Определение по дело №410/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 209/ 29.12.2009 г., постановено по гр.дело № 220/2008 год., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес в гр.Д., У. № *, че Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, е СОБСТВЕНИК на 1/5 идеална част от недвижим имот, съставляващ незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., с площ от 4748 кв.м., при граници : североизток - път ; северозапад - път ; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д., идентичен с поземлен имот пл.сн. № 61 по проектно-кадастралния план на С., О.. Съдът е отхвърлилпредявения иск от Ш. Х. Д. против Х. Р. С., за признаване на правото му на собственост над уважения размер от 1/5 идеална част от процесния недвижим имот и е отхвърлил изцяло искът с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху целия недвижими имот. Съдът е отменил Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ЗЗ, т.ІІІ, рег. № 2578, дело № 396 от 2005 год. по описа на Нотариус № 416 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в съдебен район Момчилград, в частта му, с която Х. Р. С. е признат за собственик по давностно владение върху 1/5 идеална част от процесния Þмот. Решаващият съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 250 лв., съставляваща разноски в производството.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволния от решението, ищец Ш. Х. Д., въззивна жалба. В жалбата си същият твърди, че постановеното решение в частта му, с която е признато за установено, че собствеността върху имота е доказана /е признато за установено/ само за 1/5 ид.ч. от имота, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС, над уважения размер за 1/5 ид.ч. и в частта му, с която е отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка само за 1/5 ид.ч. от имота, било неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства по делото и необосновано. Жалбодателят излага обстойни съображения. На първо място счита, че правилно съдът е стигнал до извода че е собственик на 1/5 ид.ч. от имота, а за останалите идеални части се явява държател, но неправилно и в противоречие със събраните доказателства по делото е отхвърлил искът по чл.108 от ЗС, за отстъпване на владението и собствеността върху целият имот на наследниците на Х. Д. Изтъква също, че в петитума на исковата си молба изрично бил посочил, че желае имотът да бъде ревандикиран на всички наследници на Х. С. Д. Твърди, че в тази насока била и практиката на ВКС, а именно, че ако съсобственикът владее своята идеална част, а държи идеалните части на другите съсобственици, той като владелец и катодържател може да иска връщането на цялата вещ. Жалбодателят изтъква, че като не е преценил, че ревандикационният иск може да бъде успешно проведен от съсобственик за сметка на останалите съсобственици срещу лице, което владее имота без правно основание, съдът е постановил неправилно решение, игнорирайки постоянната практика на съдилищата в тази насока.На второ място, твърди, че неправилно и противоречиво съдът бил уважил от една страна установителния иск, а отхвърлил осъдителният такъв, а същевременно отменил нотариалният акт само за 1/5 ид.ч. от имота. В тази насока, жалбодателя счита, че когато снабдилият се с нотариален акт по обстоятелствена проверка владее имота, собственикът следва да предяви иска по чл.108 от ЗС и с уважаването на този иск, отпадала доказателствената сила на целия нотариален акт и за целия имот, а не за идеална част от него.С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, с която е отхвърлен предявения иск по чл.108 от ЗС за разликата над 1/5 ид.ч., вместо което постанови такова по съществото на спора, с което осъди ответника да предаде владението и отстъпи собствеността на процесния имот на наследниците на Х. Д, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да отмени изцяло издаденият в полза на ответника нотариален акт. Претендира разноски.

В дадения надлежен по делото, срок, ответникът по въззивната жалба, ответник и в първоинстанционното производство, Х. Р. С., не е депозирал отговор по същата..

В съдебно заседание, жалбодателят Ш. Х. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Х. Р. С., редовно призован, не се явява и не взема становище по същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Момчилградски районен съд, е бил сезиран на 14.10.2008 г., с иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищецът Ш. Х. Д., ПЪРВОНАЧАЛНО е поискал да бъде осъден ответникът Х. Р. С., да предаде владението и отстъпи собствеността на НАСЛЕДНИЦИТЕ на Х. С. Д., б.ж. на с. И, общ. Д., върху незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. И, общ. Д., с площ 4748 кв.м., при граници и съседи на имота: североизток-път, северозапад –път, югоизток –път и югозапад –Ш. Х. Д.. Ищецът е направил и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нот.акт № 33, т. ІІІ, н.д. № 396/29.09.05 г. по описа на нотариус Н. Б. с район на действие РС, гр. М. С разпореждане от 15.10.2008 г., решаващият съд е оставил без движение исковата молба със задължителни указания за поправяне на допуснатите в нея нередовности. С поправената искова молба от 27.10.2008 г., ищецът уточнявайки петитума на исковата си претенция, вече иска да бъде осъден ответникът Х. Р. С. ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО И ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА върху ПРОЦЕСНИЯ незастроен, неурегулиран поземлен имот.Т.Е. след извършеното уточнение петитумът на предявения иск, в рамките на който съдът е длъжен да се произнесе е не първоначално заявеният от ищеца, а е допълнително конкретизирания, който ищецът предявява единствено в качеството си на наследник и досежно своята наследствена част от 1/ 5 ид.ч. от общия наследствен имот.

В този аспект безспорно в производството се установява, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 33, том. ІІІ, рег.№ 2578, н.д.№ 396 от 2005 г. по описа на Нотариус с рег. № 416 на Нотариалната камара, с район на действие РС, гр. М, на 29.09.2005год. Х. Р. С., с постоянен адрес в гр. Д., У. *, с ЕГН *, е признат за собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот, представляващ незастроен неурегулиран поземлен имот по проектно-кадастралния план на С., О., състоящ се от 4748 кв.м., находящ се в строителните граници на С., О., при граници : североизток - път ; северозапад - път ; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д.. Към цитирания нотариален акт е приложена скица № 111/05.07.05год., а в производството е представена и скица № 172/03.10.2005год., издадени от Общинска администрация, гр. Д., от които се установява, че неурегулиран поземлен имот по проектно-кадастралния план на С., О., се състои от 4748 кв.м., намира се в урбанизираната територия на с. И, при граници : североизток, северозапад и югоизток – път, а и югозапад - Ш. Х. Д., и е записан на НАСЛЕДНИЦИТЕ НА Х. С. Д. Същото обстоятелство се установява и от приложеното удостоверение № И-792/21.10.2009 г. на Общинска администрация, гр. Д., а именно, че преди 29.09.2005 г. –датата на изповядване на цитирания нотариален акт, незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., с площ от 4748 кв.м., при граници : североизток - път ; северозапад - път ; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д., идентичен с поземлен имот с пл.сн. № 61 по проекто-кадастралния план на с. И, е бил записан на НАСЛЕДНИЦИ НА Х. С. Д, б.ж. на същото село.

В този аспект в производството от удостоверение за наследници от 03.06.2008год., издадено от Кметство В., общ. Д., се установява, че Х. С. Д. е починал на 01.08.19* г., установено с Акт за смърт № 3/02.08.19* г., и е оставил за свои законни наследници низходящите си – трима синове: Ш. Х. Д., Р. Х. Д., А. Х. Д., и две дъщери : А. Х. Д. и Ю. Х. Д..

По делото е приобщено и удостоверение № 3034/18.06.2009 г. на РПУ, гр. М, от прочита на което се установява, че ответникът Х. Р. С., с ЕГН *, от с. И, общ. Д., е влязъл от Р.Турция в България на 12.10.1999 г. и излязъл в посока Р.Турция на 25.10.1999 г. Следващото влизане на лицето е било на 09.06.2003 г., а излизането на 16.06.2003 г., последващото влизане е било на 31.07.2004 г., а излизането на 17.08.2004 г., като след 17.08.2004 г. и до края на 2005 г., за лицето няма данни да се е завръщало в Р. България.

От събраните от решаващия съд гласни доказателства, в частност свидетелските показания на св. Б.С. се установява, че процесният имот от около 4.5 - 5 дка до преди смъртта си се е ползвал от Х. С, а след неговата смърт от сина му Ш.. Свидетелят изтъква също, че ответникът никога не е ползвал и владял имота, че същият от 1989 г. живее в Р. Турция. Свидетелят установява и обстоятелството, че ответникът е син на Р. Д., брат на ищеца, за когото също знаел, че е починал в Р. Турция.

По делото е разпитан и св. А. Х. Д., който установява, че е брат на ищеца по бащина линия. Установява, че ищецът е син на общия наследодател Х. Д. от втората му жена. Установява, че ответникът е син на брат му Р., който също като него е син от първата жена на общия наследодател. Твърди, че ответникът от около 18-20 години живее в Р. Турция., както и че процесният имот от около 5 дка баща му Х. Д. бил дал на брат му Р., баща на ответника Х., но не знае как е станало това.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищеца, права намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. С оглед на това, настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд приема, че ищецът е наследник на общия наследодател, негов баща – Х. С. Д. Приема, че в производството безспорно се установява, че процесният имот до неговата смърт през 19* г. е бил негова собственост, а след това на неговите наследници по закон – трима синове и две дъщери, като в това число влизат и ищецът Ш. Х. Д. и синът Р. Х. Д., за когото не е спорно в производството, че е баща на ответника Х. Р. С.. Т.е. всеки от законните наследници, включително и ищецът е носител на 1/5 ид.ч. от наследствения процесен имот.

Относно наличието на втората кумулативно изискуема се предпоставка, настоящата инстанция обсъди доводите на жалбодателя. Счита изложения от него довод, че щом ответникът се е снабдил с документ за собственост през 2005 г., то владението се предполага и към настоящия момент, щом е осъществено намерението от негова страна за своене на имота, за основателен. Фактът на издаване на констативен нотариален акт за собственост въз основана на изтекла давност, респ. декларирането на същия в ТД, гр.Д. през 2005 г. /л.6 от делото/, определено е демонстрация на осъщественото му намерение за своене, което от своя страна безспорно суброгира непосредственото фактическо/ чисто физическо/ владение над имота.

В производството следва да бъде обсъдено и наличието на последната кумулативна предпоставка, а именно дали ответникът владее имота на самостоятелно правно основание. Ответникът обуславя самостоятелното си право на собственост върху процесния имот, с изтекла в негова полза придобивна давност. В този аспект съдът споделя изводите на решаващия съд, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота, необезпокояван от действителния собственик на имота в предвидения в закона срок. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се свои вещта. В този смисъл събраните и обсъдени по делото доказателства- писмени, в частност удостоверение № 3034/18.06.2009 г. на РПУ, гр. М, и гласни - показанията на разпитаните двама свидетели, установяват, че ответникът от 1989 г. се е установил преимуществено да живее в Р. Турция, че се е завръщал в Р.България за периода от 1989 г. до снабдяването му с констативния нотариален акт-29.09.2005 г., общо за 13 дни през 1999 г., за 5 дни през 2003 г. и за 17 дни през 2004 г. По делото не се представят доказателства, че ответникът е владял имотът чрез другиго. Или казано в заключение към момента на снабдяване на ответника с цитирания констативен нотариален акт - 29.09.2005 г., не са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС, и ответникът не е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

И така доколкото в производството се установи наличието и на трите кумулативно изискуеми се предпоставки, то следва исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде уважена. Разбира се, както беше казано съдът е ограничен от искането на страната, или видно от поправената искова молба ищецът желае да бъде осъден ответникът Х. Р. С. да му предаде владението и отстъпи претендираната негова собственост върху процесния имот, която безспорно в производството се установява, че е в размер на 1/5 ид.ч. от процесния имот, и която о‗ветникът владее без правно основание. И тук следва изрично да се посочи, че настоящата инстанция не счита за основателни изложените от жалбодателя във въззивната жалба, доводи, а именно, че в негово лице, като владелец на една част от имота и държател на останалите части от същия, следва да му бъде върнат целият наследствен имот. И това е така защото ищецът не е легитимиран да иска връщане на целия наследствен имот. В производството в качеството му на свидетел обаче е разпитан А. Х. Д., който като законен наследник на общия наследодател следва също да е носител на 1/5 ид.ч. от процесния имот. Същият не само, че не предяви претенции за тази си част, но дори свидетелства в полза на ответника, изхождайки от някакви морални братски взаимоотношения.

В хода на тези констатации, се налага изводът, че атакуваното първоинстанциионно решение е частично порочно. В частта, с която районният съд се е произнесъл по установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от процесния имот и в частта, с която същият този иск е отхвърлен за разликата над 1/5 ид.ч. от същия имот, като недопустимо, следва да бъде обезсилено. И това е така защото в посочените части съдът се е произнесъл по друг непредявен иск - установителен такъв, и то при положение, че е приел в доклада си, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС. С оглед обсъдените по съществото на спора доказателства, и изградените в този аспект изводи, следва първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен ИЗЦЯЛО искът за предаване на владението върху процесния имот с правно основание чл.108 от ЗС, като неправилно да бъде отменено, вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен в предявения му размер досежно предявената 1/ 5 ид.ч. от процесния имот. В останалата му част решението като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани от жалбодателя и се доказват в размер на 25 лв., се следват за сметка на ответника.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 209/ 29.12.2009 г., постановено по гр.д. 220/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес гр.Д., У. № *, че Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, е СОБСТВЕНИК на 1/5 идеална част от недвижим имот, съставляващ незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., с площ от 4748 кв.м., при граници : североизток - път ; северозапад - път ; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д., идентичен с поземлен имот пл.сн. № 61 по проектно-кадастралния план на С., О., и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърленпредявеният от Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, против Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес в гр.Д., У. № *, иск за признаване правото му на собственост над уважения размер от 1/5 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. И, О., с площ от 4748 кв.м., при граници : североизток - път ; северозапад - път ; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д., идентичен с поземлен имот пл.сн. № 61 по проектно-кадастралния план на С., О..

ОТМЕНЯ решение № 209/ 29.12.2009 г., постановено по гр.д. 220/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен ИЗЦЯЛО предявеният от Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, против Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес гр.Д., У. № *, искът за предаване на владението върху процесния имот с правно о±нование чл.108 от ЗС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ОСЪЖДА Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес гр.Д., У. № *, да предаде владението и отстъпи собствеността на Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, върху 1/5 идеална част от недвижим имот, съставляващ незастроен неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., с площ от 4748 кв.м., при граници : североизток - път ; северозапад - път; югоизток - път и югозапад - Ш. Х. Д., идентичен с поземлен имот пл.сн. № 61 по проектно-кадастралния план на С., О..

ПОТВРЪЖДАВА решение № 209/ 29.12.2009 г., постановено по гр.д. 220/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд, в останалата му част.

ОСЪЖДА Х. Р. С., ЕГН *, с постоянен адрес гр.Д., У. № *, да заплати на Ш. Х. Д. от С., О., ЕГН *, сумата в размер на 25 лв., съставляваща разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.