РЕШЕНИЕ
№134/01.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова.……………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1201 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против
Решение №131/05.11.2021г., постановено по АНД №343/2021г. по описа на Районен
съд - Димитровград.
Касаторът счита решението за неправилно и
незаконосъобразно като не споделя мотивите на районния съд за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Счита, че от всички събрани по делото
доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението. Сочи, че действително с
посочването в АУАН на датата
14.09.2019г. е допусната нередовност , но твърди, че същата била отстранена по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН като се касаело за техническа грешка. Годината
2019г. не била обект на изследване от органа по приходите, видно и от изведения
КЛЕН, отнасящ се за периода 01.03.2020г. – 31.03.2020г. В случая датата на
нарушението можела да се изведе от анализа на всички събрани доказателства,
както и от изложената фактическа обстановка, поради което не било нарушено
правото на наказаното лице да разбере обвинението. Нарушението било описано ясно
и по начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява
същото и да организира защитата си, което право било реализирано в пълен обем.
В подкрепа на последното било и вписаното в акта възражение.
Касаторът счита също, че съдът не анализирал
правилно събраните по делото доказателства и в резултат достигнал до неправилен
извод за недоказаност на нарушението. Счита, че наказателното постановление
било законосъобразно и не следвало да бъде отменяно. Моли съдебното решение да
бъде отменено и да се постанови друго, потвърждаващо наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В
случай на отхвърляне на жалбата и при претендирани разноски от ответната
страна, моли адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер .
Ответникът – „Герис Глас“ ЕООД - Д., редовно
призован, не изпраща представител. В писмен отговор, депозиран чрез
пълномощник, оспорва касационната жалба, като излага съображения по същество.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №577212-F592456/12.05.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив, в Централно управление на НАП, с което за
нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на „Герис Глас“ ЕООД - Д. е било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при
съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
а наред с това, че вмененото на
дружеството нарушение не е доказано. Констатирал е, че липсва яснота относно
датата на извършване на нарушение като в АУАН е визирана 14.09.2019г. , а в НП
въобще липсва посочена такава, което е довело до засягане правото на защита на
наказаното лице. Извода за недоказаност на нарушението е обосновал с неустановени
обстоятелства, релевантни за ангажиране отговорността на дружеството.
Решението е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че административнонаказателната процедура е незаконосъобразно проведена като допуснатите процесуални нарушения са съществени и
обосновават незаконосъобразност на НП. Видно от посоченото в АУАН и в НП,
действително съществува неясното относно датата на извършване на нарушението. В акта е посочена
датата 14.09.2019г., която обаче не може да се свърже и не кореспондира с
констатациите по същия, нито със събраните по делото доказателства. Тезата на
касатора, че при изписването на датата в АУАН е допусната техническа грешка,
отстранена с НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН / в приложимата редакция/ не
може да бъде споделена. Датата
на извършване на нарушението е елемент от обективната му страна, респ. необходим реквизит на акта и НП, тъй като чрез него се
описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. В този смисъл непосочването й не
представлява нередовност, която да може да бъде отстранена по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН /в относимата редакция/. При липса на посочена дата на извършване
на нарушението е препятствана възможността
на лицето, посочено като нарушител, да разбере какво точно противоправно деяние му се вменява и
да организира защитата си, а наред с това и преценката от съда за спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Наред с горното, не е налице и
твърдяното от касатора „отстраняване“ на нередовност в НП, тъй като в същото
въобще липсва посочена дата на нарушението. Следва да се отбележи, че
визирането на периода 01.03.2020г. – 31.03.2020г. не преодолява тази липса,
доколкото нарушението по чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС може да бъде
осъществено само на конкретна дата.
Правилен е и изводът на районния съд за недоказаност на вмененото
на касационния ответник нарушение. В случая АНО е пристъпил към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството, базирайки се на
подадения сигнал от св. Д.и на констатираното неиздаване в периода 01.03.2020г.
– 31.03.2020г. на ФКБ на стойност 2500.00 лв с предмет доставка на гаражна
врата, както и на фактура за продажбата.
Показанията на св.Д., наред със събраните в хода на проверката писмени
доказателства, не са достатъчни да обосноват обвинителната теза на АНО. Следва
да се отбележи, че от органите на приходната администрация изобщо не е
проверена достоверността на сигнала. В тази връзка изцяло се споделя изложеното
от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са
установени съществени обстоятелства от значение за разкриване на обективната
истина.
Предвид горното, правилно
районният съд е отменил НП.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, основателна е претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021 г. е видно, че в случая е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 300.00 лв. Направеното от касатора възражение за прекомерността му съдът не споделя, доколкото същото е определено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131/05.11.2021г., постановено по АНД №343/2021г.
по описа на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП, да заплати на „Герис Глас“ ЕООД - Д., ЕИК ***********, разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.