№ 219
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20251001000055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.253 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ВП БИЛД“ ЕООД,
ЕИК:*********, представлявано от адв. И. П. Т., със съдебен адрес:гр. София, район
„Изгрев“, п.к.1040, ул.“Драган Цанков“ №36, ет.3, офис 337 СРЕЩУ решение № 1461 от
28.10.2024г., постановено по т.д.№20231100901575 от 2023г., по описа на СГС. ТО VI-25, с
което на осн.чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на
ищеца Н. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, ж.к.“***“ №*, бл.*, вх. *, ДОГОВОР ЗА
УЧРЕДЯВАНЕ НА ИПОТЕКА от 09.08.2023г.,сключен между ответниците „БП
БИЛД“ЕООД ЕИК *********, с седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.“Хан
Крум“ № 33А, ет.3, ап.28 И „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Никола Недев“, ет.1, ап.2, обективиран в
Нотариален акт №130, том II, рег. №3744, дело №269/09.08.2023г. на помощник нотариус С.
Д.-Т. при заместване при нотариус М. П., Рег.№ *** на НК, с район на действие РС-София,
вписан в Служба по вписванията-София с вх. рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, по
силата на който „ВП Б.“ ЕООД е учредил в полза на „“КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3.9, находящ
се на IV етаж /трети надпартерен/, на кота +8,55 м, на жилищната сграда на адрес гр. София,
СО, район Връбница, със застроена площ от 76,23 кв.м., състоящ се от антре, дневна с
трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, баня с тоалетна, склад и тераса, заедно с
припадащите се на апартамента 2.01% идеални части от общите части на надземната част на
1
сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., който съгласно Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2820.2101.1.42, с
адрес на имота гр. София, СО, район „Връбница, ет.4, ап.3.9, находящ се, в сграда с
идентификатор 68134.2820.2101.1, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2820.2101, с предназначение: жилище,
апартамент, стар идентификатор: няма, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ
от 76,23 кв.м., прилежащи части: 2,01% идеални части от общите части на надземната част
на сградата, равняващи се на 14,13 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот.
Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост на съдебното решение,
при условие на евентуалност и за неправилност, тъй като същото е постановено при
съществени нарушения на позитивната правна уредба. Сочи доводи за необоснованост
поради факта, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, като не
е съобразил правилно фактическата обстановка по делото и не я е субсумирал под
хипотезата на съответните приложими материални и процесуални норми. Въззивникът
излага съображение за недопустимост на исковата претенция по чл.135 ЗЗД поради липса на
правен интерес, като една от основните предпоставки за уважаване на иска. Твърди, че не е
налице увреждане на интересите на уговарящия от страна на обещателя „ВП БИЛД“ ЕООД,
чрез обременяване на имуществото на същия в резултат от предоставеното обезпечение-
учредена договорна ипотека върху процесния имот, предмет на предварителния договор, за
обезпечаване на личен дълг на обещателя „ВП БИЛД“ ЕООД, възникнал от сключването
между същия и трето за първоначалната облигационна връзка лице “КОНСУЛТ ЕНД
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД договор за ипотека с предмет пазарно проучване за развитие на
капиталовите пазари в РБ, тъй като съобразно уредените в чл.18 от сключения
предварителен договор за покукпо-продажба задължения на продавача, същият се
задължава да прехвърли собствеността на имота чист от всякакви тежести и права на трети
лица към момента на сключване на окончателния договор, който момент все още не е
настъпил, но не и по време на действието на предварителния договор.
Жалбоподателят навежда доводи за неизпълнение на задължението за заплащане
на държавна такса по предявеният от въззиваемия иск с правно основание чл.135 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на договора за ипотека, с който се обезпечава
договорно задължение, произтичащо от правоотношение с материален интерес в размер на
500000 евро, поради неправилно определяне от страна за съда на държавната такса.
Ответникът счита, че размерът на същата следва да бъде определен въз основа на
материалния интерес, който е стойността на самия договор за консултантски услуги, а не
върху данъчната оценка на имота, тъй като не се касае за договор за вещни права, а за
облигационен договор между трети лица и следва да бъде приложено правилото на чл.69,
ал.1, т.4 ГПК.
Въззивникът поддържа още, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд
2
относно възмездния характер на договора за ипотека. Навежда аргументи, че ипотеката е
сделка, която няма самостоятелно правно значение. Ипотеката няма възмезден характер и
нейната кауза е да обезпечи дадено притезание. Тя е акцесорно правоотношение и е
обусловена от главното правоотношение, което обезпечава. При този договор липсват
насрещни престации, няма разместване на имуществени права. Сочи, че по делото не са
установени и останалите елементи от фактическия състав, което да обоснове извод за
основателност на претенцията по чл.135 ЗЗД. По изложените доводи моли решението да
бъде обезсилено като недопустимо, а при условия на евентуалност да бъде отменено като
неправилно Решение №1461/28.10.2024г. Моли за присъждане на разноски, представя списък
по чл.80 ГПК.
С отговора на въззивната жалба, подаден в законоустановения срок, въззиваемият
навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че
съдът правилно е приел, че е налице правен интерес от обявяване на относителна
недействителност на ипотечния договор, тъй като със това правно действие се нарушават
интересите на същия в качеството му на купувач по предварителния договор с продавача-
ипотекарен длъжник, предвид факта че се засяга правната му сфера поради невъзможността,
при успешно провеждане на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, да придобие имота необременен от
вещни тежести. Оспорва твърдението на въззивника, че не е настъпил падежът на
окончателния договор, съответно падежът на задължението на обещателя имотът да е
свободен от вещни тежести към този момент. Намира за правилен възприетият от съда
фактически извод, че сключването на ипотечния акт е извършено след като въззивникът-
промитент е изпаднал в забава да престира задължението си по процесния предварителния
договор. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че срокът за изпълнение по
процесния предварителен договор е 28 месеца от снабдяването на строежа с Акт обр. №2,
който е съставен на 07.05.2020г., респективно договорът е следвало да бъде изпълнен най-
късно до 07.09.2022г., като вместо престиране на забавеното с повече от 10 месеца
изпълнение на 09.08.2023г., промитентът по предварителния договор сключва ипотечния
акт, заасягащ процесния недвижим имот. Към този момент стипулантът по договора вече е
платил 85% от продажната цена, като по отношение на същия не е налице забава за
заплащането и на последните 15%, тъй като падежът за тях все още не е настъпил.
Въззиваемият поддържа още, че ясно доказателство за намерението за увреждане на
интересите му от страна на промитента е фактът, че последният предвид че е изпаднал в
забава да престира дължимия резултат по предварителния договор, не го е уведомил за
намерението си да обремени процесния имот, предмет на същия с вещна тежест, като този
факт обосновава наличието на правен интерес по отношение на уговарящия да се възползва
от защитата, която се продоставя с иска по чл.135 ЗЗД и да поиска обявяване на относителна
недействителност на договорът за ипотека, тъй като със същия се засяга правната му сфера.
Въззиваемият Н. С. К. оспорва наведените от жалбоподателя твърдения за
неправилни изводи на съда относно определяне на размера на държавната такса. Поддържа,
че същата следва да бъде определена, както правилно е възприел решаващият състав,
3
съгласно данъчната оценка на процесния имот, тъй като същата представлява стойността, с
която е засегнат материалния интерес на ищеца по иск с предмет чл.135 ЗЗД. Въззиваемият
намира за последователни и правилни правните изводи на съда относно наличието на
изискуемите процесуални предпоставки, чието установяване при условията на пълно и
главно доказване следва да са налице, за да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД. Моли съдът да
отхвърли възивната жалба като неоснователна и необоснована и да потвърди обжалваното
решение като валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
Въззивнита жалба е процесуално допустима, подадена е от страна в
производството, имаща правен интерес от въззивно обжалване, а именно от единия от
двамата ответници в първоинстанционното производство против решението, с което е
уважен предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. При подаването на жалбата е спазен предвидения
в чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Пред въззивната инстанция не са направени нови
доказателствени искания.
Разгледана по същество, въззивнита жалба е неоснователна.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното
приложение на императивните материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно.
Решението е обжалвано в цялост и е допустимо.
Предмет на въззивна проверка предвид сезиралата съда жалба, са правните
изводи на съда относно наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на иска по
чл.135 ЗЗД, който съставлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск, обуславяща допустимостта на процеса, а от там и на крайния съдебен акт,
както и тези, касаещи възмездния характер на процесния договор за ипотека, който въпрос
има отношение към основателността на предявения палвов иск. Обхвата на въззивната
проверка обхваща и начина на определяне на държавната такса от първоинстанционния съд
на исковата претенция предвид наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилното
определяне от страна на съда на същата, съобразно правилата, визирани в разпоредбата на
чл.69, ал.1, т.4, пр.2 ГПК.
Неоснователни са поддържаните с въззивнита жалба на ответника възражение за
недопустимост на процеса и на обжалваното първоинстанционно решение по причина на
липса на процесуална легитимация на ищеца по предявения отменителен иск по чл.135 ЗЗД,
поради липса на правен интерес. Съобразно дадените разяснения с ТР 2/09.07.2019 г. по т.д.
2/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата, Павловият иск е
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че
4
неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него. Правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД
принципно е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е
изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в
сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти, доколкото предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение
на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме
обратното, че твърдяното с исковата молба вземане не съществува, само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо.
В исковата молба, депозирана пред СГС, ищецът Н. С. К. навежда твърдения за
сключен между него и едно от ответните дружества „КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответното дружество се задължило да построи със свои сили и средства и да прехвърли
правото на собственост на ищеца по предвидения в закона ред с окончателен договор на два
имота, единият от които е гореописания процесен имот, при наличие на надлежно
изпълнение на задължението за заплащане на цената на вноски, така както същото е
уговорено в.чл.6, ал.1, т.1 от същия. Твърди се че на 09.08.2023г., към която дата обещателят
вече е бил в забава да престира, в нарушение на чл.18 от сключения между страните
предварителен договор, същият е ипотекирал имота, негов обект в полза на втория ответник
„КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, като обезпечение на негови задължения по
сключен между двете дружества Договор за консултански услуги от 01.07.2023г. Навежда се
твърдение за свързаност на двете дружества по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, тъй като
собственик на капитала и управител на „ВП БИЛД“ ЕООД П. В. е съдружник и управител,
съвместно с управителя и собственик на капитала на „“КОНСУЛТ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД Т. Б. в дружеството „ВП Къмпъни Несебър“ ООД.
В правните изводи, които е формирал по отношение на допустимостта на иска
относно наличието на първия елемент от фактическия състав на правото по чл.135 ЗЗД,
първоинстанционния съд правилно е възприел в съответствие с обективираната в ТР
2/09.07.2019 г. по т.д. 2/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС и в Решение 35/12.04.2018г.по гр.
д.1783/2017г. на ВКС, III г.о., съдебна практика, че от така наведените фактически твърдения
от ищеца в исковата молба относно обстоятелствата, от които произтича претендираното
право по отменителния иск, може да се направи обоснова извод за наличие на качеството
„кредитор“ на ответника по възникнало и непогасено непарично вземане, не отречено с
влязло в сила съдебно решение, по силата на сключения между страните предварителен
договор за покупко-продажба, което обосновава наличието на активна процесуална
легитимация на ищеца по предявения по чл.135 ЗЗД иск. Настоящият състав възприема
напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви по въпроса за допустимостта на
исковата претенция, поради което препраща към същите на осн.чл.272 ГПК.
5
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, досежно начина на
определяне на дължимия размер на държавната такса по предявения павлов иск. Налице е
трайна и безпротиворечива съдебна практика относно този въпрос, според която искът с
правно основание чл. 135 от ЗЗД е облигационен и цената на същия се определя по реда на
чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Цената на иска, след препращането към т. 2 от същата разпоредба е
данъчната оценка на недвижимия имот, тъй като същият е оценяем (Определение
№367/11.11.2013г. по ч.гр.д. №6096/2013г. на II г.о., Определение №190/17.03.2014г. по ч.т.д.
№101/2014г. на II т.о. на ВКС).
Неоснователен е аргументът на въззивника, че първоинстанционният съд е
формирал неправилен извод, приемайки процесния договор за ипотека за възмезден. Точно
обратното е приел решаващият състав, който в съответствие с разрешенията, дадени в
мотивите на Решение № 97/30.05.2013г. на ВКС по гр. д.№442/2012г., IV г.о. задължителната
съдебна практика по въпроса за възмездния характер на договора за ипотека и за наличие на
знание за увреждане у ипотекарния кредитор, с когото длъжикът - ответник е договарял в
хипотезата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, е формирал своите правни изводи, анализирайки
последователно събраните по делото доказателства, че в конкретния случай процесната
ипотека е била учредена от ответника ипотекарен-длъжник за обезпечаване на негово лично
задължение, възникнало от сключен договор за консултантски услуги с втория ответник, без
наличие на връзка и обусловеност между задължението и предоставеното обезпечение. В
тази връзка третото лице, с което длъжникът е договарял няма правно защитим интерес и за
прогласяването на относителната недействителност на договора за ипотека спрямо ищеца не
е необходимо наличието на знание и у този ответник/ипотекарен кредитор/, наред с
ипотекарния длъжник. Поради така изложените съображения ирелевантно е да бъде
изследвана свързаността между двете ответни дружвества по смисъла на §1 от ДР на ТЗ.
Предвид гореизложеното настоящия състав се солидаризира обоснованите от
първоинстанционния съд мотиви относно установяването на всички изискуеми от закона
предпоставки, обосноваващи основателността на иска по чл.135 ЗЗД, поради което намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост, като валидно,
допустимо и правилно.
При този изхода на спора, при отчитане на фактическата и правна сложност на
делото и материалният интерес на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия следва да се
присъдят в цялост своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер
на 1900 лв. - за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгл.
представен списък и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1461 от 28.10.2024г., постановено по търг. дело
№20231100901575 от 2023г., по описа на Софийски градски съд, ТО VI-25.
6
ОСЪЖДА „ВП БИЛД“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от адв. И. П. Т.,
със съдебен адрес:гр. София, район „Изгрев“, п.к.1040, ул.“Драган Цанков“ №36, ет.3, офис
337 на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Н. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ж.к.“***“ №*, бл.*, вх. *, сумата от 1900 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на изискуемите по закон предпоставки за допускане на касационно
обжалване, визирани в чл.280 ГПК, както и на основанията за касационно обжалване по
чл.281 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7