МОТИВИ
към Решение №
260360, постановено на 09.11.2020 г. по
НОХД № 3037 по описа
на Районен съд Варна за 2020 г.
Производството
по НОХД № 3037 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г. е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 336 по описа за 2019 г. на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. Г.М.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската
районна прокуратура е повдигнала обвинение на Г.М.И. за това, че на 21.05.2018
г. в гр. Варна, потвърдил неистина в писмена декларация № 598/ 21.05.2018 г. за
изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност, която по силата на
закона – чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец, съгласно Приложение № 6, относно тези обстоятелства в
най – близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС – МВР, ДМ – МВР, или в звената
„Миграция“ при СДВР/ ОДМВР“ и чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и се дава
пред орган на властта Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********/ 24.07.2012
г., издадено на негово име от МВР – Варна е изгубено, като в действителност
същото му е било отнето от властите на Федерална Република Германия за
управление на MПС след употреба на алкохол – престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК.
С
протоколно определение от 07.10.2020 г., постановено в разпоредителното
заседание, проведено по НОХД № 3037 по описа на Районен
съд – Варна за 2020 г., делото бе
насрочено за разглеждане по реда на глава 28 от НПК.
Представител
на Варненската районна прокуратура не се явява и не изразява позицията на
институцията в хода на съдебните прения в проведеното на 07.11.2020 г. открито
съдебно заседание по НОХД № 3037 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
В
хода на съдебните прения по време на проведеното на 07.11.2020 г. открито
съдебно заседание по НОХД № 3037 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна ч, упълномощеният защитник на обв. И. – адв. Т.Т. *** застъпва
становище за приложението на чл. 78а от НК в конкретния случай, обосновавайки
се, че са налице материално – правните предпоставки за приложението на
института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, доколкото подсъдимият не е бил осъждан и респ. не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28 от НПК.
Самият
обв. Г.М.И. не участва в проведеното на 07.11.2020 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 3037 по описа на Районен съд – Варна за
2020 г.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Обв. Г.М.И. притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********/ 24.07.2012 г., издадено на негово име от МВР –
гр. Варна. През месец февруари 2018 г., поради това, че обв.
И. управлявал МПС след употреба на алкохол на територията на Федерална
Република Германия, посоченото свидетелство за управление на МПС му било иззето
от компетентните органи във Федерална Република Германия и същевременно срещу
него било образувано наказателно производство от Прокуратурата в гр. Щаде.
С
Решение на Районен съд – гр. Цевен, Федерална Република Германия, влязло в сила
на 09.04.2018 г., обв. И. бил лишен от правото да
управлява МПС, като същевременно било иззето свидетелство му за управление на МПС
№ *********/ 24.07.2012 г. и била наложена забрана да му бъде издавано ново
СУМПС за определен срок от време.
Макар,
че знаел за наложените му във Федерална Република Германия наказания, свързани
с лишаване от правото му да управлява моторни превозни средства, на 21.05.2018
г. обв. И. се явил в сградата на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, находяща се на адрес: гр. Варна, бул. „Янош
Хунияди“ № 5 и
лично попълнил декларация, която била заведена с № 598/ 21.05.2018 г. за изгубен,
повреден или откраднат документ за самоличност, с която декларирал писмено, че свидетелство
за управление на МПС № *********/ 24.07.2012 г. е било изгубено.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства: показанията на св. Н.В.П.; оригинал на декларация по чл. 17, ал.
1 от Правилника за издаване на българските лични документи; изготвената от
вещото лице В.Д. съдебно – почеркова експертиза;
актуално свидетелство за съдимост на обв. Г.М.И.,
издадено от бюро „Съдимост“ към Районен съд – Варна.
На
първо място според съда не е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства, доколкото обв. И. не само, че не
оспорва, а и признава достоверността на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и съвсем конкретно факта, че на 21.05.2018 г. се е явил в
сградата на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, лично попълнил и
депозирал декларация, която била заведена под номер № 598 за изгубен, повреден
или откраднат документ, с която декларирал, че свидетелство за управление на
МПС № *********/ 24.07.2012 г. е било изгубено, а в действителност е знаел, че
същото му е било отнето през месец февруари 2018 г. от компетентните органи на
Федерална Република Германия.
В
случая съдът напълно дава вяра и кредитира заключението на изготвената в хода
на разследването по досъдебното производство съдебно – графическа експертиза № 13
от 15.01.2020 г., изготвена от вещото лице В.Д., която е категорична, че почеркът,
с който е изписан ръкописния текст „Г.М.И. ********** Изгубено СУМПС и
контролен талон СУМПС *********, изд. на 24.07.2012 валиден до 24.07.2022 г.“
в оригинала на декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС с рег. № 589/ 21.05.2018 г.
е бил изпълнен именно от обв. И.. Вещото лице
допълва, че почерка, с който е бил изписан подписа в графа „Декларатор“ в
оригинала на декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС с рег. № 589/ 21.05.2018 г. е
изпълнен също от обв. И..
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че от обективна и субективна страна, обв. И. е извършил престъпление с правна квалификация чл.
313, ал. 1 от НК.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
В
процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът не констатира
наличието на някакви отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие направеното от обвиняемия И. пълно
самопризнание, изразеното съжаление и критичност към извършеното деяние.
Факта,
че обв. И. в е неосъждан не може да се приеме като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото този факт е съобразен от
законодателя при приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК, а именно – за
извършеното от обвиняемия умишлено престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до три години или „глоба“ в
размер от 100 до 300 лева, деецът не е осъждан за извършено престъпление
от общ характер и спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с
деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
Предвид
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че на обв.
И. следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а
именно – „глоба” в размер на 1000,00 лева.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обв. Г.М.И. да заплати сторените разноски в досъдебната
фаза на наказателното производство в размер на 142, 46 лева в полза на ОД на
МВР – гр. Варна.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: