Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 19.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Ваня Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 751 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
основава претенцията си на твърдения, че на 07.01.2019г. в гр. ***е реализирано
ПТП от виновния водач С.С.Б., при управление на л.а. „***” с рег. № ***, в
резултат на което е претърпяла телесни увреждания – хематоми по шията, по
гърдите към десния хълбок, по двете колена, палпаторна болка в тилната област,
оток и болка на двете гривнени стави, по дясна подбедрица и др. /подробни
описани в исковата молба/. Ищцата твърди, че към датата на инцидента виновният
водач е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” с ответното
дружество, поради което е подала до последното заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Сочи,
че с уведомително писмо от 18.02.2019г. застрахователят я е уведомил, че не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение по заведената при него щета. По
тези съображения ищцата отправя искане до съда да осъди ответника да й заплати
за търпените от нея душевни терзания, физически болки и страдания в резултат на
описаното разстройство на здравето обезщетение в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва върху него от датата на деликта. Претендира разноски.
С
отговора на искова молба ответникът признава, че към датата на ПТП между него и
водача на л.а. „***” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан с възражения, че липсва яснота дали застрахования при него водач е
виновен за ПТП, както и поради липсата на данни ищцата да е пострадала в
резултат на твърдения пътен инцидент. Във връзка с последното ответникът
изтъква, че ищцата не е посочена като пострадало лице в представения протокол
за ПТП и в него никъде не е отразено, че е получила травматични увреждания.
Оспорва доказателствената стойност на представеното СМУ, с оглед датата му на
издаване. В условията на евентуалност оспорва да е налице причинна връзка между
ПТП и телесната увреда на ищцата. Възразява срещу размера на претендираното
застрахователно обезщетение и прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата по причина, че същата не е пътувала с правилно
поставен и/или технически неизправен предпазен колан. С тези доводи се иска от
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан с присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От
представеното по делото заве*** копие на констативен протокол за ПТП № 1582430 от
07.01.2019г. /лист 34/ се установява, че на същата дата около 16:20 часа в гр. ***,
на ул. „***” № 105 е настъпило ПТП между л.а. „***” с рег. № ***, управляван от
С.С. *** и л.а. „***” с рег. № ***, управляван от ищцата М.В.Г., в резултат на
което са настъпили увреждания по предните части на автомобилите. В констативния
протокол като причини и обстоятелства за реализиране на ПТП е посочено, че
водачът на л.а. „***”, при избиране скоростта на движение не се съобразява със
състоянието на пътното платно /мокър асфалтов път/, поднася и навлиза в пътната
лента за насрещно движение, като се блъска с автомобила на ищцата. Ответника
признава, а и от представената от него застрахователна полица №
BG/02/118000671625 от 28.02.2018г. се установява, че между него и собственика
на л.а. „***” има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със
срок на действие 01.03.2018г. – 28.02.2019г.
От
фиш за спешна медицинска помощ – филиал ***от 07.01.2019г. се установява, че при
пригледа на ищцата в деня на инцидента е констатирано получаването на удар в
колената й. От медицинско свидетелство амб. № 25/12.01.2019г. и амбулаторен
лист № 010025 от същата дата е видно, че при извършен медицинска преглед на
ищцата са установени травматични увреждания с давност от 4 до 6 денонощия,
както следва – уме*** изразен хематом дифузно и отзад странично на шията,
палпаторна болка в тилната област, на гърдите от ляво рамо към десен хълбок
хематом 6/12 см. /отпечатък от предпазен колан/, хематом на корема успореден
6/10 см., оток и изразена болка на двете гривнени стави, оток и хематом на
двете колена, по изразен в дясно, тежък двустранен прелатерален бурсит, оток и
хематом дясно лумбално на глутеуса 10/8 см. От представените два болнични листа
от 08.01.2019г. и от 21.01.2019г. се установява, че поради контузията на
гръдния кош вследствие на пътния инцидент ищцата е била в отпуск по болест за
времето от 08.01.2019г. до 10.02.2019г. с предписан режим на лечение – домашен
стаен и с назначена медикаментозна терапия /етапна епикриза от 21.01.2019г./.
За
процесния инцидент по заявление на ищцата в ответното дружество е образувана
преписка по щета № **********, но застрахователят е отказал да изплати
претендираното от пострадалата застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /лист 72/.
От
показанията на свидетеля С. *** се установява, че е управлявал застрахования
при ответника автомобил „***” и че при навлизането в десен завой се занесъл, поради
поледицата. Навлязъл в насрещното платното и се блъснал челно в автомобила на
ищцата, която била с поставен предпазен колан. От удара автомобилите се
завъртели и отново се блъснали, но този път в задната част. Веднага след удара ищцата
изглеждала като припаднала, била със затворени очи и не мърдала. Оплакала се,
че я болят двата крака /колене и бедра/. Пристигналите на място медицинска лица
я прегледали, но я взели за болницата.
От
показанията на свид. М. Б. се установява, че към датата на инцидента е работел
като полицейски инспектор в сектор „Пътен контрол” в РУ ***и че в това си
качество е посетил мястото на произшествието. Констатирал, че ПТП е настъпило в
пътната лента за движение на автомобила на ищцата и че от удара същият частично
се е озовал на тротоара. Щетите по автомобилите били основно в предната част,
но е имало удар и отзад. Описания в протокола за ПТП механизъм за настъпването
му е въз основа на получените сведения от участниците в произшествието, както и
от разположението и деформациите по автомобилите след него. Ищцата била видимо изплашена
от случилото се. Не помни да се е оплакала от болки и травми вследствие на ПТП
и не била взета за преглед от екипа на Бърза помощ.
От
показанията на свид. Ем. *** – фактически съжител на ищцата се установява, че
на другия ден след ПТП се появили болки в гърдите, коленете и врата на
пострадалата. При преглед от лекар се установило, че има две спукани ребра,
кръвонасядане в шийните прешлени и обострена дискова херния. Ищцата и преди е
имала дискова херния, но не била обострена.
Започнали болки в десния крак и се оказало, че има прищипан нерв. Наложило
се да й поставят болкоуспокояващи инжекции и да ходи на екстензии в Павел баня.
Не можела да ходи повече от
От
показанията на свид. М. *** – приятелка на ищцата се установява, че след ПТП й
е била болкоуспокояващи инжекции и че у пострадалата се появил страх при
пътуване с автомобил и вече шофира само с придружител. Появили се проблеми с
дискова херния и се пенсионирала по – рано. След ПТП не можела да се справя
сама с къщната работа.
От
заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че всички получени от
ищцата травматични увреждания /кръвонасядания и отоци по врата, гръдния кош,
хълбочна област, предна коремна стена, гривнени стави, колена и дясна подбедрица,
както и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие и
световъртеж/ са в резултат от удари и притискане с или върху твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени от нея като водач на автомобил претърпял ПТП
като процесното. Според вещото лице срока за лечение и възстановяване на
кръвонасяданията и охлузванията е около две седмици, на болката в шията с
ограничени движения около тридесет дни, а на мозъчното сътресение около
двадесет и пет дни. Вещото лице дава заключение, че описаните травматични
увреждания по гръдния кош и корема сочат пострадалата да е била с поставен
предпазен колан, в резултат на което е получила и същите. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че е напълно резонно описаните на 12.01.2019г. и на 21.01.2019г.
други травматични увреждания, извън контузията в коленете, да са нямали външна
проява към датата на инцидента и да се появили по – късно предвид медикобиологичните
има характеристики. Уточнява, че охлузванията по бедрото са се проявили
веднага, но понеже не са животозастрашаващи няма задължение за служителите в
„Спешна помощ” да ги отразяват. Вещото лице потвърждава, че всички травми на
ищцата описани в медицинската документация по случая кореспондират с механизма
на настъпване на ПТП и няма такива, които да не са съответни на него.
От
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че механизма на ПТП се
свежда до движение на двата процесни автомбила в противоположни посоки – от и
към центъра на гр. ***по ул. „***”. Автомобилът „***” се движил в условията на
крива със завой на дясно със скорост 68,
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 КЗ законодателят е уредил прекия иск на увреденото лице за
обезщетяване на претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента,
който по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
обезпечава деликтната отговорност на прекия причинител на вредата. Уважаването
на прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване по делото, че
между деликвента и застрахователя съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, че в срока на
застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено
виновно от застрахования, че е налице причина връзка между противоправното
поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Тежестта на доказване на
тези обстоятелства е на ищеца.
Безспорно
се установи по делото, че към датата на процесното ПТП /07.01.2019г./ между
ответникът и собственикът на л.а. „***” с рег. № *** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.
Ответникът е направил съдебно признание на този факт, което преценено по реда
на чл. 175 ГПК се подкрепя от събраните по делото доказателства –
застрахователна полица от 28.02.2018г. по застраховка „Гражданска отговорност” със
срок на действие 01.03.2018г. – 28.02.2019г. По сила на този застрахователен
договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на извод, че водача
на застрахованото при ответника МПС е осъществил противоправно поведение при
управление на същото, в резултат на което са настъпили неимуществени вреди в
чужда правна сфера. В тази връзка съдът намира за доказано, че на 07.01.2019г. около
16:20 часа в гр. ***, на ул. „***” № 105, управлявания от свид. *** л.а. „***” с
рег. № ***, при движението си в посока към северния жп прелез на гр. ***, навлиза
в дясна крива, с несъобразена с пътните условия скорост – минимум 68,
Безспорно
се установи, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени редица
травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и отоци по врата,
гръдния кош, хълбочна област, предна коремна стена, гривнени стави, колена и
дясна подбедрица, както и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване,
главоболие и световъртеж. Обстоятелството, че ищцата не е вписана като
пострадала в протокола за ПТП не може да обоснове извод различен от изложения.
В хода на съдебното производство релевантните за спора факти могат да се
установяват с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени
средства. Липсва нормативен или подзаконов акт, който да поставя изискване установяването
на факта на увреждане на здравето на участник в ПТП да се доказва единствено и
само със съставения във връзка с него констативен протокол. В случая за
причинените на пострадалата телесни увреждания са събрани както писмени, така и
гласни доказателства. От показанията на свид. *** – участник в ПТП и в това му
качество пряк очевидец на състоянието на ищцата след инцидента категорично се
установява, че непосредствено след сблъска същата е била зашеметена и че се е
оплакала от болки в краката в областта на колената и бедрата. Била е и с
поставен предпазен колан. При последвалите медицински прегледи са констатирани
наранявания именно в тези части на тялото на ищцата, както и наличието на т.нар.
коланна травма. Установени са и кръвонасядания по тилната част на главата и
гривнените стави, чието настъпване е характерно за водач на автомобил участвал
в ПТП с челен сблъсък. Уврежданията са описани в представените по делото
медицински документи, като в съдебно заседание вещото лице – съдебен лекар
подробно разяснява защо непосредствено след настъпване на инцидента същите не
са имали външно проявление. Вещото лице е категорично, че всички травми на
ищцата описани в медицинската документация по случая кореспондират с механизма
на настъпване на ПТП и няма такива, които да не са съответни на него. По тези
съображения съдът намира, че ищцата в резултат на произшествието е получила
описаните в медицинската документация и заключението на вещото лице
наранявания, което води до неоснователност на възраженията на ответника в тази
насока. След като уврежданията на здравето на ищцата са настъпили вследствие на
реализираното от водача на застрахования автомобил ПТП е налице изискуемата от
закона причинна връзка между противоправното и виновно поведение на деликвента
и причинените от него вреди. Очевидно е, че процесната увреда на здравето не би
настъпила за пострадалата, ако не бе причинен пътния инцидент. Ето защо
възражението на ответника за липсата на причинна връзка между травмите на
пострадалата и инцидента е изцяло неоснователно.
Неоснователно
е и възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неправилно
поставен и/или технически неизправен предпазен колан от страна на ищеца. Доказването
на това възражение е в тежест на застрахователя. Преди всичко следва да се
отбележи, че при съпричиняване поведението на увредения всякога трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква стенен. Водачът на МПС е задължен да използва предпазен колан, в
противен случай търпи санкция /чл. 183 ал. 3 т. 7 ЗДвП/. Следователно
противоправно ще е поведението на този водач, който не използва предпазен
колан. Законът не поставя задължение за начина, по който ще се поставя този
колан, за да се говори за правилно или неправилно използване. По тази причина така
наведеното от ответника възражение за съпричиняване е изначално неоснователно.
Отделно от това, от изслушаните по делото показанията на свид. *** и от заключенията
на САТЕ и СМЕ категорично се установява, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан и именно поради това е получила част от уврежданията си,
характеризиращи т.нар. коланна травма. По тези съображения съдът намира, че
ищецът не е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат в каквато й да е била степен.
Установените
по делото телесни увреждания на ищеца са съпътствани от болки и страдания,
които представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 51 ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД. По отношение размера на тези вреди съдът съобрази дадени задължителни
указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД повеляваща, че размера
им следва да се определи по справедливост, като се съобразят конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства -
характер на увреждането, начин на извършването, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. При формиране на
изводите си досежно справедливото обезщетение съдът кредитира показанията на свидетелите
Панайотова и ***, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелите
изнесоха пред съда факти и обстоятелства за търпените от ищцата неимуществени
вреди базирани на непосредствените им впечатления относно последствията от
инцидента върху здравето й, които са в унисон със заключението на СМЕ.
От
посочените доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че
причинените на ищцата травматични увреждания са довели до временно разстройство
на здравето й, неопасно за живот, поради което и всяко от тях има
характеристиката лека телесна повреда. Според вещото лице по отношение на
отделните наранявания възстановителният период е протекъл между две седмици и
тридесет дни. Не се установи по делото с категоричност, че полученото от ищцата
мозъчно сътресение се изразило в загуба на съзнание, което да доведе до
временна опасност за живота й. За достигане до този извод показанията на свид. ***
не са достатъчни. Липсват обективни медицински находки, които да докажат по –
тежката степен на мозъчно сътресение, поради което съдът възприема заключението
на вещото лице, че се касае за зашеметяване. Съдът не взема предвид и
показанията на горепосочените свидетели относно търпените от ищцата болки и
страдания в резултат на прищипан нерв и обострена дискова херния, тъй като от
една страна тези увреждания не са въведени в процеса от ищцата като резултат от
ПТП, а от друга по делото тяхното настъпване не бе доказано пълно и главно. В
представената по делото медицинска документация и в заключението на вещото лице
липсват данни за наличието на такива увреждания, а за безспорното им
установяване събраните гласни доказателства не са достатъчни.
При
съобразяване на изложеното относно характера на телесните увреждания, продължителността
на възстановителния период, включително и времето през което ищцата е била в
болнични /малко над месец/, съдът намира, че изискването за справедливост по
чл. 52 ЗЗД ще бъде задоволено с присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4000 лв. При отмерването на този размер на обезщетение съдът
съобрази още, че ищцата е на възраст /60 год./, която предполага по – бавно и
продължително възстановяване, както и броя и разнообразния характер на
нараняванията. От друга страна обаче в нито един момент тези увреждания на
здравето не са поставили в реална опасност нейния живот, не са изисквали оперативна
намеса или болнично лечение. За преодоляване на последиците от тях й е назначено
домашно лечение с медикаментозна терапия. Отделно от това в настоящия процес
ищцата търси единствено репариране на търпените от нея болки и страдания от причинените
й телесни увреждания описани в обстоятелствена част на исковата молба, но не и
обезвреда на вреди от обостряне на дискова херния, страх от шофиране, притеснения
при пътуване с автомобил и т.н. По тази причина съдът не е обсъждал изнесеното
в тази насока от разпитаните по делото свидетели, касателно размер на дължимото
обезщетение.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че заместващо обезщетение в размер на 4000 лв. е
достатъчно за репариране на неблагоприятните морални последици настъпили в
патримониума на ищеца в резултат на увреждащото събитие. Следователно
предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2019г. ПТП следва
да се уважи до размера на 4000 лв., като основателен и доказан. За горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 8 000 лв. иска подлежи на
отхвърляне, като неоснователен и недоказан. По аргумент от чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва
да се дължи от 20.02.2019г., когато изтича срока от 15 работни дни от депозиране
пред застрахователя на писмената застрахователна претенция по чл. 380 ал. 1 КЗ,
ведно с доказателствата /30.01.2019г. - лист 52/.
При този изхода на делото претенциите на страните
за разноски се явяват частично основателно. В полза на ищеца на основание чл.
78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска следа да се присъдят разноски
в размер на 845 лв. На ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 473 лв.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ
на М.В.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 4000 лв. /четири хиляди лева/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2019г.
пътнотранспортно произшествие в гр. ***, ул. „***” № 105, причинено от водача на
застрахования при ответника лек автомобил „***” с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 4000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. или за
сумата от 4 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ
на М.В.Г., ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 845 лв. /осемстотин четиридесет и
пет лева /, представляваща сторените от ищеца разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
М.В.Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер”
№ 87 СУМАТА от 473лв. /четиристотин
седемдесет и три лева/, представляваща сторените от ответника разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: