Определение по дело №866/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2023 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20237180700866
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

          №964/12.4.2023г.

 

 

           гр. Пловдив,  ……………………… 2023 год.

 

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и третата година в състав :

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА частно административно дело № 866 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

  Производството е по реда на чл.88,ал.3 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

  Образувано е по частна жалба на С.В.В.,ЕГН ********** с адрес *** А, против Акт за прекратяване с изх. № 1040-15- 28/23.03.2023 на  Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив, с който на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК, във вр. с чл.88, ал.1, т.2 от АПК е прекратено производството по жалбата на лицето с вх. №  1012-15-84/16.03.2023г. против Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив.

             В частната жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от Съда и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата вх. №  1012-15-84/16.03.2023г.

             Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

              Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на частната жалба, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното :

   Частната жалба е подадена в законоустановения срок по 88, ал.3 от АПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

               Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :

             За да прекрати производството по административното обжалване на цитираните задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК, по-горестоящият административен орган - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е приел, че  жалбата е просрочена, тъй като задължителните предписания са били  връчени лично на частната жалбоподателка на 01.03.2023г., а  същата ги е обжалвала след изтичането на четиринадесет дневният преклузивен срок по чл.117, ал.2,т.2 от КСО, във вр. с чл.117, ал.1, т.3 от КСО с жалба, депозирана в ТП на НОИ - Пловдив на 16.03.2023г.  

    По делото се установява от приложената обратна разписка за връчване, че Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, са били връчени лично на частната жалбоподателка на  01.03.2023г. Срокът за обжалването им по административен ред – четиринадесет дневен, съгласно чл.117, ал.2, т.2 от КСО,във врчл.117, ал.1,т.3 от КСО е изтекъл, на  15.03.2023г., до когато не е била депозирана жалба срещу административния акт. Жалбата е депозирана на 16.03.2023г. и е входирана в ТП на НОИ - Пловдив с вх. №  1012-15-84/16.03.2023г.

    При тази фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съдгр.Пловдив, намира, че обжалвания акт с който на основание чл.88, ал.2, предложение 2 от АПК е прекратено административното производството, е правилен. Правилно и законосъобразно горестоящият административен орган е приел, че е налице хипотезата на чл.88, ал.2, предложение второ от АПК,във р. с чл.88, ал.1,т.2 от АПК, като депозираната жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, е просрочена, като подадена след изтичане на законоустановения срок, регламентиран в разпоредбата на чл.117, ал.2, т.2 от КСО, във вр.с чл.117, ал.1,т.3 от КСО. Безспорно е установено по делото, че атакуваният административен акт е връчен лично на частната жалбоподателка на 01.03.2023г. Именно съобщението за издадения административен акт е юридическия факт, който определя началния момент на възникване на субективното право на жалба. Оформените от длъжностното лице документи досежно момента на съобщаване са официални такива, израз на държавната удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства. При това положение четиринадесет дневният срок за обжалването на процесние задължителни предписания, регламентиран в разпоредбата на чл.117, ал.2, т.2 от КСО,във вр.с чл.117, ал.1,т.3 от КСО, е изтекъл на 15.03.2023г./срядаприсъствен ден/, до когато не е била подадена жалба, поради което Съдът намира, че  депозираната жалба срещу същите на 16.03.2023г. с вх. №  1012-15-84/16.03.2023г., действително се явява просрочена.

             Срокът за оспорване, предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал.2, т.2 от КСО,във врчл.117, ал.1,т. 3 от КСО е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок  може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с изтичането му се преклудира правото на лицето да извърши валидно процесуално действие по обжалване. В случая, предвид изложеното по - горе срокът за обжалване е пропуснат и правото на оспорване  е погасено.   

             Следователно, като е приел, че е налице хипотезата на чл.88, ал..2, предложение 2 от АПК, във вр. с чл.88, ал.1, т.2 от АПК по отношение на жалбата против процесните задължителни предписания и е прекратил административното производство, административният орган – Директора на ТП на НОИ-Пловдив е постановил законосъобразен акт, който следва да остане в сила.

            Оплакването в частната жалба за депозиране на жалбата срещу процесните заделжителни предписания в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 117, ал.2, т.2 от КСО,във врчл.117, ал.1,т. 3 от КСО, а именно на 07.03.2023г. е неоснователно.

            В този контекст е необходимо да се посочи, че от данните по приложената по делото административна преписка се установява, че на С.В.В. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1 -15-01315483/28.02.2023 г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив и Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.

           В случая, без всякакво съмнение са налице две отделни административни производства пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Първото, образувано  по жалба вх. № 1012-15-84/16.03.2023 г. при ТП на НОИ-Пловдив, с която С.В.В. е оспорила Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023 г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив пред Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив. В тази връзка е постановен процесният Акт за прекратяване № 1040-15-28/23.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК и във връзка с чл. 117, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 88, ал. 2, предложение второ от АПК. Второто административно производство е образувано по жалба вх. № 1012-15-72/07.03.2023 г. и допълнение към нея вх. № 1012-15-72# 1/16.03.2023 г. при ТП на НОИ-Пловдив, с които С.В.В. е оспорила Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив пред Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив. В тази връзка на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е постановено решение № 2153-15-79/23.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което са потвърдени посочените задължителни предписания.

              По изложените съображения, Съдът прие частната жалба за неоснователна, поради което, и като такава същата ще следва да бъде оставена без уважение.             

             Предвид изричната регламентация на чл.88, ал.3 от АПК определението не подлежи на обжалване.

 

 

     Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд – гр. Пловдив,   ХІІ състав :

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И 

 

   ОТХВЪРЛЯ частната жалба на С.В.В., ЕГН ********** с адрес *** А, против Акт за прекратяване с изх. № 1040-15- 28/23.03.2023 на  Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив, с който на основание чл.88, ал.2,предложение 2 от АПК, във вр. с чл.88, ал.1, т.2 от АПК е прекратено производството по жалбата на лицето с вх. №  1012-15-84/16.03.2023г. против Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :