Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,02.02.2021 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 02.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично
съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието
на прокурора...................... сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №336 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№2032 от 03.09.2019г.
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ”Д-р П. Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника: И.Н.Н., юрисконсулт СРЕЩУ А.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. чл.124 от ГПК, с която
ищеца моли да бъде постановено решение по силата на което да се признае за установено,
че следните суми : 6253,67 /шест хиляди двеста петдесет и три лева и 67 ст./ -
главница, възнаградителна лихва в размер на 460,13 /четиристотин и шестдесет лева и 13 ст./ за периода от 07.04.2018 година до 18.10.2018 година, обезщетение за забава в
размер на 324,95 /триста двадесет и четир
лива и 95 ст./ за периода от 07.04.2018 година до дата на депозиране на заявлението при съда –
08.05.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението при съда –
08.05.2018 година до окончателното
изплащане на задълженията за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК №105/09.05.2019 по частно гр.дело № 166/2019г. по описа на Районен
съд-Тервел. Претендират се и разноски и по двете производства.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу А.Р.К., молим след като се
запознаете с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл. 235
от ГПК, да постановите съдебен акт, по силата на който да осъдите А.Р.К., в
качеството на кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №
2269788 от 12.05.2016 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми:
6 253.67 лева /шест хиляди двеста
петдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница по 38 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.04.2018 г. до 07.05.2021
г.;
460.13 лева /четиристотин и
шестдесет лева и тринадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от
07.04.2018 г. до 18.10.2018 г.;
484.28 лева /четиристотин
осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 07.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на дълга.
В исковата молба се излагат съображения, че на 12.05.2016
г. при условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е
предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на
8000,00 лева, която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова
сметка, ***.05.2016 г. Съгласно сключения договор страните са постигнали
съгласие, че главницата или общият размер на кредита е 8837,91 лв., който
представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 8000,00
лв., такса за разглеждане на кредита 280,00 лв. и застрахователна премия 557,91
лв. Таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитора на 60 броя равни части, които са включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска.
Сочи, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят
– ответника по делото се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата. В погасителния план са посочени
и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3389,49 лв.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на
договора за кредит е в размер на 12227,40 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит е платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 203,79 лева, като първата погасителна вноска е дължима на
07.06.2016 г., а последната е с падеж на 07.05.2021 г., съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 07.05.2021 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а" от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят
е изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 01.11.2018 г. /датата на
получаване на уведомлението/.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост
не е получено от длъжника.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за
кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в общ размер на 337,97 лв. за периода от 07.04.2018
г. до датата на входиране на задължението в съда.
Сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 4527,20 лв., с която са погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 1929,94лв., главница: 2584,24лв. и лихва за забава 13,02 лв.
Ищецът обосновава активната си процесуална
легитимация, като сочи, че на 18.10.2018 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу А.Р.К., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 2269788 от 12.05.2016 г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството — кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1/18.10.2018 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2018 г. е представено
само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията
към исковата молба не се представят само на съда.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия,
Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УПЦ-П- УКФ/2269788 от 31.10.2018 г. от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез
Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Същото се върна в цялост като
неполучено с отбелязване, че получателят отсъства от адреса. Ищцовото дружество
изпрати повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УПЦ-С-УКФ/2269788 от 07.08.2019 г. Същото отново се върна
в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба представя копие от
уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2269788 от 07.08.2019 г., което да връчите
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Позоваваме
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
С
разпореждане №650 от 25.09.2019 година Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Съобщението до ответника е върнато в цялост, със
забележка, че лицето не е намерено на адреса, след многократно посещение.
По
делото е направена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14 от
18.11.2009г., от която е видно постоянен
и настоящ адрес на ответника, на който
е залепено уведомление на 16.04.2020г., от която справка е видно, че адреса съвпада с този посочен в
исковата молба, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване
на съобщението чрез залепване на уведомление. Направени са справки и в Търговския
регистър, както и в ТД на НАП, от които е видно, че ответника няма актуален
регистриран трудов договор, но
осъществява стопанска дейност на чийто адрес е изпратено съобщение, но същото е
върнато със забележка, че фирмата е напуснала адреса, като е спазена
процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване на съобщението чрез залепване на
уведомление.
С разпореждане №362 от 25.06.2020г., съдът е
приложил съобщението до ответника като редовно връчено и е допуснал назначаване
на особен представител на ответника по делото съгласно разпоредбата на чл.47,
ал.6 от ГПК. След внасяне на депозит от ищцовата страна е направено искане до
ДАК за определяне на особен представител на ответника, като видно от
уведомително писмо на ДАК изх.№704/2020г. от 09.07.2020г. за особен
представител на ответника А.Р.К. с неизвестен адрес по гр.дело №336/2019 г. по
описа на ТлРС е определен адвокат Д.М.Д. от ДАК.
С разпореждане №402 от 10.07.2020г. е назначен за особен представител на
ответника адв. Д.М.Д. от ДАК, на който е изпратен препис от исковата молба и
приложените към същата доказателства с указания по чл.131-132 от ГПК.
Разпореждането е било получено от
особеният представител на ответника съответно на 21.07.2020г.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата молба с
вх.№1605/19.08.2020г. от адв. Д.М.Д. от ДАК, като особен представител на
ответника А.Р.К. с ЕГН-********** с
адрес ***, в който изразява своето становище
по допустимостта и основателността
на предявеният иск. Счита предявените искове за допустими, като оспорва исковете досежно
размера на задължението по договора за потребителски кредит, като излага
мотивите си в тази насока.
В
съдебно заседания ищеца не се представлява, но с молба моли да бъде разгледано
делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен изцяло, като
допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по
настоящото производство и по проведеното заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява от особения си
представител, като счита че искът е неоснователен или в алтернатива частично
основателен.
По
делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия от договор за потребителски паричен кредит, общи
условия за отпускане на потребителски кредит, погасителен план, декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна аротекция
Плюс“ или „66Плюс“, общи условия за застрахователна програма, съгласие за
директен дебит, рамков договор за прехвърляне на вземания, индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, потвърждение за извършена цесия
на парични вземания на осн. чл.99 от ЗЗД и приложение №1 към същия, пълномощни,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с
изх.№УПЦ-П-УКФ/2269788, известие за доставяне и разписка, товарителница и
обратна разписка към същата, съдебно счетоводна експертиза, както и ч.гр.дело
№166/2019г. на РС -.Тервел..
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът
като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд, срещу легитимиран
ответник се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по
слредните съображения.
Искът е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение № 105/09.05.2019 г. по ч.гр.дело № 166/2019г. на Районен
съд – Тервел. Същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е
предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410
от ГПК, съдът е уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител,
като е заповядал:
ДЛЪЖНИКЪТ А.Р.К.
с ЕГН ********** ***
постоянен такъв какъвто е посочен по заявлението а с настоящ адрес в Р. Турция от 30.07.1999 година - в качеството
на заемополучател по договор за
потребителски кредит № 2269788 от
12.05.2016 година, сключен между
„ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* / кредитодател/ и К.
/ в качеството на кредитополучател/,
като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* по силата на индивидуален
договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия / от
18.10.2018 година , към рамков договор
за продажба и прехвърляне / цесия/ от 20.12.2016 година, за което прехвърляне длъжника е уведомен по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД с уведомително писмо от
страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД , изпратено с известие за
доставяне, да заплати на
КРЕДИТОРА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1606, бул. „Д.р П. Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от законен представител – Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов – изпълнителни
директори, следните суми: 6253,67 /шест хиляди двеста петдесет и три лева и 67 ст./
- главница, възнаградителна
лихва в размер на 460,13 /четиристотин и шестдесет лева и 13 ст./ за периода от
07.04.2018 година до 18.10.2018 година, обезщетение за забава в размер на 324,95 /триста двадесет и
четир лива и 95 ст./ за периода от 07.04.2018 година до дата на депозиране на
заявлението при съда – 08.05.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението при съда – 08.05.2018 година до окончателното й
изплащане, както и сумата от 140,78
/сто и четиридесет лева и 78 ст./ платената държавна такса и
сумата от 50,00 /петдесет/ лева - явяваща се възнаграждение за процесуално
представителство.
На 12.05.2016 г. при условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
предоставил на кредитополучателя А.Р.К. потребителски паричен кредит в размер
на 8000,00 лева, която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя
банкова сметка, ***.05.2016 г. Съгласно сключения договор страните са
постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита е 8837,91 лв.,
който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита
8000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 280,00 лв. и застрахователна
премия 557,91 лв. Таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Последното плащане от страна на ответника е направено през
месец 02.2018 г. като съгласно договора и приетата и неоспорена по делото
експертиза след неплащане на следващите две
дължими погасителни вноска длъжникът е изпаднал в забаво считано от 07.04.2018
г., когато е бил падежът на втората неплатена вноска по кредита.
Съгласно заключението на вещото лице от датата на
последното плащане от страна на длъжника – ответник в настоящото производство
месец фенруяри 2018 г. съгласно погасителния план остатъкът от неплатената
главница по договора е 6253,67 лева което е точната сумата като главница
претендирана от ищеца. В заключението си вещото лице сочи същите суми
претендирани от ищеца по отношение възнаградителна
лихва в размер на 460,13 лева за периода от 07.04.2018 година до 18.10.2018
година, както и обезщетение за забава в
размер на 324,95 за периода от 07.04.2018 година до дата на депозиране на
заявлението при съда – 08.05.2019 година
Неоснователно в тази насока се явява възражението на
ответника, че ищецът, като кредитор по договора е слючил същия при условията на
нищожни клаузи по смисъла на чл.26 от ЗЗД нарушаване на добрите нрави надвишавайки
трикратния размер на законната лихва към момента на слючването му, като се
позовава на практика на ВКС за периода от 2002 - 2006 г.
Към този момент на цитираната съдебна практика все още
не е бил приет закона за потребителския кредит от 05.03.2010 г. и по тази
причина по тълкуватен път върховната инстанция е приемала за нарушенсие на
добрите нрави, когато годишния процент на разходите по кредитите надвишават
трикратния размер на законната лихва определена от министерски съвет.
Към момента на 2016 г. когато е бил слючен процесния
договор за кредит, Закона за потребителския кредит вече е бил в сила, и с
новата алинея на чл.19 ал.4 от същия, влязла в сила от 23.07.2014 г. мече се
урежда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като
само когато този размер е надвишен се счита, че тези клаузи на договора са
нищожни.
Безспорно между страните е, че ответника не е погасил
по този договор сумата от 6253,67 лева
явяваща се остатък от главницата. Ответникът е заплатил само 21 от дължимите
вноски по кредита си, и е спрял плащанията.. Основателно се явява и уговорено
възнаграждение по договора – възнаградителна лихва, като към нея съгласно ОУ
към договора, предвид спиране на плащането по заема от страна на длъжниците,
кредиторът е начислил и лихва за забава договорения размер годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
Съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение от сключен договор за потребителски кредит. Ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника паричен заем, с което за
ответника е възникнало задължение за плащане на 60 месечни погасителни вноски
по уговорен погасителен план. Налице е неизпълнение на част от договора като
срокът на договора не е изтекъл изцяло. Ответникът дължи и уговорената лихва
по договора тъй наречената
възнаградителна лихва за посочения период от 07.04.2018 година до 18.10.2018
година. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва
погасяване на задължението по договора. Основателно се явява и искането по
отношение размера на обезщетението за забава. По тези съображение и съгласно
представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло
основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид основателността на
претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху
признатото главно задължение, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая и с оглед изцяло уважаване на исковата претенция на ищеца,
съдът следва да възложи на ответника сторените по ч.гр.дело № 166/2019г. на
Районен съд – Тервел. Разноски, а именно
се е отказал от част от сумата призната му по заповедното производство, а
именно и сумата от 140,78 /сто и
четиридесет лева и 78 ст./ платената
държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет/ лева - явяваща се възнаграждение за
процесуално представителство.
С оглед изхода по настоящото производството и
направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им
в размер на общо 1241,26 лева, включваща
209,36 лв. – платена държавна такса, 681,90 лева внесен от ищеца
депозит за особен представител, 300 лева внесет депозит за възнаграждение на
вещото лиице по назначената съдебно счетоводна експертиза и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Тервелският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните,
че А.Р.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р П. Дертлиев
” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, следните суми: 6253,67 /шест
хиляди двеста петдесет и три лева и 67 ст./ -
главница, възнаградителна лихва в размер на 460,13 /четиристотин и шестдесет лева и 13 ст./ за периода от
07.04.2018 година до 18.10.2018 година, обезщетение за забава в размер на 324,95 /триста двадесет и четир лива и 95 ст./ за периода от 07.04.2018
година до дата на депозиране на заявлението при съда – 08.05.2019 година, ведно
със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението при съда –
08.05.2018 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
105/09.05.2019 г. по ч.гр.дело № 166/2019г. на Районен съд – Тервел.
ОСЪЖДА А.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р П. Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сторените по ч.гр.дело №166 по описа на ТлРС за 2019
г. разноски в размер на 190,78 лв.
ОСЪЖДА А.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Д-р П. Дертлиев ” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сторените по настоящото
производство разноски в размер на 1241,26
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: