№ 1139
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110202479 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на В. И. Н. против Наказателно Постановление
№24-0819- 001846/ 25.07.2024г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП и
решение постановено по канд № 853/2025г., с което на В. И. Н. е наложено административно
наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал.1, т.1 ЗДвП и административно наказание в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата и посочва, че установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка категорично се различава от онази, описана в
издаденото НП, което е в абсолютно нарушение на процесуалните правила и съставява
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, депозира единствено
бланкетни писмени бележки, с които моли за потвърждаване на издаденото НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В издаденото НП е било описано, че на дата 16.04.2024г. в град Варна, ж.к
„Владислав Варненчик“ до блок 259 жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ РВ
1
5336 МТ и преминавайки покрай паркиран лек автомобил не осигурил достатъчно
странично разстояние и го блъснал, като причинил имуществени вреди.
Според описаното вследствие на това жалб. Н. напуснал местопроизшествието и не
уведомил МВР за случая.
Въз основа на тези данни на жалбоподателя бил издаден акт за установяване на
административно наказание, а впоследствие въз основа на него било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Димитров, чиито показания
съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Наред с неговите и в изпълнение
на задължителните указания на касационната инстанция, в хода на проведеното за втори път
съдебно следствие беше разпитан и св.Г. – очевидец на настъпилото произшествие, който
въпреки изминалия период от време успя за посочи, че автомобилът на жалбоподателя,
който е паркирал назад е ударил другия автомобил с марка „Тойота“ по предната броня, след
което слязъл от автомобила и свидетелят дори останал с впечатление, че си е оставил
телефонния номер за връзка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал
нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма.
Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП
се опровергават от доказателствата по делото.
2
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за
извършване на нарушение по ЗДвП, че като участник в ПТП не уведомил компетентната
служба на МВР .
Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на
жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вменененото му нарушение, като по преписката не са обсъдени всички доказателства.
Съдът намира, че на практика АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и
категоричен начин.
Не са били разпитани свидетели-очевидци на случилото се какъвто се явява свидетелят Г.,
който е бил разпитан едва в хода на проведеното въззивно производство и респ. не е била
изяснена фактическата обстановка, свързана с извършеното ПТП.
При съставяне на акта са взети предвид единствено данни, посочени от участник в
ПТП, който е заинтересувана страна по случая и само въз основа на тези данни е
недопустимо ангажирането на административната отговорност на другия участник в ПТП.
В протокола за ПТП приложен по АНП не са били описани щетите по автомобилите.
Декларативно е посочено, че щетите съответно са в задна част на единия автомобил и в
дясна странична част на другия автомобил. В тази връзка съдът намира, че същите не са
установени по ясен и категоричен начин, като по аналогичен начин стои въпросът и с
механизма на настъпване на произшествието описан в НП като неосигуряване на
достатъчно странично разстояние между двата автомобила при разминаване, а в
действителност се установи, че ПТП се е случило в резултат на маневра паркиране на заден
ход.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в
случая въззивникът е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Съгласно параграф 1, т.30
от ЗДП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на
пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В конкретния случай нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено, че
с действията си въззивникът е причинила материални щети на друго МПС участвало в
движението.
В АУАН и НП е било записано само, че са причинени материални щети без същите да
са описани. Същото нарушение е допуснато и в протокола за ПТП, в който също не са
описани щетите.
Следователно извършването на нарушение по ЗДвП не бе доказано по несъмнен
начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение, като по изцяло аналогичен
начин стои въпросът с механизма на реализиране на произшествие, дори да приемем че
такова беше описано.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
3
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
въззивника, но е наложил и наказания, без да е било установено безспорно извършването на
описаните нарушения от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно
приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил или поне не по начина, по който е
било описано това от наказващия орган.
В тази връзка съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и доколкото жалбоподателят не претендира разноски, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0819-001846/ 25.07.2024г. на Началник на
група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на В. И. Н. е наложено административно
наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал.1, т.1 ЗДвП и административно наказание в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4