№ 20578
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110171073 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „фирма” ЕООД, с ЕИК: ***********, инкорпорирана във
въззивната жалба за изменение на Решение №4110 от 01.05.2022 г. в частта за разноските,
като се изразява несъгласие с извода на съда за присъденото по реда на чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата възнаграждение. Излагат се съображения, че не са налице
основанията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, като не се сочи, че не са представени доказателства
ищцата да е материално затруднено лице, напротив същата не е искала освобождаване от
такси и разноски и правна помощ.
С отговора на въззивната жалба насрещната страна е посочено, че с молба от
18.03.2022 г. по делото е представен договор за правна защита и съдействие от адвокатски
кочан за процесуално представителство и предоставяне на безплатна правна помощ.
Съдът намира исканията на въззивника за неоснователни.
Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 55 ЗЗД от
М. П. СТ., ЕГН: **********, срещу „фирма” ЕООД, с ЕИК: *********** за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 648.03 лева/ след направеното
изменение чрез увеличаване на размера на исковите претенции/, представляваща недължимо
платени суми по договор за кредит № ********/03.01.2017г., договор за кредит №
***************/04.01.2017 г. и договор за кредит № ****************/05.01.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Поради уважаването на исковете съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е счел, че в
тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене
на делото в размер на 50 лева държавна такса. Прието е, че тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева, определен по реда на
1
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.
№2340/2015г. на Първо ТО е посочено, че договарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.Ако
обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения,
различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това
свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на
поддържаното основание.
По делото е приложен договор за правна помощ между ищеца и адв. и н, в който е
уговорено да се предостави безплатна правна помощ на материално затруднено лице- чл. 38,
ал. 1 ЗА.
В настоящия случай въпреки бланкетното оспорване от страна на „фирма” ЕООД не
са представени доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ на М. П.
СТ..
Поради това в процесния случай изявленията за наличие на конкретно поддържаното
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „фирма” ЕООД за заплащане на
възнаграждение в полза на адв. и н.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „фирма” ЕООД, с ЕИК: ***********,
инкорпорирана във въззивната жалба за изменение на Решение №4110 от 01.05.2022 г. по
гр.д. №71073/2021 г. на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2