Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 31.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ П.при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното
от районен съдия П.АНД № 225/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № 12, представлявано от членовете на съвета на
директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В., против Наказателно постановление № 468007-
F501107 от 09.10.2019 г. издадено от директор офис /дирекция/ за обслужване
Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 бук. „а“
във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не се явява законовият представител, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и становище за основателност
на жалбата, подкрепено от аргументирано писмено становище, като основен довод
е, че АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява подробно устно и
писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона,
като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това, че в качеството си
на осигурител не е подало в срок декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“
за м. март 2019 г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. декларациите е следвало да
бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, т.е. до 25.04.2019 г., вкл.
Нарушението било извършено на 26.04.2019 г. в гр. Пазарджик.
Декларациите за 21 лица били подадени по електронен път на 05.06.2019 г. и
приети с Протокол № 13000193081510/05.06.2019 г. Налице било закъснение от 1
месец и 10 дни.
Нарушението било констатирано на 16.05.2019 г. в ТД на НАП Пловдив, ИРМ
Пазарджик, при възлагане на проверка за установяване на факти и обстоятелства с
РИП № П-16001319087725/16.05.2019 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3 т.1 бук. „а“ във вр. с чл.2
ал.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО, поради
което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН бл.№ F501107 от
22.07.2019 г. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е бил
канен изрично за това действие, като в същия било отбелязано, че се съставя на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. На 26.07.2019 г. АУАН бил връчен на единия от
представляващите дружеството-нарушител М.В.срещу подпис.
Въз основа на акта на 09.10.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на дружеството чрез представляващия М.В.на 16.01.2020 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от санкционираното дружество
чрез представляващия Х.Т. чрез АНО до съда по куриер на 23.01.2020 г., поради
което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Г.К.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото
си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Съдът намира за неоснователно основното от
възраженията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, а именно
за допуснато нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Вярно
е, че АУАН неправилно е бил съставен срещу дружеството на основание чл.40 ал.2
от ЗАНН. Установи се по делото, главно от показанията на св. Г.К., че
последният е съставил против „Х.“ АД процесния акт в отсъствие на представител
на дружеството и без същото да е било надлежно уведомено за съставяне на такъв.
При това положение не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на законовия представител на дружеството или
упълномощено от него лице. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде
съставен в отсъствие на нарушителя когато той е бил надлежно поканен,
но не се е явил. В този смисъл е допуснато процесуално нарушение, но съдът
намира, че същото не е съществено, доколкото не е засегнато правото на защита
на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе,
четири дни след съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, той е бил предявен
и връчен (на 26.07.2019 г.) на надлежно представляващо дружеството лице. По
този начин дружеството е узнало описаните обстоятелства по извършване на
нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по тях. Факт е, че
то не може да се защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а именно
достоверността на отразената дата на съставянето му, присъствието на сочените
свидетели при съставянето и относно самия актосъставител. Най-същественото от
тези три обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на АУАН с оглед
преценка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че отразената
дата на съставяне на АУАН- 22.07.2019 г. е достоверна, тъй като в поддържания
регистър в НАП за издаваните АУАН номерата им и датите на издаване се генерират
автоматично от ползвания софтуерен продукт, така че процесният акт е издаден на
датата, посочена в него. Това се установява и от самата бланка на процесния
АУАН. И с оглед на това, че четири дни по-късно е предявен и връчен на
дружеството-нарушител, то това че актът е съставен в отсъствие на представляващ
същото и че дружеството не е канено за съставянето му, не накърняват правото на
защита на дружеството.
Съдът не
споделя и второто изтъкнато основание, водещо до порочност на НП, а именно
неспазването на срока по чл.34 от ЗАНН при съставянето на АУАН.
От показанията на актосъставителя- св. К., се
установява, че на 16.05.2019 г. му е било възложено с резолюция да извърши
проверка по отношение спазване на данъчно-осигурителното законодателство от
дружеството- жалбоподател във връзка с получен по електронен път сигнал в НАП с
твърдения, че дружеството не е подало декларации обр.1 и обр.6 за месеците
декември 2018 г. и януари 2019 г. Св. К. извършил същия ден проверка в
електронния масив на НАП досежно подадените от дружеството декларации по
образец 1 и образец 6 и установил, че такива не са подадени в срок за няколко
месеца.
Той обясни също, че проверката се извършва с оглед въведените електронно данни
в информационния масив на НАП по отношение на декларациите обр.1 и обр.6, в
това число и кога са подадени тези декларации, респ. не са подадени такива. Не
се спори по обстоятелството, че именно на 16.05.2019 г. е била възложена и
извършена от св. К. тази проверка и че именно в хода на същата до издаването на
АУАН е установено и нарушението и нарушителя. Но дори и да се приеме, че
нарушението е било констатирано в по-ранен момент, дори и към датата на
извършването му- 26.04.2019 г., то и в този случай от тази датата до датата на
съставяне на АУАН (22.07.2019 г.) не е изтекъл тримесечният срок за съставяне
на акта по чл.34 от ЗАНН- от извършване/установяване на нарушението и
нарушителя.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на АНП. Последното е започнало със съставяне на
АУАН, който както се посочи е издаден в законоустановения срок. НП също е
издадено в предвидения законов срок. И двамата акта са издадени от лица с
материална и териториална компетентност. В същите е дадено пълно описание на
нарушението и се съдържат всички съставомерни признаци. Спазени са изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП.
На следващо
място съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител
свързано с нарушение на материалния закон, основаващо се на посочената за
нарушена разпоредба- чл.3 ал.1 т.1 бук. „а“ изр.2 от Наредба Н-8/2005 г., която
разписва, че подаването на декларацията обр.1 се подава при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението. Твърди се, че
възнагражденията за м. март 2019 г. били изплатени по-късно. Това твърдение
обаче не е подкрепено от каквито и да било обективни доказателства, защото
видно от Справка-данни за осигуряване за м. март 2019 г. се установява, че
декларациите за 21 лица са входирани на 05.06.2019 г., а в колоната за вид
плащане не е отразено заплащането на допълнителни доходи след 25-то число на
месеца (код 6). Именно изплащането на такива допълнителни доходи визира
цитираната разпоредба от Наредбата. Ако такова възнаграждение е било изплатено,
то осигурителят е следвало да подаде допълнителна декларация. В случая
подаването на декларация обр.1 не зависи дори и от това дали и кога са
начислени и изплатени или не възнагражденията на работниците и служителите.
Всичко
изложено до тук дава основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му нарушение. От гласните и писмени доказателства безспорно
се установява, че то в качеството си на осигурител, по което обстоятелство не
се спори, не е подало в законоустановения срок декларация обр.1, за своите
работници и служители за периода м. март 2019 г., а е сторило това след 1 месец
и 10 дни. Правилно наказващият орган е квалифицирал деянието като бездействие
по отношение изпълнение на задължение по КСО и Наредба Н-8, която е била действаща
към момента на извършване на нарушението. Действително към настоящия момент
тази наредба е отменена и от 03.01.2020 г. не действа, но тази отмяна не
рефлектира върху съставомерността на нарушението, тъй като инкриминираното
бездействие на дружеството запазва статута си на административно нарушение в
действащата от 03.01.2020 г. Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
където това задължение е разписано в нормата на чл.4 ал.1.
Съдът не
споделя и другото възражение на процесуалния представител на въззивника, а
именно че случаят разкривал признаците на маловажно деяние по смисъла на 28 от
ЗАНН. Регламентирането на този род нарушения (неподаването в срок на декларации
обр.1) защитава обществените отношения свързани с гарантирането на осигурителните
права на заетите по трудово правоотношения лица. Така се контролира ежемесечно
дали са начислени и заплатени не само трудовите възнаграждения, но и
осигурителните вноски- за здравно, пенсионно осигуряване, обезщетения за
безработица, майчинство и др. С подаването на декларацията, съгласно чл.9 ал.1
т.1 от КСО, тези вноски стават задължителни за погасяване в посочения размер и
на посоченото основание. При неподаване на декларация се засягат пряко
посочените права на работниците. Освен това се ощетява и държавата от невнесените осигурителни вноски и данък. Освен
това конкретното нарушение не е изолиран случай. Както се посочи вече освен
настоящето нарушение дружеството е санкционирано за още 20 такива нарушения-
неподаване на декларации обр.1 и обр.6 и това бездействие е в един
продължителен период от време. С оглед на това съдът намира, че настоящият
случай не разкрива признаците на маловажност.
Съдът
намира, че наказващият орган правилно е наложил имуществена санкция на
дружеството по на основание чл.355 ал.1 от КСО, която е определена в минималния
предвиден в закона размер от 500 лева, като е отчетено че декларациите са
подадени със закъснение както и е отчетен периодът на закъснението от 23 дни.
С оглед на
всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе
представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане
на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут
на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за
НАП, а ТД на НАП-Пловдив, Офис Пазарджик, чийто представител е издал процесното
НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се
разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, но следва да се
отчете че е с фактическа или правна сложност, което е обусловило и
необходимостта от ангажиране на допълнителни писмени доказателства от страна на
процесуалния представител на въззивника и изготвянето на писмени бележки, поради
което следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер близък до
максималния, а именно от 100 лева.
Така мотивиран Районен съд
Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 468007- F501107 от 09.10.2019 г. издадено от директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП
Пловдив, с което на „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „***“ № 12, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т.,
К.Х.Т. и М.П.В., за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 бук. „а“ във вр. с чл.2 ал.1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“
№ 12, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В.ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за
приходите разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: