Р E Ш Е Н И Е
№ 315
гр.Плевен, 30.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 145 описа на Административен съд -
Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №16/6.04.2021 год., допълнено с Решение
№20/28.04.2021 год. по анд №20214330200007/2021 год., Районен съд-гр.Тетевен е
отменил Наказателно постановление №0730/14.12.2020 год. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните-Ловеч, с което на Е.М.Л. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.449а, ал.1 от ЗВМД и чл.472, ал.2 от ЗВМД е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и е осъдена ОДБХ-Ловеч да
заплати в полза на Е.М.Л. направените разноски по делото в размер на 300 лева.
Решение №16/6.04.2021 год., допълнено с Решение
№20/28.04.2021 год. по анд №20214330200007/2021 год. на РС-Тетевен е обжалвано
по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Ловеч, който се е
произнесъл по касационната жалба с Решение №113/12.08.2021 год. по канд
№99/12.08.2021 год., с което е отменил Решение №16/6.04.2021 год., допълнено с
Решение №20/28.04.2021 год. по анд №20214330200007/2021 год. и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото от РС-Тетевен е
постановено Решение №72/3.12.2021 год. по анд №20214330200221/2021 год., с
което Районен съд-Тетевен е отменил
Наказателно постановление №0730/14.12.2020 год. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните-Ловеч, с което на Е.М.Л. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл.449а, ал.1 от ЗВМД и чл.472, ал.2 от ЗВМД е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева и е осъдена ОДБХ-Ловеч да
заплати в полза на Е.М.Л. направените разноски по делото в размер на 900 лева.
Решение №72/3.12.2021 год. по анд №20214330200221/21
год. на Районен съд-Тетевен е обжалвано
пред Административен съд-Ловеч, който
поради невъзможност да сформира касационен състав, с Определение
№1/28.01.2022 год. по канд №16/2022 год. е прекратил производството по делото и
е изпратил същото на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го
разгледа.
ВАС, с Определение №1330/14.02.2022 год. по адм.дело
№1233/2022 год., е изпратил делото по касационната жалба на Областна дирекция
по безопасност на храните-Ловеч срещу Решение №72/3.12.2021 год. по анд
№20214330200221 на Районен съд-Тетевен,
за разглеждане от Административен съд-Плевен, където е образувано настоящото
канд №145/2022 год.
С Определение №327/18.02.2022 год. настоящият състав на
съда е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството
по настоящото дело, като е приел, че жалбата е подадена от лице, което не е
участвало в производството пред РС-Тетевен и за което оспореното решение не е
неблагоприятно и не поражда правни последици. Определението на Административен
съд –Плевен за прекратяване на делото е обжалвано пред ВАС, който се е
произнесъл с Определение №4233/4.05.2022 год. по адм.дело №3244/2022 год., с
което е отменил определение
№327/18.02.2022 год. по канд №145/2022 год. на Административен съд-Плевен и е
върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В
изпълнение на указанията на ВАС , дадени в Определение №4233/4.05.2022 год. по
адм.дело №3244/2022 год., настоящият състав на съда с Разпореждане №2175/10.05.2022 год. е оставил касационната
жалба без движение, за уточнение от чие име е подадена касационната жалба против Решение
№72/3.12.2021 год. по анд №20214330200221/21 год. на Районен съд-Тетевен. Касаторът е направил
уточнение с Молба с вх.№3013/25.05.2022 год., че е подадена от името на
Областна дирекция по безопасност на храните-Ловеч.
Съдът, с Разпореждане №2345/26.05.2022 год. е приел
съобразно направеното уточнение и с оглед указанията на ВАС в отменителното
определение по адм.дело №3244/2022 год., че касационният жалбоподател е бил надлежно представляван във всички
развили се до момента съдебни производства, че касационната жалба е редовна и
допустима и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание с призоваване
на страните.
В касационната жалба се съдържат оплаквания във връзка
с изводите на въззивния съд. Твърди се, че АУАН е издаден въз основа на
констативен протокол от 16.10.2020 год.,
който е официален документ, поради което АУАН е съставен в хипотезата на чл.40,
ал.4 от ЗАНН. Нарушителят надлежно е поканен за съставяне на акта за нарушение,
присъствал е при съставянето му и е направил възражения против същия. Сочи, че
за обекта няма издадено удостоверение за регистрация на основание чл.137 от
ЗВМД, а той безспорно съставлява животновъден обект, тъй като е място, където
се отглеждат животни по смисъла на ЗВМД
и ЗЖ. Обектът съществува на това място, в него се отглеждат селскостопански
животни, бил е вписан по реда на чл.51 от ЗВМД като лично стопанство,
съществува на това място повече от 10 години. В заключение моли съда да отмени
оспореното решение и да потвърди издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Депозирал е писмени бележки с вх.№3566/17.06.2022 го., в които е изложил
подробни, аналогични на посочените в касационната жалба, оплаквания. Моли за
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът-Е.М.Л. в съдебно заседание се представлява
от адв.Стефанова от АК-Ловеч, който оспорва касационната жалба, представя
писмени бележки, в които излага подробни съображения за правилност на
оспореното решение. В съдебно заседание и в писмените бележки моли съда да
остави в сила оспореното решение. Претендира разноски съобразно представен
списък.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение въззивният съд правилно е приел, че НП не отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , тъй като в него не е описано мястото на извършване
на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. РС е констатирал, че АНО за пръв път е посочил в НП мястото на извършване на
нарушението, но всъщност от доказателствата по делото се установява, че Л. не е
извършила твърдяното нарушение в с.Градежница Според касационната инстанция,
установява се от приложените по делото
санкционни актове –АУАН и НП, че относно мястото на извършване на нарушението е
посочено бланкетно и недостатъчно за целите на настоящото
административнонаказателно производство,
че е извършена проверка „в с.Градежница, общ.Тетевен в животновъден обект, собственост на Е.М.Л.“, и
по –нататък е описано какво е установено при проверката. Във връзка с
установяване и индивидуализиране на мястото на нарушението, което е от
съществено значение за отговорността на Л., защото отговорността на същата е ангажирана за това,
че притежава животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от
ЗВМД, в нито един документ по административнонаказателната преписка не е описан
административен адрес на обекта, ако се намира в границите на населено място
или урбанизирана територия, или номер на УПИ със съответните индивидуализиращи
белези, или идентификатор на имота от кадастрална карта, или каквито и да било
други индивидуализиращи белези на мястото,
където е установено наличието на животновъден
обект, дори и чрез позоваване на данни от документ за собственост или ползване
или каквито и да е други данни-номера на обект от предходни регистрации или
други, индивидуализиращи местонахождението на имота. Неиндивидуализирането на
мястото, където се намира установения „животновъден обект“ в случая е от
съществено значение в две насоки: От една страна, от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели се установява, че Л. не отглежда животни на
територията на с.Градежница. Водената от нея свидетелка А. Ф.-нейна внучка
сочи, че Л. не притежава животновъден обект в с.Градежница. Макар и внучка на Л.
с оглед евентуална заинтеросаваност от изхода на спора, показанията на тази
свидетелка относно мястото, на което е установено да се отглеждат животни, се
потвърждават от показанията на св.Т. и К., които са заявили при разпитите си и
при двете разглеждания на делото в РС, че мястото, където Л. ***, което е
различно и не се намира в рамките на с.Градежница, а на километър и половина
през реката отдолу срещу табелата на с.Градежница. По въззивното дело е
приобщено писмо от община Тетевен с вх.№3956/25.10.2021 год. на л.27 от анд
№221/2021 год., от което се установява, че след справка в
кадастрално-административната информационна система на АГКК е установено, че
местност „Каменна могила“ попада в землището на с.Гложене, а не в землището на
с.Градежница, каквото място като местонахождение на нерегистрирания животновъден
обект е описано и в АУАН, и в НП. Т.е. животновъдният обект, който се твърди,
че не е регистриран съобразно изискванията на чл.137 от ЗВМД, не се намира, на
описаното в АУАН и в НП населено място. Това нарушение е съществено в случая,
защото /и това е следващият аргумент за незаконосъобразност на НП от гл.т. на
некоректно посочване на мястото на нарушението/ в хода на първото по време
проведено въззивно производство пред РС-Тетевен, са представени документи по регистрация на животновъден
обект в ОДБХ-Ловеч на името на А. С. Н.,
които са регистрирани по реда на чл.137 от ЗВМД , като обектите са с номера
5732-0095, нов номер ********** с Удостоверение за регистрация №943/2.10.2019
год. и номер ********** с Удостоверение за регистрация №1464/5.11.2020 год.
Първият обект се местонахожда в с.Градежница, местност „Зольовото“-ферма ЕПЖ,
ДПЖ и коне, а вторият се нахожда в
с.Градежница, за ДПЖ. При положение, че в с.Градежница има регистрирани други
обекти като животновъдни такива, за които са приобщени по анд 7/2021 год.
съответни документи, е било безусловно необходимо да бъде инвидивуализирано по
недвусмислен начин така, щото да е
безусловно ясно конкретното място на обекта, където са отглеждани съответните
животни от Л., за да може привлеченото към отговорност лице да представя доказателства в своя
защита, с цел оборване констатациите на контролните органи. Липсата на
конкретно посочено място на извършване на нарушението препятства
индивидуализиране на същото с оглед преценка дали издадените и приложени по
делото удостоверения за регистрация са относими към това или към друго място от
една страна. От друга се установи, че макар и непълно и бланкетно, мястото на
нарушението е посочено погрешно, тъй като животновъдният обект се намира в
землището на друго, а не на посоченото в АУАН и в НП населено място. Последното
съставлява съществено нарушение, защото е препятствало правото на привлеченото
лице да представя доказателства и
адекватно да се защитава, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивния съд
в оспореното решение. Решението му следва да се остави в сила.
При този
изход на делото на ответникът по касационната жалба следва да се заплати
своевременно поисканото, договорено и
изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева
съобразно посоченото в договора за
правна защита и съдействие на л.31 от делото.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 72 от 3.12.2021 г., постановено по анд № 20214330200221 г. на Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните
–Ловеч да заплати в полза на Е.М.Л. с ЕГН ********** ***
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/