№ 85
гр. Враца, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 11736/07.04.2021 г. на Р. П. Г. и О. Т. Г., двамата
от гр.Мездра, против Разпореждане по изп.д.№ 2016***0400761 по описа на ЧСИ И.
Ц., рег.№ ***, район на действие ОС Враца, с което е оставено без уважение
подаденото от тях възражение вх.№ 9923/23.03.2021 г. срещу насрочен на 29.03.2021 г.
опис на недвижим имот, находящ се в гр.*** и представляващ самостоятелно жилище
от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда със застроена площ от 117,70 кв.м.,
ведно с избено помещение, находящо се в западната част на сградата, със застроена
площ от 14,60 кв.м.; избено помещение, находящи се в западната част на сградата със
застроена площ от 12,56 кв.м.; избено помещение, находящо се в югозападната част на
сградата, със застроена площ 20,73 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото,
представляващо УПИ ІV-294 по плана на гр.Мездра, обл.Враца, одобрен със Заповед
№ 11/20.02.1989 г. на кмета на Община Мездра, с административен адрес: гр.***,
целият имот с площ от 450 кв.м.
В жалбата се твърди, че върху този имот на 26.03.2015 г. е била учредена
договорна ипотека в полза на Б. И. Б.. Тази ипотека е била заличена на 02.11.2015 г. и
имотът е продаден от собствениците С. М. Д. и Д. М. Д. /длъжник в изпълнителното
производство/ на жалбоподателите Р. П. Г. и О. Т. Г.. Сочи се, че към момента на
1
изповядане на сделката върху имота не е имало вещни тежести. Жалбоподателите
сочат още, че на 05.05.2016 г. са продали имота на М. В. Г. и М. Ч. Г.. Договорена е
била продажна цена от 15 000 лв., която купувачите е следвало да заплатят в
едногодишен срок от датата на сключване на сделката. На същата дата – 05.05.2016 г. е
вписана законна ипотека върху недвижимия имот за обезпечаване вземането на
продавачите Р. и О.Г.. Прави се обобщение, че след заличаването на договорната
ипотека от 26.03.2015 г., учредена в полза на присъединилия се в изпълнителното
производство взискател Б. И. Б., върху имота има вписана законна ипотека от
05.05.2016 г. в полза на жалбоподателите, която е първа по ред при евентуално
принудително изпълнение.
В жалбата се посочва още, че на 12.10.2017 г. е вписана искова молба, подадена
от Б. И. Б. против Д. М. Д., С. М. Д., О. Т. Г. и Р. П. Г. за прогласяване
недействителността на акта-съгласие за заличаване на договорната ипотека от
26.03.2015 г. С Решение от 15.01.2019 г. на РС-Мездра на основание чл.26, ал.2, пр.2
ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД е прогласена недействителността на акта-съгласие за заличаване на
ипотека, учредена с нотариален акт № 200, т.І, рег.№ 722, н.д.№ 92/2015 г., вписана с
вх.№ 758/26.03.2015 г., акт № 13, т.ІІІ, д.№ 2111, партидна книга 46321 на АВ-СВ
Мездра. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 310 от 21.10.2019 г. на ОС-Враца,
а с Определение № 636 от 21.07.2020 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.179, ал.3,
изр.2 ЗЗД предвижда, че при обявяването за недействителен на акта, въз основа на
който е станало заличаването на ипотеката, същата може да бъде вписана наново, но в
този случай има ред от новото вписване. Жалбоподателите считат, че след като не е
вписана договорна ипотека в полза на взискателя Б. И. Б., последният не е активно
легитимиран да води изпълнително дело и принудителното изпълнение не може да
бъде насочено към недвижимия имот.
Жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното разпореждане.
С молба вх.№ 1494/18.08.2021 г. Р. П. Г. и О. Т. Г. уточняват, че към момента на
налагане на възбраната фактическа власт по отношение на недвижимия имот се
упражнява от собствениците М. В. Г. и М. Ч. Г., чрез жалбоподателите като
държатели. Конкретизират, че с нотариален акт № 83, т.ІІ, рег.№ 1324, дело № 137/2016
г. са продали имота на М. В. Г. и М. Ч. Г., но при продажбата са си запазили правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота и са останали в имота, но не като
собственици, а като държатели на същия.
Длъжникът Д. М. Д., редовно уведомена при прилагане разпоредбата на чл.41,
ал.2 ГПК, не е подала възражение в срока по чл.435, ал.3 ГПК.
В същия срок не е постъпило възражение по жалбата и от взискателя "ОТП
Факторинг България" ЕАД. Преди съдебно заседание е постъпила молба вх.№
1803/10.09.2021 г. от този взискател, чрез юрисконсулт С. З., в която се заявява, че
2
длъжникът Д. М. Д. не е собственик на имота, до който се отнася жалбата, поради
което "ОТП Факторинг България" ЕАД не е направило искане за насочване на
принудително изпълнение по отношение на имота и не може да се ползва от такова
изпълнение. Прави искане за присъждане на деловодни разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв., като прилага списък по чл.80 ГПК.
Подадено е възражение вх.№ 15233/11.05.2021 г. от присъединения взискател
Б. И. Б., който оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Намира жалбата
за недопустима, тъй като е подадена от лица, които нямат правен интерес, не са
длъжници по изпълнителното дело и нямат правата по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Навежда
доводи, че влязлото в сила решение на РС-Мездра, с което е прогласена
недействителността на акта-съгласие за заличаване на учредената в негова полза
ипотека, се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателите,
поради което по отношение на тях важи първоначалното по ред вписване. Поради това
счита, че към момента на изповядане на прехвърлителните сделки върху имота е имало
вещни тежести, вписаната в негова полза договорна ипотека е първа по ред, не е било
необходимо повторното й вписване и разпоредбата на чл.179, ал.3 ГПК не е
приложима.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви със
становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба, тъй като всяка
нищожност по чл.26 ЗЗД е абсолютна и води до пълна невъзможност опорочената
сделка да породи правни последици.
Като взе предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2016***0400761
по описа на ЧСИ И. Ц. и като обсъди наведените доводи в жалбата и в подадените от
взискателите становища, както и изложените от съдебния изпълнител съображения,
настоящият съдебен състав приема следното:
Изпълнителното производство е образувано на 17.08.2016 г. по молба на
"БАНКА ДСК" ЕАД, гр.София и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на
20.07.2016 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 360/20.07.2016 г. по
ч.гр.д.№ 944/2016 г. по описа на Районен съд-Мездра, с която е разпоредено длъжника
Д. М. Д., ЕГН **********, да заплати на взискателя сумата 9 111,29 лв. – главница,
19,01 лв. – наказателна лихва за периода 05.09.2015 г.-15.06.2016 г.; 887,62 лв. –
договорна лихва за периода 05.09.2015.-15.06.2016 г.; 120,00 лв.-заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2016 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На 14.09.2017 г. е подадена молба от "ОТП Факторинг България" ЕАД за
конституирането му като взискател. В молбата се сочи, че на 09.12.2016 г. е сключен
Договор за покупко-продажба на вземания, по силата на който "БАНКА ДСК" ЕАД,
гр.София е цедирала на "ОТП Факторинг България" ЕАД пакет от свои изискуеми
вземания, в т.ч. и вземанията си от Д. М. Д.. Молбата е уважена от съдебния
3
изпълнител и с Постановление от 14.09.2017 г. ЧСИ Ц. е конституирала "ОТП
Факторинг България" ЕАД като взискател по изпълнителното дело.
На 24.06.2020 г. е постъпила молба от Б. И. Б., с която иска на основание
чл.456, ал.1 ГПК да бъде присъединен като кредитор на длъжника Д.М. Д.. Към
молбата е приложено удостоверение изх.№ 235/16.06.2020 г. по чл.456, ал.3 ГПК, от
което е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2019 г. по ч.гр.д.№
1468/2019 г. на РС-Мездра е образувано изп.д.№ 2020***0400018 по описа на ЧСИ А.
А., рег.№ ***, с район на действие ОС-Пловдив, за общо дължима сума в размер на 22
794,77 лв. Молбата е уважена от ЧСИ И. Ц. и с разпореждане от 24.06.2020 г. Б. И. Б. е
присъединен като взискател по изп.д.№ .№ 2016***0400761.
С молба от 24.11.2020 г. присъединеният взискател Б.Б. е поискал да бъде
наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.***, и да бъдат извършени
опис и оценка на имота.
От приложените към молбата документи и изисканите такива от Агенцията по
вписванията се установява следното:
С констативен нотариален акт № 86, т.V, рег.№ 3243, дело № 409/2014 г. на
нотариус Б. М., рег.№ ***, с район на действие РС-Мездра, е признато право на
собственост на С. М. Д. върху ¾ ид.ч. и на Д. М. Д. върху ¼ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ втори етаж – самостоятелно жилище от двуетажна двуфамилна масивна
жилищна сграда, със застроена площ 117.70 кв.м., ведно с избено помещение,
находящо се в северозападната част на сградата, със застроена площ 14.60 кв.м.,
избено помещение, находящо се в западната част на сградата, със застроена площ 12.56
кв.м. и избено помещение, находящо се в югозападната част на сградата, със застроена
площ 20.73 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ІV-
294 в кв.12 по плана на гр.Мездра, с административен адрес: гр.***, ***.
С Договор за паричен заем от 26.03.2015 г. Б. И. Б. е предоставил на Д. М. Д. в
заем сумата 21 000 лв. За обезпечаване вземането по този договор с нотариален акт №
200, том І, рег.№ 772, дело № 92/2015 г.. по описа на нотариус Б. М. Д. М. Д. и С. М. Д.
са учредили в полза на Б. И. Б. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот
в гр.Мездра. Ипотеката е вписана в Служба по вписванията-Мездра с № от дв.вх.рег.
758 от 26.03.2015 г., акт № 13, том ІІІ, дело № 211.
Въз основа на молба-съгласие от ипотекарния кредитор Б.Б. с нотариална
заверка на подписа рег.№ 2924/30.10.2015 г. на нотариус Ц. Б. е извършено заличаване
на ипотеката с № от дв.вх.рег. 2900 от 02.11.2015 г., акт № 131, том І.
На същата дата – 02.11.2015 г. С. М. Д. и Д. М. Д. са продали собствения са
недвижим имот на О. Т. Г. и Р. Т. Г.. Сделката е вписана в СВ-Мездра с № от дв.вх.рег.
2905 от 02.11.2015 г., том Х, акт № 35, дело № 1059/2015 г.
С нотариален акт № 83, том ІІ, рег.№ 1324, дело № 137/2016 г. на нотариус Х.
А., рег.№ ***, с район на действие РС-Мездра, Р. П. Г. и О. Т. Г. продават същия имот
4
на М. Ч. Г., който по време на сделката е в граждански брак с М. В. Г.. Сделката е
вписана в СВ- Мездра с дв.вх.рег.№ 1092 от 05.05.2016 г., акт № 197, том ІІІ, дело №
317/2016 г. За обезпечаване вземането за продажна цена по този договор в полза на
продавачите Р. П. Г. и О. Т. Г. в СВ-Мездра е вписана законна ипотека върху
недвижимия имот от купувача М. Ч. Г. с дв.вх.№ 1093 от 05.05.2016 г., том І, акт №
2/2016 г.
Не се спори относно обстоятелството, че с влязло в законна сила Решение №
103/06.07.2017 г. по НАХД № 257/17 г. на РС-Мездра Д. М. Д. е призната за виновна в
това, че в периода 01.06.2015 г.-02.11.2015 г. чрез неустановено лице е съставила
неистински частен документ – молба съгласие от името на Б. И. Б. и го е употребила
пред съдия по вписванията гр.Мездра на 02.11.2015 г., за да докаже, че е погасено
задължението й по договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 200 от 26.03.2015
г. на нотариус Б. М., което деяние е престъпление по чл.309, ал.1 НК. Със същото
решение на основание чл.78а НК Д.Д. е освободена от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.309, ал.1 НК и й е наложено административно
наказание глоба от 1 000 лв. в полза на държавата.
На 12.10.2017 г. е вписана искова молба с ищец Б. И. Б. с № от дв.вх.рег. 1784
от 12.10.2017 г., том ІІІ, акт № 57/2017 г. С Решение № 10/15.10.2019 г. по гр.д.№
391/2018 г. на РС-Мездра е уважен предявеният от Б. И. Б. против Д. М. Д., О. Т. Г., Р.
П. Г., М. Ч. Г. и М. В. Г. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД и е
прогласена недействителността на акта на съгласие за заличаване на ипотека, учредена
с нотариален акт № 200, т.І, рег.№ 772, н..д.№ 92/2015 г. на нотариус Б. М., което
съгласие за заличаване на ипотеката е вписано с вх.№ 2900 от 02.11.2015 г., акт № 131,
т.І, имотна партида 46331 на СВ-Мездра. Този съдебен акт е потвърден с Решение №
310/21.10.2019 г. по в.гр.д.№ 426/2019 г. на ОС-Враца, а с Определение №
636/21.07.2020 г. по гр.д.№ 1484/2020 г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение. Влязлото в сила съдебно решение по вписаната
искова молба е вписано в СВ-Мездра под № от дв.вх.рег. 2166 от 24.11.2020 г., том І,
акт № 113/2020 г.
С постановление от 21.12.2020 г. ЧСИ И. Ц. е уважила молбата на
присъединения взискател 24.11.2020 г. и е наложила възбрана върху недвижимия имот,
който към момента е собственост на М. Ч. Г. и М. В. Г., приемайки че същият е
придобит след вписана ипотека в полза на Б. И. Б. за задължение на Д. М. Д..
Възбраната е вписана в СВ-Мездра под № от дв.вх.рег. 1 от 04.01.2021 г., том І, акт №
1/2021 г.
Съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимия имот на 02.02.2021 г.,
но на посочената дата описът не се е осъществил, поради нередовно уведомяване на
страните.
Насрочен е нов опис на 29.03.2021 г., за който са изпратени съобщения не само
5
до страните, но и до първоначалните приобретатели на имота – О. Т. Г. и Р. П. Г., както
и до последните приобретатели на имота – М. Ч. Г. и М. В. Г.. Съобщенията за
насрочения опис са връчени на 19.03.2021 г.
На 23.03.2021 г. са постъпили възражение вх.№ 09922 от М. В. Г. и М. Ч. Г. и
възражение вх.№ 09923 от Р. П. Г. и О. Т. Г., в които се заявява, че правата им ще
бъдат засегнати от предприетото принудително изпълнение по отношение на
недвижимия имот. Развиват се съображения, че имотът не може да бъде предмет на
принудително изпълнение, тъй като по отношение на същия не е вписана договорна
ипотека в полза на присъединения взискател Б. И. Б.. Молят да не бъдат извършвани
опис и оценка на имота поради липса на активна легитимация на Б.Б.. По така
подадените възражения ЧСИ се е произнесъл с Разпореждане, с което оставя същите
без уважение и което е предмет на обжалване в рамките на настоящето производство.
В хода на съдебното производство са представени доказателства, от които е
видно, че по молба на Б. И. Б. на основание чл.179, ал.3 ЗЗД в негова полза е
извършено ново вписване с № от дв.вх.рег. 1758 от 13.09.2021 г., том І, акт № 27/2021 г.
на заличената договорна ипотека, по която ипотекарни длъжници са Д. М. Д. и С. М.
Д..
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.436, ал.1, изр.2
ГПК – разпореждането е връчено на жалбоподателите на 02.04.2021 г., а жалбата е
депозирана на 07.04.2021 г.
Жалбата е подадена от лица, които не са страни в изпълнителното
производство. Съгласно нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
В случая жалбоподателите са се възползвали от тази предвидена в закона
възможност за защита на правата си. В жалбата е обоснован правен интерес от същата
с твърдението, че жалбоподателите Р. П. Г. и О. Т. Г. са носители на вещно право на
ползване на недвижимия имот, предмет на принудително изпълнение, и в това си
качество са държатели на имота. Доколкото тези лица не са страна в изпълнителното
производство, то фактът на държането или владението на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение, обуславя законността на предприетото от
съдебния изпълнител действие. Първоначално в жалбата не са изложени твърдения
относно начина, по който е владян недвижимия имот към момента на налагането на
възбрана върху същия, поради което с Определение № 134/09.07.2021 г. съдът е дал
6
указания на жалбоподателите да конкретизират твърденията си в тази насока като
посочат от кого е упражнявана фактическа власт към релевантния момент на налагане
на възбраната – 21.12.2020 г. Както бе посочено, с молба вх.№ 1494/18.08.2021 г. Р. П.
Г. и О. Т. Г. уточняват, че към момента на налагане на възбраната фактическа власт по
отношение на недвижимия имот се упражнява от собствениците М. В. Г. и М. Ч. Г.,
чрез жалбоподателите като държатели. Конкретизират, че с нотариален акт № 83, т.ІІ,
рег.№ 1324, дело № 137/2016 г. са продали имота на М. В. Г. и М. Ч. Г., но при
продажбата са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота и
са останали в имота, но не като собственици, а като държатели на същия.
Съгласно съдената практика, залегнала в Определение № 330 от 28.01.2016 г.
по ч. гр. д. № 5487/2015 г. на САС, Определение № 1294 от 15.05.2015 г. по гр. д. №
1786/2015 г. на САС, Определение № 1506 от 05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 993/2015 г. на
САС, Определение 1041 от 27.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 1149/2020 г. на САС и др.,
допустимостта на жалбата се обуславя от твърденията в нея, които в случая са ясни и
недвусмислени и съставляват съдебно заявена претенция, че фактическата власт върху
спорния недвижим имот се осъществява от Р. П. Г. и О. Т. Г. като носители на вещно
право на ползване и държатели на имота. Дали фактическата власт действително се
упражнява от жалбоподателите и дали соченото ограничено вещно право върху имота
е възникнало и съществува за тях, респ. изключва правата на присъединения взискател
Б. Б. като ипотекарен кредитор, са въпроси по същество.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ІІ. По основателността на жалбата:
Процесуалният способ по чл. 435, ал.4 ГПК е предоставен за защита на
владението върху вещта, за разлика от исковата защита по чл. 440, ал.1 ГПК или
чл.124, ал.1 ГПК, която е предназначена да защити правото на собственост. Както е
разяснено в т.4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, във
връзка със съпоставката между иска по чл. 440 ГПК и обжалването по чл. 435, ал. 4
ГПК като средства за защита на третото лице, чийто имуществени права са засегнати
от принудително изпълнение, предмет на производството по обжалването по чл. 435,
ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него
въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността
или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК
създава сила на пресъдено нещо само по отношение законосъобразността или не на
действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение материалното право на
собственост. Ясно и правно аргументирано е проведена разликата между двата способа
за защита, като спрямо обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е подчертано поставеното от
закона изискване третото лице да е във владение на вещта към деня на възбраната.
7
Това виждане е залегнало и в мотивите по т.2 на ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д.№ 4/2017
г., ОСГТК на ВКС, според които в хипотезите на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК фактът на
държането или владението на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение обуславя законността на предприетото от съдебния изпълнител действие. С
право на жалба срещу него разполагат само тези трети за изпълнителния процес лица,
които упражняват фактическа власт върху вещите към момента на насочване на
принудително изпълнение върху тях, защото посягането върху тяхно имущество за
чужд дълг, извън случаите по чл.429, ал.3 ГПК, е незаконно.
Следователно основателността на жалбата се обуславя от установяване не само
на факта, че към налагане на възбраната жалбоподателите са носители на ограничено
вещно право върху недвижимия имот, но най-вече от факта, че са упражнявали
владение върху тази вещ към момента на налагане на възбраната. Тук владението е
разбирано като фактическо състояние, а не като право на владение, като едно от
правомощията на собственика на вещта или като ограничено вещно право. Законът в
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК не отдава правно значение на факта въз основа на
който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е
осъществил законосъобразно или не.
Без съмнение със сключения на 05.05.2016 г. договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 83, т.ІІ, рег.№ 1324, дело № 137/2016 г. по описа на
нотариус Х. А., жалбоподателите Р. П. Г. и О. Т. Г. са прехвърлили правото на
собственост върху имота на купувачите М. Ч. Г. и М. В. Г., като са си запазили
пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имота. Както бе посочено, от
значение за приложението на нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК обаче е да бъде установен
факта на владение върху имота като фактическа власт. Именно упражняваната
фактическа власт като външно обективирани фактически действия дава право на
третите лица-жалбоподатели да получат защита на материалното си право по реда на
обжалване на действията на съдебния изпълнител. В настоящото производство
жалбоподателите не доказаха по никакъв начин, че са упражнявали фактическа власт
върху имота както към момента на сключване на сделката, така и към момента на
налагане на възбраната върху имота. По изпълнителното дело не е извършен опис, при
който съдебният изпълнител да е констатирал в чие владение е имотът. От събраните
писмени доказателства в изпълнителното производство също не може да бъде
направен извод в тази насока. Ето защо при насрочването на делото с Определение №
196/20.08.2021 г. съдът изрично е дал указания на на жалбоподателите, че носят тежест
за доказване на изложените твърдения относно владението на имота към момента на
налагане на възбраната. Въпреки тези указания в съдебното производство не са
ангажирани допълнителни писмени и/или гласни доказателства.
В обобщение на изложеното съдът намира, че по делото не е установен фактът
на държането или владението на вещта, поради което в рамките на настоящето
8
производство по чл.435, ал.4 ГПК не могат да бъдат приети за доказани твърденията на
третите лица-жалбоподатели, че предприетото от съдебния изпълнител принудително
изпълнение е незаконно, тъй като е насочено върху недвижим имот, който към
момента на налагане на възбраната е бил в тяхна фактическа власт.
В рамките на настоящето производство претенция за присъждане на разноски,
включващи юрисконсултско възнаграждение, е заявена единствено от "ОТП
Факторинг България" АД. В подадената от това дружество молба е заявено единствено,
че взискателят не е поискал принудително изпълнение по отношение на спорния
недвижим имот и не е легитимиран да изразява становище по същество на жалбата.
Съдът намира, че с оглед на така заявената позиция не може да бъде прието, че по
делото е осъществена юридическа защита, за която да се дължи присъждане на
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказана жалба вх.№ 11736/07.04.2021 г.
на Р. П. Г. и О. Т. Г., двамата от гр.Мездра, против Разпореждане по изп.д.№
2016***0400761 по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие ОС Враца, с
което е оставено без уважение подаденото от тях възражение вх.№ 9923/23.03.2021 г.
срещу насрочен на 29.03.2021 г. опис на недвижим имот, находящ се в гр.***.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.437, ал.4,
изр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9