Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 137 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по
предявен от „Българска агенция за е.з./БАЕЗ/“ ЕАД иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.507.1782.1.4, сключен на 02.04.2018г. между „О.Г.“
ЕООД *** ЕООД с нотариален акт №34, т. І, рег. №675, дело №25/2018г.
Като основание за
легитимацията на ищеца за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е заявено суброгационно вземане срещу ответника „О.Г.“ ЕООД с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата 440 860,02 лв., възникнало с плащане
на застрахователно обезщетение, извършено на 05.07.2018г. по договор за
застраховка на търговски риск, сключен между ищеца и „Юробанк
България“ АД с полица №Б1В101617412 от 25.10.2016г.
Ответниците оспорват
иска с възражения, че: 1) договорът от 02.04.2018г. не уврежда ищеца
(съображенията са, че е сключен преди възникване на вземането на ищеца, както и
че ищецът не може да получи удовлетворение на вземането от процесния имот, тъй
като върху имота е учредена ипотека за обезпечаване на вземане на трето лице –
„Търговска банка „В.““ ЕАД); 2) договорът от 02.04.2018г. е възмезден, а у приобретателя на имота не е налице знание за вземанията
срещу продавача към датата на договора, а и към датата на предварителния
договор, въз основа на който е сключен договорът от 02.04.2018г., респективно не
е налице и намерение за увреждане на кредиторите на продавача.
С процесния договор
за покупко-продажба от 02.04.2018г., сключен с нотариален акт №34, т. І, рег.
№675, дело №25/2018г. (приет като писмено доказателство по делото), „О.Г.“ ЕООД
*** ЕООД правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор
68134.507.1782.1.4 срещу задължение за плащане на продажна цена в уговорен общ
размер от 150 700,00 лв. без включен ДДС, което следва да бъде изпълнено
от купувача „Т.С.“ ЕООД по следния начин: плащане на сумата 39 569,68 лв.
за дължимия ДДС по сделката в срок до 13.05.2018г. по сметка на продавача „О.Г.“
ЕООД; плащане на сумата 150 700,00 лв. в полза на „Търговска банка „В.““
ЕАД като последна вноска от задълженията на „О.Г.“ ЕООД по договор за кредит,
сключен с банката и обезпечен с ипотека върху продавания имот, което следва да
бъде извършено след погасяване на всички останали задължения на „О.Г.“ ЕООД по
договора за кредит и представяне на удостоверение от банката за това с поето
задължение за вдигане на ипотеката след изплащане на остатъка от задълженията в
размер 150 700,00 лв.
С договора е
предвидено, че „О.Г.“ ЕООД се задължава да погаси останалите задължения по
договора за кредит с банката над размера от 150 700,00 лв. до края на
календарната година, като в случай, че преди или след посочения срок не е
изпълнил това си задължение и банката пристъпи към принудително събиране на вземанията
по кредита чрез изнасяне на ипотекирания имот на публична продан, купувачът се
освобождава от задължението си плащане на продажната цена по договора за
покупко-продажба.
Описаното съдържание
на договора между ответниците го квалифицира като възмезден договор, какъвто по
дефиниция представлява всеки договор за покупко-продажба.
В противовес на
съображенията на ищеца предвиденото с договора основание за освобождаване на
купувача от задължението за плащане на остатъка от уговорената продажна цена не
регламентира възможност за придобиване на правото на собственост от купувача
без извършване на насрещна престация, а последици от евикция на купувача при упражняване на ипотечното право на
банката върху продадения недвижим имот, които и без да са изрично предвидени в
договора произтичат пряко от чл. 192, ал. 1 ЗЗД, но не обусловят безвъзмездност
на договора.
Съгласно чл. 135, ал.
1, изр. 2 ЗЗД възмездният договор може да бъде обявен за недействителен по
отношение на кредитор на продавача ако при сключване на договора у купувача е
налице знание за увреждането (тоест знание за възникнали вземания на кредитора,
чието удовлетворяване е накърнено с извършената разпоредителна сделка).
В случаи като
процесния, при които искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предявен от кредитор със суброгационно вземане, възникнало след сключване на
договора, необходимо и достатъчно за обявяване на договора за недействителен е наличието
на знание у купувача за възникналите към датата на договора неудовлетворени вземания
на предходния кредитор на продавача, в чийто права се е суброгирал
ищецът по предявения иск.
Съгласно чл. 649, ал.
4 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага,
когато договорът е сключен между свързани лица по смисъла на §1 ТЗ
(презумпцията е предвидена с разпоредба, която регламентира искове за попълване
на масата на несъстоятелен търговец, но няма основания приложението й да бъде
отречено по отношение на всички искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
предявени по отношение на търговска сделка).
Твърденията на ищеца,
че ответниците са свързани лица, обаче са мотивирани с обстоятелства, които
касаят собствеността върху капитала на ответника „Т.С.“ ЕООД и трети за процеса
дружества („Т.И.“ ЕООД и „Г.*“ ЕООД) и поначало могат да обусловят изводи за
свързаност между ответника „Т.С.“ ЕООД и посочените дружества, но не и изводи
за свързаност между ответника „Т.С.“ ЕООД и ответника „О.Г.“ ЕООД.
Връзката на посочените
дружества с ответника „О.Г.“ ЕООД е обоснована с това, че процесният недвижим
имот е придобит от ответника „О.Г.“ ЕООД
въз основа на договор от 03.08.2011г., сключен с „Т.И.“ ЕООД, както и с това,
че и в периода след договора от 03.08.2011г. до сключване на процесния договор
от 02.04.2018г., с който ответникът „О.Г.“ ЕООД продава недвижимия имот на
ответника „Т.С.“ ЕООД, вписаният адрес на управление на трите дружества „Т.С.“
ЕООД, „Т.И.“ ЕООД и „Г.*“ ЕООД съвпада с адреса на процесния недвижим имот.
Тези обстоятелства се
установяват от доказателствата по делото, а включително и по реда на чл. 23,
ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по
партидите на дружествата в търговския регистър, но не покриват никоя от
хипотезите на §1 ТЗ за връзка между посочените три дружества и ответника „О.Г.“
ЕООД, поради което не могат да обусловят изводи за знание у ответника „Т.С.“
ЕООД за кредиторите на ответника „О.Г.“ ЕООД към датата на сключването на
договора от 02.04.2018г. в приложение на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Посочените
обстоятелства не могат да обусловят и изводи въз основа на опитните правила за
свързаност между двамата ответници в степен, която предполага знание у единия
ответник за кредиторите на другия ответник, а евентуално могат да обосноват
извод за наличие на правоотношения между ответниците във връзка с ползването на
процесния имот преди процесния договор.
Да се приеме, че
подобни правоотношения създават свързаност между двете дружества в хипотезата
на чл. 649, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
означава да се приеме, че всеки правен субект е свързано лице с всички останали
субекти, с които се намира в облигационни правоотношения – извод, който
разширява приложното поле на цитираните разпоредби до степен на абсурд.
Ползването на имота
от ответника „Т.С.“ ЕООД и свързаните с него дружества „Т.И.“ ЕООД и „Г.*“ ЕООД
в периода преди сключване на процесния договор за покупко-продажба на имота би
могло да бъде основание за изводи, че дружествата са свързани и с ответника „О.Г.“
ЕООД по начин, който предполага знание за осъществяваната от дружеството
дейност (и в частност за вземанията на кредиторите му), в случай, че вписаният
адрес на управление на този ответник също съвпадаше с адреса на имота, тоест с
адреса на управление на останалите дружества, но от записите по партидата на
ответника в търговския регистър се установява тъкмо обратния факт – от
учредяването му до настоящия момент ответникът „О.Г.“ ЕООД има различен адрес
на управление.
Доказателства, но и твърдения
за други обстоятелства, които да обуславят свързаност между страните по
процесния договор от 02.04.2018г., респективно знание у ответника „Т.С.“ ЕООД
за вземанията срещу ответника „О.Г.“ ЕООД, заявени като основание на
легитимацията на ищеца „Българска агенция за е.з./БАЕЗ/“ ЕАД, не са ангажирани
в производството по делото, поради което и по изложените съображения
предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По-съществено в
случая е, че основателни се явяват и възраженията на ответниците срещу иска,
мотивирани с липсата на друг елемент от фактическия състав на правото по чл.
135, ал. 1 ЗЗД – увреждане на кредитора, настъпило като последица от сключения
договор между ответниците.
Понятието „увреждане“
по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е с по-широк обем от понятието „вреда“ в
останалите разпоредби на ЗЗД и включва освен хипотезите, при които кредиторът
окончателно е лишен от възможността да удовлетвори вземането си като последица
от сключена от длъжника сделка, така и хипотезите, при които тази възможност е
само затруднена като последица от сключването на сделката.
Това трайно възприето
от съдебната практика съдържание на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД
предпоставя, че увреждане на кредитор от разпореждане на длъжника с недвижим
имот може да е налице и в случаи като процесния, при които преди
разпоредителната сделка върху имота е вписана ипотека за обезпечение на
вземания на друг кредитор на длъжника, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на вземанията на кредиторите му и
учредената ипотека в полза на един кредитор поначало не изключва възможността за
удовлетворяване на останалите кредитори чрез суми, получени от публична продан
на ипотекирания имот.
Същевременно ако
ипотекираният имот бъде изнесен на публична продан и получените от проданта
суми не са достатъчни дори за частично удовлетворяване на вземания на кредитори
на разпоредилия се с имота длъжник поради вземания с привилегии от по-висок
ред, очевидно по отношение на тези кредитори не е налице увреждане от
разпоредителната сделка с имота по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Такъв е и процесният
случай – от представените с молбата на ответника „О.Г.“ ЕООД от 14.07.2020г.
писмени доказателства се установява, че по изп.д.
№20198400400530 на ЧСИ с рег. №840, образувано за принудително изпълнение на обезпечените
с ипотека вземания на „Инвестбанк“ АД (универсален
правоприемник на „Търговска банка „В.““ ЕАД) срещу „О.Г.“ ЕООД, е проведена
публична продан на процесния недвижим имот, като получените от проданта суми са
били достатъчни само за частично удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, което
изключва възможността за удовлетворяване на вземанията на ищеца от сумите,
получени от проданта на имота (самият ищец е конституиран като присъединен
взискател по изпълнителното дело и не е получил никаква част при
разпределението на сумите от проданта).
Посочените
обстоятелства, настъпили в хода на исковото производство, следва да бъдат взети
предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и представляват самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск.
Предназначението на
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е да осигури възможност на ищеца да насочи
принудителното изпълнение на вземанията си срещу имота, с който се е разпоредил
длъжникът му, а очевидно в случая подобна възможност е изключена като последица
от упражняване на правата по чл. 173, ал. 1 ЗЗД на кредитор с учредена ипотека
върху имота.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в
тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответниците са направили за
защита срещу иска.
Доказателства за направени разноски са представени само
от ответника „О.Г.“ ЕООД – сумата 2 300,00 лв., която е платена от
ответника за адвокатско възнаграждение по делото и следва да му бъде присъдена
по реда на цитираната разпоредба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Българска агенция
за е.з./БАЕЗ/“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ******
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на
договор от 02.04.2018г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.507.1782.1.4, сключен с
нотариален акт №34, т. І, рег. №675, дело №25/2018г. между „О.Г.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** бърдо и „Т.С.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Българска агенция
за е.з./БАЕЗ/“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** *******
да заплати на „О.Г.“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***
бърдо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 300,00 лв. – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: