Решение по дело №645/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 70
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20194340100645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                 70

 

 

               гр. Троян, 17.02.2020 година

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                                     първи състав

на шестнадесети януари                                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията - СИМЕОНОВА

гражданско дело № 645 по описа на съда за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/

 

 Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от С.Д.Т. *** против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ***** Първоначално искът е предявен като частичен  - 500 лв. от 1500.00 лв., но до приключване на съдебното дирене пълномощникът на ищцата измени размера на иска в пълния му размер от 1500.00 лв.

В исковата молба се твърди, че на 13.08.2017г., около 10.10 часа, е настъпило пътно-транспортно произшествие между л „Мерцедес Ц 320 ЦДИ " с peг. № ***** собственост на „****, управляван от С.Б.Б.и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** управляван от С.С.М.и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***** собственост на И.Х.К.и управляван от Р. Н.Т.. 

 Твърди се, че вината за ПТП е на водача С.Б.Б., който е признат за виновен с присъда № 27/19.07.2018г. по НОХД №**** по описа на Районен съд гр.Ловеч за 2018г., като е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв. , както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.  Управляваният от него автомобил имал валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Ищцата твърди, че придобила собствеността върху лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****** по силата на наследственото правоприемство от своята майка И.Х.К., починала на 27.12.2010 г. Твърди, че в резултат на ПТП-то , възникнало на 13.08.2017 г., на автомобила били причени имуществени вреди. При ответния застраховател била заведена щета № 0*****, но до този момент ответникът по никакъв начин не бил обезщетил ищцата.

 Ищцата е направила искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ***, да й заплати сумата от 1 500.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.08.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез пълномощника юрисконсулт С. Х.,  е представен отговор, в който се оспорват активната легитимация на ищцата, размера на вредите по л.а. „Фолсваген Поло“ с рег. № ****  и акцесорната претенция за законна лихва.

В отговора се сочи, че ответникът не оспорва, че лек автомобил „Мерцедес Ц 320 ЦДИ " с peг. № *** собственост на „***, управляван от *****, към 13.08.2017г. е бил с валидно действаща застраховка „ГО“ в ответното дружество. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и вината на С.Б..

В отговора се твърди, че  л.а. „Фолсваген Поло“ с рег. № **** е бил в експлоатация повече от 20 години и неговата действителна стойност към датата на процесното ПТП е не по - висока от 1000.00 лева. Твърди, че е налице тотална щета по см. на чл.390 КЗ. Посочено е, че по наказателното дело е прието, че стойността на вредите по конкретния автомобил възлизат на 917.00 лева.

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът претендира присъждане на разноски.

Ищцата С.Д.Т. не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Р.Р. от ВТАК, който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, като на ищцата бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

За ответното дружество, редовно призовани, не се явава законен представител или пълномощник в съдебно заседание.   

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представено сввидетелство за регистрация на МПС се установява, че лек автомобил „Фолсваген Поло“ с рег. № *****  е собственост на И.Х.К.. От удостоверение за наследници изх. № 378/01.09.2017г.  издадено от ***** се установява, че К****а е починала на 27.12.2010г., а неин наследник по закон е дъщеря й С.Д.Т.-ищец в производството.

По делото е представена справка от гражданско деловодство на ТРС, от която се установява, че няма вписан отказ от наследство от страна на С.Д.Т. по отношение на наследодателя й И.Х.К., починала на 27.12.2010г.

Видно от приетите като доказателства по делото  - констативен протокол за ПТП № 456р-6454 от 05.09.2017г. на РУ-**** и присъда № 27 от 19.07.2018г., постановена по НОХД № 551 по описа на Ловешки районен съд за 2018г., влязла в законна сила на 04.08.2018г., на С.Б.Б.е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК - причинена средна телесна повреда в резултат на ПТП, възникнало на 13.08.2017г. при управление на л.а „Мерцедес Ц 320 ЦДИ " с peг. № *** собственост на „***** В посоченото ПТП са причинени и имуществени вреди на лек автомобил „Фолсваген Поло“ с рег. № ****, посочен като участник № 3 в цитирания протокол за ПТП. В посочения документ е посочено, че участник № 1 – деликвентът С.Б.Б., извършва маневра изпреварване при насрещно движещото се МПС-участник № 3 и удря странично МПС-участник № 2, след което се преобръща  вдясно  извън пътното платно, занася се и се удря в МПС № 3.

Не е спорно по делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и  деликвента  по  договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №  2****, валидна до 16.11.2017г., действала към датата на ПТП.  Ответната страна не оспорва обстоятелството, че във връзка с настъпилото ПТП не е изплатено застрахователно обезщетение по сключената застраховка „ГО“ на собственика на увредения автомобил.

За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, по искане на ищцата е допусната  съдебно - автотехническа експертиза. В експертизата са изследвани и въпроси, поставени от ответното дружество. От изготвеното заключение, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че  щетите, причинени на л.а. „Фолсваген Поло“ с рег. № ***** са в пряка връка с настъпилото на 13.08.2017г. ПТП, причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ***** Пазарната стойност на причинените по процесния автомобил щети вещото лице е определило към датата на изготвяне на експертизата в размер на 1540 лв., а към датата на настъпване на ПТП – 1760 лв.

Вещото лице е направило оценка на щетата по лекия автомобил „Фолсваген Поло“ с рег. № ***** в размер на 1535 лева, като е приспаднал останалото от превозното средство.

 В заключението е посочено, че технологично трудно и икономически необосновано е да се извърши възстановяване до функционално състояние на автомобила, предвид причинените повреди и калкулацията на ремонт заедно с неолбходими части. Посочено е, че  водачът на лекия автомобил „Поло“ е могъл да възприеме насрещно движещият се л.а. „Мерцедес“ и е установено, че е намалил скоростта си от 83 км/ч до 16.4 км./ч , което свидетелства за спиране.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

  Отговорноста на застрахователя при прекия иск на увреденото лице по чл.432, ал.1 от КЗ при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. 

Ищцата  С.Д.Т., като наследник на И.Х.К., починала на 27.12.2010г., която е била собственик на увреденото МПС, е активно легитимирана да предяви иск за обезщетение за причинените  имуществени вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или срещу застрахователя, или срещу деликвента . Осигурената от закона алтернативна защита на това право – с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 432, ал.1 от  КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента вреди.

 За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

  В конкретния случай е  налцие влязла в сила присъда № 27 от 19.07.2018г., постановена по НОХД № **** по описа на Ловешки районен съд за 2018г., влязла в законна сила на 04.08.2018г., с която деликвентът С.Б.Б.е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Престъплението, за което ***** е осъден,  предвижда като съставомерни от наказателно гредна точка  вреди настъпване на средна телесна повреда, независимо от настъпване на имуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“а“ от НК.

Предвид изложеното безспорно се установява, че деликтът е извършен от ******, доказва се противоправността на деянието, виновността на дееца и настъпилата вреда, в резултат на причиненото от Бонев ПТП, както и нейния размер – разликата между пазарната и остатъчната стойност на увредения автомобил – 1535 лева.

 Предвид на изложеното се налага извод за установени елементи на фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД , а именно – виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП – Светлозар ****, пряк причинител на причинените имуществени вреди на придобития от ищцата по силата на наследственото правоприемство лек автомобил  и  съответно - последвалите като пряка последица от това поведение имуществени вреди в патримониума на наследника.

 Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

  Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищеца е предявил претенция за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 1500.00 лв.

  Съдът намира, че искът е доказан, както по основание, така и по размер.

 

 

Предвид това счита, че исковата претенция е основателна и доказана в претендирания размер на сумата от 1500 лева и искът следва да бъде уважен изцяло.  

Ищцата претендира и присъждане на законна лихва върху сумата от деня на увреждането, като съдът счита, че следва да уважи и тази акцесорна претенция. Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и основанието й е чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължи се като допълнение към размера на определеното обезщетение. Длъжникът се смята в забава и без покана.

При този изход на  производството и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно -сумата 335.00 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Троян следва да внесе ДТ за иска в размер на 60.00 лева, тъй като ищцата е била освободена отх внасяне на ДТ на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** представлявано от изпълнителните директори *****, да заплати на С.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането във връзка с настъпилото на 13.08.2017 година ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, *****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от изпълнителните директори *****, да заплати на С.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 335.00 /триста тридесет и пет/ лева, представляваща  разноски за адвокатски хонорар.

Присъдените суми може да се преведат по банкова сметка *** „ОББ” АД, както следва: IBAN:  ***,  BIC: ***, с титуляр С.Д.Т..

ОСЪЖДА  „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД**** със седалище и адрес на управление: гр.**** представлявано от изпълнителните директори *****, да заплати по сметка на Троянски районен съд сумата 60.00 / щестдесет/ лева-разноски за държавна такса.  

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: