РЕШЕНИЕ
№ 6832
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110130113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Делото е образувано е по предявени от Й. В. Н., ЕГН **********,срещу А.
Б. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите като
дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне от съда по въпроса за
вината и по чл.56 от СК за ползване на семейното жилище.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата били сключили
граждански брак на 05.08.1995 г., който бил първи по ред и за двамата и от
който имали родено едно пълнолетно дете - В. Й. В. Сочи се, че в началото
взаимоотношенията между ищеца и ответницата били нормални, но с течение
на годините същите се били влошили поради несходство в характерите им,
различни интереси, разбирания и виждания, като живеели разделени от месец
април 2024 г. Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено решение,
с което да бъде прекратен брака на страните като дълбоко и непоправимо
разстроен, а ищецът не претендира вина за разстройството на брака. Иска се и
предоставяне на ищеца ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент в гр.София, кв."Манастирски ливади", ул. "Иван Сусанин" което
1
било закупено с ипотечен кредит, който ищецът продължавал да изплаща. Не
се противопоставя след развода ответницата да възстанови предбрачното си
фамилно име или да запази придобитото във връзка с брака фамилно име. Не
били налице и основания за издръжка един на друг. С молбата е изявено и
желание за постигане на споразумение.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, в
който е изразено съгласие за прекратяване на брака, като е направено
предложение, в случай, че ищцовата страна е съгласна, да се премине към
развод по взаимно съгласие, за което в отговора е обективиран и проект на
споразумение. Ответницата потвърждава, че с ищеца са във фактическа
раздяла, както и че от брака си имат родено едно пълнолетно дете - В. Й. В.,
като заявява, че всеки от съпрузите живеел свой собствен живот, били
отчуждени един от друг и имали съвсем различни интереси, като бракът
съществувал само формално. Становището на ответницата също било
сериозно и непоколебимо за развод, без да се изследват мотивите и причините
за разстройството на брака. Иска се постановяване на решение, с което бракът
на страните да бъде прекратен, без да се издирват мотивите за това и да бъде
одобрено предложеното споразумение. Относно разноските се иска да останат
за страните така, както са направени, а за държавните такси, така както съдът
определи. В случай, че не бъде постигнато споразумение, се иска
постановяване на решение, с което да бъде прекратен бракът на страните,
съгласно събраните доказателства, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с пълномощник, като
се поддържа исковата молба и се представят писмени доказателства. Заявява
се, че проблемът бил в семейното жилище, тъй като и двете страни го искали.
Иска се прекратяване на брака между страните, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без произнасяне по въпроса за вината, както и предоставяне на
ищеца на семейното жилище. Претендират се разноски и се прави възражение
за прекомерност относно разноските на другата страна.
Ответницата също се явява лично и с пълномощник, който поддържа
отговора на исковата молба. Отправя искане за допускане на развода между
двете страни, като ответницата също претендира ползването на семейното
жилище, тъй като била с по-нисък доход от ищеца. По отношение на
2
фамилията, се поддържа изразеното в отговора. Претендират се разноски, за
което е представен списък, като е направено и възражение за прекомерност по
отношение разноските на ищеца.
В заседението съдът е посочил правната квалификация и е разпределил
доказателствената тежест между страните.
По делото са ангажирани писмени доказателства и са събрани свидетелски
показания.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
доводите на страните, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
От събраните по делото доказателства и в частност от представеното
удостоверение за сключен граждански брак на Община Перник, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 264/05.08.1995 г., е видно, че страните по
делото са съпрузи, които са сключили граждански брак на 05.08.1995 г. в гр.
Перник, като съпругата след сключване на брака, е променила фамилното си
име, поради което понастоящем е с фамилия "Н.". Въз основа на
предствавените заверени копия на удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца от 10.05.2024 г. и на удостоверение за раждане от 29.01.1996 г.
става ясно, че от брака си страните имат родено едно пълнолетно към
настоящия момент дете - В. Й.ов В., с ЕГН: **********, роден на 17.01.1996 г.
Няма данни по делото за други непълнолетни и/или малолетни деца от брака
на страните.
Представено е и заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 60, том VI, рег. № 4546, дело № 974 от 2007 г., от който се
констатира, че на 08.11.2007 г. страните по делото, в качеството им на
купувачи, са придобили собствеността върху недвижим имот, изграден в груб
строеж, а именно: апартамент № 1, находящ се в гр.София, в жилищна сграда -
блок "Б", състояща се от сутерен на едно ниво с мазета и гаражи, партер с
магазини, три жилищни етажа и два подпокривни етажа с кули към тях и
принадлежащите им тераси, с обща разгърната площ от 1650,82 кв.м. върху
урегулиран поземлен имот /парцел/ III- 1661 по плана на гр.София, ул."Иван
Сусанин" местността "Манастирски ливади - запад", СО-район Витоша.
Приложено е заверено копие на договор за ипотечен кредит от 21.07.2017 г.,
3
сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД, от една страна и в качеството й на
кредитор и Й. В. Н., от друга, в качеството му на кредитополучател, по силата
на който кредиторът отпуска на кредитполучателя ипотечен кредит в размер
на 69 600 лева за финансиране на текущи потребности, при еднокрано
усвояване на кредита, чрез погасяването му на месечни вноски по описаната в
договора разплащателна сметка, с титуляр - ищецът, със срок за издължаване
на кредита - 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В чл.9 от
договора е посочено, че кредитът се обезпечава с ипотека върху следния
недвижим имот - апартамент № 1 с идентификатор 68134.1933.2116.2.1,
находящ се в гр.София, в жилищна сграда - блок "Б", със застроена площ 75,94
кв.м. върху място, представляващо УПИ III- 1661 в квартал 49 по плана на
гр.София, ул."Иван Сусанин" с адрес на имота: гр.София, ул."Иван Сусанин"
Представени са и копия на Допълнително споразумение от 09.06.2021 г. към
сключения договот за ипотечен кредит, сключено между същите страни и от
което е видно, че срокът за издължаване на кредита се намалява от 180 на 156
месеца, като е определена крайна падежна дата за окончателното издължаване
на кредита - 28.08.2030 г. В чл.4 от споразумението е уговорено, че дължимите
месечни вноски се събират служебно от кредитора от авоара по посочената
разплащателна сметка с титуляр - ищецът.
Представен е и договор за ипотечен кредит от 01.11.2007 г., сключен между
"БАНКА ДСК" ЕАД от една страна, в качеството й на кредитор и А. Б. Н. и Й.
В. Н., от друга, в качеството им на кредитполучател, по силата на който
кредиторът отпуска на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 80 000
лева, със срок на издължаване - 360 месеца, считано от дата на усвояване на
кредита. В чл.3 и чл.4 е посочено, че кредитът се усвоява еднократно и чрез
описаните в договора разплащателни сметки на "АБ ОПТИМУС" ООД - 42
000 лева и на А. Б. Н. - 38 000 лева. В чл.8 е уговорено, че кредитът се
обезпечава с ипотека върху недвижим имот, собственост на страните по
делото, както следва: апартамент № 1, в груб строеж, находящ се в гр.София,
местността "Манастирски ливади - Запад", ул."Иван Сусанин" в жилищна
сграда - блок "Б", УПИ III- 1661, ет.1, заедно с 6.258% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. От нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 61, том VI, рег. № 4549, дело № 975 от
2007 г., става ясно, че на 08.11.2007 г., става ясно, че "БАНКА ДСК" ЕАД,
отпуснала на страните, в качеството им на кредитополучатели и учредители
4
на ипотеката, ипотечен кредит в размер на 80 000 лева, като за обезпечаване
на вземането страните са учредили в полза на банката ипотека върху описания
по-горе недвижим имот.
Представено е и ЕР на ТЕЛК от 11.10.23 г., от което се установява, че
ищецът Й. В. Н. в със 76% ТНР, без чужда помощ за срок от 3 години. От
удостоверения, издадени от "БАНКА ДСК" ЕАД е видно, че месечната
погасителна вноска по договор за ипотечен кредит от 21.07.2017 г. се заплаща
от сметка на ищеца, както и че за периода от 21.07.2017 г. - 27.01.2025 г.
ищецът е извършил плащания от негова сметка, представляващи вноски по
ипотечен кредит, съгласно договор от 21.07.2017 г., в размер на 55 194,13 лева,
а за периодите от 25.02.2022-21.02.2025 г. и 01.03.2024 г.-06.02.2025 г. ищецът
е извършвал плащания от негова сметка за покриване на задължения за местни
данъци и такси, както и за професионален домоуправител.
Представените по делото писмени доказателства не са оспорени от
страните.
Показанията на разпитания в хода на съдебното дирене, свидетел - В. Н. Г.
съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви помежду
си и с оглед събрания доказателствен материал, но и съобразно чл.172 от ГПК,
с оглед възможната заинтересованост на свидетеля. Това е така, доколкото от
тях се потвърждава обстоятелството, че страните са съпрузи и че имат един
пълнолетен син - В.. Освен това, свидетелят заявява, че страните са разделени
и не живеят заедно от април 2024 г., а след раздялата им, не поддържали
никаква връзка, като последното го знаел от ищеца и от внука си. От
показанията му е видно, че свидетелят има лични наблюдения, но и че също
знае от ищеца и от внука си, че ответницата злоупотребявала с алкохол,
правила скандали и ставала агресивна, както и че страните са живеели заедно
в гр.София, в апартамент в "Манастирски ливади", който го били закупили
през 2006 г., като свидетелят е дал на ищеца 50 000 лева за първата вноска,
след което страните изтеглили ипотечен кредит. Показанията сочат и за това,
че ищецът е показал на свидетеля документ, от който било видно, че кредитът
за закупуване на жилището го изплащал единствено ищецът чрез заплащане
на месечна вноска в размер на 603 лева и към момента в жилището живеел
единствено той, а ответницата го била напуснала от април 2024 г. Свидетелят
заявява и, че ищецът помага на сина си с наем, защото последният живеел в
5
апартамент под наем, като ищецът бил поел и цялата издръжка на внучка си.
Заявява се, че ищецът през 2001-2005 г. е претърпял 5 мозъчно-черепни
операции и има телково решение, като по време на операциите, свидетелят,
заедно с майката на ищеца били 24 часа при последния, а съпругата също е
идвала за известно време в болницата и след това си отивала.
Показанията на свидетелката С. А. А., също се кредитират от съда,
доколкото от тях също става ясно, че страните са съпрузи, които в момента не
живеят заедно от април месец, като ответницата живее в Кладница при
родителите си, а ищецът живеел в общото им жилище в гр.София.
Свидетелката изразява мнение, че бракът на страните бил изчерпан, като знае
за кредит, за който в годините, когато се бил изплащал, се удържало от
ответницата и била голяма мъка да се изплаща този кредит, но след 2017 г.
свидетелката не е наясно кой изплаща този кредит.
С оглед така изложената фактическа обстановка, която съдът счита за
безспорно установена на база събраните по делото писмени и гласни
доказателства, следва да се приеме, че страните, които са съпрузи, са
разделени и същите се намират в трайна фактическа раздяла, считано от месец
април 2024г., доколкото не поддържат съпружески отношения помежду си. Не
бяха събрани и данни по делото за ненавършили пълнолетие деца от брака на
страните.
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави, съдържание, поради
което следва да бъде прекратена. Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството
на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила
нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно
вината за разстройството на брака.
Установи се, че по време на брака си ищецът и ответницата са придобили
жилище в режим на СИО, което е тяхното семейно жилище по смисъла на § 1.
от ДР на СК, предвид установеното по делото, че същите са живяли в него
заедно до фактическата им раздяла на адрес: гр.София, ул. "Иван Сусанин"
Доказа се и, че след раздялата на страните, ответницата е напуснала
семейното жилище.
6
Съгласно нормативната уредба и трайната съдебна практика семейно
жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, като се има предвид жилището, ползвано до
прекратяването на брака. При решаването на въпроса за ползването на
семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1 от ДР във вр.
чл. 56, ал. 1 СК, както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г., които не са
загубили действието си. Следва да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1
СК, съгласно което при допускане на развода, когато семейното жилище не
може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
Задължително за съда, когато е сезиран с такова искане (както е в случая) да
определи кой от двамата бивши съпрузи след прекратяването на брака следва
да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е да преценява още
здравословното състояние, доходи, материално положение, вина, ако има
ненавършили пълнолетие деца - техните нужди, както и други от значение за
ползването му обстоятелства, като критериите не са изчерпателно изброени в
чл.56, ал.5 от СК.
В настоящия случай, доколкото се доказа правото на собственост на
страните върху семейното жилище, както и че от брака им няма ненавършили
пълнолетие деца и че ответницата е напуснала семейното жилище, а ищецът е
останал в него и е продължил да ползва същото, е видно и, че същият е
заплащал месечни погасителни вноски по договора за ипотечен кредит от
21.07.2017 г. за периода от 21.07.2017 г. - 27.01.2025 г., както и задължения за
местни данъци и такси, и за професионален домоуправител за периода от
25.02.2022-21.02.2025 г. и от 01.03.2024 г.-06.02.2025 г., поради което и
предвид установеното му недобро здравословно състояние, с оглед
представеното ЕР на ТЕЛК от 11.10.23 г. и 79% трайно намалената му
работоспособност, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да
се предостави именно на ищеца.
В съдебно заседание ответницата също е отправила искане за предоставяне
ползването на семейното жилище, както и претенция за заплащане на наем,
но предвид настъпилата преклузия по чл.131 от ГПК, доколкото същите не са
били отправени с отговора на исковата молба, то същите не са приети за
насрещни претенции, респективно не следва да се разглеждат, предвид и
предвидената от закона възможност на всяка от страните безсрочно да сезира
7
съда с искане за определяне на наемна цена, ако това право не е било
упражнено в брачното производство. Въпреки това, само за пълнота следва да
се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява каквато и да е било жилищна нужда на ответницата, както и
изложеното в хода на устните състезания от процесуалния й представител за
получавани от нея по-ниски доходи спрямо тези на ищеца, с оглед и
напускането й на семейното жилище след раздялата й с ищеца, като липсват и
данни за влошено нейно здравословно състояние, както и за това ответницата
да няма къде да живее, дори напротив, от свидетелските показания стана ясно,
че същата се е установила и живее в Кладница, в къщата на родителите си.
Отделно от посоченото, не се събраха и доказателства по делото семейното
жилище да може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, както и
отношенията между последните да са търпими по смисъла на разясненията,
дадени в ППВС № 12 от 28.11.1971 г.
На основание чл. 326 ГПК, съдът следва да разгледа въпроса за фамилното
име. Съпругът, който се установи, че е променил фамилното си име при
сключването на брака - от "Л." на "Н.", е предявил искане за промяна във
фамилното му име, като след прекратяването на брака съпругата иска да носи
предбрачното си фамилно име – Л.и да се именува А. Б. Л.. Поради това съдът
следва да постанови същата да носи пребрачното фамилно име - Л..
Относно разноските: Предвид липсата на искане за произнасяне по
въпроса за вината, разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за
страните така, както са ги направили. Искането на страните за присъждане на
разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на
50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се
възложи на /двете страни поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК, С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 05.08.1995 г. в гр. Перник, Република България, за което е съставен акт за
граждански брак № 264/05.08.1995 г. на Община Перник, между Й. В. Н., ЕГН
8
********** и А. Б. Н., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 СК, ползването на семейното жилище,
находящо се гр.София, ул. "Иван Сусанин", след прекратяване на брака - на
Й. В. Н., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК, след прекратяване на брака А.
Б. Н., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилното име – Л..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, Й. В. Н., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, А. Б. Н., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9