Решение по дело №818/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 465
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 8 април 2023 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20233110200818
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20233110200818 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ Й. Р. Ж. , роден на *** г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, висше образование, вдовец, работи, неосъждан, живущ в ***, ЕГН
***, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 17.10.2022 г. в гр. Варна, при управление на моторно
превозно средство товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО" с регистрационен № *** нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението." и
-чл. 40, ал. 2 от Закон за движението по пътищата:,До време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности."
и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.И.К., изразяваща
се в многофрагментно счупване на лявата раменна кост, което обусловило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от 4-5 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
за престъплението по чл.343а ал.1 б."а" пр.2 вр. чл.343 ал.1 б."б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 282,33 лв. остават за
сметка на Държавата.

Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Варна.
1
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към решение № 465/23.03.2023 год. по АНХ дело № 818/2023 год. по описа на
ВРС, 45-ти състав

Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление от 21.02.2023 год. Варненска районна прокуратура е внесла предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на Й.Р.Ж. с ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл.343а,ал.1,б“а“, предл.2 във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 във вр. с
чл.342,ал.1 от НК и за налагането на административно наказание на основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура не изпраща
представител, не изразява становище.
Обвиняемият Ж., редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с адв.К.К.,
ВАК,редовно упълномощен.
В хода на съдебното следствие обв.Ж. дава обяснения, като сочи, че не си спомня да е
усетил удар с автомобила, а просто видял в огледалото ръка на асфалта и паднала жена на
по-малко от метър от задната част на автомобила му. Посочва, че и е оказал помощ, като я е
завел до болницата.
В личната си защита и последна дума заявява, че съжалява.
Защитника на обв.Ж., адв.Киров, ВАК посочва, че от събраните доказателства не може да се
направи категоричен извод, че пострадалата е паднала вследствие съприкосновението и с
автомобила, тъй като не е била изготвена АТЕ, няма очевидци на случилото се, а самата
пострадала е заявила, че не си спомня нищо.Пледира подзащитния му да бъде
оправдан.Алтернативно прави искане за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК в минималния размер
предвиден в закона.
От фактическа страна:
ДП № 527/2022 год. по описа на СПП ОД МВР Варна е образувано на 17.10.2022 год., за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 от НК вр. с чл.342 ал.1 от НК при условията на
чл.212 ал.2 от НПК с първо действие по разследването оглед на местопроизшествие.
Производството е водено във връзка с възникнало на 17.10.2022 год. около 10,30 часа в
гр.Варна, на ул.“Добротица“ пред № 3 ПТП между движещ се на заден ход товарен
автомобил „ФИАТ ДОБЛО МАКСИ“ с регистрационен №*** с водач Й.Р.Ж. с ЕГН
********** от гр.Варна и движещ се зад автомобила пешеходка Р.И.К. с ЕГН **********,
която вследствие на блъскане и падане е получила фрактура на ляво рамо и контузии на
глава и колене.
Според постановлението на РП Варна на 17.10.2022 год. обв.Ж. управлявал товарен
автомобил „ Фиат Добло Макси“ с рег. № ***. Около 10:45 ч. спрял автомобила си на ул.
„Добротица“, пред №3, за да вземе документи от офиса си. Забавил се около 5 минути. Тъй
като напред по улицата имало паркирани коли и тя била запушена, трябвало да излезе на
заден ход. Когато се върнал до автомобила си, приближил от предната му страна, минал от
страната на шофьора, отворил и седнал на шофьорската седалка. Запалил двигателя,сложил
си колана, погледнал в огледалата, включил на задна скорост и отпуснал съединителя.
Автомобилът бавно потеглил назад, а обв. Ж. гледал в лявото огледало. В този момент той
видял човешка ръка на асфалта. Мигновено реагирал като натисна спирачката, изключил от
скорост, дръпнал ръчната спирачка и излязъл от превозното средство. Зад него видял
паднала на земята св. Р.И.К.. Същата се движела по улицата, когато обв. Ж. я ударил със
задната част на автомобила си. От удара св. К. паднала на земята, като краката й били по-
близо до бронята, а главата напред към улицата. Лежала настрани на лявата си страна с
лявата си ръка под тялото, а дясната й ръка върху тялото. Обв. Ж. се приближил до нея,
1
подхванал я и й помогнал да седне. Разпитал я къде я боли и как се чувства. Тогава към тях
се приближила св. Недялка Васева. Двамата с обв. Ж. вдигнали св. К., сложили я на
предната седалка на автомобила на обвиняемия. Той събрал багажа на пострадалата и го
сложил в колата си, след което потеглил към МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД. По пътя
предложил вода йа св. К.. Когато пристигнали в болницата, обв. Ж. и помогнал да слезе и
придружил до чакалнята, където я поели лекарите.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,че
св. Р.К. е получила многофрагментно счупване на лявата раменна кост, контузия на лицето,
травматичен хематом на лицето, кръвонасядания и ожулване по лицето, контузия на гръдния
кош, контузия на втори пръст на лявата длан, ожулвания и кръвонасядания по левия горен и
левия долен крайник.Експерта е приел, че описаните травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени при ГГГП като
пешеходец, при удар от лек автомобил, падане и удар на лявата половина на главата, лявата
половина на тялото, левите горен и долен крайници в подлежащата настилка. Счупването на
лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник
за период от 4-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол на
обв. Ж. е видно, че в изследваната кръв не се е доказал етилов алкохол.
РП Варна приела, че обв. Й.Р.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на 17.10.2022 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство
товарен автомобил „ФИАТ ДОБЛО“ с регистрационен №*** нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл. 40, ал. 1 от Закон за движението по пътищата:преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението/ и
-чл. 40, ал. 2 от Закон за движението по пътищата: по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и с това
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.И.К., изразяваща се в
многофрагментно счупване на лявата раменна кост, което обусловило трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от 4-5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата.
Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на Ж. дадени
като свидетел, преди привличането му като обвиняем, от показанията на пострадалата и на
св.Васева, от писмените доказателства: справка съдимост, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум и скица към него, СМЕ, Химически експертизи,
справка за нарушител водач,прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК, преценени
в настоящото производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че не е доказано по безспорен и категоричен начин,
че обв.Ж. е извършил вмененото му престъпление.
Съгласно съдебната практика отговорността е само за конкретно допуснато нарушение при
правилно установена конкретна фактическа обстановка, съобразно поведението на всеки от
участниците.
В конкретния случай,единствения гласена източник на относима информация е
2
предоставената от Ж. в разпита му като свидетел, който ex lege губи своята процесуална
стойност след привличането му като обвиняем. Налице е и забраната по чл.116 ал.1 от НПК
обвинението да почива единствено на самопризнания.
Пострадалата в показанията си е посочила, че не помни как се е случило произшествието.
Твърди, че се е движила по десния тротоар към къщи, като била стигнала до някъде и после
се свестила в болницата.
Св. Васева от своя страна твърди, че не е видяла как е станало произшествието,а видяла
пострадалата на земята,като мъж и оказвал помощ.
На следващо място според състава на съда изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие не е изпълнил своето предназначение, а именно да закрепи важни
обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на фактите, предмет на
доказване,тъй като в него не са отразени действително констатираните факти и
обстоятелства.Местопроизшествието не е било запазено, а автомобила, за който е отразено,
че е „намерен на местопроизшествието“, всъщност е върнат на мястото от обв.Ж. по
разпореждане на полицейските органи.
Не са събрани доказателства досежно основните релевантни за преценката на отговорността
на обвиняемия обстоятелства – мястото и начина на пресичане на пострадалата, общата
пътна обстановка, механизма на транспортното произшествие и причините за настъпването
му, мястото на удара, обективната възможност на обвиняемия да възприеме пешеходеца към
момента,в който е предприел пресичане на пътното платно и разстоянието, от което това е
могло да стане,както и предотвратимостта на удара при конкретната пътно обстановка.
Действително,имайки предвид заключението на изготвената СМЕ би могло да се приеме, че
е възможно обв.Ж. да е допуснал посочените по-горе нарушения, но това не е достатъчно, за
да обоснове едно осъдително решение.Това решение би било в противоречие с разпоредбата
на чл.303 ал.1 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива на предположения,
както, и че съдът признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по
безспорен начин.Това от своя страна е гаранция за правата на подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност установена чл.16 от НПК.
Според състава на съда доказателствата по делото не съдържат факти, които да са
достатъчни, за да обосноват по един несъмнен и безпротиворечив начин вменяване на
престъплението, за което е възведено обвинението.
Предвид изложеното по-горе състава на съда призна обвиняемия Й.Р.Ж. на осн.чл.378 ал.4
т.2 от НПК за невиновен по обвинението за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“, пр.2, вр.
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
На осн. чл.190, ал.13 НПК разноските по делото в размер на 282,33 лв. остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.

СЪДИЯ В РС ВАРНА:
3