РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222000500025 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалбата на Т. В. Б., ЕГН ********** от гр.Б. - ищца по
гр.д.1031 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019г., подадена против
Решение №312/13.10.21г. по горното дело, с което са отхвърлени като
неоснователни заявените срещу И. В. Б. от гр.Б. претенции за прогласяване
нищожността при главно и евентуално заявени основания по чл.26, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и по чл.576 вр. чл.583 ГПК, на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от СО с идентификатор
07079.653.513.4.22 по КККР на гр.Б., находящ се в гр.Бургас, ж.к.“М.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, с който покойната собственица на имота - Е. Г. Б. (нейна
майка) го прехвърля на ответника по делото (син на продавачката), срещу
продажна цена от 9700лв., обективиран в н.а.№10, т.І, рег.№403, д.№8/2019г.
на Бургаски нотариус, вписан на 22.02.2019г. в Служба по вписванията-Б..
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Поддържа се
неправилно приложение на материалното право и нарушение на
процесуалния закон. Моли се за отмяна на съдебното решение и за
постановяването на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на
спора. Въззивният съд тълкува този петитум като иманентно съдържащ
искане за уважаване на заявената претенция за прогласяване нищожността на
горепосочената сделка, предвид въведените с жалбата възражения на ищцата
срещу крайния правен извод по спора, изразен в решението на първата
1
инстанция.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат оплаквания за
неправилна преценка на събраните в процеса доказателства, установяващи
здравословното състояние на прехвърлителката по време на изслушването на
оспорваната сделка, като се набляга на видната от медицинските документи
по делото склероза и напреднал стадий на деменция на Елена Б. и на нейната
практическа глухота, установена от експертите по делото и от свидетелските
показания. Последното налагало нотариусът да изпълни задължителната
според закона форма за изслушване на сделка, сключена от хора с увреден
слух, което в случая не е сторено. Поддържа, че прехвърлителката не е
присъствала лично при изслушването на сделката, иначе нотариусът би
забелязал, че слуховото и протезиране е недостатъчно, за да възприеме
нормално съдържанието на договора. Поддържа въведените с исковата молба
при условие на евентуалност доводи и основания за нищожност на
оспорваната покупко-продажба, като развива подробни съображения в
контекста на твърдяното противоречие с добрите нрави (в тази връзка цитира
съдебна практика) и поддържа довода си за липсващо плащане на уговорената
по сделката, макар изключително ниска цена от 9700лв., който факт счита за
признат в отговора на ответника, твърдящ, че дължи на наследниците
заплащането. Направила е доказателствени искания, които съдът е отхвърлил
по съображения, изнесени в определението по допустимостта на
жалбата,поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Дирят се съдебно-деловодни разноски.
Подаден е своевременно писмен отговор от въззиваемия ответник И. В.
Б. от гр.Б., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.“К. О.“ №*, ет.*, чрез адв.Б.Т. от
БАК, в който всички възражения на въззивника се сочат за неоснователни, а
обжалваното решение-за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване. Предвид изнесените във въззивната жалба конкретни
оплаквания, въззиваемият счита първоинстанционното съдебно решение за
обжалвано само в частта, касаеща въведеното основание за нищожност на
прехвърлителната сделка - „протворечие с добрите нрави“. Затова въвежда
конкретни доводи само в тази насока, оспорил е тези на въззивника като
изцяло неоснователни и е изразил солидарност с мотивите на първата
инстанция по това основание за недействителност на сделката. Решението на
първата инстанция, произнасящо се по останалите основания за нищожност
на продажбата, се обсъждат при условие на евентуалност, ако съдът не го
счита за влязло в сила в тези части. Страната намира за правилни изводите на
първата инстанция по фактите и приложимото за казуса право. Възразява
срещу събирането на поисканите от въззивника доказателства. В обобщение
моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Извършената от Бургаски апелативен съд проверка на въззивната жалба
с Определение №69/10.02.2022г. по делото, я сочи за редовна и допустима, а
служебната проверка на настоящия съдебен състав по чл.269 от ГПК,
2
определя обжалваното решение на Окръжен съд-Б. като валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид становището на страните по повод
обжалването, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
в приложение на действащото право, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по претенцията на Т.Б. против
И.Б. за прогласяване нищожността на сключения между него като купувач и
вече покойната Е. Г. Б. (майка на страните) като продавач, договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 10, т.І, рег. 403,
д.8/2019г. от 22.02.2019г. на нотариус Т.П.-Г., по силата на който последната
продава на сина си, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
(СО) в сграда с идентификатор 07079.653.513.4.22 по КККР на гр.Б., с
административен адрес: гр.Б., ж.к. "М.", бл.*, вх.*, ет.* с предназначение:
жилище, апартамент № 94, с площ от 65,83 кв.м., състоящ се от стая, дневна,
кухня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 94 с площ от 3, 63 кв.м.
и 0, 795% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни имоти: на същия
етаж – 07079.653.513.4.23, под обекта – 07079.653.513.4.19, над обекта – няма,
при главно основание противоречие с морала и добрите нрави и предявени
при условията на евентуалност едно спрямо друго на основанията: липса на
съгласие от страна на продавачката (неподписан от нея договор и неизписани
от нея ръкописно три имена под подписа), липса на предписаната от закона
форма (нищожно нотариално удостоверяване на сделката, поради
неизпълнени изисквания на процесуалния закон, когато страната е глуха-
продавачката била с установена 80 % намаление на слуха, т.е. практически
глуха, при изповядване на сделката не е могла да чуе и разбере текста, който е
бил прочетен от нотариуса в нарушение на правилата на чл.583 ГПК) и
привидност на договора за продажба като прикриващ дарение (страните не са
имали намерение да сключват договор за продажба и да се обвързват с
плащане, а целта е била синът да бъде надарен).
Заявените първоначално претенции са били счетени от съда за неясни и
след дадени в тази връзка указания и направени от ищеца допълнителни
уточнения с молби от 25.07.2019г., от 19.11.2019г. и в о.с.з. на 27.02.2020г.,
предметът на спора е изяснен в горепосочения смисъл.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че страните са
брат и сестра и единствени наследници на покойната им майка Е.Б.,
поч.09.05.2019г. Сключената приживе от майка им на 22.02.2019г. сделка, с
която прехвърля на сина си единствения имот, който е притежавала, се
оспорва като нищожна на горепосочените основания само до размер от ½
ид.ч. Дирят се разноски.
В отговора на ответника, претенцията се оспорва като неоснователна.
Излагат се подробни съображения, че сделката е валидна, не накърнява
добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации,
осъществява прехвърляне на имот на по-ниска цена, защото е между роднини,
а продавачката си запазва пожизнено правото на безвъзмездно ползване,
3
позовава се и на съдебна практика. Сделката не накърнявала общественото
разбиране за морал, защото неравностойността на престациите следвало да е
толкова съществена, че на практика да е равнозначна на липса на една от тях,
освен това изводът за драстична нееквивалентност следвало да се направи не
само от занижения размер на цената, а да се тълкува волята на страните,
действителните им отношения, взаимовръзката им и целта на договора, като
се зачете и правото на свободна воля на договарящите. Те могат да договорят
продажна цена по-ниска от данъчната оценка на имота. По конкретната
сделка предмет на прехвърляне била само собствеността, без правото на
ползване, т.к. е запазено пожизнено от продавачката. Сделката не била
безпарична, в нотариалния акт е изложено, че продавачът е получил
продажната цена. Прехвърлителката не е имала тежки хронични заболявания,
а единствено неинсулинозависим диабет и е починала от миокарден инфаркт,
който не е резултат от хронично заболяване на сърцето. За майката са се
грижили единствено синът и съпругата му, които дори се преместили в
апартамента и за тази цел. Те поели всички разходи по лечението, когато
майката си счупила крака през 2013г. и била обездвижена. Майката никога не
е била гледана от трето лице.
По иска за прогласяване на нищожност, поради липса на съгласие се
възразява, че нотариусът се е уверил в самоличността на продавача, проверил
е собствеността върху имота, прочел е акта, след което страните са изписали
имената си и са се подписали.
Продавачката е имала намален слух, но не до степен да не чува и
разбира какво се говори. Поддържа, че корекцията на слуха посредством
предписан и ползван от нея слухов апарат и е дала възможност да участва в
нотариалното производство, като нотариусът се е уверил във възможността и
да чува и възприема казаното. Затова се оспорват всички доводи свързани с
нарушения на чл.576 вр. чл.583 ГПК при изповядване на сделката. Поддържа,
че няма порок във формата на сделката и тя е изповядана в съответствие със
закона.
По последния иск възразява, че съгласно съдебната практика
заплащането на цената не е част от обстоятелствата, които да установяват
симулативност на това основание. Заплащането на цената рефлектирало
върху изпълнението на договора, но не и върху неговата валидност.
Независимо от това се възразява, че страните са целели да сключат договор за
продажба. Твърди, че липсата на намерение да се заплати цената се
опровергава от нотариалния акт, според който сумата е изплатена.
Апелативният съд приема, че така изнесеното изложение по спора
намира правното си основание в чл.124, ал.1, предл второ от ГПК, вр. чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД – прогласяване на нищожност, поради противоречие с
добрите нрави (заявено като главен иск) и в условие на евентуалност един
спрямо друг по реда на изброяването: претенция по чл.124, ал.1, изр.второто
от ГПК, вр. чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД–за прогласяване на нищожност на
сделката поради липса на съгласие; иск по чл.124, ал.1, изр. второ от ГПК вр.
чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД (вр. чл.576 и чл.583 ГПК)–прогласяване нищожност,
поради порок във формата на сделката и по чл.124, ал.1, изр. второ от ГПК,
вр. чл.26, ал. 2, предл. последно ЗЗД– нищожност на продажбата като
4
привидна и прикриваща дарение.
С обжалваното съдебно решение са отхвърлени като неоснователни и
недоказани всички претенции за нищожност на горепосочената сделка.
Въззивният съд изцяло възприема както крайните изводи на първата
инстанция по спора, така и предпоставилите ги фактически и решаващи
правни съображения, изнесени в мотивите на атакувания съдебен акт, поради
което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
В контекста на конкретните оплаквания в жалбата, съдът добавя
следното:
Предмет на обжалване е съдебното решение на БОС в неговата цялост.
По фактическата обстановка:
Спорът по релевантните за казуса факти е само за това дали
прехвърлителката е подписала сделката като продавач (което включва
оспорване и на личното и присъствие в нотариата при изслушването на
нотариалния акт, както и дали е изписала собственоръчно трите си имена под
подписа) и за това дали е била практически глуха при изслушването на
нотариалния акт.
Въззивният съд при съвкупно обсъждане на събраните по делото гласни
доказателства и експертни заключения, обосновава същите фактически
изводи по горните спорни обстоятелства, каквито е изложила в решението си
първата инстанция. На първо място този състав възприема като
непротиворечиви и последователни изявленията на нотариуса, изслушал
сделката, разпитан пред окръжния съд като свидетел за обстоятелствата,
предхождащи непосредствено и случващи се по време на подписването и
изслушването на нотариалния акт, включая с оглед възприятията на
длъжностното лице за адекватността и добрата обща кондиция на
контрагентите, за установимото на пръв поглед тяхно физическо и
психическо състояние, за фактическите им прояви и поведение при нейното
сключване.
Разпитаната като свидетел по делото нотариус Г., изслушала
оспорваната сделка, е категорична, че при тази сделка прехвърлителката е
била видимо контактна, с нея е била установена нормална комуникация, не е
имало индикации за увреждане на слуха и, включително за глухота, която
според закона би изискала под страх от недействителност на нотариалното
удостоверяване собствен прочит на сделката от глухото лице, както и
собственоръчно отразяване в документа, че го е прочело и е съгласно с
представеното му за подпис съдържание.Този свидетел установява личното
явяване на продавачката при подписването на нотариалния акт, както и
адекватното и поведение и обстоятелството, че не е заявила глухота, нито е
дала повод за съмнение, че страда от такава.
Част от свидетелите на ищцата, разпитани по делото (К.Й. и Д.М.)
установяват тежка глухота и практическа невъзможност на продавачката да
води нормални разговори с обкръжаващите я в края на живота и (тя умира три
месеца след процесната сделка). Трябвало да и повтарят неколкократно
казаното, да говорят високо и когато слуховото и апаратче било зацапано,
изобщо не давала адекватни отговори на отправените и въпроси, т.е. въобще
не чувала.
Безспорно и установено от данните по делото (вкл. от медицинска
документация констатираща намален слух-72,5 ДБ на дясно и 76,25 ДБ на
5
ляво ухо през 2017г.), продавачката действително е имала страдания във
връзка със способността да чува нормално. Всички свидетели по делото
установяват този и недъг. Вещото лице д-р Е., разпитан по назначената в
първа инстанция съдебно медицинска експертиза обяснява, че това е
практическа глухота и, че увреждането на продавачката е прогресиращо и е
от невросензорен тип, което предполага утежняване на слуховия дефицит към
момента на сделката. Безспорно е също обаче, че именно за това Е.Б. е била
слухово протезирана и според вещото лице по допълнителната медицинска
експертиза- д-р Атанасов, използваният в случая от Б. апарат OPTIКON К50
ВТЕ Ра е изключително подходящ за компенсацията на увреждането, мощен
е, дава усилване на слуха до 90 ДБ и при това положение продавачката би
разбрала целия текст, обективиран в нотариалния акт, прочетен от нотариуса
по сделката, ако апаратът и е бил почистен, не е повреден, батериите му са
заредени и не са изтощени.
С оглед горното и като съобразява, че при правилна употреба на
слуховата протеза продавачката може да възприеме напълно адекватно
прочетения от нотариуса акт и като взема предвид показанията на нотариуса,
че не е установил към датата на сделката никакъв слухов дефицит на Б.,
настоящият състав заключава, че последната не би следвало да бъде
третирана като глухо лице. Продавачката е била в състояние да възприеме
съдържанието на сделката при извършения от нотариуса за случая прочит.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателката, че
нотариалният акт не е подписан от продавачката. Показанията на св.Г. сочат
на личното присъствие на Е.Б. на сделката, на собственоръчно полагане на
подписа и в графа „продавач“ и на лично ръкописно изписване на трите и
имена под подписа.
Тези данни се подкрепят също от констатациите и разпита в открито
съдебно заседание на вещите лица- графолози по назначената основна и
допълнителна графична експертизи пред Окръжен съд-Б.. Те установяват
автентичността на положените за продавач под договора за покупко-
продажба подписи и изписване на имената му, като изходящи от Е.Б..
По правните изводи:
Възраженията за неправилно приложение на материалния закон от
първата инстанция, обосновала извод, че процесната сделка не е опорочена до
степен на нищожност поради противоречие с добрите нрави заради
нееквивалентност на насрещните престации, са неправилни.
Нееквивалентността на насрещните престации при покупко-продажбата,
представляваща каузална и възмездна сделка, е възприета от ВКС за
накърняваща морала и обществено нетърпима при грубо нарушаване на
принципите на справедливостта и добросъвестността при договарянето, така
че не формално юридически, но практически го лишава от кауза и
възмездност, способствайки по този начин икономическото
облагодетелстване само на едната от двете договарящи страни, като я
обогатява неоснователно. Действащият правен ред отрича такава
нееквивалентност.
В Решение№24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419 по описа на ВКС за 2015г.,
съставът е съобразил, че поради свободата на договаряне, визирана в чл.9 от
ЗЗД, страните по сделката сами определят еквивалентността на престациите
по своя преценка, според собствения си правен интерес. Затова, анализирайки
6
съдебна практика в същата насока, е обобщил, че при ограничението на
свободната воля в насока „добри нрави“, критерий за нарушението им
представлява изключително голямата разлика в размера на насрещните
престации. Така Решение № 615 от 15.10.2010г. на ВКС по гр.д. №1208/2009г.
на ІІІ Г.О. приема нищожност поради цена дванадесет пъти по-ниска от
пазарната, Решение 119 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 485 по описа за 2010г. на І
Г.О. на ВКС установява такова нарушение при двадесет и осем пъти по-ниска
от пазарната цена, като се подчертава необходимостта от значителна липса на
еквивалентност в насрещните престации, а Решение № 452 от 25.06.2010г. по
гр.д.№ 4277/2008г., Г.К., І Г. О на ВКС определя неравностойността така, че
практически да е сведена до липсваща, нулева престация, приемайки известна
обективна нееквивалентност за допустима, защото свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед субективния им интерес. Като следваща степен на
нееквивалентност на престациите ВКС сочи сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, но тогава
порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД, а най-високата степен на
нееквивалентност на престациите отчита при такова съотношение, че едната
от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е
симулативна като прикриваща дарение, тя ще е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Предвид горното, практиката на ВКС отрича отклонението от пазарната
стойност и заплащането на цена на имота по и под данъчната оценка, както и
покупко-продажбата на апартамент на цена два пъти и половина по-ниска от
пазарната му стойност, да опорочават сделката като накърняваща добрите
нрави.
В Решение № 119 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 485/2011г., Г.К., I г. о. на
ВКС и Решение № 277 от 26.01.2015г., постановено по гр.д.№1962/2014г.,
Г.К., ІІІ Г. О. на ВКС, преценката за значителността на нееквивалентността е
поставена в зависимост и от това дали каузалната сделка се извършва при
съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. дали така се
удовлетворява значим и допустим от закона интерес.
Изложените разсъждения, които настоящият състав изцяло споделя,
съотнесени към данните по делото, не обосновават извод, че оспорваната
продажба е нищожна, като накърняваща добрите нрави, защото страните са
уговорили цена на имота от 9700лв., при отразена в същия акт данъчна
оценка от 34565,30лв. и установена от първото заключение на в.л.Р. по делото
пред БОС средна пазарна цена на апартамента в размер на 58600 лева,
редуцирана при отчитане на пожизнено и безвъзмездно запазеното право на
ползване на продавачката върху него до 45 942лв. към м.февруари 2019г.
Съпоставката между реално уговорената и евентуално свободно пазарно
дължимата цена на процесния апартамент не сочи на драстична
нееквивалентност по смисъла на горецитираната съдебна практика и не
обосновава извода, че сключената между Е.Б. и сина и сделка нарушава
добрите нрави. Този извод се подкрепя и от факта, че договарящите са майка
и син- т.е.близки кръвни роднини, че всички данни по делото сочат на добри
отношения помежду им, на полагана лична грижа от сина и семейството му
към възрастната жена и на желание майката да осигури място за живеене на
сина си (вж.показанията на свидетелите на ответната страна). Очевидно е, че
7
оспорваната сделка преследва типичната си цел, която е допустима от закона
и удовлетворява интереса на двете страни по нея.
Неоснователни са според този съд предвид преждеизложените
фактически изводи и доводите, че сделката е сключена без съгласието на
продавачката. Обстоятелството, че тя се е явила пред нотариуса и е положила
собственоръчен подпис, изписвайки ръкописно и имената си под реда на
продавача, сочат на тъкмо обратното. Следователно договарянето е със
съгласието на прехвърлителката Е.Б..
Поради установеното по-горе, че последната е чувала нормално по
време на сключването на сделката, не е проявила признаци на глухота и не е
възразила, че не разбира съдържанието на договора, прочетен и от нотариуса,
за нея не следва да се прилага особеното правило на чл.583 ал.1 от ГПК,
касаещо глухи контрагенти-да прочете лично съдържанието на документа и
да отрази собственоръчно, че е съгласна с него.
Неоснователно според този съд е и възражението, че оспорената сделка
е относително симулативна, т.к. продажбата прикрива дарение.
Обстоятелството, че от съдържанието на нотариалния акт явства уговорка за
заплащането на цена и няма данни договарянето в този смисъл да е нежелано,
т.е. симулативно, опровергава твърдението, че истинското правно намерение
на контрагентите е било прехвърляне на имота като дарение.
Действителното плащане на цената не е елемент от фактическия състав
на горепосочената недействителност, а ако такова не е осъществено, това би
било основание за упражняване на друг вид защита на изправната по сделката
страна, но неплащането не представлява порок, влечащ нищожност на
продажбата, нито е доказателство за прикрито дарение.
Само за пълнота на изложението и т.к. въззивницата е обосновала
възраженията си срещу крайния правен извод на първата инстанция по спора
и с липса на съгласие, поради настъпила старческа деменция на
прехвърлителката и с произтичаща от това невъзможност тя да разбира
свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си и да
предвиди техните последици, настоящият състав уточнява, че посоченото
основание за нищожност не е било надлежно въведено в първа инстанция,
съдът не се е произнасял по такъв иск, поради което изнесените в тази връзка
съображения не следва да бъдат обсъждани в това производство.
В обобщение на изложеното дотук и поради съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции по спора, обжалваното решение
на Окръжен съд-Бургас следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззиваемият ответник има право на всички сторени във въззивното дело
разноски, които възлизат на 1100лв.- възнаграждение за един адвокат-
уговорено и заплатено в брой, според приложен договор за правна защита и
съдействие – л.29- дело БАС.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312/13.10.21г. по гр.д.№1031 по описа на
8
Окръжен съд- Бургас за 2019г.
ОСЪЖДА Т. В. Б., ЕГН ********** от гр.Б. да заплати на И. В. Б. ЕГН
********** от гр.Б. сумата 1100 лв. (хиляда и сто лева) разноски по ВГД
25/22г. по описа на Апелативен съд-Бургас, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9