Р Е Ш Е Н И Е
№260405/11.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3916 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от П.И.Я., ЕГН **********
*** срещу П.Р.Б.с административен адрес гр. С., бул. В. №2 за
осъждане на ответника да заплати сумата от 15000
лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск с протоколно
определение от о.с.з. проведено на 18.09.2020г.) представляващи обезщетение за неимуществени
вреди причинени на ищцата, вследствие на повдигнато й обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, за което ищцата е оправдан с влязла
в сила оправдателна присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД №
1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 10.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението,
на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на 10.08.2017г. ищцата е била привлeчeна в качеството й на обвиняем по ДП №320/2016г. по описа
на ІІІ-то РУ при ОД н МВР Варна, за
престъпление по чл. 343, ал.3 пр.последно, б“а“, предложение 2-ро вр. чл. 342,,ал.1,пр.3-то НК. По време на досъдебното
производство са осъществени с участие на ищцата процесуално – следствени
действия както следна на: 01.08.2016г. оглед на местопроизшествие и химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта;02.08.2016г. – разпит
на свидетел, 09.12.2016г. – очна ставка, 16.01.2017г.- разпит на свидетел,
14.03.2017г.- разпит на свидетел, 10.08.2017г. – привличането й в качество на
обвиняем и разпит в това й качество, на 30.08.2017г. – предявяване на
разследване.
Твърди,
че въз основа на внесен обвинителен акт в съда е образувано НОХД № 4965/2017г.
по описа на ВРС, по което дело ищцата е била призната за виновна по така
повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал.3 пр.последно, б“а“, предложение 2-ро вр. чл. 342,,ал.1,пр.3-то НК, като й е наложено наказание
„лишаване от свобода“, което е отложено за срок от 3 години. Вследствие въззивно обжалване с нова присъда №77/22.11.2018г.,
постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ищцата е
призната за невинна по така повдигнатото й обвинение.
Излага,
че за периода от привличането й като обвиняем до постановяване на
оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали
в изпитване чувство на унижение, уронване на престижа и доброто име на ищцата в
обществото. Ищцата се е затворила в себе си, ограничила е контакти със свои
приятели, като е изпитвала страх за собственото си бъдеще и това на своето
семейство. По време на осъществените открити съдебни заседания в съдебната фаза
на наказателния процес, от които две при първоинстанционното
разглеждане на делото и две на въззивна инстанция е изпитвала силно
притеснение.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез прокурор при ВРП.
Предявения
иск се оспорва, като се сочи, че претендираната сума е завишена по размер.
Намира, че търсените неимуществени вреди не са в резултат от преки действия на
ответника, при което моли предявения иск да бъде отхвърлен. Доколкото
неоснователно е искането за присъждане на претендираната главница, то намира и
че искането за присъждане на лихва за забава също следва да бъде отхвърлено.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление за
привличане на обвиняем от 10.08.2017г., ищцата Я. е привлечена в
качеството й на обвиняем, за това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при
управление на МПС, нарушила ЗДвП и по непредпазливост е причинила на пешеходец
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метатарзална
кост, обуславяща трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около
2 – 2,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, предл.
2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК. В деня на
привличането й за обвиняем ищцата е разпитана в това й качество.
С обвинителен акт от
27.10.2017г. на ВРП е повдигнато обвинение на ищцата за престъпление по чл.343,
ал.3, пр. последно, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, за това че на 01.08.2016г. в
гр. Варна, при управление на МПС, нарушила ЗДвП и по непредпазливост е
причинила на пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
втора метатарзална кост, обуславяща трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. При внасяне на обвинителния акт в
съда не е взета мярка за неотклонение.
С Разпореждане от 01.11.2017г.
постановено по НОХД № 4965/2017г. на ВРС е насрочено открито съдебно заседание,
като ищцата в качеството й на подсъдима е призована по делото.
Проведено е на 04.12.2017г.
разпоредително заседание по НОХД №4965/2017г. на ВРС, на което Я. лично се явява.
Проведено е на 24.01.2018г.
о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, в което ищцата в качеството й на подсъдима
се явява лично. В хода на съдебното заседание Я. в качеството й на подсъдима се
е възползвала от правото си да даде обяснения във връзка с повдигнатото й
обвинение.
На 05.02.2018г. е проведено
о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, на което ищцата се явява лично, в което
заседание е изслушана последната.
На 23.03.2018г. е проведено
о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, при което Я. се явява лично, което съдебно
заседание е отложено с оглед необходимост от изготвяне на назначена по делото
съдебна експертиза.
Проведено е на 04.07.2018г.
о.с.з., на което ищцата присъства лично, възползва се от правото си да даде
последна дума. С присъда №191/04.07.2019г. ищцата е призната за виновна по
повдигнатото й престъпление, като й е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три
години.
Депозирана е въззивна жалба
от 09.07.2018г. срещу присъда №191/04.07.2019г на ВРС, като е образувано ВНОХД
№1165/2018г. на ВОС, по което е постановено определение от 22.10.2018г., с
което производството по делото е насрочено за 22.11.2018г.
На 22.11.2018г. е проведено
о.с.з. по ВНОХД № 1165/2018г., в което ищцата в качеството и на подсъдим се
явява. С присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. на
ВОС Я. е оправдана по така повдигнато й обвинение.
Приета по делото е съдебно
– психологична експертиза на в.л. А.Ц., в което експерта посочва, че
осъщественото ПТП и последвалото обвинение са възприети от ищцата като събития
със силно травматичен характер. Експерта посочва, че ищцата при изготвяне на
експертизата е споделила отношението си към настъпилото ПТП и невиновното си
поведение, като разбирайки, че е призната за виновна е започнала да изпитва
проблеми със съня, отслабнала е с около 6 кг. В съдебно заседание при приемане
на експертизата, в.л. посочва, че свалянето на килограми е характерно при
наличие на стрес в организма на човек. Посочва се, че е изпитвала притеснения
предвид това, че е самотна майка и й се е налагало сама да отглежда детето си,
с подкрепа на своите родители. Повдигнатото обвинение и последвалата осъдителна
присъда са създали дълготрайно негативно състояние у последната. Отчита се, че
към момента на извършване на изследването, ищцата до известна степен е в
подобрено емоционално състояние, но не се отчита напълно възстановяване.
Експерта посочва, че психотерапевтична намеса би оказала положителен ефект и
същата има препоръчителен характер за редукция на негативните преживявания. В
открито съдебно заседание в.л. допълва, че по време на изготвяне на
заключението си, ищцата не е споделила за наличието на други травматични
събития, които да повлияят негативно върху емоционалното й състояние.
Прието по делото е
заключение по назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р.
В.С.. Посочва се в заключението на експерта, че след инцидента на 01.08.2016г.,
ищцата е започнала да получава силни главоболия, при което съобразно
осъществения преглед на приложената към делото медицинска документация на
12.01.2017г., на Я. е поставена диагноза „мигрена“. При преглед на
документацията за периода от 01.12.2009г. до настъпване на пътно – транспортното
произшествие – 01.08.2016г. не се установяват данни за заболяването „мигрена“
при ищцата. В заключение се посочва, че стресът от възникналото ПТП се явява
отключващ фактор на пристъпите. В о.с.з. по приемане на заключението експерта
посочва, че основната причина за развитие на заброяването „мигрена“ не е
известна за медицината.Характерен фактор, отключващ проявните
форми на заболяването е стреса.
По искане на ищеца е
разпитана свидетеля Т.П.Т.– майка на ищеца Я.. Свидетеля посочва, че след
осъщественото ПТП ищцата започнала да получава главоболие, като 2- 3 месеца
след този момент, тя непрекъснато за това мислила. Посочва, че от главоболие
ищцата започнала да повръща, при което през 2017г. потърсила медицинска помощ, вследствие
на което й била поставена диагноза „мигрена“. До настъпване на инцидента с
пътно – транспортното произшествие не е страдала от главоболие. След
призоваването си по образуваното в последствие наказателно дело е настъпило
влошаване на нейното състояние. Ищцата е започнала да приема медицински
препарати с оглед подобряване на състоянието й. Влошаване на състоянието й е
настъпило при постановяване на осъдителната присъда, ищцата станала
раздразнителна, плачела при повдигане на въпроса.С постановяване на оправдателната
присъда свидетеля наблюдавала у ищцата подобряване на емоционалното й
състояние, последната не притеснявала по-малко, включително и че ще си намери
работа, доколкото в свидетелството й за съдимост няма да пише, че е осъждана.
При постановяване на осъдителната присъда свидетеля посочва, че Я. отслабнала с
около 5-6 кг., като в последствие с постановяване на оправдателната присъда е
възвърнала нормалните си килограми. Посочва, че в колата по време на инцидента
е било и детето, при което ищцата вследствие реакцията на детето към случилото
си е започвала да плаче.Свидетеля посочва, че към момента на реализиране на ПТП
ищцата не е работила, но сега работи.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната
разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният
случай.
С ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО се прие разбраното, че П.Р.Б.участва по делата
по искове за обезщетение за вреди по
ЗОДОВ, по които е ответник и за които
е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право
на иск, въпреки че не е длъжник
по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган,
който отговаря пред съда в изпълнение
на компетентност, възложена
от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните
органи е обективна и възниква при наличие
на изчерпателно посочените
в закона основания. Предпоставка за ангажиране
на отговорността по чл. 2,ал.1 т.
3 ЗОДОВ е обективният
факт, че ищцата Я. е уличена в извършване
на престъплениe,
повдигнато й е обвинение, а впоследствие
е оправдана с влязло в сила решение на
Варненски окръжен съд. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството,
че отделните процесуално-следствени действия са били извършени
в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Изложеното
сочи на извод, както вече съдът
посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не
трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно отношение към техния резултат.
С други думи
казано, държавата ще отговаря по
доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като
тази липса или наличие на вина ще има
значение само за регресната отговорност
на виновните длъжностни лица спрямо държавата.
Обективната отговорност се
дефинира в доктрината като просто носене
на риска от действия и бездействия, но никъде тази
нейна особеност не се свързва
със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не
трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност
за реално предизвикани вредоносни последици не се
дерогира от ЗОДОВ, нито се създава
по някакъв начин законова презумпция за настъпването
на такива вредоносни последици и така чрез нея да се
размести тежестта на доказване от ищеца
върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищцата са настъпили за
последната неимуществени вреди вследствие повдигнатото й обвинение за престъпление
от общ характер, което тя не е извършила, което обстоятелство е признато с оправдателна
при съда на съда. Не се спори между страните, а и се установява от събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства, че на 10.08.2017г. Я. е привлечена в качеството й на обвиняем,
за това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при управление на МПС, нарушила ЗДвП и
по непредпазливост е причинила на пешеходец средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на втора метатарзална кост, обуславяща
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца,
като деянието е извършено на пешеходна пътека. Повдигнато й е обвинение с
обвинителен акт на ВРП за престъпление
по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, предл.
2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, като мярка за
неотклонение не е наложена. Вследствие внесеният в съда обвинителен акт е
образувано НОХД № 4965/2017г. на ВРС, по което са проведени пет съдебни
заседания, както следва на 04.12.2017г., 24.01.2018г., 05.02.2018г.,
23.03.2018г. и 04.07.2018г., в които съдебни заседания ищцата е участвала в
качеството й на подсъдима. С присъда постановена от първоинстанционния районен съд от 04.07.2018г., ищцата е
призната за виновна по така повдигнатото от прокуратурата престъпление.
Наложено й е наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което по
реда на чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. С оглед депозирана
въззивна жалба срещу осъдителната присъда е образувано НАХД № 1165/2018г. на
ВОС, по което е проведено едно единствено заседание на 22.11.2018г. с
участие на ищцата, в което заседание е постановена оправдателна присъда по така
повдигнатото й обвинение.
От анализа на горната
фактическа обстановка настоящия първоинстанционен съд приема, че за периода от привличане на Я. в
качеството й на обвиняем до постановяване на оправдателна присъда на Варненски
окръжен съд, последната за период от време в продължение на около 15 месеца (14
месеца и 22 дни) е имала качество на обвиняемо, респ. подсъдимо лице във връзка
с внесен от прокуратурата обвинителен акт за осъществено деяние съставляващо
престъпление от общ характер.За този период във фазата на досъдебното
производство Я. е дала обяснения при привличането й в качеството й на обвиняем,
съответно във фазата на съдебното производство е взела лично участие в пет
проведени открити съдебни заседания на първоинстанционния съд и едно при въззивното разглеждане на делото, на което е постановена и
оправдателната присъда. Така осъществените процесуални действия в досъдебната и
съдебна фаза на наказателния процес, които са в резултата от повдигнатото и
поддържано обвинение срещу ищцата не следва да бъдат разглеждани ограничено,
като същите следва да бъдат съпоставени с това как тези обстоятелства са се
отразили в емоционалното и здравословно състояние на Я.. От наличните по делото
писмени доказателства съдът приема, че ищцата страда от заболяването „мигрена“,
за което съобразно заключението на Съдебно – медицинската експертиза на в.л.
д-р. С. е била диагностицирана на 12.01.2017г. В
унисон с приетото заключение са и показанията на разпитания по делото свидетел
Томова, които следва да бъдат разглеждани ограничително с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК, предвид родствената й връзка с ищцата. Свидетеля заяви в разпита
си пред съда, че след инцидента с пътно – транспортното произшествие Я. е
започнала да се оплаква от силно главоболие, като през 2017г. е потърсила
лекарска помощ. Това, че факта на настъпване на самото ПТП през 2016г. е онзи
момент, който е допринесъл до отключване на заболяването у ищцата се поддържа и
в заключението на в.л. Ц. по назначената от съда съдебно – психологична
експертиза. Категорично в същото е обсъдено обстоятелството, че при снемане
анамнеза на Я., последната не е споменала за други предходни травмиращи
обстоятелства от личния си живот, които по своята същност биха могли да
допринесат за влошаване на емоционалното й състояние. Така съдът като обсъди
събраните по делото гласни доказателства, съответно заключението на назначените
съдебно – медицинска и съдебно – психологична експертиза, като намери че тази
доказателства взаимно се допълват и подкрепят, намира, че причина за отключване
на проявните симптоми на заболяването „мигрена“ не
може да бъде привличането на Я. в качеството й на обвиняемо лице за умишлено
престъпление. Осъщественото с участието на ищцата ПТП през 2016г. е онзи
момент, от който насетне здравословното състояние на последната се е променило предвид
поставената й диагноза „мигрена“. Към момента на привличането на Я. за
обвиняемо лице с постановление за привличане на обвиняем от 10.08.2017г., на
ищцата е вече била поставена диагноза „мигрена“. При тези мотиви съдът намира,
че заболяването на Я. не е в пряка причинно – следствена връзка с повдигнатото
й обвинение.
Макар
и привличането на ищцата в качеството й на обвиняем за престъпление да не е
провокирало заболяването й, то следва да бъде посочено, че емоционалното
състояние на Я. е било обусловено от обстоятелствата по образуваното
първоначално досъдебно, а след това и съдебно производство по повдигнатото й
обвинение. От заключението на съдебно – психологичната експертиза се установява,
че след постановяване на първата осъдителна присъда ищцата е свалила 5- 6
килограма от теглото си, в тази връзка са и показанията на свидетеля Томова.
Експерта категорично отчете възможността свалянето на килограми да се дължи на
състояние на силен стрес, което е преживяно от Я.. Това, че същата е считала
себе си за невиновна, но е призната че е осъществила деяние имащо характер на
престъпление по смисъла на НК е поставила последната в тежко емоционално
състояние. Обективните проявни форми на същите се
посочват от свидетеля Томова, която има непосредствени, лични впечатления, и
съобразно които Я. е станала раздразнителна при повдигане на този въпрос,
плачела е, това й състояние е оказало
влияние на сънят й. Едва с постановяване
на оправдателната присъда от въззивната инстанция е настъпило възстановяване на
загубените килограми, съответно успокоение в емоционалното състояние. Отчита се
подобреното състояние на Я. от съдебно – психологичната експертиза, същата
обаче и към момента констатира наличието на маркери обуславящи формирането на
трайно негативно психоемоционално състояние. До
известна степен това продължаващо поведение е и в резултат от изпитваните от Я.
притеснения, че същата е самотна майка, отглеждаща детето си. Не на последно място
следва да се отчете и дадените със заключението препоръки от експерта за
възможна психотерапевтична намеса с оглед редукция на негативните преживявания.
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че по същността си предявеният иск е основателен,
доколкото от анализа на приетите по делото доказателства се установи наличието
на причинени вследствие повдигнатото обвинение неимуществени вреди на ищцата Я.,
за които вреди същата следва да бъде обезщетена по
справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС- напр. р. по гр.д.
№582/18 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №85/12 г. на четвърто г.о. и др., при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост;
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е
в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване
за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир.
Повдигнатото
срещу Я. обвинение е за престъпление от общ характер, за което законодателят е
предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода. По отношение на
ищцата в хода на наказателното производство не е взимана мярка за неотклонение.
По така повдигнатото й обвинение е изцяло оправдана, като наказателното
производство срещу нея е осъществено в разумни срокове, за период от време от
около 15 месеца. Към момента на настъпване на вредата ищцата не работи, същата
сама се грижи за своето дете. Повдигнатото й обвинение е допринесло до тежко
емоционално състояние, създало чувство за несигурност в бъдещето й. Установените
неимуществени вреди вследствие повдигнатото й обвинение са провокирали
поддържане на психоемоционално състояние, което се
характеризира с висока степен на тревожност. Следва да бъде посочено от друга
страна, че по делото не се събраха данни за изпадане на Я. в социална изолация,
не се установи този процес да е рефлектирал и върху трудовата й заетост. По
отношение на последното съдът вече посочи, че ищцата към момента на
повдигнатото й обвинение не работи, като притесненията й в тази насока са
относно възможността й да си намери работа, с оглед необходимостта от
свидетелство за съдимост установяващо чисто съдебно минало. При така изложеното
и като взе в предвид причинените на ищцата неимуществени вреди, които на
последната са причинени за период от време от около 15 месеца, то съдът намира,
че следва да определи обезщетение по справедливост в размер на 3000 лева, което
съставлява от по 200 лева на месец в рамките на процесния период, за който и
съдът е сезиран с настоящият осъдителен иск. За разликата над уважената сума от
3000 лева до пълно предявеният размер от 15000 лева предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на дължимата законна лихва, съдът намира следното:
Съобразно дадените
разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. При така изложеното
съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху сумата от 3000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от влизане в сила на присъдата. Постановена е
оправдателна присъда на 22.11.2018г. по ВНОХД№ 1165/2018г., която подлежи на обжалване
в 15 дневен срок от постановяването й пред ВКС. По делото няма данни същата да
е обжалвана, поради което съдът приема, че същата е влязла в законна сила на
08.12.2018г., от която дата се дължи и лихва за забава върху уважената
главница.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените
искове или сумата от 342 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът не приема
възражението за прекомерност на ответника, релевирано на осн. чл.78, ал.5 ГПК,
като намира, че при определяне на възнаграждението за процесуално
представителство следва да бъде взето в предвид видът съдебното производство, а
в случая същото е със относително висока фактическа и правна сложност, осъществени
са множество процесуални действия по събиране на доказателства с участието на
процесуалния представител на страната, броя на проведените открити съдебни
заседания, а отделно от това уговореното и заплатено възнаграждение не
превишава значително посочения минимален размер на адвокатските възнаграждения
в Наредба №1/09.07.2004г.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Р.Б.с административен адрес гр. С., бул. „В.”№2 да
заплати на П.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от 3000 (три хиляди) лева съставляващи
обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на повдигнато й обвинение за извършване
на престъпление от общ характер, за което ищеца е оправдан с присъда №77/22.11.2018г.,
постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на
Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от 08.12.2018г. до окончателно
изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск за
разликата над уважения размер от 3000 лева до пълно предявения размер от 15000
лева, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.Р.Б.с административен адрес гр. С., бул. „В.”№2 да
заплати на П.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от 342 (триста четиридесет и два)
лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявеният
иск, чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца:BG61STSA93001523462950.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :