Решение по дело №1718/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1530
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040701718
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1530                Година 18.10.2021               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми октомври две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                                   2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря Г. С.

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1718 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Петрол“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.„Търговска“ №12 представлявано от изпълнителните директори Г.Т.и М.Д.против решение № 260667/14.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 824/2020г. по описа на Районен съд Бургас. Счита, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 551650-F580512/23.12.2020г., издадено от началник на Сектор „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118, ал.4 от  ЗДДС на „Петрол“ АД е наложена имуществена санкция в размер от 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е доказано и съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране на отговорността на търговеца на посоченото правно основание, тъй като се касае за задължителен реквизит на касов бон, който следва да съответства на законоустановения образец. Наложеното административно наказание съдът е преценил за правилно определено по вид и размер в минималния установения от законодателя такъв и предвид липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно със възраженията на жалбоподателя съдът е разгледал и обсъдил  всестранно и обективно, при постановяването на своето решение. В съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14 от НПК, съдът е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Отговорността на „Петрол“АД е ангажирана за това, че при извършена проверка в стопанисвания от него търговски обект – бензиностанция 1105, находяща се в гр.Бургас, ул.„Иван Богоров“ е констатирано, че издаваните фискални касови бележки от наличната в обекта електронна система с фискална памет, не съдържат наименование и адрес на търговския обект. Прието е, че касаторът е нарушил чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., съгласно която фискалната касова бележка следва да е четима, да съответства на образеца по приложение № 1 и да съдържа наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“.

Не е спорно, че проверяваният обект е търговски по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС, като касаторът не оспорва и съставомерността на деянието за което е ангажирана отговорността му. Ето защо и след като дружеството е стопанисвало стационарен обект, от който са извършвани продажби, но не е изпълнило задължението си да впише всички изискващи се данни на търговския обект, в частност наименование и адрес на същия, представляващи задължителни реквизити на фискалния бон, правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в закона и с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, правилно първоинстанционния съд е приел, че тя съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното деяние и не може да бъде намалена.

За неизпълнение на процесното задължение касаторът сочи причини от технически характер, неизправност на устройството в обекта и липса на виновно поведение, с които обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“.

Неоснователни са възраженията за липса на виновно нарушение, тъй като отговорността на юридическото лице е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в случая и въпросът за вината на дружеството не следва да се обсъжда.

Правилно съдът е приел, че в случая не са налице основания за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

По делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Напротив, в случая се установява, че в издаваните касови бележки са липсвали два от задължителните реквизити – наименование и адрес на търговския обект, поради което при липса на тези данни, от касовите бележки не би могло да се установи търговския обект в който са издадени, като те биха могли да бъдат отнесени към всяка една бензиностанция, което е недопустимо. Ето защо, след като от информацията съдържаща се в издаваните касови бележки не би могло да се установи конкретния търговски обект, в който те са издадени, не би могло да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ - ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260667/14.05.2020г., постановено по н.а.х.д. № 824/2020г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.