№ 122
гр. Велико Търново , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК вр.
чл.250 ал.3 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Н..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град .., ул.“..“, бл. „..“, .., чрез пълномощник – адвокат П.П., срещу
допълнително решение № 260298/10.12.2020г., постановено в производство по чл.248 ГПК и
по чл.250 ГПК по гр.дело № 3822/2019г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което
са отхвърлени молбите на дружеството за допълване на решение № 260241/29.10.2020г. по
делото и за изменението му в частта за разноските, като неоснователни. Жалбоподателят
сочи, че в срока по чл.131 от ГПК е направил възражение за прихващане на задължението
към ищеца, произтичащо от претендираното от него по делото договорно възнаграждение
със задължението на същия към дружеството в размер на 610 лв., представляваща получена
без основание парична сума. Излага, че съдът е допълнил изготвения доклад по делото с
посоченото възражение, след което не се е произнесъл по него, посочвайки неправилно, че
за същото вземане ответното дружество е предявило насрещен иск, отделен за разглеждане в
друго производство – по гр.дело № 2121/2019г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Твърди, че сред заявените с насрещната искова молба вземания не попада това, за което е
направено възражението за прихващане. Счита, че като е отхвърлил молбата му за
допълване на решението с произнасяне по възражението за прихващане, районният съд е
постановил неправилно решение. Намира възражението за основателно, поради което счита,
че при уважаването му следва да бъде променена и отговорността на страните за разноски.
Прави искане за отмяна на обжалваното допълнително решение и вместо него
постановяване на друго, с което искането за допълване на решение № 260241/29.10.2020г.
по гр.дело № 3822/2019г. на ВТРС бъде уважено и последното бъде допълнено с уважаване
на направеното възражение за прихващане, като съобразно това бъде уважена и молбата за
1
изменение на същото решение в частта за разноските. Претендира разноски във въззивното
производство.
В срока за отговор на въззивната жалба насрещната страна - Г. А. М., не е подала такъв
и не е заела становище по нея.
След като разгледа подадената въззивна жалба и съобрази всички данни по делото,
съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице
– страна по делото с правен интерес да атакува неизгоден за нея акт, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр.дело № 3822/2019г. по описа на Районен съд-Велико Търново е
било образувано по ИМ на Г. А. М. срещу „Н..“ ЕООД. В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество е подало писмен отговор на същата, като с молба с вх. № 12009/20.03.2019г., с
която е допълнило отговора, попадаща също в законоустановения едномесечен срок, е
заявило възражение за прихващане на задължението към ищеца, произтичащо от
претендираното от него по делото договорно възнаграждение със задължението на същия
към дружеството в размер на 610 лв., представляваща получена без основание парична сума.
С решение № 260241/29.10.2020г. съдът е уважил частично исковата претенция и се е
произнесъл по разноските, но не се е произнесъл по направеното от ответната страна
възражение за прихващане, приемайки, че същото вземане е предмет на друго съдебно
производство.
В законоустановения срок ответното дружество е подало молба по чл.250 ГПК с
искане за допълване на решението с произнасяне на съда по направеното възражение и
молба по чл.248 ГПК с искане за изменението му в частта за разноските, в случай на
уважаване на възражението за прихващане. С обжалваното решение съдът е отхвърли и
двете искания на ответника, като е приел, че за вземането, предмет на възражението, е бил
предявен насрещен иск, отделен за разглеждане в друго производство и тъй като самият
ответник е избрал да защити правото чрез иск, то искането му за допълване на решението в
посочения смисъл е неоснователно. Посочил е, че в отговора на ИМ липсва заявено
възражение за прихващане.
Въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за прилагане в конкретния
случай на нормата на чл.250 ГПК и постановилият обжалваното допълнително решение съд
законосъобразно е отказал исканото допълване, макар и по различни съображенията от тези
на настоящия състав, а те са следните:
Допълване на постановено решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия
спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от
съединените искове или по други искания, свързани с главния предмет на делото.
Възражението за прихващане е средство за защита на ответника, а не част от спорното
право. Когато съдът не се е произнесъл по някое от възраженията на ответника,
включително и възражение за прихващане, както в настоящия случай, не е налице непълно
съдебно решение. Евентуалната основателност на възражението за прихващане, съответно
уважаването на искането за допълване, биха довели до пререшаване на вече решения спор
по произнесения иск, т.е. до подмяна на постановения резултат, равнозначна на това
районният съд сам да отмени постановеното от него решение, което би било недопустимо.
Допълването не може да води до променяне на постановеното решение, а само до добавяне
на ново, допълващо решение, каквато не е настоящата хипотеза. В последната, за страната
2
остава един възможен начин за защита - по реда на инстанционния контрол с искане за
отмяна на неправилно решение, тъй като постановилият го съд, произнасяйки се по целия
спорен предмет, не е взел предвид материалноправното положение между страните /в този
смисъл проф. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, пето допълнено и
преработено издание, стр.442/.
Предвид изложените по-горе съображения, обжалваното решение следва да се
потвърди. По тази причина не са налице основания за отмяната му и в частта, в която е
отхвърлена молбата на „Н..“ ЕООД за изменение на № 260241/29.10.2020г. в частта за
разноските и постановяване на друго, с което това искане бъде уважено.
С оглед неоснователността на жалбата, на въззивника не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260298/10.12.2020г., постановено в
производство по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК по гр.дело № 3822/2019г. по описа на Районен
съд-Велико Търново
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3