№ 26
гр. Варна , 05.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600116 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на Н. Г. И. срещу протоколно определение
№258 от 24.03.2021г. на ВОС, постановено по ЧНД №238/21г. по описа на
същия съд, с което молбата на л.св. И. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ с Присъда по НОХД№4478/2017г. на Районен съд гр.Варна в размер
на три години е оставена без уважение.
В жалбата се излагат съображения за наличие на предпоставките по
чл.70 от НК и доказателства за неговото поправяне. В подкрепа на същото се
сочи полагането на доброволен труд през цялото време на изтърпяване на
наказанието и наличието на три поощрения за добро поведение. Моли за
отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация,
придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана
по същество същата се преценява като неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Осъденото лице Н. Г. И. изтърпява наказание в размер на три години
"лишаване от свобода" наложено с Присъда по НОХД№4478/2017г. на
Районен съд гр.Варна.
1
Към 01.04.2021г. лишеният от свобода е изтърпял общо 2г.,3мес. и
12дни, от които фактически 1г.,7мес. И 25 дни и от работа 7мес. И 17дни, с
остатък от 8мес. И 10 дни. Безспорно е налице една от кумулативно
предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки.
В Затвора Варна л.св. е постъпил на 29.07.2019г., като търпи
наложеното му наказание при „строг“ режим“. Със Заповед №42/02.06.2020г.
на Началника на Затвора Варна режимът е заменен от „строг“ на „общ“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив,изготвена при
постъпването му в Затвора е отчела високи стойности от 70т., при отчетени
зони на дефицит в почти всички зони на профила: отношението към
правонарушението, управление на финанси и доходи, умения за
мислене,злоупотреба с наркотици и междуличностни проблеми. Рисът от
вреди по отношение на обществото е отчетен като среден. Втората оценка за
риск от рецидив бележи спад с 7 пункта, като запазва средните нива от 63г.
Тази тенденция е запазена, видно от последващата актуална оценка от 57т.
Регистрираното понижаване се отнася до слаба корекция в някои от
посочените дефицити, без да сочи на устойчивост и категоричност, каквито
са изискванията на закона.
Настоящият състав намира, че писмените доказателства по делото
съдържат данни за наличие на посочените рискове в средна степен, поради
високата обществена опасност на дееца и незавършения процес на
пенетенциарно третиране, с оглед постигане основните цели на
превъзпитанието.
Вярно е твърдението на лишения от свобода,че процесът за
ресоциализация и промяна е започнал. Същото се потвърждава от
обстоятелството, че осъдения е назначен като работник „кухня“ със Заповед
№Д-299/02.10.2019г.т.е. от самото начало на изтърпяване на наказанието,
където работи и до този момент. Видно от докладите на затворническата
администрация, л.св. се включва в дейности от режимно-възпитателен
характер/спортен, културно-масов/ и съдейства на администрацията при
тяхното организиране и провеждане. Същия е взел участие в междугрупов
турнир по „силов трибой“ на 05.11.2010г., а ноември 2020г. се е включил в
турнир по бокс на територията на Затвора Варна.
В същото време оценката на риск от редицив по отношение на
отчетените зони на дефицит, бележи спад за целия му престой в затвора само
от 12т. и остава в средни стойности. Това е предопределило и продължаване
на корекционната дейност с лишения от свобода, насочена към повишаване
степента на личностова зрялост и социална компетентност продължава, като
същата се осъществява главно чрез трудова реализация и индивидуални
беседи. За това свидетелства изготвения план за препланиране на присъдата
от 08.02.2021г., в който по отношение на отчетените зони на дефицит:
злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми и умения за мислене са
предвидени индивидуално-корекционно консултиране чрез разговори, срещи
2
и беседи, както и включване в групова корекционна програма, вкл. и трудова
заетост.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по-нататъшния
престой в затвора не се налага.
Съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. С
ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно, положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина./ В тази
връзка е и Решение № 591 от 15.ХII.1981 г. по н. д. № 617/81 г., I н. о./.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от
първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати
положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. В тази насока са
и изготвените доклади от затворническата администрация, от които е видно,
че спрямо лицето продължава корекционната дейност. Това показва, че
същата е необходима, с оглед пълно преодоляване на диагностицираните
дефицити.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също
във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали
даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат
дейности, които изискват съдействие на осъдените и показват степен на
поправяне и превъзпитание, като образователни, обучителни и
квалификационни дейности. Само последните мотивират осъдения да мине
успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на
наказанието.Наред с трите поощрения следва да се отчете и наложено
наказание със Заповед от 26.08.2020г. Въпреки, че осъдения към настоящия
момент се счита за ненаказан, по силата на чл.109,ал.1 от ЗИНСЗ, тази проява
не свидетелства за безупречност, за каквато твърди жалбоподателя..
Както неведнъж въззивната инстанция е заявявала, правилния подход
при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е
прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в
по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото
лице. Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези,
които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-
3
лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес.
Видно от материалите по делото, такива са настъпили едва през м. юни
2020г., когато режима на осъдения е променен в по-лек-„общ“.
Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена,
при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане
на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е
в състояние да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да
бъде по-рано и успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо И. в
условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение, до
изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения
въззивната инстанция счете, че проверяваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №258 от 24.03.2021г. на
ВОС, постановено по ЧНД №238/21г. по описа на същия съд, с което молбата
на л.св. Н. Г. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
наложено с Присъда по НОХД№4478/2017г. на Районен съд гр.Варна в
размер на три години е оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5