването е съществена предпоставка от
фактическия състав за прехвърляне на
собствеността. В конкретния случай, няма спор, че не са били съставяни и
документи, отразяващи предаването на стоката със съответните количества на тези
дати като например- приемо/предавателни протоколи, които да са подписани и от
двете насрещни страни. Липсват и други документи,
които да водят до извода за реалност на извършените сделки на тези дати като
например - кантарни бележки, експедиционни бележки или др., при положение, че
се поддържа с писменото уточнение към
исковата молба /на л.30/ от дружеството,
че чушките капия са били изтеглени в края на нивата на голям кантар, мерещ до 500
кг. Липсват данни да са били съставяни и документи, съпътстващи транспортния
превоз, с оглед на значителното количество стока, за която се твърди да е
натоварена и извозена на процесните дати. На следващо място, не се доказва и
твърдението, че предаването е ставало в присъствието на работници на
дружеството, които са се грижили за отглеждането на селскостопанската
продукция. От приложеното писмо с изх.№
11-01-1111/31.10.2019г., изпратено от
ТД на НАП се констатира, че на посочените дати 01.09.2017г.,
04.09.2017г., 10.09.2017г. и 18.09.2017г. от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД не е
имало извършена осъществена регистрация
на трудови договори.
Показанията на св.Б. са разколебани
допълнително и от показанията на св.И. Д., доведен от ответника. Д. е посочил, че от 2016г. е
започнал да се занимава със земеделие, което граничи с това на Н. Б..
Произвеждали едни и същи култури – ягоди, а 2017 година била активна за това
производство. От приетото заключение на ССЕ на в.л. С. К. се констатира, че
процесните 4 бр. фактури, които не са подписани от получателя, са били осчетоводени
само в счетоводството на дружеството, но не и в счетоводството на ЗП Н. Б.,
тоест не е и налице признание на неизгодни факти.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно
правния резултат дружеството – жалбоподател
ще бъде осъдено да заплати на Н. В. Б. сумата 800 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава
Решение
№ 398/05.02.2020г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 3872/2019г.
Осъжда „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, ЕИК - *********, гр. П., район - Северен, ул. „***, да
заплати на Земеделски производител Н. В. Б., с ЕГН - **********,***, сумата в
размер на 800 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№ 790/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :