Р
Е Ш Е
Н И Е №276
гр. Пловдив,22.02.2010г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – двадесет и втори състав,
в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в
състав:
Председател: Пенка Стоева
и при участието на секретаря
Е.К.,след като разгледа гр.дело №1068/2009г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД. Ищците Г.Б.П.,ЕГН **********,***, ****, и Д.К.П., ЕГН **********,***, ****, молят да бъде осъден ответникът В.Н.В., ЕГН
**********,***, да им заплати сумата от 50 000 лв, представляваща частичен
иск /при пълен размер на иска 135 000 лв/, която сума представлява
обезщетение, загдето ги е лишил от ползването на част от недвижимия им имот,
възлизаща на 68 кв.м., чрез държане върху тази част на постройка за времето от 02.02.1995г. до 18.03.2009г., ведно със
законните от това последици. Ищците твърдят, че са собственици на процесния
недвижим имот съгласно нотариален акт №
136/1994г., том 49, извършен на 8.11.1994г. по нот. дело № 14533/1994г. на
нотариус при Районен съд – Пловдив. Ответникът без основание след реституция
държал павилион в това тяхно дворно място, заемащ 68 кв.м. от него и
представляващ една от сградите – на брой шест, отразени в имота, която сграда
макар и поканен, както от праводателя на ищците, така и от ищците, отказвал да
премахне.
В
исковата молба са изложени и твърдения, че поради неоснователното държане на
търговския обект, ответникът бил осъден по образуваното срещу него гр. дело
2998/1995г. на Пловдивския районен съд, Х гр. състав, както и да предаде на ищците
владението „върху 68 кв.м./застроени и незастроени/ от дворното място с площ от
2 689 кв.м.”, както и да им заплати заради това, че ги е лишил от
ползването и сумата от 24 751 неденоминирани лева за времето от 8.11.1994г. до
2.02.1995г.; по издадения им изпълнителен лист било образувано и надлежно
изпълнително дело при държавен съдебен изпълнител, производството по което било
спряно до решаване на гр. дело № 3700/1996г. на ПРС, 18 гр.с., а след това
в.гр.д.№ 142/1999г. на ПОС, чието решение е оставено в сила от ВКС,ІVг.о. с
решение № 1896/16.12.2004г.. Държавният съдебен изпълнител, така и не
могъл да приведе в изпълнение изпълнителния лист, издаден по гр.д. №
2998/1995г. на 21.12.1997г., затова образуваното въз основа на него изп. дело №
3374/1997г. по молба на първия от ищците било прехвърлено на ЧСИ В. А., който
видно от удостоверение № 03111/06.04.2009г. на 18.03.2009г. извършил въвода във
владение на част от дворното място със сегашен пл. № 1048 /този планоснимачен
номер – 1048 – имотът придобил с плана на кв. „К.-С.”,одобрен със заповед
№РД-02-14-2155/15.12.2000г./, видно от скицата, издадена от Район „****” на
****, на която площта от 68 кв.м. е обозначена със син цвят.
Предвид изложените обстоятелства ищците
считат, че тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Прилагат писмени доказателства. Представена е и писмена молба, постъпила в ПОС
с вх. № 23390/16 октомври 2009г. от адв. Л.М., представляваща неразделна част
от исковата молба, с приложено към нея удостоверение за граждански брак на
ищците, сключен на ****.
С писмен отговор – становище ответникът
В.Н.В. оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че ищците не са
собственици на дворното място с планоснимачен номер 1048 от кв. „К.-С.”,
одобрен със заповед №РД-02-14-2155/15.12.2000г. на р-н „****”-****. Срещу
ответника като ползувател нямало осъдително решение, видно от исковата молба по
гр.д. № 3700/1996г. на ПРС, ХVІІІ гр.с. Според ответника, посоченото от
ищците дело не било спряно до
приключване на гр. дело № 3700/1996г., а е било спряно до приключване на а.х.д.
№ 3393/1996г., приключило с влязло в сила решение на 25.04.1996г. за
прекратяване на същото. Ответникът твърди, че е започнал да владее имота
непрекъснато като свой, считано от 04.08.1993г. до момента на събаряне на
павилиона му на 18.03.09г. въз основа на издадени му документи: инвестиционен
проект, разрешение за строеж № 57/04.08.1993г., протокол № 7/02.09.1994г. от
ОбщНС гр. Пловдив, Разрешение № 662/04.11.1994г. за въвеждане в експлоатация на
обект с хранителни животински продукти суровини на ул. „***” № ** – пазара, от
Държавен ветеринарен санитарен контрол гр. Пловдив. Твърди, че е собственик на
процесните 68/ 2695 идеални части от имота, на основание придобивна давност,
считано от 04.08.1993г. и владеел имота като свой непрекъснато повече от десет
години, което владение било манифестирано срещу всички. Ответникът възразява и
относно размера на търсеното обезщетение, както и прави възражение за давност,
тъй като искът би могъл да е основателен до пет години назад от датата на
предявяване на иска. Прилага писмени доказателства.
Пловдивският окръжен съд след преценка на
приложените по делото, както и относими към правния спор доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От приложено влязло в сила на 16.12.2004г. Решение № 120/27.07.1998г.
по гр. дело № 3700/1996г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., /потвърдено с решение по гр.д.№
142/99г. на ПОС, и потвърдено с Решение № 1896/16.12.2004г. по
гр.д.№1267/2003г. на ВКС,ІVг.о., - лист 9-18 по настоящето дело/, ПОС
констатира следното: Прието е за
установено от съда по преюдициално
правоотношение относно правото на собственост върху процесния имот, че
процесният имот /имот пл. № 1048, кв. 59, целият от 2 695 дка, находящ се
в гр. ****, кв.”****”, посочен като имот № *** по плана на града от 1955г.,
който имот е възстановен в стари реални граници с протоколно Решение № 590/22.06.93г. на Поземлена комисия-Пловдив,
по преписка вх. № Т-382/26.06.91г. на Т.Т.К./ е собственост на Т.Т.К., трето
лице по последно цитираното съдебно дело, който е станал собственик на имота
чрез съдебна делба през 1955г. /делбен протокол от 29.11.55г. по
гр.д.№104/55г./.; при което, е прието, че правото на собственост върху имота
правилно е възстановено от ПК в полза на Т.Т.К. /в т.н. подробно мотиви на
решението на ВКС-лист 17 по настоящето дело/. Горепосоченото съдебно решение,
влязло в сила на 16.12.2004г., има установително действие в отношенията на
третото лице Т.Т.К. и ищците по делото /вкл. наследници на Т. Г. К. и Т. В. Ц.,
на които имотът е бил възстановен в стари реални граници с протоколно решение
№П1201/10.04.96г. на ПК-Пловдив/; това, което съдът е установил в мотивите на
решението, в т.ч. и относно преюдициалня спор за правото на собственост върху
процесния имот, е задължително за третото лице Т.Т.К. в отношенията му с
ответниците по този иск, на които помага – Г. Б. П. и Д.К.П., съгласно чл. 179 ал. 2 от ГПК
/отм./.
В
тази насока, неоснователно се явява възражението на ответника по настоящия иск
В.Н.В., че Т.Т.К., праводател на ищците по нот. акт № 136/94г., не бил
собственик на целия имот. Съгласно задължителната сила на мотивите на влязлото
в сила съдебно решение по гр.д.№3700/1996г., по отношение на Г. Б. П. и Д.К.П.
собственик на процесния имот е Т.Т.К., който е такъв до момента на
прехвърлянето на имота с нотариален акт № 136/8.ХІ.1994г. за замяна на
недвижими имоти, от страна на Т.Т.К. в полза на Г. Б. П. и Д.К.П. /последните
двама съпрузи, видно и от приложено удостоверение за граждански брак от
****г.лист -85 по настоящето дело/.
Поради което следва да се приеме, че след като праводателят им е бил
собственик на имота към датата на замяната, поради конститутивното действие на
решението на ПК, то и преобретателите на имота са станали негови собственици,
при което и ищците Г. Б. П. и Д.К.П. са станали собственици на процесния
недвижим имот, прехвърлен им с нотариален акт за замяна № 136, том 49, дело
14535/94г., считано от 8.ХІ.1994г.
В
тази насока, следва да се отбележи, че визираните от ответника съдебни актове
/лист 35-45/ – р-е по гр.д. № 2868/95г.,
р-е по гр.д.№ 3429/1995г. на ПОС, впоследствие отменени с р-е № 252/6.03.1998г.
на ВКС,ІVг.о., както и цитирано в т.3 от писмения отговор – становище, ново
гр.д.№ 1307/1998г. /лист 46-47;последното оставено без движение поради
неотстранени в срок указани от съда процесуални пречки, което производство било
прекратено, като прекратяването се твърди от самия ответник/, както и гр. д. №
3563/1996г. /лист 48-50; по което производството е прекратено/, са постановени
в производства, които не завършват с
влязло в сила съдебно решение относно
правото на собственост относно процесния имот /имот № 1048,кв.59, целият от
2.695 дка,кв.****, гр.****/. Поради което и последно посочените решения, цитирани
от ответника по настоящето дело, не могат да послужат като доказателства за правото на собственост
върху процесния недвижим имот, респективно, относно правото на собственост
върху този имот по отношение на Г. и Д. П., ищци по настоящия иск.
От приложени /лист 51-54/ документи за
извършено строителство на павилион, на основание чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ
/отм./, в т.ч. Разрешение за строеж № 57/04.08.1993г.,
архитектурен проект, Протокол № 7 за определяне на строителна линия и ниво от
02.09.1994г., Разрешение № 662/04.11.94г. е видно, че ответникът В.Н.В. е
построил павилион /разширение и реконструкция/ – със статут на временна
постройка, върху несобствен терен. Поради което, считано от 04.08.1993г. В.Н.В.
е могъл да осъществява, поради което и е осъществявал, само, държане по
отношение на несобствения терен, върху който е осъществил строителството на
временната постройка – павилион, намиращ се на адрес: ул. „*****” –****, по
плана на гр. ****, кв.”****”-запад. Поради което е неоснователно възражението
на ответника, че е придобил процесния имот, и по-точно 68/2695 идеални части от
недвижимия имот /ползвани за павилиона/, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, започнала да тече от 04.08.1993г., изтекла повече от десет
години, като осъществявал владение върху терена манифестирано срещу всички,
което владение било до момента на събарянето на павилиона на 18.03.2009г.
Последната дата е датата на извършения въвод в процесното място в полза на
взискателя Г. Б. П. срещу длъжника В. Н.В. /видно от удостоверение
изх.№03111/06.04.2009г. на ЧСИ В.А., по и.д.№552/08г./. Видно от последно
посоченото удостоверение на ЧСИ /лист 19/, което не е оспорено като документ от
страните по делото, респективно, не е оспорено от ответника, извършеният въвод
не е оспорен от длъжника В. Н.В. в сроковете по ГПК, поради което за него е
преклудирана тази възможност към датата на издаване на удостоверението от
страна на ЧСИ – 06.04.2009г. В.Н.В. не е оспорил въвода нито чрез жалба, нито е
оспорил изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК. Ответникът не оспорва
твърдяното от ищците обстоятелство, че е ползвал павилиона върху процесното
място за исковия период от 02.02.1995г. до 18.03.2009г., вж. в т.н. признание
от пълномощника на ответника в с.з. на 18.09.2009г. адв. У., направено в
присъствия на самия ответник В.. При доказателствена тежест за ответника, че е
ползвал имота на правно основание, което може да бъде противопоставено на
ищците, ПОС констатира, че по делото не са налице доказателства, от които да
може да се направи такъв извод в полза на ответника В.. Не се явява доказано по
отношение на собствениците на имота, ищците Г. и Д. П., придобили имота при
валидна замяна по нотариален акт № 136 от 8.ХІ.1994г., че ответникът е заемал
имота на правно основание, което може да им се противопостави – че е променил
държането си във владение, манифестирано по отношение на П., и което владение
да е продължило необезпокоявано от тях в продължение на десет и повече години.
Напротив, П. са препятствали ползването на павилиона от страна на ответника,
видно от многобройните доказателства за водени между тях и ответника дела, като
в т.н. и приложено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 14.06.2000г., издадено от Районна прокуратура – Пловдив по преписка вх. №
2715/2000г./лист 98-100/.
Предвид изложените обстоятелства, след
като ищците са собственици на процесния имот, а ответникът го ползва без правно
основание, то поначало, е налице възможността за реализиране на право на
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, за времето, през което ответникът е ползвал
имота, а ищците са се лишили от неговото ползване. Съгласно съдебната практика,
размерът на това обезщетение се определя от средната пазарна наемна цена за
терена за процесния период, като ответникът дължи да върне онова, с което се е
обогатил, но до размера на обедняването. В заключението на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице В.Р., прието като компетентно от съда и неоспорено от
страните по делото, са дадени и двата варианта на изчисляване на пазарна наемна
цена – като наем при ползване на процесните 68 кв.м. терен чрез павилиона,
както това е извършвано от ответника, както и като наем на празно дворно място
от 68 кв.м., в какъвто размер се обедняват ищците. Ответникът е направил
възражение за погасителна давност по отношение на размера на иска за периода
преди пет години до датата на предявяване на иска; т.е. за размера на
обезщетението претендирано за периода от 02.02.1995г. до 16.04.2004г. /като
датата на постъпване на исковата молба в съда е 16.04.2009г./. Настоящият съд
приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно. В тази
насока, цитираните от ищците в исковата молба съдебни решения, както и в тази
връзка изп. дела, се отнасят до други искове за обезщетения, тъй като са били
предявени за други периоди за обезщетяване /както и самите ищци твърдят за
период от 8.11.1994г. до 2.02.1995г., а и в такава насока са и всички приложени
по делото доказателства/. Иск за обезщетение за процесния исков период
02.02.1995г. – 18.03.2009г. е предявен за първи път с настоящата искова молба
на 16.04.2009т., поради което и вземането за обезщетение е погасено предвид
обикновената пет годишна погасителна давност, за исковия период от 02.02.1995г.
до 16.04.2004г. Предвид изложеното
следва да се приеме, че искът за обезщетение по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан за периода от
16.04.2004г. до 18.03.2009г. /датата на въвода, до която предявен искът/, а
за предходния исков период 02.02.1995г. – 16.04.2004г. искът се явява неоснователен,
като погасен по давност, поради което и за този период не следва да бъде
уважен. Предвид данните от заключението на вещото лице В.Р., вариант І-дадени
стойности на наем на празно дворно място, /които стойности следва да се
използват с оглед по-малката от двете стойности – на обедняването, съгласно чл.
59 от ЗЗД/, размерът на дължимото обезщетение възлиза общо на сумата от
11 252.64 лв /единадесет хиляди двеста петдесет и два лева и 64 стотинки/.
Размерът на обезщетението се разпределя по периода, както следва:
16.04.2004г.-31.12.2004г. за 8.5 месеца Х 155.04 лв = 1317.84лв; 01.01.05г. -
31.12.2005г. за 12м. Х 167.28лв = 2007.40лв; 01.06.06г. -31.12.06г. за 12м. Х
183.60лв = 2203.20лв; 01.01.07г.-31.12.07г. за 12м. Х 204лв=2448лв;
01.01.08г.-31.12.08г. за 12м. Х 224.40лв =2692.80 лв; 01.01.09г-18.03.09г. за
2м. и 18 дни=583.40 лв.
Поради изложеното ПОС приема, че
предявеният иск за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
от 11 252.64 лв, дължимо обезщетение за периода от 16.04.2004г. –
18.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на иска
16.04.2009г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения
размер 50 000 лв/ предявен като частичен, при пълен размер на иска
135 000 лв/, както и за периода от 02.02.1995г. до 16.04.2004г. искът за
обезщетение следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със
законните последици.
Ищците имат право на направените по
делото съдебни и деловодни разноски, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, платими от
ответника, съразмерно на уважената част от иска. Общият размер на съдебните и
деловодни разноски направени от ищците по делото възлиза на сума от
10 563.40 лв, от които сумата от 2 376.77 лв, следва да бъде
възстановена от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът има
право на направените по делото деловодни разноски, съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК
платими от ищците, съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
направените от ответника по делото разноски възлиза на сума от 8.50 лв /платени
за издаване на съдебно удостоверение, вкл. комисионна на банката-вн.б-ка-лист
114/, като в тази насока следва да се подчертае, че върху приложения на лист 31
по делото договор за правна защита между ответника и адв. У. не са вписани
никакви данни за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, като такива
данни не са посочени и впоследствие от страна на ответника по делото. Поради
което, на ответника следва да му бъде възстановена сумата от 6.57 лв,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
В. Н.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б.П., ЕГН **********,***, ****, и Д.К.П.,
ЕГН **********,***, ****, в общ размер, СУМАТА
от 11 252.64 лв /единадесет хиляди двеста петдесет и два лева и 64
стотинки/, представляваща обезщетение за ползите, от които ответникът ги е
лишил като е ползвал част от собствения им недвижим имот, възлизаща на 68
кв.м., чрез държане върху тази част на постройка – павилион, за периода от
16.04.2004г. до 18.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на иска 16.04.2009г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до предявения размер 50 000 лв /предявен като частичен, при пълен размер
на иска 135 000 лв/, както и за периода от 02.02.1995г. до 16.04.2004г.
отхвърля предявения иск за обезщетение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
В. Н.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Б.П., ЕГН **********,***, ****, и Д.К.П.,
ЕГН **********,***, ****, в общ размер, сумата от 2 376.77 лв /две хиляди
триста седемдесет и шест лева и 77 стотинки/, представляваща направени по
делото съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Г.Б.П., ЕГН **********,***, ****, и Д.К.П., ЕГН **********,***, ****, да
заплатят на В. Н.В., ЕГН **********,***, в общ размер, сумата от 6.57 лв /шест
лева и 57 стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: