Р Е Ш Е Н И Е
№ 443 /19.12.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 603/ 2022
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу
Решение № 188/ 01.06.2022 г. по нахд № 1075/ 2021 г. по описа на Районен съд -
Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като Районен съд – Добрич неправилно
е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Касаторът
счита, че няма противоречие между националното законодателство и общностното
право, защото Република България имала възможност да въвежда допълнителни
изисквания към водачите на МПС, каквото именно е удостоверението за психологическа
годност, уредено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(Наредба № 36). Касаторът не се съгласява с мотивите на съда, че наказващият
орган е бил длъжен да изложи мотиви в обстоятелствената част на наказателното
постановление (НП) за причините за допълнителните изисквания, които българската
държава поставя на чуждите граждани, работещи в български компании. В жалбата
се навеждат доводи относно приложението на императивната норма на чл. 7а, ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща превозвачите да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. В
касационната жалба се сочи, че румънското удостоверение за психологическа
годност е с друг срок на валидност от издаваното по българското законодателство
удостоверение и не споделя аргументите, че издаденото в друга държава-членка на
ЕС удостоверение или медицинско заключение следва да се приеме за резонно и
заместващо българското такова.
Иска отмяна на решението
на Районен съд – Добрич като неправилно и незаконосъобразно. Иска присъждане на
разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение по
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на ответника.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ Л.Д., редовно призован, се
представлява от адв. А.В., ВТАК. Представя Писмо рег. №11-46-7478/2/ 20.10.2022
г. на Изпълнителния директор на ИААА по повод влезлите в сила изменения и
допълнения на Наредба №36 по отношение удостоверението за психологическа
годност на водачите, извършващи обществен превоз и иска да се остави в сила решението
на Районен съд – Добрич. Претендира за разноски за касационната инстанция
съгласно приложен списък в полза на ответника.
Представителят на Окръжна
прокуратура Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Сочи, че при съставяне на процесното НП материалният закон е приложен
неправилно, поради което законосъобразно това НП е отменено от Районен съд –
Добрич.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 188 от 01.06.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил Наказателно постановление
(НП) № 23-0000645, издадено на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална
дирекция „АА“ –Варна, с което на „Свентранс БГ“ ЕООД, с лиценз на общността за
превоз на товари № 15187/12.05.2016 г. за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
При извършена
комплексна проверка на дружеството и след служебна справка в Регистъра на
психологическите изследвания на 03.02.2021 г. в 09:50 ч. е установено нарушение
за това, че на 18.06.2020 г., в гр. Добрич, „Свентранс БГ“ ЕООД е допуснало
водача М.Т., роден на *** г., до управление на товарен
автомобил (влекач) марка „Даф“, кат. N3, с рег. № СВ 2775 НР, извършващ обществен международен
превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в
автомобила и Международна товарителница CMR от 18.06.2020 г., като водачът не отговаря
на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП и на същия никога
не е издаван гореописания документ.
След приключване на
комплексната проверка на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287787.
Въз основа на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ –
Варна НП № 23-0000645, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка в цялост. В издаденото НП е указано, че видно от справка в Регистъра
на психологическите изследвания, на водача никога не е бил издаван документ,
удостоверяващ психологическата му годност и нарушението не е изолиран случай. С
разпоредителната част на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвтП на „Свентранс БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв.
Въззивният съд е обсъдил възраженията
за процедурни нарушения, свързани с изготвяне на АУАН, със спазване на
сроковете и др.
Същият е обсъдил всички доказателства
за извършеното на 18.06.2020 г. в гр. Добрич нарушение, включително Международна
товарителница CMR от 18.06.2020 г., информацията от дигиталния тахограф,
гражданството на водача на товарното МПС и наличието на валидно СУМПС, прилагането
на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 07.09.2005 г.
относно признаване на професионалните квалификации и Директива 2003/59/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. В резултат е постановил, че издаденото НП е незаконосъобразно и го е
отменил изцяло.
Касационният съд споделя
изводите на Районен съд – Добрич за незаконосъобразност на НП по следните съображения:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на съдебното решение на това основание. Доказателствата, на които съдът
се е позовал, са описани в АУАН и са приложени към административнонаказателната
преписка. Решението е правилно и законосъобразно и не
са налице касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени
в мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са
напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени
по-горе.
Нарушението е констатирано
при извършване на комплексна проверка на „Свентранс БГ“ ЕООД, след направена
справка за издаване на удостоверение за психологическа годност, копие от СУМПС,
разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR от 18.06.2020 г.,
копие от СРМПС, таблица на водачите, копие на договори за наем на персонал,
копие на декларация. Пред първата инстанция са представени още доказателства
като заверени копия от Удостоверение за психологическа годност на М.Т., индивидуален трудов договор между
„Свентранс Спедишън“ СРЛ и М.Т., Международна товарителница CMR № 67817 R.G. 89418 от 18.06.2020 г., Договор за
временно наемане на персонал, длъжностна характеристика на М.Т. на длъжността шофьор на
камион/тежкотоварен автомобил.
„Свентранс БГ“ ЕООД
е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП,
според който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 от
ЗАвтП, а именно Наредба № 36.
Водачът
на товарното МПС М.Т. притежава свидетелство за управление, издадено от
Република Румъния. На основание чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи
свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз, или
от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно
превозно средство на територията на Република България при спазване на
изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.
151 от ЗДвП. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията,
за която е издадено, когато свидетелството е издадено от държава-членка на
Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, съгласно
чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на държави - членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на Р България по повод създадените с българско дружество трудови
правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила
за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. Въззивният съд счита,
че наказващият орган не е изложил мотиви за причините за допълнителните
изисквания, които поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в
български фирми. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви относно причините,
поради които Република България поставя допълнителни изисквания за установяване
на психологическа годност на чуждите водачи от държави-членки на ЕС и да е бил
длъжен да събере данни дали другата държава-членка не е установила вече
психологическата годност на тези водачи в страната, където те са придобили
професионалната си квалификация. Както стана ясно по делото пред РС – Добрич е
приложено удостоверение за психологическа годност, издадено в Румъния, т.е. лицето
М.Т. е психологически
годен за водач на МПС за превоз на стоки.
В
заключение, може да се отбележи, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В
дадения казус, водачът на МПС за международен превоз е с психологическа
годност, съгласно румънското законодателство, предвид притежаването на
посоченото по -горе удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното,
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на въззивния съд е правилно, същото е постановено в съответствие с материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
своевременно стореното от процесуалния представител на ответника по касация
искане за присъждане на разноски и представените в тази насока писмени
доказателства, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за
касационната инстанция в размер на 300.00 лв. (триста лева). Възражението на
касатора за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, тъй като
размерът на адвокатското възнаграждение е ориентиран към минимума.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд –Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 188/ 01.06.2022 г. по нахд № 1075/ 2021 год. по описа на Районен
съд - Добрич.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Свентранс
БГ“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ Л.Д., със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 сумата от 300.00
лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: