Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 14.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12- ти състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1357/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2,
б. „а“ от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
Н.И.П. твърди, че при ПТП, реализирано на 16.09.2017 г., на път І-5
от гр. Шипка за гр. Казанлък, настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ********В.Х.Б. починал сина й М.А.М./на
32 години/, който бил пътник в каруца. Твърди, че отговорност за вредите,
причинени от водача на МПС с рег. № ********носи
ответникът, тъй като превозното средство е било без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че тя е отгледала сина си сама
след развода си, като връзката между тях била много силна, а синът й здраво и
отговорно момче. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150
000,00 лева, предявени частично от 200 000,00 лева /изменение размера на иска,
допуснато в о.с.з., проведено на 17.02.2022 г./, както и лихва за забава от
21.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
Г.Ф.оспорва иска. Оспорва механизма на произшествието като твърди, че същото е
настъпило при изключителна вина на водача на каруцата, евентуално прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия М.А.М.като
водач на каруцата, тъй като не са спазени правилата за движение на такъв тип
ППС и същото е било без светлоотразители. Оспорва и
причинната връзка между противоправното поведение на
водача на т.а. Мерцедес, с ДК № ********и смъртта на М., като твърди, че той
след произшествието е бил жив и в добро здраве, а е починал в следствие
прегазването му, в резултат на продължилия му престой на пътното платно след
падането от каруцата. Претендира разноски.
Третото
лице, помагач на ответника В.Х.Б. оспорва исковете. Твърди, че произшествието е
настъпило единствено в следствие поведението на водача на каруцата. Твърди за
него произшествието да е било непредотвратимо, както и че М. е починал не от
това ПТП, а от последващо прегазване от друг
автомобил.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
За
уважаване на иска е необходимо кумулативното установяване на следните факти,
тежестта за доказване, на които е у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно
събитие покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“-
ПТП; 2/ същото да е настъпило на територията на Р. България в следствие противоправното поведение на водач на МПС, което е било без
сключена задължителна пзастраховка „Гражданска
отговорност“; 3/ причинна връзка между противоправното
поведение на делинквента и смъртта на М.А.М..
В
тежест на ответника беше да докаже възраженията си, че произшествието е настъпило единствено в
следствието на противоправното поведение на водача на
каруцата, а той е действал при условията на „случайно деяние“ и за него произшествието
е било непредвидимо и непредотвратимо.
На
16.09.2017 г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за ПТП настъпило на
същата дата около 19,55 ч. между т.а. Мерцедес Спринтер
, с рег. № СТ ******, управляван от В.Х. и ППС с животинска тяга /кон с каруца/
собственост на М.С.Б.и водач М.С.Б.. В протокола е посочено, че от
произшествието е настъпила смъртта на водача на каруцата и на пътник в нея М.А.М.,
а като причина за настъпване на произшествието, че участник 1 /товарният
автомобил/ блъска внезапно излезлия на пътното платно участник 2 /каруцата/.
Според
показанията на свидетеля А.Е.Д.той живее
в гр. Шипка и В.Х.Б. е негов съгражданин. Свидетелят сочи, че бил пътник на предната
седалка до шофьора, в буса, управляван от В.Б.,***.
Свидетелят сочи, че произшествието настъпило малко след разклона за гр. Крън, в
оширението на Крънското
ханче. Свидетелят сочи, че пред тях карало такси, минали отбивката
за гр. Крън и в оширението таксито отбило и рязко
спряло, а те подминали таксито и се чул трясък. Свидетелят сочи, че по време на
произшествието било тъмно и нямало никаква видимост, като на таксито му
светнали всички стопове. Свидетелят сочи, че не разбрал в какво са се ударили,
а в последствие разбрал, че това било в каруца, като бусът
им спрял на около 50 м. след удара. Свидетелят сочи, че според него бусът се е движел с нормална скорост, на фарове, както и че
след произшествието имало движение на автомобили и в двете посоки.
Според
показанията на свидетеля И.И.И.той бил в Крънското ханче на сватба, не видял произшествието, но
видял, че има катастрофа. Бусът бил спрян на 10 м.
по-надолу от оширението, а каруцата била в дясно на
пътното платно към гр. Казанлък, едното тяло на човек било в дясното пътно
платно, другото – в лявото, а конят в канафката. Свидетелят
сочи, че мъжете, които били на пътното платно били живи и си говорели.
Свидетелят сочи, че когато излезли бусът бил в оширението, а пред него имало такси, като движенето не било
спряно, а минавали коли, а на паркинга на заведението имало паркирани коли и
мотори. Свидетелят се приближил към произшествието, като сочи че се било
стъмнило, и видял, че кола движеща се от гр. Казанлък за гр. Шипка, с тъмен
цвят минала през единия човек, който лежал на пътното платно като през легнал
полицай. Друг автомобил прегазил другия поднал човек
на платното откъм Крънското ханче.
Според
показанията на свидетеля С.Т. Ч. той бил пред Крънското
ханче когато видял, че много хора хукнали да тичат към шосето и видял каруца с
кон – каруцата отдясно, конят – отляво. Когато свидетелят бил на разстояние от
около 10 м. чул двамата души на пътното платно да си говорят, като единият
казвал, че му няма нищо, а другият, че му е много зле и една кола, слизаща от Шипка надолу, ги прегазила. Свидетелят
сочи, че видимостта му не била много добра, тъй като имало много хора и било на
смрачаване. Бусът бил спрял от дясната страда в
посока слизайки от Шипка.
Видно
от схема на хоризонталната и вертикална пътна обстановка, на лист 130 от
делото, гръб, към датата на произшествието тя е била следната по отношение на
движещия се в посока от гр. Габрово към гр. Казанлък товарен автомобил: на км.
191+050 – пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост
по-висока от 50 км.ч.“ и А21 „възможна е появата на домашни животи“; на км.
191+550 - пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост
по-висока от 50 км.ч.“ и В 24 „забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош“; на км. 191+600 знаци В10 „забранено е влизането на пътни
превозни средства теглени от животни“ и А28 „кръстовище с път без предимство в
ляво“ и на км. 191+650 – знак В 22
„забранено е завиването наляво“; на км. 192+000 е комплекс „Крънско
ханче“.
Според
приетата информация от Институт по астрономия с Национална астрономическа
обсерватория към БАН на 16.09.2017 г. за района на гр. Казанлък слънцето е
залязло в 19,27 ч., след това са настъпили трите етапа на вечерния полумрак
(здрач) – от 19,27 ч. до 19,55 ч. е траел граждански полумрак, от 19,55 до
20,28 ч. е траел навигационния (морски) полумрак и от 20,28 до 21,03 е траел
астрономически полумрак. Според тази информация при граждански полумрак при
ясно небе и на открито човек с нормално зрение може да работи и да различава
цветове без нужда от изкуствено осветление, поради което следва да се разглежда
като време от светлата част на денонощието. При навигационния полумрак при ясно
небе и отсъствие на Луната, видимостта е намалена до степен различаване на
различни силуети на различни предмети и на линията на хоризонта.
Според
заключението на приетата автотехническа експертиза скоростта
на движение на т.а. Мерцедес Спринтер при и преди
удара е била около 75 км./ч. При тази скорост опасната му зона при пълна
тъмнина и движение на къси светлини водачът на микробуса не е имал възможност да
види коня при къси светлини на фаровете към момента на навлизане в опасната си
зона и не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП. При движение в условията на сумрак, водачът на микробуса е имал възможност
да види коня и каруцата, намиращи се странично в дясно, на отстояние
10,39 м. и по-голямо от мястото на
удара и е можел да види тичащия кон към платното за движение и да спре преди
мястото на удара. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил, когато
товарният автомобил е бил над средната разделителна линия и е извършвал S-образна маневра, заобикаляйки
таксито, което е предприело спиране пред него. Вещото лице сочи, че
преценявайки дължината на маневрата и опасната зона за спиране, ако водачът на
товарния автомобил задействал спирачките, вместо да завива наляво, той е имал
възможност да спре преди мястото на удара и ПТП нямаше да настъпи. Вещото лице
сочи, че каруцата не е имала свелтоотразителни
елементи на задния си капак, но липсата им не са в причинна връзка с
произшествието, тъй като тя се е движела косо на пътя и същите не биха били
видими за товарния автомобил. Вещото
лице сочи, че каруцата е излязло от отклонението за Крънското
ханче със скорост от около 10,5 км./ч., т.е. конят се е движел тичайки „тръсом“, като водачът на каруцата е имал видимост и е могъл
да съобрази приближаването на идващите от гр. Шипка превозни средства и да ги
пропусне. Ударът е настъпил в областта на преден ляв крак и гърди на коня и
след отблъсването му е ударил и предна дясна част и предно дясно колело на
каруцата.
От
събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата експертиза съдът
приема следния механизъм на настъпване на произшествието, съответен на този,
приет и от заключението на приетата автотехническа
експертиза. На 19.09.2017 г. около 19,55 ч. на първокласен път І-5, км. 192, в
посока гр. Крън към гр. Казанлък се е движел микробус Мерцедес Спринтер, управляван от В.Х.Б. със скорост от около 75
км.ч. когато се е приближил към зоната на Крънското
ханче в същото време от входа към него излиза каруца, теглена с един кон, управлявана
от М.С.Б., с посока напречно косо насрещно спрямо пътя със скорост около 10,5
км.ч. Водачът Б.не е спрял коня преди да навлезе в платното за движение на
пътя, а водачът на микробуса също не е предприел спиране, а е завил на дясно, за
да заобиколи спиращ пред него неизвестен автомобил
такси. Когато достигнал до средната непрекъсната линия пред Крънското
ханче е ударил с предната си част първо левия крак на коня и гърдите му, а след
това преда дясна част на каруцата, тя е отблъсната към микробуса и е придобила
ротация. При това движение нейната дървена част се е разпаднала , като канатите, задния капак и дъските от пода са се разпръснали
в същата посока на движение на каруцата. Не е известно къде са пътували
загиналите и е възможно да са получили удар от лявата каната на каруцата чрез
инерционната сила на удара на каруцата, а ако са седели най-отпред е възможен и
директен удар от микробуса на седналия от дясно. Вторият удар на пострадалите е
при падането им върху асфалта с премятане и плъзгане.
Въпросът
относно видимостта към момента на произшествието е спорен, доколкото според
справката на БАН настъпването на промяната от граждански полумрак към
навигационен полумрак е именно в часа на настъпване на произшествието – 19,55 ч.
Същевременно свидетелските показания в тази връзка са противоречиви. Според
свидетеля А.Е.Д., който е бил пътник в микробус Мерцедес било тъмно и нямало
добра видимост още преди настъпване на произшествието. Свидетелят С.Т. Ч., който е бил пред Крънското
ханче и е отишъл на местопроизшествието няколко минути след настъпването му
сочи, че било на смрачаване, като видимостта не била добра тъй като имало много
хора. Свидетелят И.И.И., който при същите
обстоятелства като свидетеля Ч. е бил на местопроизшествието сочи, че се било
стъмнило.
Съдът
взема предвид, че свидетелите не боравят с научна точност относно фазите на
вечерния полумрак и като стъмнило и тъмно могат да определят както фаза на
граждански полумрак така и такава на навигационен полумрак. От обстоятелството,
че произшествието е настъпило пред самото Крънско
ханче, което е работело - имало е сватба и обстоятелството, че пред него има
паркинг и свидетелите отдалече са видели произшествието и телата на
пострадалите на пътя съдът прави извод, че видимост на пътя и в дясно от него
към изхода, от който е идвал коня с каруца е имало.
На
следващо място, следва да се посочи, че съдът намира, че на мястото на
произшествието е важало ограничението на скоростта на знак В 26, поставен на
две места преди Крънското ханче. Това е така, тъй
като отбивката за гр. Крън, която вещото лице
споменава при изслушването му в открито съдебно заседание е в дясно спрямо
посоката на движение на товарен автомобил Мерцедес, видно от представената по
делото схема на вертикалната и хоризонтална маркировка и по отношение на нея
извършването на ляв завой е било забранено. Поради тази забрана за извършване
на завоя, тази отбивка по отношение на водача на
товарен автомобил Мерцедес В.Б. не е представлявала кръстовище по смисъла на
чл. 50, ал.1 ППЗДвП. Ето защо съдът приема, че
водачът В.Б. е карал с превишена скорост. Дори и да се приеме, че е липсвало
това ограничение на скоростта, същата не е била съобразена с конкретните пътни
условия: движение в сумрак, наближаващ обект, от който могат да излизат мотори
превозни средства и пешеходци /обстоятелство известно на водача, който живее в
гр. Шипка/, факта, че движещото се отпред превозно средство аварийно спира
именно на изхода пред такъв обект.
Установява
се от заключението, че движещият се пред микробуса водач на такси е успял да
реагира на приближаващата се опасност и да спре, а същата за него е била
по-близо отколкото за водача на микробуса. От обстоятелството, че този водач е
реагирал следва изводът, че водачът на микробуса също е имал възможност да види
тичащия към платното за движение кон с каруца и предвид това, както и предвид предприетата
маневра за спиране на движещото се пред него превозно средство, той също е
следвало да спре аварийно. Реакцията на водача В.Б. при възникналата опасност
не е била съобразена. Вместо да спре, той е продължил движението си чрез
заобикаляне отдясно /неправило/ на движещото се пред него такси, предприемайки S-образна маневра и продължавайки без
спирачен път е ударил коня, а след това и теглената от него каруца.
Според
приетата медицинска експертиза каруцарят М.С.Б.и пътника М.А.М.са починали на
местопроизшествието, като пътникът от директния удар на превозното средство не
е получил увреждания, но такива е получил при изпадане върху твърдата пътна
настилка, при което е получил тежка черепно-мозъчна травма свързана със
спукване на носни кости и счупване на дясна слепоочна кост на черепа, от която
фрактура се пука чеперната основа и преминава през
предната стена на пирамидата на дясната слепоочна област. В открито съдебно заседание вещото лице сочи,
че водеща е черепно-мозъчната травма, защото останалите травми е могло да бъдат
лекувани, а главата е била пръсната като диня при контакта с пътната настилка
при падането.
Установява
се противоречие между показаният на свидетелите Ч. и И. от една страна и приетата съдебно-медицинска
експертиза, от друга страна относно непосредствената причина за смъртта на М.А.М..
В тази връзка съдът кредитира заключението на приетата и неоспорена медицинска
експертиза, тъй като вещото лице е категорично и на база специалните си знания
и обективните данни по делото е посочило, че произшествието е настъпило при
изпадане от каруцата на М., а не в последствие от прегазването му.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното произшествие е било предотвратимо за водача на
товарен автомобил Мерцедес В.Б., който с поведението си е нарушил правилата за
движение по пътищата на чл. 20, ал.2 ЗДвП и ограничението на скоростта, според
важащия за него пътен знак В 26, ограничаващ максималната скорост за движение
до 50 км.ч.
Установява се от представената справка,
че управляваното от В.Б. превозно средство е било без валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Предвид изложеното са налице основания
за уважаване на предявения иск.
По възражението за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е бил пътник, а не водач на каруцата, теглена от кон. Въпреки
това съдът намира, че следва да разгледа възражението на ответника Г.Ф.за съпричиняване, изразяващо се в предприемане на движение с
ППС при неспазване на правилата за това, направено в отговора на исковата
молба, от гледна точка на спомагане на М. за настъпване на собственото му
увреждане.
В мотивите на т. 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК е прието, че
следва да се прави разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт,
който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Тази втора хипотеза е
налице, когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата.
В настоящия
случай съдът намира, че е налице такъв принос на пътника М.А.М., изразяващо се
в поемането на предвидим и реално очакван риск, от настъпване на пътно
транспортно произшествие. Съдът намира, че такъв риск се поема, когато се качиш
като пътник в пътно превозно средство, теглено от животинска тяга, тъй като
реакциите на животното са непредвидими и то не може да бъде абсолютно точно
направлявано, както моторното превозно средство. В настоящия случай се
установява, че конят, теглещ каруцата, е тичал към пресичане на първокласния
път. На следващо място, самата каруца не предоставя никаква сигурност на
превозваните в нея лица /в случая дори и седалки е нямало, а тя моментално се е
разпаднала/, като същевременно водачът и пътникът в каруцата във време на
сумрак са се насочили да се превозват с нея по първокласен път, който е
забранен за движение на такъв тип превозни средства. Ето защо съдът намира, че М.А.М.съзнателно
се е поставил в риск за собствения си живот и следва да бъде приет принос в
настъпване на противоправния резултат, който съдът
след преценка на основната причина за произшествието, обстоятелствата, при
които е настъпило и допринасящото поведение на делинквента
и пострадалия и тяхната тежест, съдът определя на 20%. /в този смисъл Решение №
139 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г., II т. о., ТК, Определение
№ 176 ОТ 09.04.2019 Г. по Т. Д. № 2635/2018 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Определение
№ 92/26.02.2018 г. по т.д. № 2178/2017 г. на I т.о. на ВКС/.
Възражението за съпричиняване
изразяващо се в това, че водачът на каруцата я е управлявал след употреба на
алкохол, а пътникът М. М. е знаел за това е направено несвоевременно – едва в
писмените бележки на ответника, поради което не следва да бъде разглеждано.
Относно
претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля К.Д.. Свидетелят сочи, че той е съсед на ищцата, а М.
е бил най-големият й син. Преди настъпване на произшествието М. живеел и при
баща си, но предимно при майка си, тъй като бил ерген. Свидетелят сочи, че М.
бил свястно момче и работел при него като му гледал добитъка.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца Н.И.П. неимуществени вреди от смъртта на сина й М.А.М.е
сумата от 130 000,00 лева. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на син, който е бил в активна възраст –
32-годишна, че двамата са живеели в едно домакинство. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че смъртта на първородно дете е загуба,
която не се преодолява, същевременно взема предвид, че ищцата има още две деца.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и лимитите, предвидени в
закона за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и практиката на съдилищата, при
определяне на обезщетения в сходни случаи.
С оглед приетия по-горе принос на пострадалия
искът следва да бъде уважен за сумата от 104 000,00 лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева, частично от
200 000,00 лева.
За горницата до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите
за забава от ГаранционнияФ.се изплащат
съобразно чл. 497 от КЗ,
според която разпоредба законна лихва върху размера на определеното обезщетение
се дължи от по-ранната от двете дати: или 15 работни дни от представяне на
всички изискани от ответника документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или
от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата
изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В настоящия случай ищецът е предявил
претенцията си пред ответника на 30.10.2017 г. като по делото не се установява
какви доказателства са представени с нея. С писмо изх. № от 06.11.2017 г. Г.Ф.е
поискал от ищцата представянето на писмени данни относно хода и резултата от
досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие и изготвени в
хода на досъдебното производство експертизи. А с решение от 12.01.2018 г. е
отказано удовлетворяването на застрахователната претенция. Съдът намира, че
предвид обстоятелството на възникване на произшествието изисканите документи са
били необходими за установяване наличието на основание за изплащане на
обезщетение, поради което ответникът дължи лихва за забава от датата на
постановения отказ –12.01.2018 г.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на
основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 3768,96, с ДДС.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 4160,00 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 184 лева –
разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф., ***,
да заплати на Н.И.П., ЕГН: **********,
на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
сумата от 104 000,00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син М.А.М., починал на 16.09.2017
г. при ПТП на път І-5, в следствие противоправното
поведение на В.Х.Б., като водач на т.а. „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № СТ ******, ведно лихва за забава от 12.01.2018 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница до пълния предявен размер от 150 000,00 лева, предявени частично от
200 000,00 лева.
ОСЪЖДА
Г. Ф., ***,
да заплати на П.К. на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 3768,96, лева,
с ДДС.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 4160,00 лева -
държавна такса.
ОСЪЖДА Н.И.П.,
ЕГН: ********** да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 184,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на В.Х.Б., ЕГН: **********, като трето лице,
помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен и съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: