Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260420 / 22.10.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Галя Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 3775 по описа за 2019 година,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.32 ал.2, вр. чл.31 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ от Т.Д.А. с ЕГН **********
***; против Н.Б.Х. с ЕГН ********** ***; и против Т.М.К. с ЕГН ********** ***.
Ищцата
твърди, че е собственик на първия жилищен етаж с прилежащо избено помещение от
двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда /СОС/ с
идентификатор 77195.721.350.1.1, със съответните идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, построена в общински ПИ с идентификатор
77195.721.350, по КК и КР на гр. Хасково от 2006 г., находяща се в гр. Х., ****************.
Ответникът бил собственик на втория жилищен етаж от същата сграда, както и на гараж,
със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху същия общински ПИ. Ответницата била собственик на третия
жилищен етаж със
съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху същия общински ПИ. Ищцата предявявала настоящия си иск, при липса
на решение на мнозинството за ползването на имота, като се касаело до спорна
съдебна администрация, поради което искът бил допустим. Ползването на ПИ следвало
да бъде разпределено между страните по делото, съобразно квотите им от
отстъпеното право на строеж. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да
постанови решение, с което да допусне разпределяне на ползването на ПИ
77195.721.350 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006
г. на ИД на АГКК София, последно изменена със заповед № КД-14-279/ 28.06.2012
г. на нач. на СГКК – Хасково – между нея и ответниците, съобразно квотите им от
отстъпеното право на строеж. Това си искане тя поддържа, лично и чрез
пълномощник – адвокат, в открито съдебно заседание, като желае разпределението
да бъде според вариант № 5 от заключението на вещото лице, който бил
законосъобразен и най-справедлив.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Възразява, че процесната сграда била триетажна, а не двуетажна, както
неправилно сочела ищцата. Никой от останалите съсобственици не ограничавал
ищцата да ползва имота и те нямали проблеми за това, нито за разпределението на
реалното му ползване. Затова ищцата следвало да направи уточнение, кое налага
промяна в ползването на имота, за да се счита, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. В имота имало и гараж с идентификатор
77195.721.350.2, застроена площ 22 кв.м., собственост на ответника, като
съществувал още преди останалите съсобственици да закупят жилищата си в
сградата и това не било ново обстоятелство за тях. Ответникът не възразява, да
се разпредели ползването на имота, съобразно правата на всички съсобственици. В
открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник – адвокат,
като желае разпределението да се извърши, според вариант № 6 от заключението на
вещото лице, като от разпределението се изключи площта на гаража му.
Ответницата депозира
отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита същия за допустим и за основателен. Тя не оспорва фактическите
твърденията на ищцата относно съпритежаването на правото на строеж върху
процесния терен между страните по делото, както и необходимостта от
разпределение ползването на този терен помежду им, според квотите им в тази
съсобственост. В открито съдебно заседание ответницата се представлява от
пълномощник – адвокат, който желае разпределението да бъде извършено според
вариант № 5 от допълнителното заключение на вещото лице. Този вариант
съответствал най-много на обема от права на собственост върху жилищната сграда,
съотнесени към правото на строеж върху общинския имот. По отношение на
ответницата този вариант съответствал напълно на вариант № 2 от основното
заключение на вещото лице, което правилно фокусирало нейния обем права и
правилно ги е ситуирало върху скицата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като
писмено доказателство по делото се представи и прие скица на поземлен имот №
15-1088965 от 29.11.2019 г., относно поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.721.350, издадена от СГКК – Хасково, въз основа на КККР, одобрени със
заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК. Видно от нея този ПИ е с адрес в гр. Х., ****************, с площ от 209
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10/; със собственик – Община Хасково. За
построени в ПИ се сочат: сграда 77195.721.350.1, застроена на 64 кв.м., брой
надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; като и сграда 77195.721.350.2, застроена на 22 кв.м., брой
надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни, предназначение: хангар, депо,
гараж. За собствения си СОС в тази жилищна сграда ищцата представи схема №
15-1088931 от 29.11.2019 г. относно СОС с идентификатор 77195.721.350.1.1,
издадена от СГКК – Хасково, въз основа на КККР, одобрени със заповед №
РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, с последно изменение със заповед №
КД-14-26-279/ 28.06.2012 г. на НСГКК-Хасково. Видно от нея адресът на имота е в
гр. Хасково, **************** ********; като СОС се намира на ет.1 в сграда с
идентификатор 77195.721.350.1, с брой надземни етажи 3, брой подземни етажи 0,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; като сградата е разположена в ПИ
с идентификатор 77195.721.350; с предназначение на СОС: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 71,65 кв.м.; прилежащи части:
източно мазе с площ от 6,38 кв.м., както и съответните ид.части от ОЧС; ниво:
1, съседни СОС на същия етаж и под обекта – няма, над обекта:
77195.721.350.1.2. За собственик на този СОС в схемата се сочи ищцата в
настоящото производство, въз основа на нотариален акт № 190 том 7 рег. № 2667
дело № 907/26.04.2017 г. на СлВп-Хасково. Този нотариален акт се представи по
делото, представляващ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154
том I рег. № 1269 дело № 91/2017 г. от 26.04.2017 г. на нотариус с рег. № 125.
Видно от него, ищцата е закупила така описания СОС на посочената дата, преди да
сключи граждански брак на 15.08.2017 г., за който се представи удостоверение за
сключен граждански брак № 12/15.08.2017 г., издаден от Община Златарица Област
Велико Търново, въз основа на акт за сключен граждански брак № 12 от същата
дата. Праводател на ищцата по тази сделка е Л. М. Ж., в чийто дял имотът е бил
поставен по силата на влязло в сила решение № 273/23.04.2010 г. по гр. дело №
2324/2003 г. на ХРС, постановено в производство по съдебна делба между нея и
ответника в настоящото производство. В негов дял със същото решение е поставен
вторият жилищен етаж от жилищната сграда на адрес в гр. Х., ****************,
както и гараж с оформеното като складово помещение подгаражно пространство. Третият
жилищен етаж, нейна лична собственост, Л. М. Ж. е продала на ответницата, по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 024 том 01 рег.
№ 0511 дело № 014/2016 г. от 15.01.2016 г. на нотариус с рег. № 353; а именно: СОС
с идентификатор 77195.721.350.1.3, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед
№ РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, изменени със заповед № КД-14-26-279/
28.06.2012 г. на НСГКК-Хасково, с административен адрес в гр. Хасково, ****************,
находящ се на ет.3, с предназначение: жилище, апартамент; на едно ниво, със
застроена площ от 62,62 кв.м.; съседни СОС на същия етаж и над обекта – няма, а
под обекта: 77195.721.350.1.2; който СОС попада в подробно описаната по-горе
сграда; ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху държавен ПИ.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане
на ищцата и на ответника, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа
експертиза, чието първоначално и допълнителни заключения приема като
компетентно и безпристрастно дадени. Същите, в съответно необходимите за
разрешаването на настоящия правен спор части, съдът ще коментира по-долу в
настоящите си мотиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Производството по чл.32 ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на
съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
служене с обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването
на един съсобствен имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
Практиката на ВКС е константна и предвижда, че разпределението на ползването на
съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност
на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно
притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и
предназначението на дворното място, начинът по който по волята на
съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното
място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва
построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в
него. Недопустимо е в производство по чл.32 ал.2 от ЗС да се създават пречки и затруднения за
ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото
дворно място, по- големи от необходимите за осигуряване правото и на другия
съсобственик да ползва съсобствената вещ. След като дворното място е застроено,
то има за предназначение наред с евентуалната възможност за ползване на част от
него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределението
на ползването на незастроената му част следва да се извърши по начин, в еднаква
степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за
достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни
обекти в тях (Решение № 18 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4533/ 2015 г., I
г.о., ГК). В контекста на изложеното, съдът счита, че разпределението на
ползването на процесното дворно място следва да се извърши, според предложения
от вещото лице вариант № 5, находящ се на л.131 от настоящото дело, към второто
му допълнително заключение. Този вариант е съобразен с квотите на страните в
съсобствеността, със застроените площи на жилищната сграда, на външните стъпала
и площадка към входа на сградата, на дворните тротоари и чешма, дворни входна
площадка и стъпала, външна тоалетна. Вещото лице е изчислило площите както
следва: обща площ на ПИ – 209,03 кв.м.; застроена площ на 3-етажната жилищна
сграда – 63,52 кв.м.; застроена площ на външните стъпала и площадка към входа
на сградата – 19,47 кв.м.; изградени дворни тротоари и външна чешма, дворни
входна площадка и стъпала, външна тоалетна – 49,57 кв.м. Така възможна за
разпределение остава площ от 76,47 кв.м., представляваща разликата между площта
на ПИ /209,03 кв.м./ и всички описани застроявания. От тази площ на ищцата се
падат 27,83 кв.м. /или 36,392%/ и на всеки от ответниците – по 24,32 кв.м. /или
по 31,804%/. Ид. части за ползване на всеки от тях вещото лице е определило,
като съотношение между застроената площ на всяка от страните /71,65 кв.м. за
ищцата и по 62,62 кв.м. за всеки от ответниците/ и общата застроена площ.
Относно притежаваните от страните застроени площи, съдът кредитира
представените по делото титули за собствеността им, както и заключенията на
вещото лице. В нотариалните актове на ищцата и на ответницата техните СОС се
сочат застроени именно съответно на 71,65 кв.м. и на 62,62 кв.м. В съдебното
решение, с което в дял на ответника е поставен вторият жилищен етаж от
сградата, не се сочи застроената площ на този етаж. Пред вещото лице самият
ответник е посочил за застроена площ на своя СОС - 62,62 кв.м., съответстваща
на площта на третия етаж, притежаван от ответницата. Останалите страни не
оспориха това му твърдение. Ето защо, съдът кредитира горепосоченото разпределение
между страните, извършено по вариант № 5 към второто допълнително заключение на
експертизата. Така на ищцата следва да се предостави правото, да ползва незастроената
част от ПИ с площ от 27,83 кв.м., оцветена в син цвят на скицата на вещото
лице; на ответника - част от ПИ с площ от 24,32 кв.м., оцветена в зелен цвят на
скицата, която част включва изцяло площта на собствения му гараж с
идентификатор 77195.721.350.2, застроен на 22 кв.м.; както и част от бетонова
площадка, долепена към гаража; и на ответницата - незастроената част от ПИ с площ от 24,32
кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата на вещото лице; а на всички тях тримата
– за общо ползване – площта от 132,56 кв.м., включваща жилищна сграда на 63,52
кв.м., стъпала вход сграда на 19,47 кв.м. и тротоари на 49,57 кв.м., оцветена в
сив цвят на скицата на вещото лице; която скица на л.131 от делото,
приподписана от съдебния състав, ще следва да се счита за неразделна част от
настоящото решение. Този вариант на разпределение съдът намира и за
най-целесъобразен, като около него се обединяват двама от тримата съсобственика
на СОС – ищцата и ответницата.
Що
се отнася до възражението на ответника, че площта на собствения му гараж
следвало да се изключи от разпределената му за ползване част от ПИ, съдът
намира същото за неоснователно. В решение № 2/ 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2015 г., I
г.о., и решение № 252/ 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на
ВКС, I г.о.; се приема, че при
наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците, въз основа на учредено право на строеж,
теренът под сградата не следва да се разпределя по чл.32 ал.2 от
ЗС, тъй като на разпределяне по този ред
подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен, извън усвоената за законно построената
сграда. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани
само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на
строеж - решение № 94/ 28.03.2012
г. по гр. д. № 897/12 г. на ВКС, II г. о., решение № 51/ 07.05.2013 г. по гр. д. № 764/12 г. на ВКС, II г. о.,
решение № 99/ 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на II г. о. и
др.
Настоящият случай попада във втората от цитираните хипотези, доколкото
ответникът нито твърди, нито доказа, да е изградил гаража си въз основа на
отстъпено му право на строеж. Правомощието на съсобственика, изградил сграда в общия имот
въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва застроената част, е
елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право, което на
собствено основание поражда за суперфициара правомощие да владее и да ползва
застроената част - чл.64 от ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази
част не може да бъде предмет на разпределение по чл.32 ал.2
от ЗС, тъй като правото на строеж като
ограничено вещно право изключва произтичащото от чл.31 ал.1
от ЗС правомощие на останалите
съсобствениците да си служат с нея. Но настоящият случай не е такъв
и по отношение на частта от ПИ, извън усвоената за законното
строителство на жилищната сграда,
на общо основание са приложими правилата на съсобствеността,
в т.ч. и площта на процесния гараж. Ползването на тази
част подлежи на разпределение между съсобствениците, съобразно техните права.
Същевременно, установи се от разпита на вещото лице, че с посочения начин на
разпределение, ще бъде съобразено правото на ответника на подход към находящото
се под гаража му помещение - мазе, което
той ползва. Определената му за ползване малка част от бетоновата площадка
към гаража е изградена така, че да може
собственикът на гаража да ползва мазето, което е под гаража, образувано поради
голямата денивелация на терена. Това помещение, оформеното като складово
помещение подгаражно пространство, е поставено в дял на ответника, по силата на
влязлото в сила съдебно решение по делба.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
По предявения иск с правно
основание чл.32 ал.2, вр. чл.31 ал.1 от Закона за собствеността от Т.Д.А. с ЕГН
********** ***; против Н.Б.Х. с ЕГН ********** ***; и против Т.М.К. с ЕГН **********
***:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.721.350 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г.
на ИДАК; с административен адрес в гр.
Х., ****************, с площ от 209 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/;
предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 5030844, квартал 491
парцел 4; със съседи: 77195.721.424, 77195.721.351, 77195.721.345 и 77195.721.349;
както следва:
-
Т.Д.А. с ЕГН ********** следва да ползва
незастроената част от описания ПИ с площ от 27,83 кв.м., оцветена в син цвят на
скицата – вариант № 5;
-
Н.Б.Х. с ЕГН ********** следва да
ползва част от описания ПИ с площ от 24,32 кв.м., оцветена в зелен цвят на
скицата – вариант № 5, която част включва изцяло площта на собствения му гараж
с идентификатор 77195.721.350.2, застроен на 22 кв.м.; както и част от бетонова
площадка, долепена към гаража;
-
Т.М.К. с ЕГН ********** следва да
ползва незастроената част от описания ПИ с площ от 24,32 кв.м., оцветена в жълт
цвят на скицата – вариант № 5;
-
общо всички те тримата следва да ползват площта от
132,56 кв.м., включваща жилищна сграда на 63,52 кв.м., стъпала вход сграда на
19,47 кв.м. и тротоари на 49,57 кв.м., оцветена в сив цвят на скицата – вариант
№ 5;
която
скица – вариант № 5 е изготвена от вещото лице към второто му допълнително
заключение, приложена е като лист 131 от делото, приподписана е от съдебния
състав и представлява неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните; като на ищцата и на ответника – на
ел.адреси от л.95 и л.40, като им се изиска незабавно потвърждение на
получаването, а при липса на такова – делото да се докладва; а на ответницата –
чрез връчител.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.