Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                                                   

Номер

Година

13.01.2017

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	състав
На		Девети януари				Година	2017

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	483		по описа за			2016	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 440/29.08.2016 год. на Началника на РУ на МВР гр.Р., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-818/09.07.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят Н.А.Д. *** е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

МОТИВИ: 

Н.А.Д. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 440/29.08.2016 год. на Началника на РУ на МВР гр.Р..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. По делото е депозирана Молба от процесуален представител на жалбоподателя, с която не се възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Посочва се, че поддържат изцяло подадената жалба, като молят да бъде отменено атакуваното НП. Визирано е, че не се поддържа направеното в жалбата искане за разпит на свидетел при режим на довеждане, както и са поставени въпроси, които да бъдат зададени от съда на свидетелите по делото. С депозираната по делото жалба се поддържа , че при съставянето на НП наказващия орган е допуснал съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби.

Ответникът РУ на МВР гр.Р. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 06.11.2016 год., като жалбата е входирана пред ответника под № 334000-3093/14.11.2016 год., като в тази насока е и ксерокопие от пощенски плик с клеймо от 14.11.2016 год. Безспорно жалбата е в срок, тъй като 7-дневния срок изтича в първия работен ден, а именно 14.11.2016 год.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 440/27.07.2016 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 27.07.2016 год. около 20.00 часа в гр.Р. на кръстовището на ул.”А.С.” и ул.”И.В.” при извършена полицейска проверка не представя личен документ, удостоверяващ самоличността му. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 440/29.08.2016 год., АУАН № 440/27.07.2016 год., пощенски плик с клеймо от 14.11.2016 год., Заповед № 8121з-493/01.09.2014 год. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-818/09.07.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, съответно са разпитани свидетелите Г.И. и Б.Б. – служители в РУ на МВР гр.В., които са били изпратени на територията на гр.Р. във връзка с възникнало напрежение в гражданите от ромски произход няколко дни преди извършената проверка на жалбоподателя на 27.07.2016 год. Свидетелят Г.И. е актосъставител по делото, а свидетелят Б.Б. се явява свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по делото свидетели по категоричен и безспорен начин се установява, че на 27.07.2016 год. на кръстовището на ул.”А.С.” с ул.”И.В.” са извършили полицейска проверка на жалбоподателя, тъй като последният им се е сторил съмнителен и искали да проверят какво превозва в каруцата си. На жалбоподателя било поискано да представи личен документ, удостоверяващ самоличността му, като такъв не бил предоставен от последния. От съдебния състав бяха зададени изчерпателно въпросите, посочени в молбата на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като в тази насока и двамата свидетели уточняват, че преди датата на процесното нарушение не са познавали лицето Н.Д. и че към момента, в който са поискали личната карта са го видели за първи път и не са знаели кой е. Двамата свидетели са категорични, че при извършване на проверката са имали документ за самоличност, съответни служебни карти, били са униформени с отличителни знаци и с патрулен автомобил, обозначен по надлежния ред. От показанията на посочените свидетели се установява че самоличността на жалбоподателя  е установена след направена справка с ОДЧ при РУ на МВР гр.Р., като преди това жалбоподателя сам посочил трите си имена, ЕГН-то си и адреса, на който живее. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, като същият бил прочетен от служителите на РУ на МВР гр.В. и нарушителя се запознал със съдържанието му, подписал го и му бил връчен препис от него. Видно от изявлението на свидетелите по делото, като и от приложения в оригинал АУАН № 440/27.07.2016 год. жалбоподателя не е имал никакви възражения по така констатираното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.6 от ЗБЛД е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

От приложените два броя Заповеди, съответно под № 8121з-493/01.09.2014 год. и Заповед № 8121з-818/09.07.2015 год. на Министъра на вътрешните работи се установява, че право да съставят актове по ЗБЛД имат всички държавни служители на ОД на МВР, съобразно функционалната им компетентност. Функционалната компетентност е компетентността в определена функционална област - в случая винаги, когато за упражняване на други правомощия се налага проверката на личните документи на лицата, включително за установяване на самоличността им. Целта на делегацията е да гарантира, чрез правомощието да се установяват нарушения на ЗБЛД качествено и ефикасно упражняване на всички други компетенции, присъщи за функционирането на съответната полицейска длъжност. В тази насока всеки държавен служител на ОД на МВР, който е натоварен с правомощия да контролира и охранява обществения ред, какъвто е и актосъставителя има правомощията да проверява лица, включително като осъществява проверка на самоличността им по реда на ЗБЛД, защото само по този начин може да се обезпечи функционално основната му компетентност. В хода на делото по безспорен начин бе установено, че жалбоподателя не е представил Български личен документ при поискване от полицейските служители, с което е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.80 т.5 от ЗБЛД. Съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със Закон да удостоверят своята самоличност. Безспорно е, че служителите на РУ на МВР гр.В. са компетентни да извършват проверка на самоличността по ЗБЛД. Акта е издадено от упълномощено за това лице, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Както бе коментирано Наказателното постановление е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Административнонаказващият орган е наложил наказание в предвидения от закона минимален размер и в този смисъл го е съобразил с тежестта на извършеното административно нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в Закон за административните нарушения и наказания и в частност в чл.7 ал.1 се указва, че деянието е виновно, независимо от формата на вината, съответно умисъл или непредпазливост в двете й форми. При формално нарушение от вида на процесното, дали жалбоподателя умишлено, самонадеяно или непредпазливо е нарушил разпоредбите на ЗБЛД е без значение за съставомерността на деянието. Същото е виновно извършено и при липса на данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото наказание да се окаже несъразмерно тежко, достатъчен е фактът на неговото извършване, за да е реализиран състав на процесното административно нарушение. Наказателното постановление е мотивирано, като в същото изрично е посочено, че при извършване на полицейска проверка за установяване на самоличността лицето не е представило съответния документ, съответно това е и изпълнителното деяние, посочено в хипотезата на приложената материалноправна норма по чл.6 от ЗБЛД. За извършването на такава проверка не е необходимо наличието на конкретен повод, поради което, дали е имало и какви са били допълнителните обстоятелства, довели до същата е ирелевантно за спора. Наказателното постановление съдържа изискуемите и регламентирани минимални изисквания, като в настоящия случай изискванията на чл.57 от ЗАНН са спазени. Изложени са всички релевантни за спора обстоятелства, а именно налице е описание на нарушението, датата, на която е  извършено и нарушената разпоредба, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща лицето да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си, което се установява и от депозираната пред съда жалба. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателя изрично е посочил в акта, че няма възражения, като описаната в същия фактическа обстановка се установява и от дадените пред съда свидетелски показания. Безспорно не са налице обстоятелства, които да изключват вината на жалбоподателя. Жалбоподателят е бил длъжен, а при поискване не е представил документ, с който да удостовери своята самоличност, което представлява нарушение на чл.6 от ЗБЛД, за което е приложена и правилно санкционната норма.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че жалбоподателя не е спазвал разпоредбите на ЗБЛД. Тук е мястото да се отбележи, че за да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи. Нарушението не се отличава по степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този тип, като за съставомерността му не се изисква и наличието на някакви вредни последици. Не на последно място следва да се отчете и друг факт, ноторно известен на настоящия съдебен състав, а именно че в районен съд гр.Мездра, освен настоящето дело – предмет на обсъждане, са образувани още два боря дела, а именно АНХД № 481/2016 год. и АНХД № 482/2016 год. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Макар посочените дела да не са с постановен окончателен съдебен акт, то те са индиция, че поведението на жалбоподателя не е инцидентно и този факт изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Също така, следва да се посочи че по време на проверката жалбоподателя се е намирал далеч от дома си, видно от отразеното в акта, без да е придружаван от друго лице, което евентуално би могло да установи неговата самоличност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 440/29.08.2016 год. на Началника на РУ на МВР гр.Р..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: